№ 2362
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110212026 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Екран Ю и Т“ ЕООД, ЕИК: *********
представлявано от управителя ЮЛ. К. АК., чрез пълномощника му адв. В.С.
срещу наказателно постановление (НП) № 542877-F555045/20.10.2020г. от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление
на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на основание чл. 185, ал.
2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 лева, за това, че при
извършена на 12.06.2020г. проверка, вкл. отпечатване на контролен касов
бон, не е изпълнило задължението си да отбележи в същия наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги, с което е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1,
т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ .
Жалбоподателят се позовава на допуснати при съставяне на АУАН и
обжалваното НП нарушения на процесуалния и материалния закон. Посочва,
1
че актът не е съставен при извършване на проверката, а едва след
отстраняване на нарушението, че дадената на последното правна
квалификация е непълна. Отделно от това оспорва материалната
компетентност на актосъставителя и на адимистративнонаказващия орган.
Излага твърдения, че обжалваният акт е антидатиран като се позовава на
изтеклия дълъг период от време от съставянето до връчването му. При
условията на евентуалност се позовава на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят редовно призован, се представлява в съдебно заседание
от адв. С.. Същият поддържа изложеното в жалбата и иска от съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание упълномощен представител на въззиваемата страна
НАП, не се е явил.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят „Екран Ю и Т“ ЕООД стопанисвал търговски обект –
серивз за аудио- и телевизионна техника, намиращ се в гр. София, ж. к.
„Илинден“ бл. 114А, вх. В. На 12.06.2020г. свидетелят Е.Д. (служител на
НАП), заедно с неин колега, извършила проверка в посочения по-горе обект.
Преди да се легитимира св. Д. опитала да извърши контролна покупка, но
служителят Ю.А. обяснил, че в сервиза се извършва единствено ремонт, но
не и продажба на стоки. По тази причина при проверката бил изведен дневен
финансов отчет № 0000545/12.06.2020г. и се изготвил опис на паричните
средства в касата като нарушения не са устнаовени. Отделно от това бил
изведен и контролен касов бон ФБ № 0000546/12.06.2020г., за който
служителите установили, че не отговаря на изискванията за съдържание на
чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и дали 7-дневен срок за
отстраняването му. Констатациите от проверката били вписани в протокол за
извършена проверка № 0460620/12.06.2020г. (сер. АА № 0460620).
Жалбоподателят бил поканен на 20.06.2020г. в гр. София, на ул. „Христо
Ботев“ № 17, в 10:00 часа за връчване на АУАН.
На 20.06.2020г. свидетелката Е.Д. (в присъствието на Н.К.П. – свидетел
на извършване на нарушението и на съставянето на акта и А,А,А, – свидетел
2
само на съставянето на акта) съставила срещу „Екран Ю и Т“ ЕООД акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F555045 за това, че
при извършена на 12.06.2020г. проверка, вкл. отпечатване на контролен касов
бон, не е изпълнило задължението си да отбележи в същия наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги, с което е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1,
т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти, издадена от МФ. Актът е връчен срещу
подпис на управителя на дружеството.
Въз основа на издадени акт за установяване на административно
нарушение и при същата фактическа обстановка Л.Х. – началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София в Централно управление /ЦУ/ на НАП издал
обжалваното наказателно постановление № 542877-F555045 от 20.10.2020г., с
което на основание чл. 53, ал. 1, вр. чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил на „Екран Ю и Т“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти, издадена от МФ.
Наказателното постановление е получено от управителя на дружеството
срещу подпис на 09.08.2021 г. и е обжалвано с жалба, депозирана в Отдел
„Оперативни дейности" – София към НАП на 12.08.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на
свидетелката Д., АУАН № F555045 от 20.06.2020г.; протокол за извършена
проверка № 0460620/12.06.2020г.; фискален бон от 12.06.2020 г.; заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., заповед № 2444/15.06.2018., извлечение от
електронен регистър „Административнонаказателни преписки“.
Показанията на свидетелкта Д. са последователни, логични и
достоверни. Изложеното от нея намира опора и в кредитираните по – долу
писмени доказателства. Поради това и съдът се доверява изцяло на
изложеното от нея.
От приложения по делото контролен фискален бон от 12.06.2020г., се
установява, че същият е издаден без в него да е посочено наименованието на
услугата, за която се плаща и количеството на стоките или услугите.
3
Посоченото е намерило израз в приобщения като писмено доказателство по
делото протокол за извършена проверка № 0460620 от 12.06.2020 г., АУАН
№ F555045 от 20.06.2020г., както и в показанията на разпитания по делтоо
сивдетел – Е.Д.. По посочените съображения съдът им се доверява изцяло
като ги оценява като обективни и взаимно подкрепящи се.
Относно комептетността на органите съставили АУАН и НП са
представени. и заповед № 2444/15.06.2018г. за назначаване на св. Д. на
длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП и заповед на
Изпълнителния директор на НАП № ЗЦУ-1149/25.08.2020г, установяваща
компетеността на същата в качеството й на такъв да съставя актове за
установяване на административни нарушения.
При така установената фактическа обстановка и направения по-
горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното
наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт, поради което и
съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Доколкото нарушението е извършено и констатирано на 12.06.2020 г., а
АУАН е съставен на 20.06.2020 г., СРС счита, че в случая са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. От съставянето на акта на 12.06.2020г. до
издаването на обжалваното наказателно постановление на 20.10.2020г. са
изминали по-малко от шест месеца, т. е. Същото е издадено в срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН.
АУАН И НП са издадени от компетентни лица. В хода на извършената
служебна проверка съдът констатира допуснато от страна на
административнонаказващия орган нарушение на процесуалните правила, в
частност такова при описанието и квалификцията на установеното
нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено с думи,
че фискален бон № 0000546/12.06.2020г., отпечатан от инсталираното в
обекта фискално устройство модел „DATECS DP-150” индивидуален номер
DT 731709 и номер на фискална памет 02731709, регистрирано в НАП с
потвърждение № 3995959/21.01.2019г. не се съдържат задължителните
реквизити, цитирани в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
4
МФ, от което било видно, че дружеството жалбоподател не е изпълнило
задължението си да отбележи наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, с
което е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ.
Така посочено, описанието нарушава изискванията на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото представлява дословно
преповтаряне на съдържанието на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /в сила към 14.01.2019 г. /, по-долу Наредба № Н-
18/13.12.2006 г., а не е посочено какво конкретно липсва вписано в
съдържанието на фискалния бон. Просото преписване на твърдяната за
нарушена правна норма не може да представлява описание на извършеното
нарушение, т. е. такова липсва.
Отделно от това, посоченото словесно описание на изпълнително
деяние не съответства и посочената като нарушена правна норма. Чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. (а не т. 2 както е посочено в акта)
изброява реквизитите, които следва да притежава издадения фискален бон, а
самото издаване на фискален бон с липсващи такива е правило за поведение,
чието неспазване представлява нарушение на чл. 25, вр. чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, но доколкото квалификация по чл.
25 липсва както в съставени акт, така и в съдържанието на издаденото въз
основа на него наказателно постановление, нарушени са чл. 42, т. 4 и т. 5 от
ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Посоченото е досатъчно основание атакуваният акт да бъде отменен на
формално основание, доколкото допуснатото съществено нарушение на
процесуалния закон е довело до накърняване право на защита на наказаното
лице, в частност до невъзможност същото да разбере какво нарушение му се
вменява.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че като се
абстрахираме от гореизложеното, съдът приема, че от обективна страна
нарушение действително е осъществено, доколкото в приложения касов бон
5
посочените реквизити липсват. Нарушителят е юридическо лице, т. е.
неговата административна отговорност е обективна и безвиновна, което
обосновава и субективната страна на нарушението. Последното е формално
по характера си и се изразява в издаването на фискален касов бон, в който
липсва наименование на стоката, количесто и стойност на стоките/услугите.
За да е реализирано това нарушение не е необходимо да има причинена щета
за фиска или друг противоправен резултат.
Независимо от изложеното, съдът приема, че осъшественото от
жалбподателя представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В случая по законодателен път е установена забрана за осъществяване
на определен вид деяние, т. е. същото по дефиниция се явява
общественоопасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за
деяние от определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния
характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху
нормалното развитие на обществените отношения. Разпоредбите на чл. 9, ал.
2 от НК и чл. 28 от ЗАНН не съдържат ограничения, касаещи приложението
им по отношение на определен вид престъпление, респ. административно
нарушение. Следователно посочените по-горе норми са принципно
приложими по отношение на всички състави на нарушения по ЗДДС и
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посоченото предполага преценка
относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние,
последиците от него и наложеното наказание.
Като взе предвид характера на обществените отношения, обект на
защита в ЗДДС, вр. Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съдът прие, че без
да игнорира обекта от гледна точка на засегнатите обществени отношения,
следва да низвърши преценка на конкретното деяние и обществената му
опасност в конкретния случай. Предвид посоченото, и като взе предвид, че
издаденият фискален бон е за сумата от 0,04 лева, доколкото същият е
единствено контролно отпечатан, съдът приема, че в случая следва да намери
приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото в посочения случай
имуществена санкция в размер на 500 лева представлява нееобосновано
налагане на държавна репресия, тъй като наложеното наказание е видимо
несъразмерно с извършеното деяние. Още повече, че посоченото нарушение е
било незабавно отстранено.
6
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) когато са
налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и това не е било
направено от наказващия орган - съдът следва да отмени процесното
наказателно постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото, обаче, нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН (в сила от
23.12.2021г.) не е била действаща към момента на извършване на
нарушението (14.01.2019г.), на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН СРС счита, че
следва да приложи спрямо нарушителя по-благоприятната за него законова
разпоредба, а именно действащата до 23.12.2021г., според която при
установени предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН съдът само отменя
НП, без да издава предупреждение по смисъла на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН (в
сила от 23.12.2021 г.).
Водим от всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема,
че жалбата е основателнa, поради което и обжалваният акт следва да бъде
отменен.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в сила до 23.12.2021г. ) в съдебните
производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН (в сила до 23.12.2021г. ), каквото е
настоящото, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
В същия смисъл е и нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.
и към момента ). Въпросът за разноските е уреден в чл. 143 от АПК, който е
част от Дял III („Производства пред съд“) и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК (чл. 144 от АПК). Предвид посоченото и при този
изход на спора, в полза на адв. В.С. следва да бъде присъдена сумата от
300,00 лева, представляваща възнгараждение за предоставената от него
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. с чл. 8, ал. 1, т.
1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 542877-
7
F555045/20.10.2020г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в
Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което
на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя „Екран Ю и
Т“ ЕООД, ЕИК: ********* представлявано от управителя ЮЛ. К. АК., е
наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на
500 лева, за това, че при извършена на 12.06.2020г. проверка, вкл.
отпечатване на контролен касов бон, не е изпълнило задължението си да
отбележи в същия наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, с което е била
нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ .
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адв. В.Х. С.
от САК, ЕГН: **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. с чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 300,00 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществената от него безплатна правна помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8