№ 344
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. М.а
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба от Д. Л. Х. от гр. Костинброд
срещу решение № 150 от 01.06.2022 г., постановено по гр.д. №
1029/2021 г. по описа на РС-Костинброд, с което е оставена без
уважение молбата й за издаване на заповед за защита срещу Д. М. Х.
за осъществено от негова страна на 13.11.2021 г., домашно насилие
спрямо нея и детето Б. Д. Х., родена на 09.02.2012 г. С постановеното
решение Д. Л. Х. е осъдена да заплати на Д. М. Х. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева и сумата от 536,80
лева по сметка на РС-Костинброд.
Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуален закон. Излага, че първоинстанционният съд не е
анализирал правилно доказателствата по делото в тяхната съвкупност
1
и взаимовръзка. От подадената молба конкретно и ясно, по вид време
и място е описан акт на домашно насилие, осъществен на дата
13.11.2021 г. Излага, че съдът не е положил достатъчно усилия да
установи фактическата обстановка и нейната конкретност, възприета
от разпитаните по делото свидетели-очевидци на случилото се между
страните. Не бил коментиран фактът, че при изслушването си пред
съда малолетното дете Б. Х. потвърждава, че спрямо нея и спрямо
майка й Д. Х. е извършен акт на домашно насилие. По същество моли
да бъде отменено първоинстанционното решение и уважена молбата
за налагане на мерки по ЗЗДН.
Ответникът по жалба Д. М. Х. е получил препис от въззивната
жалба и в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не е изразил становище.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят Д. Л. Х., действаща в лично качество и като майка на
Б. Д. Х. редовно призована, се представлява от адв. Ц. З. и адв. Т. З..
Поддържа подадената въззивна жалба. Ответната страна по жалба Д.
М. Х., редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд
се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя
2
или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът
издава нова заповед.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Д.
Л. Х. лично и в качеството й на майка на детето Б. Д. Х., с искане да
бъде издадена съдебна заповед за защита против Д. М. Х..
Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗД защита по този закон може да търси
всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или
бивш съпруг, а според чл. 3, ал. 1, т. 4, извършено от възходящ. По
делото не се спори, че Д. Л. Х. е майка на детето Б. Д. Х., родена на
09.02.2012 г., а баща на детето е Д. М. Х. /бивш съпруг на Д. Х./.
Поради това, страните са надлежно легитимирани участници в
настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 и т. 3 от
ЗЗДН и в рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно
насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката и
детето са били извършени конкретни действия от страна на бащата,
които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и
момента на тяхното извършване.
3
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които
са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Към молбата за защита Д. Х., действаща и като законен
представител и майка на детето Б. Х. е депозирала декларация. 9 ал. 3
от ЗЗДН, в която е посочила, че на 13.11.2021 г. към 10,10 часа, в
определените дни за личен контакт, бившият съпруг на молителката
Д. Х. и сестра му дошли на адреса да вземат Б.. Като отворила вратата
Д. Х. заповядал на Б. да тръгва. След като Б. изразила несъгласие да
тръгне с баща си и леля си, Д. Х. се опитал да нахлуе в дома й,
запречил вратата с крак, замахнал с юмрук към лицето й, при който
леко пострадала лявата й скула. Ударът бил съпроводен със заплахи и
закани: „Ще те убия, кучко“, „Сега ще видиш какво ще ти се случи“,
„Б. е същия идиот като теб“, „ Ще я взема от училище и повече никога
няма да я видиш“, „Имам пари да купя всички“. След случилото се,
детето било все по-тревожно и притеснено, страхувало се от баща си,
защото я е удрял неведнъж като са оставали сами.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е допустимо
доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още
повече, че е предвидено издаване на заповед за защита само на
основание на приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на
твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни преки
доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба от
молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената
декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде
заповед за защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. В
4
този случай в доказателствена тежест на ответника по искането е при
направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията,
както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно
насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в
декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и разколебае
нейната доказателствена сила.
В случая наред с представената декларация са събрани писмени и
гласни доказателства, които се преценяват от съда, във взаимната им
връзка.
От разпита на свидетелката В. И. /майка на Д. Х./ се установява,
че на 13.11.2021 г. Д. Х. отишъл в апартамента на Д., за да вземе
детето. Детето отказало да тръгне с баща си няколко пъти и в един
момент Х. се ядосал, влязъл в коридора на апартамента и запънал с
крак вратата, а с ръка посегнал към Д. като я ударил леко, защото
свидетелката била застанала пред нея да я запази. Според
свидетелката детето присъствало, когато Д. ударил майка му. По
време на случилото се Д. повтарял, че Д. е „малоумна“, че е „селска
пръчка“ и др. Свидетелката казала на дъщеря си да извикат полиция,
защото не могат да се разберат с Д.. Когато пристигнала полицията, Д.
Х. бил отвън на стълбите. По време на случилото се присъствала и
сестрата на Д. – М. Х., която снимала с мобилен телефон.
От разпита на М. Х. – М. се установява, че на 13.11.2021 г.
придружила брат си, за да вземе детето Б. за осъществяване на личен
контакт с бащата. След като позвънили на вратата, Д. отворила с
думите „Застани по-назад, за да те снима камерата“. Свидетелката
посочва, че в горния десен ъгъл на вратата, в дясно на самата каса,
била монтирана камера. Детето отказало да тръгне с баща си, след
което майката не му позволила дори визуален контакт да осъществи с
него. Д. започвала да блъска вратата и да обижда Д.. Свидетелката
посочва, че брат й не е влизал в жилището, а майката на Д. се опитала
да я спре, тъй като ритала Д. с розова джапанка.
5
Детето Б. Х. е изслушано в съдебно заседание, проведено на
28.01.2022 г. Детето посочва, че отказало да тръгне с баща си, защото
погледът му бил „зъл“ и е лош. За случая от 13-ти детето разказва, че
майка му казала, че е ударена от баща му, но детето не присъствало,
тъй като било в кухнята. Споделя, че много се притеснило от
случващото се. След като детето отвърнало на баща си, че не иска да
ходи с него, баща му го погледнал злобно, но не е викал срещу майка
му или някой друг. Детето отишло в кухнята с кучето си.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за неустановеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита. Събраните за целта доказателства (декларация,
свидетелски показания, постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 18.01.2022 г., съдебно-видеотехническа
експертиза и др.), установяват по категоричен начин конфликтни
отношения между молителката и ответника. По делото обаче липсват
доказателства, успешно обосноваващи извод за реализиран спрямо
нея и детето акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН,
извършено на 13.11.2021 г.
Двете разпитани свидетелки дават коренно противоречиви
показания. Според св. В. И. /майка на молителката/ Д. на 13.11.2021 г.
ударил леко Д., а свидетелката била застанала пред нея, за да я запази.
По време на случилото се Д. повтарял, че Д. е „малоумна“, че е
„селска пръчка“ и др. Според свидетелката детето присъствало, когато
Д. ударил майка му.
Свидетелката М. Х. – М. посочва, че на 13.11.2021 г. придружила
брат си, за да вземе детето Б. за осъществяване на личен контакт с
бащата. След като позвънили на вратата, Д. отворила с думите
„Застани по-назад, за да те снима камерата“. Детето отказало да
тръгне с баща си, след което майката не му позволила дори визуален
контакт да осъществи с него. Д. започвала да блъска вратата и да
6
обижда Д..
От приетата видео-техническа експертиза става ясно, че
ответникът не е отправял обидни думи или заплахи към молителката,
каквито твърдения се съдържат в молбата й за защита. От текстът от
звукозаписа – обект на експертизата, който е снет и представен в
писмен вид, никъде не са споменати думите, които се твърди, че е
изрекъл ответника, а именно: : „Ще те убия, кучко“, „Сега ще видиш
какво ще ти се случи“, „Б. е същия идиот като теб“, „Ще я взема от
училище и повече никога няма да я видиш“, „Имам пари да купя
всички“.
От приетите доказателства не се установява и извършено
физическо посегателство от ответника спрямо молителката.
Свидетелката И. описва подробно, че ответникът ударил дъщеря й по
лявата буза и нея самата по крака, но не отишли да се освидетелстват.
В тази част, настоящият съд не дава вяра на показанията й, тъй като не
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че не било взето
предвид изслушването пред съда на малолетното дете Б. Х., от което
се потвърждавало, че спрямо нея и спрямо майка й Д. Х. е извършен
акт на домашно насилие. От изслушването на детето категорично се
установява, че на 13.11.2021 г. се е стигнало до конфликт между
родителите му, поради това, че то не е искало да тръгне с баща си.
Майката разказала на детето, че била ударена от баща му, но детето не
присъствало, тъй като било в кухнята. След като детето отвърнало на
баща си, че не иска да ходи с него, баща му го погледнал „злобно“, но
не е викал срещу майка му или някой друг. Детето отишло в кухнята с
кучето си.
От тези доказателства не се установява, че спрямо молителката и
детето е упражнено физическо и/или психическо насилие, които са
довели до състояние на страх у тях.
От приетият по делото социален доклад от Д „СП“ – гр. К. се
7
установява, че между майката и Б. е създадена силна емоционална
връзка. Според доклада върху детето не е упражнено физическо
насилие, то е станало свидетел на случилото се, а неблагоприятни
преживявания в детството биха оказали влияние върху поведението
му, на по-късен етап от развитието.
От всички събрани доказателства може да се направи
категоричен извод, че ответникът Д. М. Х. не е извършил действия на
насилие спрямо молителката и дъщеря си.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая не са налице
условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е отказал да издаде заповед за
защита и да наложи такива мерки за защита.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150 от 01.06.2022 г., постановено
по гр.д. № 1029/2021 г. по описа на РС-Костинброд
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8