Определение по дело №11/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по обективно съединени искове при условията на кумулативност, предявени от „. К. - В. Е., със седалище и адрес на управление: Г. З., обл. С., бул. „Б.” № ***, с ЕИК ****, представлявано от едноличния собственик и управител В.С.Е., чрез А. Г. Д. срещу О. Н., с адрес: Г. Н., обл. С., ул. „А.С.” № ***, с ЕИК *****, представлявана от Кмета С. Б. за заплащане на сума в размер на общо 39 312 лв., от които 37 440 лв., представляващи главница по неизплатено задължение, обективирано в чл. 9, във връзка с чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 1, т. 1 от сключения между страните Договор за инженеринг и строителство № ***/09.12.2008 г. и представена проформа фактура от 07.01.2009 г. и 1 872 лв., представляващи договорена неустойка, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за инженеринг в строителството № ***/09.12.2008 г. досежно проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи на обект “Пълен инженеринг на обект: “Корекция на дере “ГЧ., Г. Н., обл. С.” на обща стойност 31 200 лв. без ДДС, респективно 37 440 лв. с ДДС, като с Приемо-предавателен протокол от 07.01.2009 г. дружеството – изпълнител е предало на Общината – възложител, която е приела без възражения работен проект за процесния обект, както и Проформа – фактура № */07.01.2009 г. на стойност 37 440 лв. Наведени са доводи, че въпреки обещанията за заплащане стойността на извършената работа и изпратената покана за доброволно изпълнение изх. № 60/27.11.2012 г., задължението по договора не е погасено до момента на завеждане на исковата молба. Посочено е, че ответникът дължи както цената за проектирането, така и договорената неустойка в размер на 5 % върху главницата, а именно: 1 872 лв., включително и законната лихва за забава върху главницата и неустойката, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Направено е искане за осъждане на О. Н. за заплащане на претендираните суми.

В предвидения от закона срок ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, но в съдебно заседание процесуалният му представител е оспорил исковете и по основание, и по размер, като е претендирал отхвърлянето им и присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за инженеринг в строителството № ****/09.12.2008 г., ответникът е възложил на ищеца да изпълни инженеринг, включващ проектиране /изработка на проект за ремонтни СМР, съгласно Задание за инвестиционно проучване и проектиране – Приложение № 1/ и изпълнение на строително-монтажни работи /в съответствие със заданието и съгласно одобрения от възложителя проект и приложените към него количествено-стойностни сметки/ на обект “Пълен инженеринг на обект: “Корекция на дере “Г.Ч., Г. Н., обл. С.” с цена на инженеринга, както следва: цена на проекта - 31 200 лв. без ДДС, а цената за изпълнение на СМР се определя въз основа на подробни количествени сметки от одобрения проект, фиксираните цени /Приложение № 2/ и ценовите показатели от предлаганата цена. В договора е включена и клауза за неустойка.

С Приемо-предавателен протокол от 07.01.2009 г. ищецът – изпълнител е предал на ответника – възложител следните проекти във фаза работен проект за процесния обект – инженерно-хидрогеоложко проучване – 1 бр. и хидротехнически – 1 бр., които работни проекти по описаните части са приети без забележки. Ищцовото дружество е издало проформа фактура от 07.01.2009 г. за сумата от 37 440 лв. /с ДДС/ и е изпратило покана за доброволно изпълнение изх. № 60/27.11.2012 г., доказателства за връчване на която не са ангажирани по делото.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната проформа фактура не е отразена в счетоводната документация на страните по делото, по нея няма извършено плащане, а дължимата неустойка при представяне на оригинална фактура на стойност 37 440 лв. и неплатена в определения срок е в размер на 1 872 лв.

Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза счита, че с представените с процесния приемо-предавателен протокол проекти не може да се реализира обекта, тъй като е необходимо изграждането на подпорни стени, мостови съоръжения и водостоци, за които е необходима конструктивна част и геодезия, като за обхвата на инвестиционния проект е взело предвид количествено-стойностната сметка към офертата, приложена и към договора.

При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на предявените искове:

Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, обективирано в Договора за инженеринг в строителството № ****/09.12.2008 г., което не се оспорва от тях, обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите се. Ищецът – изпълнител по договора е приел да изпълни инженеринг, включващ проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи на обект “Пълен инженеринг на обект: “Корекция на дере “Г.Ч., Г. Н., обл. С.”, включващ следното: 1/ изработка на проект за ремонтни строително–монтажни работи, съгласно Задание за инвестиционно проучване и проектиране – Приложение № 1 и 2/ строително-монтажни работи в съответствие със заданието и съгласно одобрения от възложителя проект и приложените към него количествено-стойностни сметки. Уговорената цена на проекта е 31 200 лв. без ДДС, а цената на строително-монтажните работи се определя въз основа на подробни количествени сметки от одобрения проект, фиксираните цени и ценовите показатели от предлаганата цена. В чл. 9 и чл. 10 от процесния договор са предвидени начините за плащане на проекта и на строително-монтажните работи – проектът се предава на възложителя /ответника/ и след одобрението му с протокол се изплаща цената от 31 200 лв. без ДДС, а действително извършените СМР се заплащат въз основа на подписани протоколи и оригинална фактура. Предмет на предявената искова претенция с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е заплащане единствено за изработените и предадени проекти с цена 31 200 лв. без ДДС, съответно 37 440 лв. с ДДС, но не и за уговорените строително-монтажни работи.

Видно от представения приемо-предавателен протокол от 07.01.2009 г. ищцовото дружество е предало на О. Н. следните проекти във фаза работен проект: инженерно-хидрогеоложко проучване – 1бр. и хидротехнически – 1 бр., които са приети без забележки. Следва да се отбележи, че приемането без забележки в случая не е равнозначно на одобрение на предадените проекти. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза процесният обект не е много сложен, поради което инвестиционният проект следва да бъде изработен във фаза технически или работен проект, както е в настоящия случай, като минимално необходимите части са конструктивна, сметна документация, геодезия, организация на движението, план за безопасност и здраве, евентуално пътна част /с оглед предвиденото полагане на асфалт/ и обща обяснителна записка. Направен е извода, че с представените с приемо-предавателния протокол от 07.01.2009 г. проекти не може да се реализира процесния обект, а освен това няма данни проектът да е разглеждан на експертен съвет и одобрен от главния архитект. Вещото лице също така е констатирало, че тези предадени, съответно приети проекти не се съхраняват в нито една от страните по делото, въпреки че следва да бъдат изготвени в три екземпляра – за договарящите се и за изпълнителя на обекта. Настоящата инстанция намира, че заключението е обосновано и компетентно изготвено, поради което следва да бъде кредитирано.

Съдържанието на задължението за изработка на проект за ремонтни строително-монтажни работи е предвидено в самия договор – в чл. 1, ал. 1 – съгласно задание за инвестиционно проучване и проектиране – Приложение № 1, и в чл. 12 – изпълнителят се задължава да изпълни договорените проектни и строително-монтажни работи качествено и в срок при спазване на техническото задание за проектиране и действащата нормативна уредба, в това число изискванията по охрана на труда, санитарните и противопожарни норми. В настоящия случай, въпреки предоставената на ищеца възможност в проведеното на 30.07.2013 г. открито съдебно заседание да депозира Приложение № 1, посочено в чл. 1, т. 1 от процесния договор, това не е направено, поради което липсват доказателства, конкретизиращи задължението за изработка на проект за ремонтни строително-монтажни работи. Освен това, от Приемо-предавателния протокол от 07.01.2009 г. се установява, че са предадени части от работния проект, а именно: инженерно-хидрогеоложко проучване – 1 бр. и хидротехнически – 1 бр., т. е. задължението не е изпълнено изцяло. Нормативната уредба, касаеща проектните части на работния проект е предвидена в Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, чиито норми са с императивен характер. Неизготвянето и непредаването на всички части на процесния работен проект обуславя невъзможността за пристъпване към одобрението му, едва след което възложителят дължи заплащане на уговорената сума.

На следващо място, издадената проформа фактура, която по своята същност не представлява счетоводен документ и не е била осчетоводена в нито една от страните по делото, не обуславя сама по себе си задължението на ответника да заплати цената на предадените части от проекта. Липсата на пълно, точно и качествено изпълнение от страна на ищеца за изработка на проект за ремонтни строително-монтажни работи, както и липсата на неговото одобрение сочи на незавършен фактически състав, правопораждащ задължението на О. Н. да заплати цената на проекта, което от своя страна води до неоснователност на исковата претенция по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Страните по договора са включили и клаузи за неустойки, като при забава в плащането от страна на възложителя същият дължи неустойка в размер на 0.5 % от стойността на фактурата за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % общо. Неоснователността на иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, респективно липсата на изискуемо задължение за заплащане на цената по договора обуславя неоснователност и на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

При съвкупната преценка и анализ на доказателствата и на изявленията на страните по делото може да се направи обоснован извод за неоснователност на предявените искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, „. К. - В. Е., със седалище и адрес на управление: Г. З., обл. С., бул. „Б.” № ***, с ЕИК ******, представлявано от едноличния собственик и управител В. Ставрев Е. следва да заплати на О. Н., с адрес: Г. Н., обл. С., ул. „А.С.” № ***, с ЕИК ****, представлявана от Кмета С.Б. направените от нея разноски в размер на общо 1 386.24 лв. /хиляда триста осемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляващи депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Смолянският окръжен районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, предявени при условията на кумулативност от „. К. - В. Е., със седалище и адрес на управление: Г. З., обл. С., бул. „Б.” № 35, с ЕИК *****, представлявано от едноличния собственик и управител В.С.Е., чрез А. Г. Д. срещу О. Н., с адрес: Г. Н., обл. С., ул. „А. С.” № ****, с ЕИК *****, представлявана от Кмета С.Б. за заплащане на сума в размер на общо 39 312 лв. /тридесет и девет хиляди триста и дванадесет лева/, от които 37 440 лв. /тридесет и седем хиляди четиристотин и четиридесет лева/, представляващи главница по неизплатено задължение, обективирано в чл. 9, във връзка с чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 1, т. 1 от сключения между страните Договор за инженеринг и строителство № ****/09.12.2008 г. и представена проформа фактура от 07.01.2009 г. и 1 872 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и два лева/, представляващи договорена неустойка, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.

ОСЪЖДА „. К. - В. Е., със седалище и адрес на управление: Г. З., обл. С., бул. „Б.” № ***, с ЕИК ****, представлявано от едноличния собственик и управител В.С.Е. да заплати на О. Н., с адрес: Г. Н., обл. С., ул. „А.С.” № ****, с ЕИК *****, представлявана от Кмета С.Б. направените от нея разноски в размер на общо 1 386.24 лв. /хиляда триста осемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Г. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: