№ 1691
гр. *, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20223110112153
по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „*“ ООД срещу Д. В.
Ш., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед
№*/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12921/2021 г. по описа на
Районен съд – *, 50 с-в, за следните суми: сумата от 1093,88 лева,
представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
23.08.2018г. до 24.08.2021 г. по партида с абонатен № *, за обект, находящ се
в гр. *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.09.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 148,13 лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, начислено за периода от 28.10.2018 г. до
31.08.2021 г.,за които суми са издадени фактури в периода 28.09.2018 г. –
27.08.2021 г.
Ищцовото дружество „*” ООД твърди в исковата молба, че
ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за имот, находящ се в гр. *,с абонатен № *, е ползвал
предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Твърди се, че за периода
23.08.2018г. до 24.08.2021 г. ответникът дължи сумата общо в размер на
1093,88 лв. за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги,
ведно с лихва за забава в размер на 148,13 лв. Сочи се, че претендираната
сума е цена за реално доставена и потребена вода в размер на 313,09 лв. за
периода от 23.08.2018 г. до 25.06.2019 г. чрез електронен карнет, а за периода
1
от 25.06.2019 г. до 24.08.2021 г. – служебно начислени кубици вода в размер
на 780,79лв. съобразно ОУ. Излага се,че мораторната лихва върху главницата
от 780,79 лв. възлиза на 74,75лв., а върху 313,09лв. -73,38лв. Твърди се, че
ответникът не е оспорил с писмено възражение вземанията в срока по чл. 40,
ал. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Поради неплащане на горните
суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е бил уведомен, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Претендира и
присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален
представител и се моли за уважаването му. Депозирана е писмена защита, в
която са изложени подробни съображения по същество на спора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор,
чрез особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва
претенциите по основание и размер. Настоява се, че липсват доказателства за
качеството на потребител на ответника и наличието на облигационно
отношение. Оспорва да е извършена реална доставка на претендираните
количества вода. Сочи се, че не са представени доказателства, че са отчетени
показанията на водомера в присъствие на потребителя или негов
представител. Твърди се, че карнетите не са представени, не са редовно
водени и оспорва законосъобразно да е извършено служебно начисляване.
Оспорва ответникът или някой от домашните да е обитавал обекта и да е
ползвал услугите. Сочи, че задълженията са изтекли по давност за периода от
28.09.2018 г. до 17.12.2019 г. са погасени по давност. Моли се за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява и не
изпраща представител. Депозирана е писмена молба от ответната страна, в
която се излага становище по същество на спора, като се настоява за
отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №*/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12921/2021 г.
по описа на Районен съд – *, 50 с-в, е разпоредено длъжникът Д. В. Ш., да
заплати на „*” ООД, следните суми: сумата от 2496.75 лева, представляваща
незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 23.04.2012г. до
24.08.2021 г. по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 832,66 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, начислено за периода от 18.06.2012 г. до 31.08.2021 г.,за които суми
са издадени фактури в периода 19.05.2012 г. – 27.08.2021 г.
В указания срок по чл. 415 ГПК ищецът е депозирал искова молба за
следните суми: сумата от 1093,88 лева, представляваща незаплатена стойност
2
на ползвани В и К услуги за периода от 23.08.2018г. до 24.08.2021 г. по
партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 148,13 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено
за периода от 28.10.2018 г. до 31.08.2021 г.,за които суми са издадени фактури
в периода 28.09.2018 г. – 27.08.2021 г.
Видно от приложената на л. 82 от делото справка от Агенция по
вписванията, ответника е собственик на обект на потребление, находящ се в
гр. *.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на * услуги
на потребители от от * оператор „*” ООД, одобрени от * с решение № ОУ-09
от 11.08.2014 год.
Ищцовото дружество е представило карнети по партида с абонатен № *,
за обект, находящ се в гр. *, за извършени отчитания за периода от 28.10.2018
г. до 31.08.2021 г. При отчета на всяко отчитане е отбелязано – „брой живущи
– двама, „обитаем“, „без достъп“.
От представените по делото констативни протоколи от 24.10.2018г.,
18.12.2019 г., 29.07.2020 г., 26.03.2021 г. и 29.03.2022 г. се установява, че
потребителят Ш. не осигурява достъп до водомера повече от една година от
последното отчитане. Протоколите носят подписите на двама свидетели,
неоспорени от насрещната страна.
От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е налице задължение
за заплащане на сумата от 1093,88 лева, представляваща незаплатена
стойност на ползвани В и К услуги за периода от 23.08.2018г. до 24.08.2021 г.
по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, както и сумата от
148,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница,
начислено за периода от 28.10.2018 г. до 31.08.2021 г.,за които суми са
издадени фактури в периода 28.09.2018 г. – 27.08.2021 г.. Вещото лице сочи,
че абонатът не е извършвал плащания по посочените фактури. Вещото лице е
посетило и обекта на място, но обекта е недостъпен и не е осъществен оглед.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки:
наличието на действително облигационно правоотношение между страните,
по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като титуляр на партида на обект, с находящ се в в гр.
3
*, с абонатен № *; ищецът е предоставил на потребителя посочените
водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената
и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия
за предоставяне на * услуги на потребители от * оператор, размера на
претендираните задължения за заплащане на продажна цена за предоставени
* услуги, както и настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и
размера на мораторната лихва върху главницата.
От събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца и
ответника е налице валидно облигационно правоотношение за предоставяне
на водоснабдителни и канализационни услуги.
В настоящия случай, от представената справка по вписванията се
установи, че през процесния период собственик на водоснабдения имот е бил
ответникът, поради което съдът приема, че лицето има и качеството на
потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия и като такъв е
задължен да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в
цитираните Общи условия ред.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на * системи и чл.
2, ал.1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на * услуги на потребителите от
"*", потребители на * услуги са юридическите или физическите лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят * услуги.
Основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните
услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при
неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на * оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора.
От събраните по делото доказателства, вкл. карнети и експертно
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се изяснява, че в целия процесен период
отчетът на водомера, за което е разкрит абонатния номер, е извършван
служебно, тъй като не е имало достъп до обекта.
Хипотезата на неосигурен от потребителя достъп на легитимираните
длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчет на
индивидуалния водомер е регламентирана в разпоредбата на чл. 24 от ОУ.
Същата предвижда, че при невъзможност за осигуряване на достъп, поради
отсъствие на потребителя или на негов представител, същият е длъжен да
уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни
време в срок, не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Неизпълнението на посоченото задължение от страна на потребителя се
тълкува като отказ за осигуряване на достъп. Последният се удостоверява с
протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора и подписан от
него и от поне един свидетел. На основание чл. 24, ал. 4 във вр. чл. 49 от ОУ
след съставяне на протокола В и К операторът изчислява изразходваното
4
количество питейна вода по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с за периода до предишен
реален отчет, но не по-дълъг от шест месеца. Аналогична уредба се съдържа
и в нормите на чл. 35, ал. 4-6 от Наредба № 4.
За установяване предпоставките за приложението на горепосочената
методиката от страна на ищеца, който носи тежестта да установи
правнорелевантните факти, са ангажирани надлежни доказателства от
ищцовата страна.
В представените карнети е отбелязано, че „няма достъп“, като са
представени и съставени констативни протоколои за целия процесен период
с предвидената в ОУ и Наредба № 4 форма и съдържание, удостоверяващ
отказа на потребителя на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера.
От съвкупния анализ на събраните по делото, съдът приема, че
претендираното от ответника количество вода е реално потребено от
ответника, поради което и дължи заплащането му. Не са ангажирани
доказателства по делото, които да опровергават горния извод.
Въз основа на горното, съдът намира, че законосъобразно ищцовото
дружество е начилявало служебно кубици потребена вода за процесния
период на основание чл. 35 от Наредба №4/2004 на МРРБ вр. чл. 24 от ОУ,
като спазил реда, предвиден в общите условия.
Ето защо съдът като съобрази ангажираните по делото доказателства, в
т.ч. приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, намира, че
незаплатено задължение от ответника възлиза на сумата от 1093,88 лева,
представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
23.08.2018г. до 24.08.2021 г., както и сумата от 148,13 лв., представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от
28.10.2018 г. до 31.08.2021 г., за които суми са издадени фактури в периода
28.09.2018 г. – 27.08.2021 г.
С оглед извода за доказано основание за дължимост на вземането
подлежи на разглеждане и релевираното възражение за погасяване по давност
на вземането с отговора на исковата молба.
Вземането за потребена и незаплатена услуга за питейна вода е
периодично такова, поради което на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД се
погасява с тригодишна давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 03.09.2021г., от която дата се счита, че е предявен искът,
прекъсващ давността.
Видно от представената справка за задълженията към ищеца,
претендираните вземания са период от 23.08.2018г. до 24.08.2021 г.
За периода от 23.08.2018 г. -26.09.2018 г., вземането е фактурирано на
28.09.2018 г. , поради което става изискуемо 30 дни от датата на издаване на
5
фактурата – т.е. на 28.10.2018 г.
Периодът 23.08.2018 г. - 26.09.2018 г. е период, през който
Водоснабдяване и канализация са изпълнили своите задължения за доставяне
на вода, но задължението на потребителя по това облигационно отношение,
освен че е обвързано с доставката на водата все още не е станало изискуемо,
тъй като за това следва да са осъществени и други факти, а именно – отчитане
на ползването и фактурирането на задължението. Преди настъпването на тези
факти задължението за плащането на доставената вода не е изискуемо (чл. 32
и 33 от ОУ на *). Именно с издаването на фактурата задължението става
изискуемо и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на * на потребителя се предоставя 30
дневен срок за плащането му, като изтичането на срока го поставя в забава и
от тогава следва да се начислява мораторната лихва върху задължението.
Именно поради това не се споделя и от настоящия съд възражението на
ответника за изтекла давност за заплащане на задължението, тъй като същата
започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо – чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД, което в настоящия случай е датата на изискумостта /30 дни след
фактурирането – 28.10.2021 г.
Следователно, вземанията на ищеца не са погасени по давност, поради
което възражението на ответника е неоснователно.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в
пълен размер за сумата от 1093,88 лева, представляваща незаплатена
стойност на ползвани В и К услуги за периода от 23.08.2018г. до 24.08.2021 г.,
както и сумата от 148,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху
посочената главница, начислено за периода от 28.10.2018 г. до 31.08.2021 г.,
за които суми са издадени фактури в периода 28.09.2018 г. – 27.08.2021.
С оглед горните изводи сумата за главница следва да бъде присъдена,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 03.09.2021 г. до окончателното плащане.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съобразно предявената част от исковете в общ размер на 74,84лв., а именно за
24,84 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата
инстанция разноски в общ размер на 707,41лв. за заплатена държавна такса
от 33,41лв, депозит за особен представител от 424лв, депозит за ССчЕ от
150лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100лв., определено от съда на
основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Д. В. Ш., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ул. * ДЪЛЖИ на „*” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*, сумата от 1093,88
лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за
периода от 23.08.2018г. до 24.08.2021 г. по партида с абонатен № *, за обект,
находящ се в гр. *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.09.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 148,13 лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, начислено за периода от 28.10.2018 г. до
31.08.2021 г.,за които суми са издадени фактури в периода 28.09.2018 г. –
27.08.2021 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед
№*/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12921/2021 г. по описа на
Районен съд – *, 50 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86
ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. В. Ш., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. *, ул. * да заплати на „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. „*, сумата от 74,84 лева /седемдесет и четири лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни в
заповедното производство и 707,41лв. /седемстотин и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7