РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Велико Търново, 28.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, XI-ти адм. състав в
открито съдебно заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря В.Г.
разгледа адм. дело № 64/2019г. по описа на АСВТ. При това, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация/ЗДОИ/.
Образувано е по Жалба вх. №573/29.01.2019г. в АСВТ, подадена от К.И.И.
***. Търново.
Оспорва се мълчалив отказ/МО/ на ИД на „Български институт за стандартизация“
да се произнесе по подадено от същото лице Заявление от 21.11.2018г. по
електронната поща. Делото е изпратено по подсъдност от АССГ- адм. дело №
595/2019г.
Жалбоподателят сочи, че по подаденото по ел. поща
Заявление от 21.11.2018г. изпълнителният директор на Български институт за
стандартизация/БИС/ не се е произнесъл в 14 дневния срок, предвиден в чл.28 от
ЗДОИ. Нито е получил уведомление по чл.29, ал.1 и чл.30, ал.2 от ЗДОИ. Поради
това счита, че е налице мълчалив отказ да му бъде предоставена обществена
информация. Подчертава, че последният съгласно практиката на ВАС е недопустим.
В открито с.з. жалбоподателят се явява
лично и поддържа жалбата си. Подробни съображения излага в писмена защита, която
представя. Същите могат да бъдат сведени до това, че БИС е публично правна
организицаия, която е задължен по ЗДОИ субект. Информацията, която е поискал е
обществена такава и следва да се предостави по реда на ЗДОИ. Отговорът на ИД на
БИС след изтичане на 14-дневния срок за произнасяне определя като отказ за
предоставяне на информацията, макар да няма съдържанието по чл.38 от ЗДОИ.
Поради това, счита че при отмяната на МО следва да се отмени и този последвал
го отказ, на основание чл.172, ал.3 от АПК. Освен това този отговор не бил
връчен на него лично, а до адв. Й.П.. По тези съображения моли съда да
постанови решение, с което да отмени МО и да задължи ответния орган да
предостави достъп до исканата обществена информация.
Ответникът в писмен отговор по жалбата ангажира
становище за нейната неоснователност. Счита, че исканата информация не е
обществена такава и не следва да се предостави по реда на ЗДОИ. Позовава се на
чл.52 от Закона за националната стандартизация/ЗНС/, според който БИС е носител
на авторските права върху българските стандартизационни документи, поради което
на основание чл.54 от ЗНС защитата на авторските права на БИС се осъществява по
реда на ЗАПСП. Именно поради това в Писмото с изх. № 94-00-04 от 12.12.2018г. е
посочено, че заявителят може да се запознае със съдържанието на стандартите
безплатно, чрез преглед и прочит в работно време в библиотеката на Института.
Читателите нямат право да снимат и да използват записващи устройства. При
желание от тяхна страна могат да закупят интересуващите ги стандарти и
стандартизационни документи от библиотеката на БИС.
Съдът като анализира доказателствата по
делото и взе предвид довдите на страните, намери за установено следното:
1. На 21.11.2018г. жалбоподателят изпраща
по електронната поща Заявление до ИД на БИС да му бъде предоставена, на
основание ЗДОИ, информация във връзка с чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС относно
българските стандарти за количеството
дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване за
обществени сгради, в случая сгради на затвори и затворнически общежития.
2. В 14-дневния срок, предвиден в чл.28,
ал.1 от ЗДОИ не последвало изрично произнасяне, кот през този период не е
искано уточнение по заявлението или удължаване на срока за поризнасяне.
3. Във връзка с горното, на 10.12.2018г.,
чрез упълномощения адвокат е подадена жалба пред АССГ срещу мълчаливия отказ на
изпълнителния директор на БИС по посоченото заявление.
4. На 12.12.2018г./в срока за отзив по
чл.91 от АПК/ изпълнителният директор на БИС изпратил на адв. Й. П. отговор –
Писмо изх. № 94-00-04, с което уточнява, че българските стандарти не
представляват обществена информация и не могат да ги предоставят по реда на
ЗДОИ. Същите са обект на авторско право и подлежат на защита по реда на ЗАПСП.
В заключение е уточнено, че всички български стандарти са на свободен
достъп за четене в информационния център на БИС.
5. При тези данни жалбоподателят освен
вече оспореният МО счита, че следва да бъде отменен и последвалият изричен
отказ, този обектнивиран в писмото от 12.12.2018г.
6.
По жалбата е образувано адм. дело пред АССГ, което впоследствие е
прекратено и изпратено по подсъдност на АСВТ.
При тези фактически установявания, съдът
формира следните изводи по правото:
Жалбата е допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:
Относно допустимостта на производството
и неговия предмет следва да се направят
някои уточнения. По подаденото Заявление е формиран мълчалив отказ, т.к. в
предвидения по закон 14-дневен срок не е налице изрично произнасяне. Съгласно
чл.6 от ЗНС, БИС е ЮЛ, което не разпределя печалба, поради това в чл.55, т.1 от
ЗНС е предвидено, че част от финансирането на института е субсидия от държавния бюджет. В чл.1, ал.1
от Устава на БИС е посочено, че институтът е публичноправна организация. При
тези обстоятелства и на основание чл.3, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДОИ, БИС е с
качеството на задължен субект да прадостави обществена информация. Щом орган,
който е задължен по закон мълчи, вместо да се произнесе в предвидения срок е
налице мълчалив отказ, който е адм. акт, годен предмет на съдебен кнтрол.
Оспорен е в срока, предвиден в чл.149, ал.2 от АПК. Доколкото писмото от 12.12.2018г. съдържа
отказ да бъде предоставена исканата информация във формата, в която е посочена в заявлението, то съдът приема, че този
акт, издаден след депозиране на жалбата до съда, също следва да е предмет на съдебния контрол.
Този си извод съдът основа на разпоредбата на чл.172, ал.3 от АПК, която гласи,
че когато бъде отменен МО, смята се за отменен и изричният отказ, последвал
приде решението за отмяна. Това означава, че последвалият изричен отказ също
следва да бъде предмет на настоящия съдебен контрол за законосъобразност.
Дали всъщност е налице изричен отказ,
цялостен или частичен и дали се касае за обществена информация или защитена по
закон такава е въпрос по същество, който ще бъде обсъден по-долу.
С определението за насрочване на делото
съдът указа на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи, че не е задължен по закона субект,
че исканата информация не е обществен такава или е постановил изричен мотивиран
отказ по заявлението. В представеният писмен отговор защитата на ответника се
сътои в твърдението, че исканата информация е обект на авторско право и подлежи
на защита по Закона за овторското парво и сродните му права. При това е
подчертано, че достъпът до тази информация е свободен в библиотеката на
института, като са налице ограничения за копиране или снимане на документите,
съдържащи информацията, а същите се разпространявта след заплащане.
При наличните доказателства, като съобрази
приложимия закон, съдът прие следното:
Разпоредбата на чл. 41, ал.2 от Конституцията на Република България урежда основно право на гражданите -
правото на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които
представляват законен интерес за гражданите. КС е имал повод да посочи, че
"законен интерес" - това е интересът (благо, ценност) на личността,
който не е скрепен със субективно право,
но е пряко защитен от закона. И субективното право, и законният интерес имат за
носител субекта на защитеното право. Те трябва да бъдат негови права и законни
интереси. Конституционният съд в Решение № 7/04.06.1996 г. по к.дело № 1 от
1996 г.е изяснил, че правото, установено в разпоредбата на чл. 41, ал.2 от Конституцията е лично. То се свързва с обоснован законен интерес на гражданите,
а ограничаването му - със създаването на законова регламентация на хипотезите,
в които информацията съставлява държавна тайна
или друга тайна, за която съществуват предвидени от закона основания за
опазването й. В тази връзка ответинкът не се позовава на никоя от пречките по
чл.37 от ЗДОИ, като основание за отказ за предоставяне на информацията.
От данните по делото е видно, че безспорно в случая не
се касе за информация, която е защитена от законодателя като тайна, т.е. не е
налице ограничение по смисъла ан чл.7, ал.1 от ЗДОИ. Като съобрази легалната
дефиниция на чл.2 от ЗДОИ и мотивите на заявителя, съдът счита, че исканата
информация е обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация по
смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. При запознаване с българските стандарти за количеството дневна светлина, степента на изкуствено
осветление, отопление и проветряване за обществени сгради, в т.ч. сгради на
затвори и затворнически общежития, заявителят ще има възможност да направи
собствен извод дали в местата за лишаване от свобода същите се спазват и
съответно относно дейността на затворната администрация, като зъдължена по
закон субект/вж.чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, който въвежда изискванията на
стандартите за обществени сгради. Макар да не е лице лишено от свобода,
жалбоподателят има законен интерес да получи тази информация, която му е
необходима, за да направи посочените изводи относно дейността на
администрацията.
В чл. 3 от ЗДОИ е регламентирано задължение за
"задължените субекти" да предоставят информацията, която е създадена
в кръга на тяхната компетентност и е налична. Не е налице спор, че исканата
информация е налична и се съхранява именно от БИС. В случаите, когато
задължените субекти не се произнесат в срок по подаденото пред тях заявление за
достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58,
ал.1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, като следва
да се има предвид, че в този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна
практика. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация
са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал.1
от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат
подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение
е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на
заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, в определения от закона
срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне
или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за
което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ, от
своя страна, императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на
решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя. Според
чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение, от
което следва, че ИД на БИС е бил длъжен
да се произнесе с изричен акт.
По аргумент от изложеното следва да се приеме, че
единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до
него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл.
3 от ЗДОИ субект, е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за
отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Налице е, всъщност,
законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при
отказ, като изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за
законосъобразност на акта. Разпоредбите на чл. 38 от ЗДОИ императивно задължава
субектите по чл. 3 от с.з. да се произнасят с мотивирано решение, особено в
случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация.
В случая в 14-дневният срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ ИД
на БИС не се е произнесъл, поради което е формиран мълчалив отказ. Съгласно
цитираните по-горе разпоредби, отказът да бъде предоставен достъп до обществена
информация може да бъде само изричен
и се постановява с мотивирано
решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което
се връчва лично срещу подпис на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим,
поради което само на това основание същият подлежи на отмяна, съгласно трайната
практика на ВАС.
В настоящия случай обаче, след депозиране на жалбата
срещу същия мълчалив отка пред АССГ, в срока и по реда на чл.91 от АПК
директорът на Института е преразгледал въпроса и се е произнесъл с изричен акт.
Макар да не е посочено това правно основание в Писмо
изх. № 94-00-04/12.12.2018г., неговото съдържание, тълкувано във връзка
с всички волеизявления на страните и техните последици, съдът приема, че
напарктика е осъществен отзив, като ИД на БИС е оттеглил МО и вместо това се е
произнесъл изрично като е постановил акт с позитивно съдържание. Съдът приема,
че с това Писмо ответникът не е отказал достъп до исканата информация/както
сочи жалбоподателят/, а е посочил, че същата се предоставя, специалният ред, по
който се предоставя и причините за това. Съдът квалифицира това Писмо от
12.12.2018г. на ИД на БИС като решение, с което информацията се предоставя, но във форма, различна от предпочитаната от
заявителя. Писмото има съдържанието и реквизитите по чл.34 от ЗДОИ и е
изпратено на упълномощения адвокат. В него липса отхвърлителен диспозитив.
Напротив, посочено е че информацията се предоставя свободно в бибилиотеката на
БИС, но само за четене, без копиране и снимане. В тази връзка за жалбоподателя
съществува правен интерес да го оспори, т.к. не е удовлетворено искането му да
му бъде предоставена информацията като копие на технически носител на електронната
му поща. Поради това спорът пред съда е всъщност за това, дали ответникът е
имал право да определи, че информацията се предоставя свободно, но само в
библиотеката на БИС, с което не се е съобразил с искането на заявителя
информацията да му бъде предоставена на технически носител на посочената
електронна поща.
В конкретния случай спорът между страните се свежда до
това дали действително се касае за отказ за предоставяне на исканата със
заявлението информация и във вида в който същата е поискана или за предоставяне
на исканата информация, но не във вида в който е поискана. Този въпрос е уреден
в нормата на чл.27 от ЗДОИ.
С оглед на посоченото и формулираните доводи в жалбата
за неудовлетвореност на заявителя относно предоставянето на обществена
информация по отношение формата на предоставянето, което според него формира
отказ за предоставяне на такава, съдът намира, че спорът се свежда до въпроса
налице ли е някое от изключенията по чл. 27, ал.1, т. 1-3 от ЗДОИ, пораждащи
правото на органа да определи сам формата, в която да предостави информацията и
да не се съобрази с предпочетената от заявителя форма.
Разпоредба на чл. 27, ал.1 от ЗДОИ задължава органите
да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена
информация, освен в случаите, когато: 1. За нея няма техническа възможност; 2. е
свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; 3. води до
невъзможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права. Съгласно ал.2 на посочената
разпоредба в случаите по ал.1 достъп до информацията се предоставя във форма,
която се определя от съответния орган, т.е. органът разполага с право на
преценка/оперативна самостоятелност/, според практиката на ВАС. Тази преценка
обаче, относно избраната форма не подлежи на контрол за законосъобразност пред
съда. Съдът може да проконтролира само налице ли са били предпоставките за
това. В случая съдът отчита, че безспорно е налице предпоставка, която да
позволи на задължения да предостави информацията субект да не се съобрази с
формата, предпочетена от заявителя. Както основателно посочва ответникът в
отговора си по жалбата, съгласно чл.52 от Закона за националната
стандартизация, БИС е носител на авторските права върху българските стандарти и
стандартизационни документи. Това обстоятелство предпоставя разпространението
на тази информация срещу заплащане, а съответно защитата и по реда на ЗАПСП,
видно от чл.54 он ЗНС. В изпълнение
обаче на принципа на достъп до информация, прогласен в чл.41, ал.2 от
КРБ и този на чл.4 от ЗДОИ, българските стандарти са достъпни за четене в
библиотеката на Института, т.е. тази информация е налична и достъпна за
гражданите в пълен обем, но разпространяването й става по специален ред. Макар
изрично да не го е посочил в Писмото от 12.12.2018г. всъщност ИД на БИс се е
позовал на нормата на чл.27, ал.1, т.3, предложение последно от ЗДОИ- да се
предостави исканата информация на електронната поща на заявителя без
необходимото заплащане на възнаграждение
и довело до нарушаване на авторско право. В този ред на мисли Обстоятелството, че информацията не е предоставена във
формата, предпочетена от заявителя не води до извод за незаконосъобразност на
акта.
В обхвата на съдебната проверка, съобразно чл. 168 АПК, след като прецени всички основания визирани в чл. 146 от АПК, съдът
намира, че оспореният акт/Писмо изх. № 94-00-04/12.12.2018г.
на изп. Директор на БИС/ за предоставяне на обществена информация във форма,
различна от поисканата в заявлението от 21.11.2018г. е издадена от компетентен
орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила на чл.91 от АПК и материалноправни разпоредби на чл.27 от ЗДОИ и съответства на целта на
закона. Поради това, съдът намира, че жалбата е неоснователна и оспорването
следва да се отхвърли.
При този изход на делото разноски не се присъждате,
т.к. такива не са поискани от ответника.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, XI-ти адм. състав на Административен съд- Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалба на К.И.И. ***, срещу Писмо изх. № 94-00-04/12.12.2018г., на
изп. директор на Български институт по стандартизация да предостави поисканата
със Заявление от 21.11.2018г. информация за посочени конкретно български
стандарти на свободен достъп за четене в
библиотеката на Института, въпреки искането информацията да се предостави на
технически носител на посочената електронна поща.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: