Р Е Ш Е Н И Е

   №

  гр.София, 13.09.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесета и първа година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                        

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9470 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за З.то.

Ищецът П.Д.П. твърди в исковата молба, че на 01.01.2018 г., около 9,10 ч. е пътувал на предната седалка в лек автомобил марка „Волво“, модел „В-70“, с рег. № ******, управляван от К.Х.Я.,*** към София. При движението си като пътник в посочения автомобил на ПП I - 4, км. 122 + 300,  ищецът сочи, че е претърпял пътнотранспортно произшествие, на кръстовището при с. Леденик. При предприемане на маневра завой наляво, към с. Леденик, автомобилът навлязъл в насрещната лента, напуснал платното за движение и се ударил в еластичната ограда – мантинела, след което се преобърнал.

Сочи, че в резултат на произшествието получил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясната ключица и фрактура на 3 – 11 десни ребра, като деянието е извършено от водача под въздействието на алкохол. По случая е образувано ДП ЗМ 2/2018 г. по описа на РУ – Велико Търново, пр. пр. № 11/2018 г., което е приключило със споразумение, одобрено от наказателния съд.

Ищецът поддържа, че в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново му е извършена животоспасяваща операция, поради пневмоторакс. От момента на произшествието е изпитвал неописуеми болки, резултат от причинените му множество травматични увреждания на ключицата, ребрата и гръдния кош. Сочи, че е преживял животоспасяваща операция на бял дроб, от който са евакуирани 1200 мл. лизирала кръв, като е налице дълъг  възстановителен период, свързан с прием на медикаменти и извършване на конкретни упражнения. Продължително време не е могъл да използва пълноценно и дясната си ръка, което е  нарушило естествения му ритъм на живот и значително е затруднило ежедневните му дейности. Освен това, ищецът сочи, че е преживял силен стрес и шок от внезапно събитие, като от настъпването на инцидента до настоящия момент се страхува, както да шофира, така и да пътува с автомобил.

Сочи, че по отношение на гражданската отговорност на водача на процесния автомобил има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „ОЗК - З.“ АД, с полица № BG/23/117000141431, със срок на действие от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г.

Ето защо, ищецът П.Д.П. моли съда да осъди ЗАД „ОЗК - З.“ АД, да му заплати на основание чл. 432 КЗ, сумата от 100 000 лв., ведно със законна лихва от деня на увреждането, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травми, настъпили като последица от пътнотранспортно произшествие на 01.01.2018 г. от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответника.

          Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва иска по основание и размер, като оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие. Сочи, че само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието и относно това извършено ли е, неговата противоправност и виновността на дееца, а останалите факти, които имат значение, подлежат на доказване от страната, която ги излага, с допустимите за това доказателства. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Релевира възражение за съпричиняване, като сочи, че пострадалият е пътувал на мястото до водача без колан, а отделно от това сам се е качил в автомобил, управляван от пиян шофьор. Сочи, че по тази начин П.Д.П. сам се е поставил в опасност и е допринесъл в изключителна степен за настъпване на вредоносния резултат.

Третото лице помагач К.Х.Я. не взима становище по исковата претенция.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Видно от споразумение, обективирано в протокол от 10.12.2018 г., по н.о.х.д. № 2250/2018 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, К.Х.Я.  е признат за виновен, за това, че на 01.01.2018г., около 09,10 ч. на път ПП I – 4 „Антоново - Велико Търново - Севлиево“, км. 122+200, при управление на лек автомобил марка „Волво“, модел „В-70“, с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 20, ал.1 от ЗДвП) и по непредпазливост е причинил комбинирана средна телесна повреда на П.Д.П., като деянието е извършено в пияно състояние, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. I, б „а“, пр. II от НК.

Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (както и споразумението, по аргумент от чл. 383, ал. 1 НПК) е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От заключението на приетата по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 01.01.2018 г. около 09:10 ч. на път I-4, km. 122⁺²⁰⁰ в района на кръстовището за с. Леденик в посока от гр. Велико Търново към гр. София, лек автомобил „Волво В-70“, с регистрационен номер ******, управляван от К.Х.Я. се е движил със скорост около 75 км/ч. При достигане до кръстовището за с. Леденик водачът е предприел маневра - завой наляво, в посока към с. Леденик. При подхода за завиване на ляво водачът най-вероятно е преценил, че се движи с прекалено висока скорост и няма да може да извърши завоя, поради което е задействал спирачния механизъм. Това в комбинация с високата скорост и траекторията на движение на автомобила е довело до блокирането на предно ляво колело, а впоследствие при навлизане върху затревен остров и на предно дясно колело. Движейки се с блокирали предни колела и в процес на аварийно спиране автомобилът се е ударил челно-дясно, със скорост около 30 км/ч., в крайпътна мантинела. Вследствие от удара автомобилът е изтръгнал мантинелата от закрепванията, преобърнал се е през предна дясна част, направил е половин завъртане във въздуха и е паднал по капак в крайпътните площи зад мантинелата.

Водачът би имал техническа възможност да извърши маневрата без да настъпи ПТП ако е съобразил скоростта на движение на автомобила и е оперирал с волана, така че да насочи автомобила в желаната посока на движение. Причините за възникването на процесното ПТП са пряко свързани с действията на водача.

Скоростта на движение на лек автомобил „Волво“, с peг. № ******непосредствено преди удара в мантинелата е била около 30 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди възникването на ПТП е била около 75 км/ч. Отчитайки механизма на процесното ПТП и получените травми, то с голяма доза сигурност може да се твърди, че П.П. се е возил на задна дясна седалка в лек автомобил „Волво В-70“ и е бил с поставен обезопасителен колан. Травматичните увреждания в дясната предна част на гръдния кош и фрактурата на дясната ключица на П.П. са типични травми причинени от възпиращото действие на обезопасителен колан и сочат, че в момента на настъпване на процесното ПТП, П.П. е бил с поставен триточков обезопасителен колан, чиято диагонална лента в долната си част е била закрепена в ляво от тялото на пътника, а в горната си част е била закрепена вдясно от тялото на пътника. Подобни закрепвания имат обезопасителните колани на предна дясна и задна дясна седалка в процесния лек автомобил „Волво В-70“. Коланите на предните седалки разполагат с механизъм за ограничаване на натоварването, който позволява контролирано отпускане на лентата на обезопасителния колан, с което се намалява натоварването върху тялото на пътника. При удар с относително ниска скорост, какъвто е случая с процесното ПТП, този механизъм може да предпази напълно пътниците от настъпването на т.н. коланна травма. Обезопасителните колани на задните седалки не са снабдени с механизъм за ограничаване на натоварването, което би довело до настъпването на по-сериозни травми по тялото на возещия се на задните седалки пътник.

Според заключението, получените от П.Д.П. травматични увреждания отговарят напълно на такива получени при правилно поставен обезопасителен колан. Правилно поставения обезопасителен колан е предпазило ищеца от получаването на значително по-сериозни травми от тези, които са констатирани. По време на аварийното спиране обезопасителния колан не е позволил на тялото на ищеца да продължи придвижването си напред. При удара в мантинелата колана е удържал тялото на ищеца, така че то да не прескочи предната седалка и да излети през предното панорамно стъкло. При преобръщането и удара в земята коланът е удържал тялото на ищеца в положение, което осигурява максимална защита срещу удари в интериора на автомобила или изпадане от него. В случай, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, то най-вероятно още при удара в мантинелата той щеше да излезе през предното панорамно стъкло на автомобила. Дори и това да не се беше случило, то със сигурност щеше да има травми по главата. При ротацията на автомобила във въздуха и последвалия удар в земята тялото на ищеца щеше да се удря в различни части от интериора на автомобила и на края с цялата си тежест да падне върху разпилените стъкла и твърдия таван, което най-малкото щеше да доведе до порезни рани.

Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ищецът П.Д.П., в резултат на пътнотранспортното произшествие е получил следните травматични увреждания: съчетана травма с контузия на главата, оток на левия клепач и хемоза на конюнктивата на лявото око; контузия на гръдния кош със счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра в дясно на границата задна /средна аксиларна линия, десностранен хемоторакс /1200 мл./ и десностранен пневмоторакс; лек пневмомедиастинум двустранно на нивото на дъгата на аортата; контузия на част от десния бял дроб; фрактура на дясната ключица; счупване на дясната лопатка;

По спешност е проведено болнично лечение, което включва:  клинично наблюдение и реанимация; по време на кличичното проследяване при визитации е установено прогресивно влошаване на дишането и общото състояние, което е наложило приемане в отделение по гръдна хирургия. Показан е бил за специализирано оперативно лечение. В оперативен протокол е записана инцизия в 7-мо междуребрие в дясно, проникване с троакар, отстраняване на 1200 мл. лизирала кръв, лаваж на гръдната кухина до бистър разтвор, без данни за активно кървене, тръбен дрен и кожен шев. След това, пациента е поставен  под активно наблюдение с аспириране на гръдния дрен, медикаментозна и рехабилитираща програма и превръзки. На 08.01.2018 г. е свален дренажа, раната е спокойна и белият дроб е разгънат. Изписан е в подобрено общо състояние без риск за живота му за амбулаторно лечение. Лечебният и възстановителният периоди продължават около 100-120 дни при липса на усложнения. В представената документация няма данни за амбулаторният период на лечение и по тази причина не може в конкретният случай да се определи продължителността и степента на възстановяването. През болничния период е бил на постелен режим с интензивен болков симптом и тогава е имал нужда от чужда помощ, която е получавал от персонала. След изписването е можел да са обслужва сам.

Според вещото лице медик, непосредствено след травмата болките са били много силни и се дължат на счупените ребра с прекъсване на периоста, постоянното им движение при вдишване и издишване и реакцията на дихатерните мускули, които са засегнати в зоните на фрактурите. Постепенно излива на кръв в дясната плеврална кухина е ставал по - голям, въздушната колекция се е увеличила и е проникнала в подкожните тъкани и в медиастинума. Всичко това е довело до ограничаване на дихателната повърхност на белия дроб и до почти пълното изключване на десния бял дроб от дишането, което е предизвикало учестено и затруднено дишане и е влошило общото състояние на пострадалия. При засягане на ребрата от 3-то до 10-то включително болковия симптом е силен и продължителен, щаденето на гръдната половита продължава до 60-75 ден от травмата. След операцията болките са свързани с проникването през меките тъкани и поставяне на дренажната тръба.

Страданията са причинени от болките, трудното обръщане и придвижване и затруднения тоалет. Не е можел да използва дясната ръка в ежедневието си за период около 45 дни имобилизация и още толкова рехабилитация. На базата на данни от рентгеново изследване, се установява че в областта на фрактурите са се образували плеврални сраствания, които в бъдещ период могат да доведат до болки при промяна на времето и при интензивни физически натоварвания. Функционалното състояние на белия дроб не може да се обективизира, поради липса на специализирани изследвания на дихателните обеми. Не са установени анамнестични, клинични, лабораторни и данни от образните изследвания, които да потвърждават, че непосредствено след травмата е имало опасност за живота на пострадалия.   В следващите дни настъпват патоморфологични промени с прогресивно развитие на хемо и пневмоторакс, както и пневмомедиастинум, които определят индикации за оперативно лечение на травмата. Непосредствено преди оперативното лечение е имало опасност за живота на пострадалия във връзка с прогресивно нарастващите хемо и пневмоторакс в дясно и развитие на пневмомедиастинум и задълбочаващата се дихателна недостатъчност. По така представените документи състоянието е било най - тежко между 2-5 ден след инцидента.

Безспорно е между страните, че към датата на пътното произшествие - 01.01.2018 г. е действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с обект – отговорността на водач за вреди при управлението процесния лек автомобил, страна по който е ответното дружество.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.  Критериите за определяне на този размер са следните: причинените неимуществени вреди от множеството травматични увреждания, подробно описани в комплексната експертизата, търпяните интезивни болки, периода на общо възстановяване - около четири месеца. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Д.Х.Ц.за търпени интензивни болки, но приема, че след изписването от болница е можел да се обслужва сам, предвид заключението на експертизата. Като взе предвид, изложените съображения,  както и социално – икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 75 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на вредите от ПТП.

Относно възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно заключението на комплексната експертиза, което съдът кредитира, ищецът е пътувал с поставен предпазен колан, поради което възражението в тази насока е неоснователно.

От заключението на токсикологична експертиза, се установява че водачът К.Х.Я., е управлявал МПС след употреба на алкохол, чиято кръвна концентрация е 1.00 g/L (1.00 ‰). Така установените промили алкохол в кръвта на водача Я. съответстват на фаза 2 (еуфория) по Дубовски или лека степен на алкохолно повлияване. Наличието на прояви като еуфория и приказливост могат да се забележат от лице, добре познаващо водача. Нарушения в моторната координация и рефлекси, на дизартрия и брадилалия, на гадене и повръщане - могат да бъдат забелязани от околните, като на базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема че ищецът е знаел, че се качва в автомобил, управляван от водач, употребил алхокол, като пияното състояние е в пряка връзка с настъпилото произшествие. Размерът на съпричиняването настоящият състав, съобразявайки обстоятелството, че катастрофата е настъпила непосредствено след новогодишната нощ, която се свързва с употреба на алкохол, степента на алкохолно опиянение на водача и несъобразената скорост, както и че няма други обстоятелства, които да обуславят инцидента, освен поведението на водача,  настоящият състав определя на 1/3. Съдът приема, с оглед установеното от токсилогичната експертиза, както и времето на инцидента, че ищецът е бил наясно, че водачът е употребил алкохол, като сам се е поставил в опасност, качвайки се в автомобил, управляван от лице в пияно състояние. (в този смисъл решение № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС, по т. д. № 888/2020 г. на II Т.О. ТК).

Предвид гореизложеното, предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан и основателен до размера на 50 000 лв., като над тази сума до пълният размер от 100 000 лв. следва да бъде отхвърлен. Законна лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на депозирана на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество, а именно от 24.04.2018 г., а не от датата на деликта, с оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Относно разноските

Ищецът претендира деловодни разноски по чл. 38 ЗА, като в полза на адв. Д.Х., следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1765 лв. На ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените разходи в размер на 2118 лв. с ДДС  - разноски за  възнаграждение на адвокат, и сумата от 300 лв., разноски за експертизи.  

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2000 лв., представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 200 лв., разноски за експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, представлявано от адв. Д.Х.,***  да заплати на П.Д.П., ЕГН **********,***,  представляван от адвокат М.И.,***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сума в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.01.2018 г.  на ПП I - 4, „Антоново - Велико Търново – Севлиево, на км. 122 + 300, около кръстовището за с. Леденик,  по вина на К.Х.Я., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка „Волво“, модел „В-70“, с рег. № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.04.2018 г. -  датата на депозиране на застрахователната претенция до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. и за законова лихва от датата на деликта.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.”“ АД, ЕИК ****** да заплати на адв. Д.Х.,*** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1765 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********,***,  да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, сумата от 2118 лв. с ДДС - разноски за  възнаграждение на адвокат и сумата от 300 лв., разноски за експертизи, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2000 лв. - държавна такса и сумата от 200 лв., разноски за експертиза, заплатена от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.

Решението е постановено при участието на К.Х.Я., ЕГТ **********,***, като трето лице помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: