Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 11.12.2020 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на четвърти
ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 12194/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Т.К.“ ЕООД
срещу съдебно решение от 21.12.2018 г., постановено по гр.д. № 18032/
2014 г. по описа на СРС, в частта, с която, на
осн. чл. 266, ал.1 от ЗЗД съдът е осъдил „Т.К.“
ЕООД да заплати на Д.П.М., ЕГН ********** сумата от 2162,16 лв., представляващи
незаплатено възнаграждение за месец септември 2013 г. по договор № 44 от
01.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на искова молба - 04.04.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху сумата в размер на
102,98 лв. за периода от 01.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба- 03.04.2013 г.
Въззивникът твърди, че съдебното решение е неправилно в
обжалваната част, тъй като съдът неправилно е приел, че за месец септември 2013
г. между него и Д.М. е бил налице валиден договор за изработка. В тази връзка
излага, че договорът за предоставяне на консултантски услуги № 44/01.04.2013 г.
е договор с еднократно изпълнение, а не за месечно обслужване, поради което
същият не е основание нито за извършването на услуги от страна на Д.М., нито за
заплащане на възнаграждение за тях за месеците след май 2013 г. Това се
потвърждавало от факта, че в самия договор е включен приемно предавателен
протокол, с който е одобрена извършената през месец април- май работа, както и
от факта, че останалите установени със съдебно – счетоводната експертиза
плащания от негова страна към Д. М. са направени на основание други договори. Освен
твърди, че посочените в приемно-предавателния протокол за месец септември
дейности се отнасят до функциите на Д. М., които тя е изпълнявала като
прокурист на МБАЛ ПИРДОП, а не са във връзка с възложена от дружеството
консултантска услуга.
В законоустановения срок въззиваемия Д.П.М. е представила отговор на подадената въззивна жалба, като
е изложила доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение в
обжалваната част с искане същото да бъде потвърдено.
Третото лице помагач – М.Б.Ж. не е представило становище.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по
отношение на приложението на относимите към правния спор императивни правни
норми.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, в
обжалвана част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира, че
подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
По делото е представен граждански договор № 44/01.04.2013
г., с който Т.К. ЕООД е възложил на Д.М. извършването на консултации по
организация на медицинска дейност. Договорено е месечно възнаграждение в размер
на 2 162,16 лв., което, след направените удръжки към държавата, е в нетен
размер на 2000 лв. на месец. В частта „ Срок за изпълнение:“ не е попълнено
нищо. На същата страница, на която е обективиран договора за изработка( за
предоставяне на услуга) е обективиран и приемно-предавателен протокол, с който
възложителят, чрез управителя на дружеството, е приел работата, извършена от
изпълнителя за април месец 2013 г.
Страните не спорят, че между тях е бил подписан сочения
горе договор за изработка, но са на противоположни становище досежно това, дали
той е бил с еднократно изпълнение, само за месец април 2013 г. или е безсрочен
договор с ежемесечно изпълнение. По този въпрос въззивната инстанция приема за
правилни изводите на първоинстанционния съд, че договорът е безсрочен и по него
се е дължало ежемесечно изпълнение на задълженията и на двете страни.
Действително договорът е с бланкетно съдържание, но при неговия прочит се
установява, че страните са искали той да е безсрочен, доколкото в него има
налична графа „ Срок за изпълнение:“, която не е попълнена. Освен това
възнаграждението за извършената работа не е уговорено като еднократно плащане с
оглед постигнат резултат, а е предвидено да се изплаща всеки месец, като
изрично след сумата е посочено „месечно“.
Горното се потвърждава и от представените по делото
протоколи за извършена от изпълнителя работа за месеците от април до септември
включително, които съобразно приетото и неоспорено заключение съдебно-
графологическа експертиза, са с автентични подписи на управителя и
представляващ дружеството възложител и изразяват приемане на работата от
последния. Представляващият дружеството всеки месец е одобрявал извършената от
изпълнителя работа, като съобразно свидетелските показания на свидетеля Р.Н.-Б.,
които и настоящия съд кредитира в тази им част като израз на непосредствено
възприети обстоятелства, след това е нареждал устно да се извършат и плащанията
в полза на изпълнителя в размер на 2000 лв. нетно възнаграждение.
Изводът, че между страните е налице валиден договор за
изработка за периода от април до септември 2013 г. включително се потвърждава и
от установеното от съдебно-счетоводна експертиза, от което е видно, че
възложителят ежемесечно е и изплащал на изпълнителя възнаграждение равно на
това, уговорено по договор № 44. Действително в счетоводството му всяко плащане,
следващо това от май месец 2013 г. се води като извършено по някакви други
договори. Такива други договори обаче не бяха представени от въззивника, чиято
е доказателствената тежест да установи пред съда, че е извършвал плащания на
друго основание, а и самият въззивник, в качеството си на ответник в
първоинстанционното производство твърди, че няма други договори с въззиваемия,
освен посочения договор № 44. Като се съобразят заключенията на двете съдебно
-технически експертизи, неоспорени от страните пред първоинстанционния съд,
които се кредитират и от настоящия съд, следва извода, че счетоводството на
възложителя не е водено редовно, като в него служител е въвел неправилно
информацията за това по какъв договор се извършват плащанията за месеците от юни
до август месец 2013 г. В тази връзка
съдът не кредитира показанията на свидетелката Р.Н.-Б., в частта, с която се
твърди, че счетоводната система автоматично е поставяла различен номер на
договора, по сметка, в която се отчита плащането на възнаграждението на
изпълнителя, тъй като те противоречат на експертното мнение на вещото лице. Ежемесечните плащания на възнаграждения на
изпълнителя, се установяват и от представеното по дело извлечение от банковата
сметка на изпълнителя. Непредставянето на доказателства за това, че между
страните по делото са били налице и други договори, по които са извършвани
плащанията на възнаграждения, говори и за това, че всички представени
приемно-предавателни протоколи, подписани от управителя на фирмата, касаещи
периода от месец април до месец
септември включително за 2013 г. касаят именно процесния договор № 44.
С посочените протоколи и била приета работата на
изпълнителя от страна на възложителя за всички месеци от април до септември
2013 г. включително, предвид което е възникнало задължението на
възложителя да изплати договореното по
договора възнаграждение на основание чл. 266 ЗЗД. В тази връзка неоснователни
се явяват възраженията на въззивника, че собственикът на дружеството не е знаел
за сключения договор и не е давал съгласие за него. В отношенията с трети лица,
какъвто се явява изпълнителят по договора за изработка, релевантна е изразената
от представляващия търговското дружество воля и тя е достатъчна да ангажира
правната му сфера, като не е необходимо нито съгласието, нито знанието на
собственика на капитала. За неправилно управление на дружеството управителят
носи отговорност пред дружеството, но това по никакъв начин не рефлектира върху
вече възникналите, въз основа на неговата представителна власт, правоотношения.
Страните не спорят, че възложителят не е изплатил на
изпълнителя възнаграждението за месец септември 2013 г., а и първият не е
представил никакви писмени доказателства ( в това число и пред вещото лице), за
плащането му макар да носи доказателствената тежест за това обстоятелство.
При така установеното, съдът намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валиден и действащ
договор за изработка № 44 за месец септември 2013 г., както и че извършената от
изпълнителя работа е приета с протокол за извършената работа от представляващия
дружеството възложител без възражения. Съответно правилни са и изводите му, че
е възникнало в полза на изпълнителя правото на възнаграждение за този месец,
което не е било заплатено в уговорения по договора срок. За неизпълненото в
срок задължение се дължи и обезщетение за забава на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предвид горното съдебното решение следва да се потвърди в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззиваемият не е направил искане за присъждане на
разноски във въззивното производство, предвид което такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от
21.12.2018 г., постановено по гр.д. № 18032/ 2014 г. по описа на СРС, в частта,
с която, на осн. чл. 266, ал.1 от ЗЗД съдът е осъдил „Т.К.“ ЕООД да заплати на Д.П.М., ЕГН ********** сумата от 2162,16 лв., представляващи незаплатено възнаграждение за месец
септември 2013 г. по договор № 44 от 01.04.2013г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на искова молба -
04.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва
върху сумата в размер на 102,98 лв. за периода от 01.10.2013 г. до датата на
подаване на исковата молба-03.04.2013
г.
В останалата част съдебното
решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.