№ 265
гр. Плевен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
К. ИВ. ПЕТРА.
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500317 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №260014 от 28.02.
2022г.,постановено по гр.д.№6873/2020г.по описа на същия съд е признато за
установено на основание чл.422 във вр.чл.124 ГПК,че Е.Е.А., ЕГН
********** дължи на „***” ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, *** №*** следните суми:874,08лв.-главница за
периода от 01.01.2019г.до 31.03.2020г.;58,29лв.,лихва за периода
04.03.2019г.до 21.10.2020г.,законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението -28.10.2020г.,за които суми е издадена заповед за
изпълнение №***/29.10.2020г.по ч.гр.д.№5622/2020г.на ПРС,като за
разликата до претендираните 878,97лв.главница и 60,73лв.лихва за забава
исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани.Със същото
решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК Е.Е.А. ,ЕГН ********** е
осъден да заплати „***“ ЕАД разноски в исковото производство,по
компенсация в размер на 867,64лв.С решението на ПРС Е.Е.А. , ЕГН
********** е осъден да заплати „***“ ЕАД разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№5622/2020г.по описа на ПРС в размер на
1
74,41лв.,съобразно уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от ответника пред ПРС Е.Е.А. чрез пълномощника му адвокат И.Д. от ПАК,с
която същото се обжалва като неправилно ,
незаконосъобразно,необосновано,недоказано,постановено при процесуални
нарушения и непълнота на доказателствата. Изложени са доводи,че е
нарушено правото на защита на въззивника ,че има нарушения на чл.129 и
чл.128 ГПК,като на същия не са връчени представените към ИМ фактури,че
съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и е нарушил чл.190 ГПК.
Твърди се,че ПРС не е изпълнил задълженията си,дал е ход на исковата молба
, нарушен е чл.130 ГПК,а издадената заповед по чл.410 ГПК е следвало да
бъде обезсилена от съда,поради което и исковата молба е недопустима.Във
въззивната жалба са изложени подробни съображения за некомпетентност,
необоснованост,дори за извършена измама от страна на ВЛ К.И. по приетата
техническа експертиза.В заключение въззивникът моли съда да отмени
обжалваното решение на ПРС и да постанови друго,с което предявения иск
бъде отхвърлен като неоснователен.Претендират се и направените по делото
разноски.В съдебното заседание на 01.06.2022г.пред ПОС въззивникът чрез
своя пълномощник адвокат И.Д. от ПАК поддържа подадената въззивна
жалба и моли съда да я уважи.Претендират се направените разноски,съгласно
списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са
изложени в депозираната от адвокат Д. писмена защита.
Въззиваемото дружество „***“АД гр.Плевен, представлявано от
изп.директор Й.В. чрез юрисконсулт Ц.М. е депозирало писмен отговор в
срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е
неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот,като е депозирал заявление за
откриване партида от 29.04.2011г. ,че съгласно представения протокол от ОС
на ЕС и наематели на жилищен блок ,находящ се на ул. “***“№*** е взето
решение топлинното счетоводство да се извърши от „***“ООД.Изложени са
доводи,че фирмата за дялово разпределение „***“АД е създадена по реда по
реда на чл.262г ТЗ чрез отделяне от „***“ООД,че с решение на СГС
№1/26.09.2007г.по ф.д.№13291/2007г.по описа на СГС,съдът е приел,че са
2
изпълнени изискванията на закона ,налице са изискуемите документи ,поради
което съдът е допуснал регистрацията на „***“ЕАД,понастоящем АД, което е
правоприемник на „***“ООД,като тези обстоятелства са публични и са
вписани в ТР.Наведени са доводи за неоснователност на направеното от
пълномощника на въззивника/ответник пред ПРС възражение ,че след като е
изтекъл договора между ЕС и топлинния счетоводител ,последният не е имал
правото да изготвя отчетите за ползвана ТЕ.В тази насока са изложени
подробни доводи и съображения.В заключение въззиваемото дружество моли
Окръжния съд да потвърди като правилно , обосновано и законосъобразно
обжалваното решение на ПРС,като се претендират и разноските за
настоящата инстанция в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.В
съдебното заседание на 01.06.2022г. въззиваемото дружество чрез
юрисконсулт Ц.В. поддържа доводите,изложени в писмения
отговор.Претендират се и направените по делото разноски за настоящата
инстанция в размер на 100лв.юрисконсултско възнаграждение,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№5622/2020г. по описа на ПРС безспорно се
установява,че същото е образувано на основание подадено от въззиваемото
дружество“***“ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*** от 29.10.2020г.,с
която е разпоредено длъжникът Е.Е.А.,ЕГН ********** да заплати на
кредитора „***“ЕАД гр.Плевен,представлявано от изп.директор Й.В.
сумата:878,97лв.-главница за периода от 01.01.2019г.до 31.03.2020г.; сумата
60,73лв.,лихва за периода 04.03.2019г.до 21.10.2020г.,законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -28.10.2020г.до
окончателното изплащане на вземането,както и направените деловодни
разноски в размер на 75лв.,от които 25лв. платена ДТ и юрисконсултско
3
възнаграждение в размер на 50лв.В самата заповед е отразено,че вземането на
кредитора произтича от следните обстоятелства:доставена топлинна енергия
от дружеството заявител в недвижим имот на длъжника за битови нужди в
периода 01.01.2019г.до 31.03.2020г. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е
депозирал възражение срещу заповедта и на основание чл.415 ал.1,т.1 ГПК,
ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.На
това основание кредиторът-„***“ЕАД гр.Плевен е предявил иск с правно
основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си –
главница и лихва в горепосочените размери, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
В отхвърлителната част,в която искът е отхвърлен като неоснователен за
разликата над 874,08лв.до 878,97лв.относно главницата и за разликата над
58,29лв.до 60,73лв.относно лихвата за забава,решението на ПРС като
необжалвано е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за
недопустимост на иска по чл.422 ГПК и за наличие на предпоставки за
обезсилване на издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №5622/2020г. по
описа на ПРС. Съгласно чл.415 ал.5 ГПК съдът обезсилва заповедта, когато
заявителят не представи доказателства,че е предявил иска в посочения срок,
който е едномесечен ,съгласно чл.415 ал.4 ГПК.В конкретната хипотеза –
заявителят в заповедното производство „***“ЕАД е получил уведомлението
на съда,с което му е указано да предяви иска за установяване на вземането си
на 17.11.2020г.Искът по чл.422 ГПК е предявен на 17.12.2020г.,като е спазен
едномесечния срок,поради което искът е допустим.Не са били налице
предпоставките на чл.415 ал.5 ГПК за обезсилване на заповедта и в тази
насока не са допуснати процесуални нарушения от ПРС.
За да уважи така предявения иск,ПРС е приел,че процесният имот е
собственост на ответника и същият е потребител на топлинна енергия по
смисъла та §1,т.42 от ДР на ЗЕ.Първоинстанционният съд се е позовал на
разпоредбите на чл.150 ал.1 ЗЕ на чл.140а от ЗЕ и на чл.153 ал.6 от ЗЕ.ПРС е
обсъдил изготвените по делото икономическа и техническа
експертизи,както и допълненията към техническата експертиза, относно
отопляемия обем на имота и на общите части на сградата,като е възприел
един от вариантите, посочени от ВЛ с изчисление и на отопляемите
4
стълбища,отговарящ най-пълно на нормативната уредба.След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства е приел,че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги.Изложените от
ПРС доводи и съображения за уважаване на предявения иск са правилни,
законосъобразни, кореспондират с представените по делото доказателства и
се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Безспорно от представените по делото доказателства се установява, че
въззивникът и ответник пред ПРС Е.А. е собственик на процесния имот в
гр.Плевен,ул.“*** „№***,вх.Б,ап.7,считано от 20.04.2011г. който имот е
закупил от Г.С.Н.,като сделката е обективирана в нот.акт №20/2011г.на
нотариус С. И.а/л.7/. Със заявление от 29.04.2011г.до изп.директор на
„***“ЕАД гр.Плевен /л.20/въззивникът е поискал да му бъде открита партида
за плащане на отопление и топла вода за процесния имот ,считано от
29.04.2011г. Не е спорно обстоятелството,че имотът,собственост на ответника
е топлоснабден .
Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че ответникът е потребител
на ТЕ,съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ/ в сила от 17.07.2012г./Според чл.153 ал.1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост,присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
За да възникне правоотношение по покупко - продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона.В този смисъл е разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/,която предвижда,че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява
при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила след публикуването им,без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите.Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. Плевен
са публикувани във вестник“Посоки“бр.239 от 13.12.2007г.и същите
5
обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден имот.При
тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да
е необходимо изричното им приемане от потребителя.
От представените по делото писмени доказателства и от заключението
на приетата по делото счетоводна експертиза се установява размера на
дължимите от ответника суми.Съгласно приложеното извлечение от
счетоводна сметка/л-7/ за потребител с аб.№*** Е.Е.А. на адрес
гр.Плевен,ул.“***“№***,вх.Б,ап.7 общо дължимата главница за периода
01.01.2019г.-31.03.2020г.е в размер на 878,97лв.,а лихвата за забава за
периода 04.03.2019г.до 21.10.2020г.е в размер на 60,73лв.Така изготвената
счетоводна сметка от въззиваемото дружество е на база извършените от
топлинния счетоводител „***“АД отчети за периода 31.01.2019г.-
31.03.2020г./л.8/.Съгласно тази справка от фирмата за дялово разпределение в
процесния имот на въззивника няма водомери,има 4 броя уреди ,като сумата
за отопление с ИРУ е в размер на 943,85лв., сума за отопление без ИРУ
11,18лв. /щранг-лира в баня/;сумата за ТЕ,отдадена от сградна инсталация-
141,17лв.; за БГВ не е начислена сума;сумата 56,53лв. за услуга за дялово
разпределение.По изготвения от „*** АД“отчет общо дължимата сума по
фактури е в размер на 1189,18лв.,извършено е плащане на сумата
245,02лв.,дължимата главница е в размер на 878,97лв.,като е отразено,че
сумите за ТЕ,отдадена от сградната инсталация за действителен обем
200,10м3.
В този смисъл е и заключението на счетоводната експертиза,изготвена
от ВЛ Т.И.,което не е оспорено от страните и като компетентно съдът
възприема изцяло.От същото се установява,че за процесния период 01.01.
2019г.-31.03.2020г.стойността на консумираната и незаплатена ТЕ възлиза на
878,97лв.,а лихвата за забава за периода 04.03.2019г.-21.10.2020г.е в размер на
60,73лв.ВЛ е установило,че плащането на сумата 245,02лв.е извършено в
брой,като на 15.05.2020г.е платена сумата 355,66лв.,с която по данни на
„***“ЕАД са погасени следните суми: 77,10лв. задължение за
м.12.2018г.;1,14лв.законна лихва; 245,02лв.от главницата за м.01. 2019г.;
32,40лв.законна лихва.Посочено е,че във въззиваемото дружество на
6
основание решение на КЕВР №Ц-24 от фактурата за м.януари 2019г.са
приспаднати сумите 20,05лв.главница и 0,44 законна лихва,за което е
издадено кредитно известие от 30.06.2020г.на стойност 20,49лв.,представено
като приложение към заключението.В съд.заседание на 08.10.2021г.,когато е
прието заключението по счетоводната експертиза,ВЛ И. е уточнила,че ако се
приеме,че размера на главницата е 878,14лв.по заключението на техническата
експертиза,лихвата за забава за същия период е в размер на 60,04лв.
В производството пред ПРС е назначена техническа експертиза,изготвена
от ВЛ К. И..От първоначалното заключение на ВЛ,което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно се установява,че абонатната станция
№***,захранваща СЕС се намира в сградата на ул.“***“ №***,като АС има
един търговски измервателен уред и един общ водомер за БГВ.Установено
е,че топломерът ,намиращ се в АС измерва точното количество ТЕ,постъпило
към сградата.В заключението подробно са описани извършваните
метрологични проверки на топломерите.Сградата-етажна собственост с адрес
гр.Плевен,ул.“***“№*** е топлоснабдена,ТЕ се доставя от „***“ЕАД,а
фирмата за дялово разпределение е „***“АД. Отразено е,че в имота на
ответника има 4 отоплителни уреда с монтирани 4 разпределителни
устройства,както и лира в банята.Съгласно заключението в сградата и имота
на ответника са спазени правилата за дялово разпределение,съобразно Закона
за енергетиката,Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение,правилно е изчислен и отопляемия обем в имота.По делото са
назначени и приети няколко допълнителни заключения на ВЛ К.И.,в които са
дадени варианти относно отопляемият обем за имота на ответника-ап.7 и
съответно са изчислени дължимите суми за ТЕ и такса разпределение по
отделните варианти.
Неоснователни и недоказани са изложените във въззивната жалба и в
писмената защита на адвокат Д. доводи за некомпетентност и липса на
обективност от страна на ВЛ К. И.,изготвил техническата експертиза и
допълненията към нея.ВЛ притежава необходимата квалификация,в
заключението е даден отговор на поставените въпроси,същото е достатъчно
подробно,аргументирано и ясно,като за съда не възниква съмнение относно
неговата правилност.Изготвените експертизи по други дела и в други съдебни
производства от различни ВЛ,в които са дадени други стойности на
7
отопляемия обем на сградата,етажна собственост,където се намира и
собствения на въззивника имот,не обуславя извода,че заключението на ВЛ К.
И. съдържа неверни констатации.
Основните възражения на въззивника,направени както в производството
пред ПРС,така и пред настоящата инстанция са ,че дължимите суми за ТЕ не
са коректно и правилно изчислени от фирмата за дялово разпределение
„***“АД,както по отношение на имота на Е.А.,така и за цялата сграда,етажна
собственост ,включваща вх.А и вх.Б в гр.Плевен,на ул. “***“№***. Тези
твърдения се опровергават от приетата техническа експертиза ,изготвена от
ВЛ К.И.,съгласно която в процесната сграда и в имота на ответника са
спазени правилата за дялово разпределение,съобразно Закона за
енергетиката,Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение,правилно е изчислен и отопляемия обем в имота.
По изложените съображения ,Окръжният съд приема ,че след като
въззивникът Е.Е.А. е собственик на процесния имот в гр.Плевен,ул.“***“
№***,вх.Б,ап.7 с абонатен №***,който се намира в топлоснабдена
сграда,етажна собственост има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.Същият дължи плащане на стойността на
доставената до имота му топлинна енергия за периода 01.01.2019г.-
31.03.2020г. в размер на 874,08лв. Доколкото дължимата главница не е
заплатена в определения съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия 30 дневен
срок след изтичане на периода,за който се отнася,потребителят дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва,съгласно чл.86, ал.1 от
ЗЗД,която за периода 04.03.2019г.до 21.10.2020г. е в размер на 58,29лв.Върху
главницата се дължи законна лихва от датата на подаване на заявелнието-
28.10.2020г.до окончателното й изплащане.
Вземането на ищеца за горепосочените суми,за които е издадена заповед
по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№5622/2020г. по описа на същия съд е
доказано по основание и размер.Искът с правно основание чл.422 ГПК е
основателен,доказан и следва да бъде уважен до горепосочените размери.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му осъдителна част.В
отхвърлителната част решението е влязло в сила.
8
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата
инстанция в размер на 100лв.юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд ,VІІ-ми гр.с.№260014 от 28.02.2022г.,постановено по гр.д.
№6873 за 2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 във вр.с чл.78 ал.8 ГПК Е.Е.А.,ЕГН
********** от гр.Плевен,ул.“***“ №***, вх.Б, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на „***“
АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“
***,представлявано от изп. директор Й.В. деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9