Решение по дело №442/2021 на Административен съд - Шумен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............,

град Шумен, 27.01.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

         Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при секретаря В. Русева, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 442 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба от „П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.К.П., против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1085-000824/12.11.2021 г. на Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе за прекратяване на регистрация на ППС – товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№Н****ВР, на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 12 месеца, считано от 11.11.2021 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по смисъла на чл.146 т.3, и т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че не са налице приетите от административния орган фактически и правни основания за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е предоставял собствения си автомобил за ползване и управление на неправоспособния водач П.Р.П., нито е могъл да знае или да предполага, че водачът е с временно отнето СУМПС. Навеждат се доводи, че наложената ПАМ ограничава съществено и възпрепятства дейността на фирмата и води съответно до материални загуби, поради което ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото и това води до нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. На тези основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1085-000824/12.11.2021 г. на Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе и да му присъди направените по делото разноски.

 Ответната страна, редовно призована, представя писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и развива съображения в тази насока. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Твърди, че не са допуснати съществени нарушения в хода на производството пред административния орган, а заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да присъди направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.

  От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

 Със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1085-000824/12.11.2021 г. на Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе е прекратена регистрация на ППС – товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№Н****ВР, собственост на „П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.К.П. за срок от 12 месеца, считано от 11.11.2021 г., на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171 т.2А б.А от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение №АA-806882/11.11.2021 г. против П.Р.П., за това, че на 11.11.2021 г., в 16.20 часа, в гр. Русе, по бул. Тутракан, управлявал собствения на жалбоподателя товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№Н****ВР, чието СУМПС е временно отнето със ЗППАМ №21-1085-000755/11.10.2021 г., в срока на изтърпяване на ПАМ. Това нарушение, видно от приложения Акт за установяване на административно нарушение от 11.11.2021 г., е квалифицирано по чл.150 ал.1 от ЗДвП. С Акта за установяване на административното нарушение са отнети 2 броя регистрационни табели с № Н****ВР и свидетелство за регистрация на МПС №00765236.

 Няма спор между страните, а и от приложената справка от регионална база КАТ Шумен, се установи, че процесното ППС е собственост на дружеството-жалбоподател. Няма спор между страните, че П.Р.П. към момента на проверката и съответно издаване на процесната ЗППАМ е с временно отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171 т.1 от ЗДвП.

 Процесната Заповед е връчена на адресата на 18.11.2021 г., а жалбата е депозирана от адресата на 23.11.2021 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за оспорване на акта, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

 Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

 Процесната ЗППАМ е издадена от компетентен орган,  съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и представените по делото Заповеди № 336з-1120/23.06.2017 г., №336з-571/20.03.2018 г. и №336з-334/12.02.2020 г. на Директор ОДМВР-Русе.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт.

   Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа Акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с Акта обстоятелства.

Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

 При преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:

 Принудителните административни мерки по чл.171 т.2А от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.А от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на заповедта, в редакция на нормата към ДВ бр.2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно тази вид ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

В конкретния случай, видно от мотивите на процесната заповед, административният орган е приел наличието на хипотезата „собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, на което свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 от ЗДвП“. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на това лице е съставен Акт за установяване на административен нарушение от 11.11.2021 г., за нарушение на чл.150 от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал собствения на жалбоподателя автомобил с отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП – със ЗППАМ №21-1085-000755/11.10.2021г.

 Според разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

 Не е спорно, че адресатът на процесната ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното ППС.

 Основният довод на жалбоподателя се свежда до несъразмерност между приложената принудителна административна мярка и последиците от мярката, тъй като въпросните последици в значителна степен препятстват търговската дейност на дружеството. Доводът е неоснователен. Преценката за съразмерност по чл.6 от АПК се прави само и единствено при упражняване на оперативна самостоятелност. В хипотезата на чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП за оперативната самостоятелност би могло да се говори, само когато срокът на мярката надвишава минимума от шест месеца. В конкретният случай административният орган е изложил мотиви за прилагането на ПАМ в максимален срок, а именно високата степен на обществена опасност на деянието, както и факта, че Петков отказал извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, съставомерно по чл.174 ал.3 от ЗДП.

Направеното възражение в жалбата за неправомерност по отношение на наложената ПАМ спрямо жалбоподателя, съдът намира за неоснователно. Посочената от административния орган правна норма на чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1 ал.2 от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

В този смисъл е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, следвана от ШАС при постановяване на съдебни актове / АД № 249/2021 г. по описа на ШАС/.

Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на  чл.171 т.2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна административна мярка е насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за максималния срок от 12 месеца, като е изложил мотиви за това, поради което съдът приема, че заповедта съответства и на целта на закона.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ № 21-1085-000824/12.11.2021 г. на Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

 С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на ОД на МВР град Русе следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен по преценка на съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът          

                            

Р     Е     Ш     И   :

 

 Отхвърля жалбата на „П.“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.К.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ № 21-1085-000824/12.11.2021 г. на Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе за прекратяване на регистрация на ППС –товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№Н****ВР, на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 12 месеца, считано от 11.11.2021 г.

 Осъжда „П.“ ЕООД с ЕИК 12*****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.К.П., да заплати на ОД на МВР град Русе направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто лева) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                                    

 

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: