Р Е Ш Е Н
И Е
№……….
гр. Варна, ……………….
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 3034/2018 г., като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Мая 2701“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Търговище,
ул. “Поп Сава Катрафилов“ № 19, ет. 5, ап. 10,
представлявано от М. М. Г. срещу Заповед № 77 от 17.01.2018 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, с която е
прекратена процедурата за провеждане на търг.
С жалбата се настоява, че
оспорената заповед е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК и постановена
при нарушение на администтративнопроизводствените правила, в несъответствие с
целта на закона и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че
въз основа на същите данни и обстоятелства е издадена оспорената заповед в
противоречие със задължителните указания и решението на АдмС-Варна по адм. дело
№ 2477/2017 г. На следващо място се поддържа, че липсва правно и фактическо
основание, налагащо прекратяване на тръжната процедура, като се изтъква, че не
е съставен протокол по реда на чл. 46 от ППЗДС. Според оспорващия в случая е неприложима нормата на чл. 46 от ППЗДС, тъй като не са налице
обстоятелства, които правят невъзможно приключването на търга, като се сочи, че
доколкото сградите в имота са с различни площи, логически издържано е
ползването на част от “външния двор“ на обекта, отчитайки факта, че се наема
само един от обектите. Искането е да се отмени оспорената заповед, като с
писмена молба, постъпила в съда на 06.02.2019 г. се поддържат доводите и
исканията, изложени в жалбата. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски по представен списък.
Ответникът - Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ (ИА
„ВКВПД“), чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Хр. А. с писмен отговор по жалбата излага становище за неоснователност и недоказаност на
доводите на оспорващия. Сочи се, че в изпълнение на Решение № 1946 от
06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. на АдмС-Варна е направено изменение
на заповедта за насрочване на търга, като междувременно е проведено заседание
на комисията, на което е установено обстоятелство, правещо невъзможно
провеждането на търга, съставен е протокол по реда на чл. 46 от ППЗДС и е постановена
оспорената заповед. Поддържа се, че е съобразено решението на АдмС-Варна. Искането
е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В хода по същество на спора и с писмени бележки
ответникът поддържа изложените в писмения отговор и в хода на делото доводи за
законосъобразност на оспорената заповед. Сочи се и, че за да е нищожност по
смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК трябва да е налице субективна и обективна
идентичност на висящото оспорване, каквато в случая не е налице.
Заинтересованата страна „Софе“ ЕООД, не ангажира писмено становище по
жалбата и не изпраща
представител в съдебно заседание, за което е редовно призована.
Жалбата е редовна и допустима като
отговаряща на изискванията на чл. 150 и
чл. 151 от АПК.
Оспорването изхожда от заинтересовано лице – участник в прекратената процедура по
провеждане на търг, т.е. от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.
Следва да се приеме, че жалбата
не е просрочена, доколкото ответникът не представя доказателства за дата на
съобщаване на оспорващия на процесната заповед.
Оспорената
заповед е индивидуален административен акт, засягащ правната сфера на оспорващото
дружество. Става
въпрос за акт, с който се прекратява процедурата по отдаване под наем на имот –
публична държавна собственост. Тази процедура се основава на чл. 16, ал. 2 от ЗДС и се провежда по реда на чл. 19 от ЗДС, във вр. с ППЗДС, като постановеният
в случая акт подлежи на контрол от съда по реда на АПК.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, извеждащи се от събраните по делото доказателства, както и
с оглед на разпоредбата на чл. 168 от
АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване е Заповед №
77 от 17.01.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на ИА “ВКВПД“, с която
на основание чл. 46 от ППЗДС и чл. 10, т. 1 от Устройствения правилник на ИА „ВКВПД“
е прекратена процедура за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване по
наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.507.327.1 – кафе-сладкарница
с отдаваема площ 184 кв.м и открит вътрешен двор с площ 200 кв.м с
идентификатор 73626.507.327, находящ се в гр. Търговище, ул. “Васил Левски“ №
1.
Административното производство
във връзка с издаване на оспорената заповед е започнато с издаването на Заповед
№ 690 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА “ВКВПД“, с която на
основание чл. 13, ал. 5 и чл. 43 от ППЗДС и чл. 10, т. 1 и т. 14 и чл. 6, т. 4
от Устройствения правилник на ИА „ВКВПД“ е заповядано да се проведе на 02.08.2017
г. в 11 ч. в гр. Варна, в КК "Св. Константин и Елена" хотел
"Адмирал", конферентна зала, търг с явно наддаване за определяне на
наемател на недвижим имот - публична държавна собственост, управляван от ИА
"ВКВПД", представляващ помещение № 2 - кафе-сладкарница с отдаваема
площ от 184 кв.м и открит вътрешен двор с площ от 200 кв.м, находящ се в гр.
Търговище, ул. "В. Левски" № 1, в сградата на ВК - гр. Търговище,
част от сграда с идентификатор 73626.507.327.1, имотът е публична държавна
собственост, с АДС № 025/1997 г. Със заповедта е определен срок на наемното
правоотношение 10 години, предназначение на обекта за търговска дейност,
начална месечна тръжна цена - 894 лв. Определени са и специфични изисквания към
кандидатите, като е утвърдена и тръжна документация, заповед за насрочване на
търг, указания към кандидатите, заявление за участие в процедурата, декларации
по образец, административни сведения за кандидата, проект на договор за наем,
образец на инвестиционна програма и др. Със същата заповед е определена комисия
по провеждане на търга.
На 31.07.2017г. е депозиран
сигнал от П. Т. до Изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", в който се
сочи, че се е запознал с обява за отдаване под наем на част от сграда заедно с
вътрешен двор от имот в гр. Търговище, като при оглед на място Тодоров
установил, че дворът е с много по-голяма площ, след като се снабдил със справка
от АГКК, при която установил, че дворът е с площ по-голяма от 600 кв.м,
наведени са доводи за несъответствие на обявата с изискванията на чл. 13, ал. 2
и чл. 43, ал. 1, т. 1 от ППЗДС.
Представени са справки от СГКК -
Търговище за поземлен имот с идентификатор 73626.507.327 с площ от 992 кв.м, видно
от която в имота са разположени две сгради. От приложена справка за имот с
идентификатор 73626.507.327.1 е видно, че сградата е с предназначение
административна, делова, на един етаж, с площ от 271 кв.м, а имот с
идентификатор 73626.507.327.2 представлява сграда за търговия на един етаж, с
площ от 76 кв.м.
Със Заповед № 820 от 01.08.2017
г. на Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ е прекратена процедурата за
провеждане на търг с явно наддаване, като в заповедта е посочено, че описаната
в документацията отдаваема площ на обекта се различава от тази, която реално ще
се ползва, което противоречи на императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1, т. 1
от ППЗДС.
С Решение № 1946 от 06.11.2017 г.
по адм. дело № 2447/2017 г. на АдмС-Варна, поправено с Решение № 2088 от
22.11.2017 г. по същото дело, по жалба на „Мая 2701“ ЕООД е отменена Заповед №
820 от 01.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ и е изпратена
преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да отмени
въпросния административен акт, АдмС-Варна е приел освен наличието на нарушение
на административнопроизводствените правила и несъответствие на заповедта на
материалния закон, както и на целта на закона. В мотивите си АдмС-Варна е
посочил, че липсва съставен протокол на комисията, в който да са обективирани
ясно обстоятелствата, препятстващи обективно провеждането на търга до край, не
е ясно въз основа на какви доказателства органът е стигнал до извод, че
описаната в документацията отдаваема площ се различава от тази, която реално ще
се ползва, както и в какво се състои противоречието в условията на обявения
търг с нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от ППЗДС. Посочено е, че при
постановяване на процесния акт неправилно е тълкувана и приложена нормата на
чл. 46 от ППЗДС, тъй като: не е съставен протокол от комисията, въз основа на
който се прекратява тръжната процедура; за да се приложи нормата е необходимо
настъпването на такова обстоятелство, което прави неизпълнимо, непреодолимо,
невъзможно законосъобразното приключване на тръжната процедура; прекратяването
на процедурата следва да е единствената възможна правомерна последица.
Административният съд е приел, че в случая такова обстоятелство, каквото се изисква,
съгласно чл. 46 от ППЗДС не е налице, като е посочено и че на ответника следва
да му е ясно кой имот и в какви параметри ще отдава под наем, а и в случая е
налице издаден и влязъл в сила акт за откриване на тръжната процедура.
След отмяната на Заповед № 820 от
01.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ с посоченото по-горе
влязло в сила съдебно решение и след постъпване на преписка при Изпълнителния
директор на ИА „ВКВПД“, последният със Заповед № 1503/21.12.2017г. е изменил
Заповед № 690 от 27.06.2017 г., като е наредено търгът за отдаване под наем на
процесния имот да се проведе на 22.01.2018г.
На 03.01.2018 г. Комисията за
провеждане на търг с явно наддаване за отдаване под наем на процесния недвижим
имот е разгледала постъпилата в ИА „ВКВПД“ геодезическа снимка на имот с
идентификатор 73626.507.327, изготвена на 09.10.2017 г. от инж. Д. А.от ГД
„Инфраструктура на отбраната“, във вр. със сигнал с вх. № 8477/31.07.2017 г. от
П. П. Т., относно квадратурата на обект, представляващ открит двор, според
която геодезическа снимка обектът, предмет на търга е отбелязан като „открита
външна тераса с площ на тази част от имота 581 кв.м.“, а площта в тръжната
документация е „открит вътрешен двор 200 кв.м“. Председателят на комисията е
констатирал, че на основание чл. 46 от ППЗДС е възникнало обстоятелство, което
прави невъзможно провеждането на търга, като комисията е предложила на
изпълнителния директор да прекрати търга.
На 17.01.2018 г. Изпълнителният
директор на ИА“ ВКВПД“ е издал Заповед № 77, с която на основание чл. 46 от
ППЗДС и чл. 10, т. 1 от Устройствения правилник на ИА „ВКВПД“ е прекратил
процесната процедура за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване под
наем на недвижим имот – публична общинска собственост. Като мотиви за така
постановеното прекратяване на процедурата е посочено следното: В Министерство
на отбраната е постъпил сигнал с вх. № 8477/31.07.2017 г. от П. П. Т. и
геодезическа снимка на имот с идентификатор 73626.507.327, изготвена на 09.10.2017
г. от инж. Д. А.от ГД „Инфраструктура на отбраната“ във връзка със сигнала;
Обектът, предмет на търга „Кафе-сладкарница 184 кв.м с открит вътрешен двор 200
кв.м“ в геодезическата снимка е отбелязан като „Открита външна тераса с площ на
тази част от имота 581 кв.м“, а площта в тръжната документация е „открит
вътрешен двор 200 кв.м“.
Във връзка с оспорване от „Мая
2701“ ЕООД на Заповед № 77 от 17.01.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА
„ВКВПД“ е образувано адм. дело № 526/2018 г. на АдмС-Варна, по което е
постановено Решение № 815 от 17.04.2018 г., с което е отхвърлена жалбата. С
Решение № 12910 от 24.10.2018 г. по адм. дело № 7244/2018 г. на ВАС е отменено
решението на АдмС-Варна, като ВАС е приел, че първоинстанционното решение е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
АдмС-Варна не се е произнесъл по твърденията за нищожност на основание чл. 177,
ал. 2 от АПК, поради което след отмяната на решението на АдмС-Варна е върнато
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Настоящото съдебно производство е
образувано именно въз основа на Решение № 12910 от 24.10.2018 г. по адм. дело №
7244/2018 г. на ВАС, след връщането на делото за ново разглеждане.
Съдът намира, че разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, тъй като изпълнителният директор на ИА "ВКВПД" е
компетентният административен орган да прекрати открита тръжна процедура по
реда на ППЗДС, съобразно нормата на чл. 46 от ППЗДС и чл. 10, ал.1 и чл. 14 от
Устройствения правилник на ИА "ВКВПД".
При преценката на възражението за
нищожност на оспорения административен акт, поради противоречието му на
влязлото в сила Решение № 1946 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. на
АдмС-Варна, поправено с Решение № 2088 от 22.11.2017 г. по същото дело, съдът
съобрази следното:
Както се посочи с Решение № 1946
от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. на АдмС-Варна е прието, че налице
нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон,
както и на целта на закона.
Като нарушения на процесуалните
правила е посочена липсата на изискуемия, съгласно чл. 46 от ППЗДС протокол на
комисията, с който комисията да е констатирала наличието на обстоятелства,
поради които е невъзможно откриването или приключването на търга, както и че
оспореният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Независимо от установеното от АдмС-Варна нарушение на
процесуалните правила, съдът е направил самостоятелен извод за противоречие на
акта за прекратяване на въпросната процедура с материалния закон, обоснован с
липсата на протокол на комисията и с липсата на основания за прекратяване на
процедурата, които да са в съответствие с чл. 46 от ППЗДС.
Правомощие на съда при отмяна на
административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне е да даде
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Само тяхното
игнориране обаче не изпълнява предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК,
доколкото следва да е налице издаден нов административен акт, който да е
постановен в противоречие с изводите на съда по съществото на спора, по
отношение изискванията на материалния закон, посочени във влязлото в сила
съдебно решение.
В противоречие с дадените с Решение
№ 1946 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. на АдмС-Варна указания за
тълкуването и прилагане на чл. 46 от ППЗДС и с направения от съда извод за
липсата в случая на обстоятелства, които да обосновават прекратяването на
процедурата на основание чл. 46 от ППЗДС, административният орган отново е направил
извод за наличие на обстоятелствата по чл. 46 от ППЗДС за прекратяване на
процедурата, без да обосновава по някакъв различен начин защо приема, че
описаната в документацията отдаваема площ на обекта (в съответствие с чл. 43,
ал. 1, т. 1 от ППЗДС) се различава от тази, която реално е предмет на
процедурата по отдаване под наем, респ. която площ реално ще се ползва от
наемателя.
Подробно в посоченото решение на
АдмС-Варна е посочено как следва да се тълкува нормата на чл. 46 от ППЗДС и
какви обстоятелства могат да обосноват невъзможност за законосъобразно
приключване на процедурата.
С решението си адм. дело №
2447/2017 г. АдмС-Варна е констатирал, че в тръжната документация е налице
описание на имота в съответствие с чл. 43, ал. 1, т. 1 от ППЗДС, като е
посочено, че не са налице основания, които да обосновават извод за възникнали
обстоятелства, които да правят невъзможно приключването на търга. Към момента
на произнасяне на АдмС-Варна по адм. дело № 2447/2017 г. е била налице
геодезическата снимка, на която се позовава ответникът в издадената от него
повторна заповед за прекратяване на процедурата. Въпросната геодезическа снимка
и при преценка на законосъобразността на първата заповед за прекратяване на
производството е била взета предвид, като е направен извод, че дори ако органът
счита, че описанието не е достатъчно ясно и точно, то това не представлява
нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 46 от ППЗДС. Въпреки това,
административният орган е приел, че са налице такива обстоятелства.
Следва да се посочи, че
настоящият състав на съда намира, че фактът на наличието според геодезическата
снимка на площ в поземления имот, свободна от сгради – 581 кв.м, сам по себе си
не обосновава извод, че въпросната процедура за отдаване под наем не се отнася
само и единствено до 200 кв.м от тази свободна от сгради площ така, както е
посочено в заповедта за откриване на процедурата и в тръжната документация.
Визираното в оспорената заповед
фактическо основание за прекратяване на процедурата не обосновава извод за
наличие на обстоятелство, обективно препятстващо провеждането до край на
процедурата по обявения търг, при това прекратяването на процедурата да е
единствената възможна правомерна последица. Визираното в заповедта
обстоятелство, не е съобразено с указанията на АдмС-Варна за тълкуването през
призмата на настоящия казус на понятието „невъзможно“ в контекста на чл. 46 от
ППЗДС, според която норма при възникване на обстоятелства, които правят
невъзможно приключването на търга, комисията съставя протокол, след което
издава нова заповед за провеждане на нов търг или прекратява процедурата. Не са
изложени от административния орган съображения за наличие на обстоятелства,
които правят неизпълнимо, непреодолимо и/или невъзможно законосъобразното
приключване на тръжната процедура, които съображения да са различни от
посочените в първата заповед за прекратяване на процедурата.
С оглед изложеното в противоречие
с дадените с Решение № 1946 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. на
АдмС-Варна указания за тълкуването и прилагане на чл. 46 от ППЗДС за
осигуряване правилното приложение на материалния закон, административният орган
не е посочи фактически основания, които да обосновават извод за законосъобразност
на постановената от него втора заповед за прекратяване на тръжната процедура.
Съдът съобрази и че след връщане
на преписката на административния орган е съставен изискуемия съгласно чл. 46
от ППЗДС протокол на комисията за провеждане на търга, поради което в тази част
е неоснователно възражението на оспорващия. Формулираните в протокола обаче
обстоятелства не способстват да се направи извод, че правилно са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно наличието на
обстоятелства, поради които е невъзможно откриването или приключването на търга,
но това е въпрос по същество на спора, а не представлява съществено нарушение
на процесуалните правила в случая.
Указанията в този аспект на
АдмС-Варна с Решение № 1946 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. са
ясни и недвусмислени, още повече, че и при първото прекратяване на процедурата
със Заповед № 820 от 01.08.2017 г. Изпълнителният директор на ИА „ВКВПД“ се е
позовал на „различаването на отдаваемата площ на обекта по документацията с
тази, която реално ще се ползва“, а и са били налични както скиците от КККР за
имота, така и актът за държавна собственост с описанието на имота.
Изготвената на 09.10.2017 г. от
инж. Д. А.от ГД „Инфраструктура на отбраната“ във връзка със сигнала и
разгледана от комисията геодезическа снимка на имот с идентификатор
73626.507.327 не обосновава извод, че са налице основания за прекратяване на
процедурата. От една страна, процесната геодезическа снимка не съдържа
посочване на конкретните площи както на кафе-сладкарницата, така и на площта на
открития вътрешен двор, които са предмет на отдаване по наем посредством
въпросния търг. На геодезическата снимка са посочени двете сгради в имота, отразени
и в КККР (л. 26-27 от адм. дело № 9277/2017 г. на АССГ), като сградата с
идентификатор 73626.507.327.1 (в която е кафе-сладкарницата) е отразено, че се
състои от масивна сграда, офис на ИА, входове за сутерен и за първи етаж,
тоалетна и навес, без да се посочват съответните площи. Според отразеното в
КККР процесната сграда с идентификатор 73626.507.327.1 представлява
административна, делова сграда на един етаж и е със застроена площ 271 кв. м.
Втората сграда в поземления имот с идентификатор 73626.507.327.2 е отразена в
КККР като сграда за търговия на един етаж, със застроена площ 76 кв. м., докато
според геодезическата снимка тази сграда представлява остъклена тераса, отново
без посочена площ. Фактът, че в геодезическата снимка е посочена свободната от
сгради площ на имота – 581 кв.м, не обосновава извод, че правилно
административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая, в изпълнение на решението на АдмС-Варна, с което е отменена предходната
заповед.
В подкрепа на така приетото от
съда следва да се посочи, че е без значение, че свободната от сгради площ на
имота е общо 581 кв.м, доколкото в случая според обявения търг се отдават
единствено и само 200 кв.м от тази площ на имота. Не са налице данни, че като
тераса към отдавания под наем обект е цялата свободна от сгради площ в
поземления имот.
Процесната геодезическа снимка не
дава яснота и за площта и границите на отдавания под наем обект –
кафе-сладкарница. От скицата от КК за имот с идентификатор 73626.507.327.1 се
установява, че площта му е 271 кв.м. Видно от геодезическата снимка в рамките
на тази площ е и офис на ИА, два входа, тоалетна и навес. Т.е. геодезическата
снимка не обосновава извод за наличие на разминаване на отдаваните под наем
площи за кафе-сладкарницата, извън открития външен двор.
Следва да се има предвид, че не е
налице комбинирана скица, в която да са отразени площите, предмет на отдаване
под наем в процесната процедура, както и действителните на място площи на
отдавания под наем обект (заедно с прилежащата му дворна площ - тераса), което
да обосновава разминаване на тези площи.
Изложеното обосновава извод, че в
противоречие с Решение № 1946 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. на
АдмС-Варна и след връщане на преписката на административния орган при
неправилно приложение на материалния закон органът не е основал извода си за
необходимостта от прекратяване на процедурата на надлежно установени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, независимо от наличието на протокол на
комисията, в който неправилно е прието наличие на обстоятелство, препятстващо
провеждането на търга, без това обстоятелство ясно и категорично да се
установява в рамките на процедурата, а въпреки, че съдът по адм. дело № 2447/2017
г. на АдмС-Варна е отрекъл същото да обосновава прекратяване на процедурата.
Предвид изложеното възражението
на оспорващия в този аспект се явява основателно.
Така приетото от съда обосновава
извод, че в противоречие с решението на АдмС-Варна, административният орган не
е осигурил и съответствието на акта си с целта на закона. Следва да се има
предвид, че както принципите, прогласени с АПК, така и целта на регламентацията
в ЗДС и в ППЗДС във връзка с отдаването под наем на публична държавна
собственост, кумулативно намират приложение като съблюдаването им е гаранция за
постигането на целта на закона – ползването на тези имоти да се основава
единствено на основание и по реда, предписан в закона.
Предвид изложеното, въпреки, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена форма, то постановяването на акта е в противоречие с материалния закон
и с легитимната цел, което обосновава извод за незаконосъобразността му. В
случая установените от съда пороци на обжалвания административен акт следва да
се приеме, че обосновават нищожността му в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК,
доколкото оспорената в настоящото производство Заповед № 77 от 17.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“ е в противоречие с влязло в сила съдебно
решение - Решение № 1946 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. на
АдмС-Варна.
Неоснователното бездействие на
административния орган за изясняване на всички релевантни за случая факти и
обстоятелства и неправилното, необосновано приложение на материалния закон не
са относими по предмета на настоящия спор нови правопораждащи факти, поради
което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК,
обуславящи нищожност на издадената втората заповед за прекратяване на
процедурата по въпросния търг. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове на
административния орган, които са в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да я обяви. Администрацията е обвързана от съдебните
решения по административни дела. В този смисъл Решение № 7612 от 23.06.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 8897/2015 г., III.
Изложените мотиви в Решение №
1946 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 2447/2017 г. на АдмС-Варна, макар и да не
се ползват със сила на присъдено нещо, представляват задължителни указания за
органа, които същият следва да съобрази при последващото си произнасяне. Правоустановяващото
действие на това съдебно решение се изразява в разпоредените права за страните
по делото, изведени от установените по делото факти и това произтича от
стабилитета на съдебния акт. В случая с Решение № 1946 от 06.11.2017 г. по адм.
дело № 2447/2017 г. на АдмС-Варна съдът е разгледал спора по същество и е
формирал сила на присъдено нещо по отношение на спорното право, а именно, че не
е било налице основание за прекратяване на въпросната процедура по отдаване под
наем на имота – публична държавна собственост, с което административният орган
не се е съобразил при повторното си произнасяне.
Настоящият състав на съда стига
до извод за нищожност на административния акт с осъществяване предпоставките на
чл. 177, ал. 2 от АПК. Правната норма съдържа специфично основание, извън
общите пороци по чл. 146 от АПК, което може да доведе до нищожност на
издаваните от администрацията актове. Както се посочи, предпоставките за
приложението на разпоредбата са: наличие на влязло в сила съдебно решение и
противоречие на издадения административен акт с това решение.
Извън направения извод за
нищожност на оспорения акт в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът намира,
че актът е и унищожаем като форма на неговата незаконосъобразност, предвид
изложените по-горе съображения за липсата на безспорно установени по делото
обстоятелства, които да обосновават приложимостта на чл. 46 от ППЗДС и изводът
на органа, че поради тези обстоятелства е невъзможно приключването на търга. Както
вече се посочи, обстоятелството, че свободната от сгради дворна площ в имота по
принцип е по-голяма от площта, която е предмет на отдаване под наем като
прилежаща на кафе-сладкарницата дворна площ не обуславя извод за наличие на възникнали
обстоятелства, които правят невъзможно приключването на търга. Ясно в заповедта
за откриване на процедурата е описан имотът, който ще се отдава под наем с
индивидуализиране на конкретните площи, както на частта от сградата, така и на частта
в размер на 200 кв.м от целия открит вътрешен двор на имота.
Следва само да се посочи, че буди
леко недоумение упорството на органа да прекрати процедурата, позовавайки се на
сигнал от гражданин от гр. София, който след оглед на място в гр. Търговище и
справка в СГКК, установил, че площите в гр. Търговище, които ще бъдат отдадени
под наем в процесната процедура всъщност са по-големи от обявените в тръжната
процедура. От друга страна, по делото са налице доказателства за предходно
отдаване под наем на процесния имот, като същевременно изготвената от служител
на Министерство на отбраната геодезическа снимка във връзка със сигнала посочва
по принцип площта на част от имота, незаета от сгради, а не конкретизира имота,
обект на тръжната процедура така, както е описан в заповедта за откриване на
търга, обективиращ волята на органа, на когото е предоставен имота за
управление.
Предвид горните съображения настоящият
състав на съда приема, че жалбата е основателна и следва да се обяви
нищожността на оспорената заповед.
С оглед изхода на спора искането
на оспорващия за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. На
основание чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 от АПК следва ответникът да се осъди
да заплати на оспорващия сумата в общ размер 1 075 лв., представляващи
разноски по делото, както следва: за държавна такса на АдмС-Варна – 50 лв.; за
държавна такса на ВАС – 25 лв.; за адвокатско възнаграждение по адм. дело №
526/2018 г. на АдмС-Варна – 500 лв.; за адвокатско възнаграждение по адм. дело
№ 7244/2018 г. на ВАС – 300 лв.; за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 3034/2018
г. на АдмС-Варна – 200 лв. Съдът установява, че са налице доказателства за
заплащане от оспорващия на процесните претендирани суми.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 77 от
17.01.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове
и военно-почивно дело“, с която е прекратена процедурата за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване по
наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.507.327.1 – кафе-сладкарница
с отдаваема площ 184 кв.м и открит вътрешен двор с площ 200 кв.м с
идентификатор 73626.507.327, находящ се в гр. Търговище, ул. “Васил Левски“ № 1.
ИЗПРАЩА преписката
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ за продължаване на процедура за провеждане на търг с явно
наддаване за отдаване по наем на недвижим имот - публична държавна собственост,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.507.327.1 –
кафе-сладкарница с отдаваема площ 184 кв.м и открит вътрешен двор с площ 200
кв.м с идентификатор 73626.507.327, находящ се в гр. Търговище, ул. “Васил
Левски“ № 1, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, посочени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ да заплати на „Мая 2701“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Търговище, ул. “Поп Сава Катрафилов“ № 19, ет. 5, ап. 10, представлявано от М.
М. Г. сумата в
размер на 1 075 (хиляда и седемдесет и пет) лева, представляващи разноски по
делото, както следва: за държавна такса на АдмС-Варна – 50 лв.; за държавна
такса на ВАС – 25 лв.; за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 526/2018 г.
на АдмС-Варна – 500 лв.; за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 7244/2018
г. на ВАС – 300 лв.; за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 3034/2018 г.
на АдмС-Варна – 200 лв.
Решението подлежи
на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: