№ 105
гр. Габрово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. И.а
в присъствието на прокурора М. Ил. И.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101947 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Г. П. М., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на
Република България, осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени му
неимуществени вреди в размер на 10000 лева от проведено срещу него наказателно
производство.
Ищецът твърди, че на 27.11.2015 год. било образувано наказателно производство,
по което му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 209 НК, ал. 1 НК и съответно били провеждани процесуално-следствени
действия, като на 30.10.2018 г. бил привлечен в качеството на обвиняем с
постановление на разследващ полицай при ОД на МВР Габрово, с определена мярка за
неотклонение „подписка”. Твърди, че въз основа на внесен обвинителен акт било
образувано НОХД № 243/2019 г. на РС Габрово и с присъда от 17.01.2020 г. бил
признат за виновен в извършване на престъплението, за което бил привлечен към
наказателна отговорност. Осъдителната присъда била обжалвана от подсъдимия и с
решение от 14.09.2020 г. по ВНОХД № 26/2020 г. на ОС Габрово била отменена като
делото било върнато за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото било образувано НОХД № 905/2020 г. на РС
Габрово и с присъда от 05.04.2021 г. отново бил признат за виновен в извършване на
престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност. Осъдителната
присъда била обжалвана от подсъдимия и с присъда от 10.11.2021 г. по ВНОХД №
159/2021 г. на ОС Габрово била отменена, като ищецът бил признат за невиновен в
извършване на престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност.
Оправдателната присъда била протестирана от прокурор при ОП Габрово и с
неподлежащо на обжалване решение от 16.03.2022 г. по КНОХД № 43/2022 г. на ВКС
била потвърдена.
1
В резултат на осъщественото наказателно преследване, за период от повече от
шест години на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силно
разстройване на психичното му здраве – притеснения, свързани с наказателното
производство, стрес и депресия, страх и безпокойство от възможността да му бъде
наложено наказание, потиснато настроение, понижено самочувствие, нарушения на
съня, сърцебиене, хипертонични кризи. Воденото срещу него наказателно
производство оставило негативен отпечатък върху характера и поведението му,
уронени били честта и доброто му име, срамувал се от роднини и приятели. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано 16.03.2022 год. до окончателното и
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е
постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск, при
възражението, че не са ангажирани доказателства за понесени неимуществени вреди.
Евентуално ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, който счита
за значително завишен и несъответен на критериите на чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят относно фактите, свързани с проведеното спрямо ищеца
наказателно преследване и същите се установяват от приложените за послужване
наказателни дела.
Видно от приложеното досъдебно производство, ищецът първоначално участвал
в процесуални действия в качеството на свидетел, като с постановление от 30.10.2018
г. на разследващ полицай при ОД на МВР Габрово по досъдебно производство № 264
ЗМ -217/2016 г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за времето от
07.09.2015 г. до 11.09.2015 г. в село Алеково, община Свищов и в гр. Габрово, след
предварителен сговор с М.В.И., А.М.М. и Р.З.Г., и тримата от гр. Габрово, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от село
Алеково, общ. Свищов, че неговият внук, живущ в Швейцария настоява да се извършат
разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил
имотна вреда в размер на 21755,70 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл.
209, ал. 1 НК. С привличането му е взета мярка за неотклонение ”подписка”.
На 07.03.2019 г. Районна прокуратура – гр. Габрово е внесла обвинителен акт, по
който е образувано нохд № 243/2019 г. на РС-Габрово. С присъда № 28 от 17.01.2020 г.
Г. П. М. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
като обвиняем, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години, чието изтърпяване е отложено за срок от 5 години.
С присъда № 260006/14.09.2020 г., постановена по внохд № 26/2020 г. на
Габровски окръжен съд е отменена първоинстанционната присъда и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на РС Габрово от стадия на разпоредителното
заседание. При новото разглеждане на делото било образувано нохд № 905/2020 г. на
РС Габрово и с присъда № 260027/05.04.2021 г. Г. П. М. е признат за виновен в
извършване на престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност,
като му е наложено наказание идентично с това по отменената присъда.
С присъда № 16/10.11.2021 г., постановена по внохд № 159/2021 г. на Габровски
окръжен съд е отменена първоинстанционната присъда и ищецът Г. П. М. е признат за
2
невиновен в престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност и го
оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 НК.
Присъдата е потвърдена с неподлежащо на обжалване решение № 43/16.03.2022 г. по
КНД № 43/2022 г. на ВКС.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите М.Н.М. и К.Х.В., които показания са еднопосочни и последователни, но
подлежат на внимателна преценка, тъй като свидетелката Васич е обвиняема с ищеца
по друго висящо наказателно производство и съответно възпроизвежданите от същата
факти са емоционално наситени, което обуславя преплитане на действително
осъществилите се факти с тяхната оценка, формирана в съзнанието на свидетелката.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта, в която сочат, че ищецът не
изпитвал притеснения от другото висящо срещу него наказателно дело, а единствено от
това, по което бил е оправдан, тъй като показанията са житейски нелогични. Въз
основа на показанията, съдът приема, че в резултат на провежданото наказателно
производство, ищецът се затворил в себе си, бил притеснен и депресиран, имал
нарушения на съня и вдигал високо кръвно, но този здравословен проблем датирал
отпреди привличането му в наказателното производство.
Други доказателства от значение на правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Следователно, фактическият състав на съдебно предявеното субективно
материално право на вземане, включва следните елементи: оправдаване на ищеца с
влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, настъпили неблагоприятни
изменения в правната му сфера в причинно-следствена от проведеното наказателно
преследване.
С неподлежащо на обжалване решение на ВКС, постановено на 16.03.2022 г. по
КНД № 43/2022 г. е потвърдена присъда по внохд № 159/2021 г. на ГОС, с която
ищецът Г. П. М. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 НК, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем с
постановление от 30.10.2018 г. и за което на 07.03.2019 г. РП – Габрово е внесла
обвинителен акт. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е
било оправдано с влязла в сила присъда.
В случая, ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение и провежданото
наказателно преследване се отразило негативно върху психическото му състояние и се
изразило в притеснения, свързани с наказателното производство, уронване на честта и
доброто му име, стрес и депресия, страх и безпокойство от възможността да му бъде
наложено наказание, потиснато настроение, понижено самочувствие, нарушения на
съня, сърцебиене, които факти, съдът прие за установени въз основа на събраните в
производството гласни доказателствени средства. Следва да се посочи, че с оглед
характера на вредите, съдът намира, че неблагоприятни изменения от посоченото
3
естество настъпват неизбежно в правната сфера на всяко физическо лице при
незаконното му привличане към наказателна отговорност в продължение на повече 3
години.
Негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване
на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца
наказателна репресия. В случая за период от повече от 3 години – от привличане на
ищеца към наказателна отговорност на 30.10.2018 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 16.03.2022 г., ищецът е имал неблагоприятни психични
изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата. Съдът не споделя доводите на ищеца, че търпи вредите от наказателното
преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за
конкретното престъпно деяние когато е участвал в производството в качеството му на
свидетел. Съдебната практика ВКС в този смисъл касае хипотези, които са различни от
процесния случай.
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо уеднаквена практика на ВКС по
аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009 г., е прието, че доказването на
релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и
страните, насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са
фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/.
Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни
професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди,
чийто размер следва да се определи от съда по справедливост. Негативните емоции и
страдания на лицето при обвинение за деяние, което не е извършил, не се нуждаят от
конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в
реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е посочено в решение № 483 от
9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., IIІ ГО.
На основание чл. 52 ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Предвид обстоятелството, че ищецът не е установил по делото някаква
по-особена интензивност или задълбоченост на негативните душевни изживявания във
връзка с обвинението, обезщетение в размер 10000 лева би било прекомерно и
несъответно на вредите. Фактът на наличие на увреждане на здравословното състояние
– хипертония не може да бъде взет предвид като вредна последица от провеждане на
незаконосъобразно наказателно производство, доколкото видно от свидетелските
показания датира от преди привличането му като обвиняем. От събраните свидетелски
показания не може да бъде направен извод, че възприетите от свидетелите
хипертонични кризи представляват обостряне на състоянието, а не са закономерна
последица от наличието на самото заболяване. В случаите когато се търсят и съответно
установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно
проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка с вредоносния
факт - така решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ІV г. о., но
тази връзка в настоящото производство не е установена, въпреки указаната на ищеца
доказателствена тежест.
4
На следващо място воденото друго наказателно производство през същия исков
период следва да се преценява като релевантно за спора обстоятелство по отношение
определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй
като това друго обвинение също е оказало влияние върху личния и семеен живот на
ищеца и не е възможно да се изключи това въздействие - така решение № 143 от
13.06.2019 г. по гр. д. № 3850 / 2018 г. на ВКС, IV г.о.
Необходимо е да се отбележи и факта, че спрямо ищеца е била взета най-леката
мярка за процесуална принуда „подписка”, поради което при провеждане на
наказателното преследване същият не е търпял интензивни ограничения на правната
сфера.
Съдът приема, че негативното въздействие върху психиката на ищеца, резултат
от обвинението, е справедливо да се обезщети със сумата 4800 лева. Този извод се
налага, предвид продължителността на периода на понасяне на вредите – от повече от
3 години, както и обстоятелството, че повдигнатото му обвинение е за „тежко” по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от 5 години, което логично обуславя интензивност на притесненията от
възможна осъдителна присъда и съответно налагане на наказание „Лишаване от
свобода”, което има за предмет ограничаване на основни права на ищеца. Поради това
искът следва да се уважи до размера от 4800 лева, а за разликата до предявения размер
от 10000 лева – да се отхвърли като неоснователен.
Посочената сума следва да се заплати заедно със законната лихва, която е
дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 16.03.2022
г. до окончателното й погасяване.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлената част от иска, съгласно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ. Ищецът е доказал
извършени в исковото производството разноски в размер на 1000 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от която сума,
следва да му се присъдят 480 лева, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Ответникът не претендира разноски и съответно такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2 да заплати на Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 41, по иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 4800
(четири хиляди и осемстотин) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1
НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по внохд № 159/2021 г. на ГОС, заедно
със законната лихва върху тази сума от 16.03.2022 г. до окончателното погасяване,
както и сумата 480 лева /четиристотин и осемдесет/ – разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4800 лева до пълния предявен размер от
5
10000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6