№ 212
гр. Враца, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500285 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.М. Д., като пълномощник на
ищците К. Д. И. и В. М. А., против Решение № 293/12.05.2025 г., постановено
по гр.д.№ 1094/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателките обективно съединени искове против Н. Е.
С. и Т. В. Л. за признаване за установено, че К. Д. И. е собственик на 100/845
идеални части от ПИ идентификатор 12259.1020.230, гр. Враца, общ. Враца,
обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД -1843/16.09.2005 г. на изп. директор на АК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на
поземления имот: ***, с площ 866 кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване;
стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 2818, квартал 142/22,
парцел 4/16; съседи: 12259.1020.233, 12259.1020.234, 12259.1020.229,
12259.1020.316,12259.1020.228, 12259.1020.232, както и за признаване за
установено, че К. Д. И. и В. М. А. са собственици на жилище, застроено на 32
кв.м. от 90 куб.м., намиращо се от към южната страна на дворището и за
правото на собственост на 200 кв.м. от поземления имот, находящ се на ул.***
№ ***, целият с площ 866 кв.м., при съседи на цялото дворище: улица ***,
наследници на Н. И. Р., А. М. П., С. И. Й., Д. и И. Т. и Н. Н. М. с Г. М. Г., както
и за осъждане на ответниците Н. Е. С. и Т. В. Л. да предадат владението над
описаните недвижими имоти на К. Д. И. и В. М. А..
В жалбата се поддържа, че при правилно изяснена фактическа
1
обстановка районният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, касаещи събирането на доказателства, което е
довело и до очевидна неправилност на обжалваното решение. Изразява се
несъгласие с изводите на районния съд, че ищците не са доказали правото си
на собственост върху процесните недвижими имоти. Посочва се, че това
заключение се основава на Решение от 17.01.1985 г. по гр.д.№ 2717/1984 г. по
описа на РС-Враца, без да се вземе предвид, че този съдебен акт е постановен
в първа фаза на делбеното производство и липсват доказателства делбата да е
била извършена. Навеждат се доводи, че така посоченото решение влиза в
сила по въпроса за съществуването или несъществуването на дадено
материално право в полза на посочените в него лица, но след постановяването
му липсва друг титул на собственост, който да сочи ищците като правоимащи
върху спорната част от имота. В тази връзка се сочи още, че след като делбата
е останала недовършена, фактическото и правно положение на недвижимия
имот е същото, каквото е било при завеждането на гр.д.№ 2717/1984 г. по
описа на РС-Враца. Акцентира се, че районният съд не е отчел представеното
по делото Определение № 1942/23.11.2007 г. на ОС-Враца, с което е оставено в
сила определение от 24.07.2007 г. по гр.д.№ 2717/1984 г. на РС-Враца, с което
е оставена без разглеждане като недопустима молбата на Т. Е. С. за
възобновяване на производството по делото. При тези съображения се прави
обобщение, че разсъжденията на първоинстанционния съд за приложимостта
на чл.298, ал.1 ГПК са ирелевантни към фактическата обстановка по делото.
Въззивниците молят да бъде отменено обжалваното решение и да
бъдат уважени предявените искове като основателни и доказани. Претендират
присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Постъпили са отговори от ответниците Н. Е. С. и Т. В. Л., с които се
оспорва основателността на подадената въззивна жалба.
В двата отговора се излагат напълно идентични становища, че
обжалваното решение е законосъобразно, правилно и основано на събраните
по делото доказателства.
Посочва се, че е оспорена и доказана нищожността на нотариален акт
№ 73, т.ІІ, дело № 290/1961 г. на врачански народен съдия Ангел Воденичарски
за поправка правото на ползване в право на собственост.
Изразява се несъгласие с наведените в жалбата доводи относно
действието на Решение от 17.01.1985 г. по гр.д.№ 2717/1984 г. по описа на РС-
Враца, като се изтъква, че с този съдебен акт е допусната делба на цялата
налична площ на имота и не може да бъде повдиган спор за отмяна на влязло в
сила решение. Твърди се, че с влязло в сила Решение № 661/08.08.1985 г. по
гр.д.№ 2717/1984 г. по описа на РС-Враца е довършена втора фаза на
делбеното производство с възлагане на имота, като въз основа на този съдебен
акт е съставен и Нотариален акт № 52, том ІІІ, рег.№ 45911, дело № 344/2023 г.
по описа на нотариус И. Л.. Акцентира се, че с Определение №
1416/09.08.2024 г. районният съд е прекратил производството по делото, в
частта, в която е бил атакуван този нотариален акт и този съдебен акт не е
обжалван.
В отговорите се извършва позоваване и на изтекла придобивна давност,
по отношение на която се твърди, че е доказана със събраните по делото
гласни доказателства.
Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна
2
и недоказана. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдбен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на К. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, и В. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са
предявени следните претенции:
- иск за признаване за установено по отношение на Н. Е. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.Враца, ул."***" ***, и Т. В. Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, че ищцата К. Д. И. е собственик на 100/845 кв.м. ид.ч. от посочения
по-горе поземлен имот;
- иск за признаване за установено по отношение на Н. Е. С. и Т. В. Л. че
ищците К. Д. И. и В. М. А. са собственици на малката къща, състояща се от
две стаи и правото на ползване на около 200 кв.м. празно дворно място, зад
малката къща, откъм съседа С. Й., съответно на двете стаи и празното дворно
място пред самата малка къща до ул."***" като граничната линия започва от
пресечката на двете къщи и върви по ръба на голямата къща и свършва на
левия ръб на портата на улицата, както и на 200 кв.м. дворно място,
съставляващо идеална част от цялото празно дворно място, което е част от
целия недвижим имот, предмет на крепостен акт № 600 от 09.11.1907 г. на
врачански нотариус, а сега съставлява парцела ХVІ, кв.142, пл.№ 2818 по
плана на гр.Враца, при съседи: ул."***", Н. И. Р., С. И. Й. и Д. и И. Т.;
- иск за осъждане на Н. Е. С. и Т. В. Л. да предадат владението на
описаните имоти на К. Д. И. и В. М. А..
Било е заявено и искане на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледано и издръжка № 52, т.ІІІ,, рег.№ 4591, дело № 344/2023 г. на нотариус И.
Л., но в тази част съдебното производство е прекратено с Определение №
1416/09.08.2024 г.
В исковата молба се твърди, че съгласно Нотариален акт № 136, том І,
дело № 164/1979 г. на врачанския районен съдия Д. Георгиев ищцата К. Д. И. е
собственик на 100/845 кв.м. ид.ч. от дворище пл.№ 2818, цялото с площ 845
кв.м., в кв.22 по плана на гр.Враца, заедно с жилище, застроено на 32 кв.м. от
90 куб.м., намиращо се откъм южната страна на дворището. Твърди се още, че
ищците К. Д. И. и В. М. А., в качеството им на наследници на М. И. М., б.ж. на
гр.Враца, поч. на ***, са собственици на малката къща и правото на ползване
на поземления имот, описани по-горе, съгласно Нотариален акт № 105, т.ІІІ,
дело № 643/1960 г. на врачанския народен съдия Любен Петров и Нотариален
акт за поправка на нотариален акт № 73, т.ІІ, дело № 290/1961 г. на врачанския
народен съдия Ангел Воденичарски. Посочва се, че посоченият недвижим
имот в момента е заснет и нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Враца като ПИ с идентификатор 12259.1020.230.
Според изложеното в исковата молба, при подаване на заявление в
АГКК за издаване на скица на собствения им поземлен имот се е оказало, че
ищците не са вписани като собственици, а като такъв е отразен ответника Т. В.
Л. въз основа на Нотариален акт № 52, т.ІІІ, рег.№ 4591, дело № 344/2023 г. на
нотариус И. Л., рег.№ *** в регистъра на НК, с район на действие РС-Враца, с
3
който недвижимият имот му е прехвърлен от ответника Н. Е. С. срещу
задължение за гледане и издръжка. Ищците считат, че ответникът Л. държи и
ползва без основание идеалните им части от поземления имот и сградата,
което поражда правен интерес от предявяването на исковете.
В хода на съдебното производство ищците са депозирали уточнителна
молба вх.№ 6705/15.05.2024 г., в която заявяват, че претендираната малка
къща няма самостоятелен идентификатор, а неправилно е заснета от АГКК,
заедно с масивната жилищна сграда до нея като един обект, което е дали
възможност на ответника Н. С. да се разпореди със собствения им имот.
След дадени от районния съд указания, е депозирана още една
уточнителна молба с вх.№ 8703/21.06.2024 г., в която ищците конкретизират,
че исковата им претенция е за жилище, застроено на 32 кв.м. от 90 куб.м.,
намиращо се откъм южната страна на дворището и за право на собственост на
200 кв.м. от поземления имот, находящ се в гр.Враца, ул."***" ***, целия с
площ 866 кв.м.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Н. Е. С. и Т.
В. Л., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове.
Посочва се, че за същия имот са водени и други дела между същите
страни, поради което повторно заведеното дело следва да бъде прекратено.
Ответниците твърдят, че притежават по наследство и делба процесният
недвижим имот и въз основа на влезли в сила решения по гр.д.№ 2717/1984 г.
по описа на РС-Враца и гр.д.№ 953/2007 г. по описа на ОС-Враца, както и въз
основа на разпоредителни сделки, извършени с Нотариален акт № 161, том ІІ,
дело № 673/1989 г. и Нотариален акт № 52, том ІІІ, дело № 344/2023 г.
Изразяват несъгласие с твърденията на ищците, че са собственици на малката
къща, двор и клозет, като твърдят, че малка паянтова къща и клозет няма и не
съществуват, видно от приложените скици.
В първоиннстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Във
връзка с наведените от ответниците доводи за недопустимост на предявените
искове, респ. недопустимост на обжалвания първоинстанционен съдебен акт,
за която въззивният съд следи служебно, пред настоящата инстанция са
изискани и приложени гр.д.№ 606/1992 г. по описа на РС-Враца, гр.д.№ 3/2007
г. по описа на РС-Враца и гр.д.№ 707/2012 г. по описа на ОС-Враца.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на Крепостен акт № 600/09.11.1907 год., Т. С. е бил
собственик на недвижим имот - къща в *** и двор от 732 кв.м.
В съдебно заседание, проведено на 28.09.1960 год. по гр.д.№ 758/1960
год. по описа на Врачанския народен съд, между наследниците на Т. С. Ц. е
сключена съдебна спогодба за подялба на парцел ХVІ в кв.142, дв.пл.№ 2818
по плана на гр.Враца, предмет на крепостен акт № 600/09.11.1907 год. По
силата на тази спогодба дъщерите на общия наследодател М. Т. П. и Т. Т. К.
получават в общ дял следния имот: малката къща, състояща се от две стаи, и
право на ползване на около 200 кв.м. празно дворно място: зад малката къща
откъм съседа С. Й., съответно на двете стаи от малката къща и празното
дворно място пред самата малка къща до ул."***", като граничната линия
4
започва от пресечката на двете къщи, върви по ръба на голямата (масивната)
къща и свършва на левия ръб на портата до улицата, като входа остава за общо
ползване, а синът Е. Т. С. получава в дял масивната жилищна сграда,
построена на 150 кв.м., заедно с ползването на останалата част от цялото
дворно място от около 600 кв.м. празно дворно място от северната част на
парцела, а клозета остава в общо ползване на съделителите.
С договор за покупко-продажба от 01.10.1960 год., обективиран в
Нотариален акт № 195, т.ІІІ, д.№ 643/60 год. М. Т. - П. и Т. Т. - К. продават на
М. И. М. общия си дял по спогодбата, а именно – малката къща, състояща се
от две стаи и правото на ползване на около 200 кв.м. празно дворно място, зад
малката къща, откъм съседа С. И. Й., съответно на двете стаи и празното
дворно място пред самата малка къща до ул."***", като граничната линия
започва от пресечката на двете къщи и върви по ръба на голямата къща и
свършва на левия ръб на портата на улицата, като входа и клозета в двора
остава за общо ползване на съжителите, и което дворно място е част от целия
недвижим имот, предмет на крепостен акт № 600/09.11.1907 год. на
врачанския нотариус, а към момента на сключване на сделката представлява
парцела ХVІ, кв.142, пл.№ 2818 по плана на гр.Враца, при съседи на цялото:
ул.***, Н. И. Р., С. И. Й. и Д. и И. Т.. С Нотариален акт № 73, т.ІІ, дело №
290/1961 год. е извършена поправка на нотариален акт № 195/1960 год., като е
уточнено, че се прехвърля и правото на собственост върху тези 200 кв.м.
дворно място, съставляващи идеална част от цялото дворно място.
На 21.03.1979 год. по силата на сключен с Нотариален акт № 136, т.№,
дело № 164/1979 год. договор за дарение М. М. дарява на К. Д. М. 100/845
кв.м. ид.ч. от дворище № 2818 в кв.22, заедно с жилище, застроено на 32 кв.м.
от 90 куб.м., намиращо се откъм южната страна на дворището.
От приложеното към исковата молба заверено копие от удостоверение
за наследници изх.№ 32/19.02.2024 г., изд. от Кметство с.Веслец, е видно, че
М. И. М. е починал на *** и негови законни наследници са дъщерите му К. Д.
И. и В. М. А..
С Нотариален акт № 161, т.ІІ, дело № 678/89 год. М. С.а е прехвърлила
на сина си Н. С. притежаваните от нея идеални части от недвижим имот,
съставляващ парцела ІV, пл.№ 2818 в кв.142 по плана на гр.Враца и от
намиращите се в същата жилищни и стопански сгради и насаждения, както
следва: - от парцелата, цялата с площ 845 кв.м., притежаваните от нея 415/845
ид.ч.; - от жилищните сгради – масивна и паянтова 5/9 ид.ч. и от останалите
подобрения и насажденията – 1/3 ид.ч.
С Нотариален акт № 52, т.ІІІ, рег.№ 4591, дело № 344/2023 г. на
нотариус И. Л., с район на действие РС-Враца и рег.№ *** в регистъра на НК,
вписан в СВ-Враца като Акт № 132, том 17, дв.вх.р. № 6137, дело № 3146, е
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, по силата на който Н. Е. С. е прехвърлил на Т. В. Л.
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
12259.1020.230, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр.Враца, п.к. 3000, ул."***" ***, с площ от 866 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м/, при съседи: № 12259.1020.233, № 12259.1020.234, №
5
12259.1020.229, №12259.1020.316, № 12259.1020.228 и № 12259.1020.232,
ведно с построената в имота сграда № 12259.1020.230.1, със застроена площ
178 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: сграда – паметник на културата,
срещу задължение на приобретателя за гледа и издържа при нужда
прехвърлителя, докато е жив, като му осигурява подслон, храна, дрехи и
медицински грижи, а след му го погребе, съобразно обичая, като
прехвърлителят се запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху имота.
Регулационният статут на процесния поземлен имот се установява от
представените Удостоверение № 988/14.05.2024 г., изд. от Община Враца;
Удостоверение рег.№ 1238/13.06.2024 г., изд. от Община Враца; скица №
439/05.03.1992 г.; скица на поземлен имот № 15-340835-18.07.2017 г. и
извлечение от общинската книга за урегулираните недвижими имоти, както и
от заключението на изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ.
От така събраните доказателства става ясно, че спорният поземлен имот с
идентификатор 12259.1020.230 по кадастралната карта на гр.Враца
представлява УПИ ІІІ-230, кв.141 по плана на Централна градска част на
гр.Враца, по действащия регулационен план на гр.Враца, одобрен с Решение
№ 959/19.04.2011 г. на Общински съвет-Враца. Имотът е идентичен с част от
бивш УПИ VІ, дв.пл.№ 1666, кв.47 по стар план на гр.Враца от 1901 г., като в
общинската книга за урегулираните недвижими имоти, която замества старите
стопански списъци към плановете, е посочено, че имотът е собственост на
наследници на Т. С., съгласно крепостен акт от 1907 г. Със Заповед № 1765 от
09.04.1955 е одобрен нов регулационен план на гр.Враца, като двор с пл.№
1666, кв.47 придобива нов дв.пл.№ 2818, за който се отрежда УПИ ХVІ, в нов
кв.253. В общинската книга за урегулираните недвижими имоти на 11.08.1962
г. е отразен като собственик М. И. М. въз основа на Нотариален акт № 195,
т.ІІІ, дело № 643/1960 г. и Нотариален акт за поправка № 73, т.ІІ, дело №
290/1961 г. На 17.08.1966 г. е одобрен нов регулационен план на гр.Враца,
съгласно Заповед № 2473, като бивш УПИ ХVІ-2818 попада в нов кв.142, в
новообособен УПИ ХVІ-2818, 2819, кв.142. В общинската книга за
урегулираните недвижими имоти на 14.12.1971 г. е отразен като собственик Е.
Т. С. с протокол от гр.д.№ 758/1960 г., а на 30.03.1972 г. е записан като
собственик Т. Е. С., съгласно нотариален акт № 61, том ІІІ, дело № 1121/1971 г.
Със Заповед № 1262 от 1973 г. е одобрен нов регулационен план на гр.Враца,
като имот пл.№ 2818 попада в нов кв.22 и новопредвиден УПИ І. Като
собственици са посочени М. Н. С. с Нотариален акт № 49, том.V, дело І
1732/1975 г и К. Д. М. с Нотариален акт № 136, том І, дело № 164/1979 г., а
предходните записи са заличени. Вписан е и Н. Е. С., съгласно удостоверение
за наследници № Е-810/05.02.1984 г. и Нотариален акт № 161, т.ІІ, дело №
673/1989 г., като е посочено и Решение № 661/08.08.1985 г. по гр.д.№
2717/1985 г. на Врачанския районен съд. Със Заповед № РД 02-14-
475/23.12.1987 г. е одобрен нов регулационен план на ЦГЧ на гр.Враца, като
дворище с пл.№ 2818 попада в нов кв.142 и за същия е предвидено да
съставлява част от УПИ ІV. На 16.09.1992 г. в книгата е записана И. Т. Е.,
съгласно Нотариален акт № 168, том ІV, дело № 1202/1991 г., но същата е
заличена като запис, съгласно Решение № 9730/07.01.2000 на Врачанския
окръжен съд по гр.д.№ 1124/1997 г. До приемането на КККР на гр.Враца,
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на АГКК се
6
въвеждат данни за собственост в СГКК, като извършените записи,
фигуриращи в общинската книга за урегулираните недвижими имоти са: М. И.
М. с Нотариален акт № 195, т.ІІІ, д.№ 643/60 год. и Нотариален акт за
поправка № 73, т.ІІ, дело № 290/1961 год., К. Д. М. с Нотариален акт № 136, т.
№, дело № 164/1979 год. и Н. Е. С. с Нотариален акт № 161, т.ІІ, дело № 678
от 03.08.1989 г. От приложената в хода на съдебното производство скица №
*********-20.05.2024 г., изд. от СГКК-Враца, е видно, че към настоящия
момент в кадастралните регистри като единствен собственик на спорния
поземлен имот е вписан Т. В. Л. с Нотариален акт № 132, том 17, рег.№ 6137,
дело № 3146 от 27.10.2023 г. по описа на СВ-Враца като, а Н. Е. С. е вписан
като носител на вещно право на ползване.
По отношение на застрояването в имота, от приложените по делото
скици е видно, че към момента в кадастралния план е отразена една сграда с
идентификатор 12259.1020.230.1, със застроена площ 178 кв.м., брой етажи 1,
предназначение сграда – "паметник на културата". Ответниците са
представили Заповед № КД-14-06/147/26.05.2006 г. на началника на СК-
Враца, от която е видно, че първоначално в имота са били отразени две сгради
с идентификатори 12259.1020.230.1 и 12259.1020.230.2, но по искане на Н. С.
е извършена промяна в кадастралната карта на гр.Враца в частта за имот
12259.1020.230, като двете сгради са обединени и новата сграда
12259.1020.230.1 и като собственик на сградата е вписан Н. Е. С. на основание
Нотариален акт № 161 от 03.08.1989 г., т.ІІ, дело 675 на Врачанския районен
съд.
От заключението на изслушаната пред районния съд СТЕ и от
обясненията, дадени от вещото лице в о.с.з. на 14.04.2025 г., се установява, че
в имота има две сгради, но експертът не може да каже кога са строени и защо
са с различна конструкция. Към заключението на СТЕ е изготвена скица-
проект с отразени координати на проектните точки на част от малката къща
със застроена площ 32 кв.м., намираща се откъм южната страна на дворището,
съгласно Нотариален акт № 136, т І, дело № 164/1979 г. В приложената по
делото скица № 439/05.03.1992 г. също е отразено застрояване на две
долепени жилищни сгради в имота, които са отразени като пМЖ и МЖ, както
и на още една сграда, обозначена като ПЖ. Данни относно застрояването на
имота се съдържат и в представените от ответниците документи, касаещи
придаването на масивната сграда на статут на паметник на културата. В писмо
изх.№ 3716/25.11.1992 г. на Министерство на културата до Община Враца е
посочено, че при извършена на място проверка в имот пл.№ 2818 в кв.22 е
установено, че в имота съществува полумасивна пристройка, строена
едновременно с другата сграда и представляваща неразделна част от нея. В
Констативен акт № 130/17.12.2003 г. на РДНСК-Враца е посочено, че към
момента на извършване на проверката в имота са застроени масивна жилищна
сграда, построена през 1908 г.; полумасивна едноетажна жилищна сграда,
построена през 1908 г.; антре към ПМЖ, построено около 1970 г.; склад,
построен около 1970 г.; навес от дървена конструкция,, покрит с ламарина и
изградена в очертанията му външна тоалетна, построен през 1910 г.; навес от
метална конструкция, построен около 1985 г. Към акта е приложена и скица
на застрояванията. На 19.08.2004 г. е изготвено становище от главния архитект
на Община Враца, в което е отбелязано, че масивната жилищна сграда и
полумасивната жилищна сграда, построени през 1908 г., както и навеса от
7
дървена конструкция и навеса от метална конструкция са търпими и не
подлежат на премахване и забрана за ползване, но обектите – антре и склад не
са узаконими и следва да бъде приложена процедурата по чл.225, ал.1 ЗУТ за
премахването им. Приложени са още Констативен акт от 07.09.2004 г. и
констативен протокол от 25.11.2004 г., от които е видно, че изграденият от М.
М. склад е премахнат.
Останалите представени от ответниците документи, касаещи
семейството им, придаването на статут "паметник на културата" на масивната
жилищна сграда в имота и отменена отчуждителна процедура, съдът намира
за неотносими кам настоящия правен спор.
По отношение владението на имота са събрани писмени и гласни
доказателства.
Представени са уведомления от РУ на МВР-Враца до Н. С., справка
относно извършена проверка по преписка вх.№ 25287/21.02.2006 г. и протокол
за разпит на свидетел от 22.11.2002 г., от които е видно, че в периода 1998 г. –
2009 г. ответникът С. е подавал жалби, както против ищците К. Д. И. и В. М.
А., така и против трети за настоящия спор лица – Г. К. Г. и М. А. С., които са
живели в процесния имот със знанието и съгласието на ищците. Приложено е
писмо изх.№ 9400-3641(1) от 13.07.2005 г. от Община Враца до Н. С., в което е
посочено, че съжителите му М. И. М. и К. Д. М. са вписани в разписната книга
като собственици на 12.05.2005 г. с цитираните в скица № 842/11.05.2005 г.
нотариални актове. Представена е и жалба от 19.11.2009 г. от Л. Т. И. до кмета
на Община Враца по повод извършван в имота строеж на гаражна клетка и
искане за проверка за незаконно строителство. Приложено е и Постановление
за отказ да се образува досъдебно производсство от 16.02.2024 г., образувано
по повод подадена жалба от Н. С..
В открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2024 г., районният
съд е изслушал ищците по реда на чл.176 ГПК. Ответницата К. И. заявява, че е
лишена от достъп до собствения си имот – малката къща, която е долепена до
голямата, и свободното място пред нея до улицата, тъй като е заключена
външната порта. Ответницата В. А. заявява, че работи в чужбина от 20 години,
но през 2023 г. се опитала да отиде в имота, но портата е била заключена с
катинар и не е могла да влезе.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на доведените от ищците свидетели М. И. (син на ищцата К. И.) и М.
М. (първа братовчедка на ищците). От показанията на свидетелите се
установява, че в процесния поземлен имот с адрес: гр.Враца, ул."***" ***, има
застроени голяма и малка къща, които са долепени. От показанията на св.М. се
установява, че имота е имало и още една лятна къща, която е била ползвана
като склад, но вече не съществува. Свидетелите обясняват, че малката къща с
площ около 30 кв.м., съществува и към момента и се състои от 2 преходни
стаи – кухня и спалня. Според показанията на св.М., в малката къща няма
тоалетна, но има течаща вода в кухнята. Свидетелите заявяват, че в тази малка
къща е живеел наследодателят на ищците – М. М., както и самите ищци.
Според свидетеля И., ищцата В. А. е живяла в тази къща до около 2000-та
година.Този факт се потвърждава и от показанията на св.М., която установява,
че е ходила за последен път вътре в малката къща през 1995 г., когато В. е
живеела там и е отглеждала внучката си. Свидетелят И. обяснява, че той и
родителите му са ходили много пъти в имота, но към момента не са допускани
8
там от ответника, който е заключил и не им предоставя ключ и достъп до
парцела. Свидетелят установява, че преди да бъде заведено делото отново са
направили опит да влязат в имота и са установили, че има теч от една тръба,
поради което са извикали специалисти от "ВиК". Заявява, че по време на
посещението на тези специалисти е присъствал и ответника С., но не е
предявил претенции, че имотът е само негов. Същият свидетел сочи, че
няколко месеца след това ответникът е започнал да складира боклуци в
малката къща, поради което свидетелят го е предупредил да си изнесе нещата
оттам и ответникът е подал жалба против него в полицията. След като са го
извикали в районното управление, свидетелят е разбрал, че ответникът се е
снабдил с документи, в които майка му не е вписана като собственик.
При така възприетото от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
І. По допустимостта.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГТК, т.т. 1, 2 и 3, при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. За допустимостта на първоинстанционния акт в обжалваната част
въззивният съд следи служебно – чл.269, ал.1, пр.1 ГПК. Когато за преценка
на допустимостта, респ. за приложението на императивна материалноправна
норма, е нужно събиране на доказателства, въззивният съд може служебно да
предприеме това. Ето защо и във връзка с направеното в отговора на исковата
молба възражение за недопустимост на предявените искове, поради наличието
на предходни съдебни дела за същия имот, съдът служебно е изискал тези
съдебни дела, за наличието на които съществува информация по делото, от
които се установява следното:
Първоначално е било образувано гр.д.№ 2717/1984 г. по описа на ВрРС
по искова молба на Т. Е. С., с която против М. Н. С.а и Н. Е. С. е предявен иск
за съдебна делба. С постановено в първата фаза на делбеното производство
Решение от 17.01.1985 г. е допуснато извършване на съдебна делба на
наследствен недвижим имот, представляващ парцела пл.№ 2818 в кв.22 по
плана на гр.Враца, заедно с построените в нея масивна къща, по-малка такава,
подобрения и насаждения между М. Н. С.а, Т. Е. С. и Н. Е. С., при следните
права: по отношение на терена – 415/845 ид.ч. за М. Н. С.а и по 215/845 ид.ч.
за Т. Е. С. и Н. Е. С., по отношение на масивната къща и малката къща – 5/9
ид.ч. за М. С. и по 2/9 ид.ч. за Т. и Н. С.и и по отношение на останалите
подобрения и насажденията – по 1/3 ид.ч. за всеки съделител. Това решение е
оставено в сила с Решение № 192/20.03.1985 г. по гр.д.№ 181/1985 г. по описа
на ВрОС. По молба на Т. Е. С. пред ВС на НРБ е образувана надзорна
преписка, по която е постановена резолюция от 08.07.1985 г., в която е
посочено, че по делото има данни, че в собствеността на допуснатия до делба
имот участват и лица, които не са страна по делото, и ако това е така – делбата
е нищожна, но решението по такава делба не е пречка за извършване на делба
с участие на всички собственици, поради което не са налице условията на
чл.225 ГПК /отм./. Междувременно е продължила втора фаза на делбеното
производство и е постановено Решение № 661/08.08.1985 г., с което на
основание чл.288, ал.2 ГПК (отм) е възложен на М. Н. С.а и Н. Е. С. покрит
недвижим имот, представляващ дворно място пл.№ 2818 в кв.22 по плана на
9
гр.Враца, ведно с масивната жилищна сграда, подобрения и насаждения, като
за уравнение на дяловете двамата са осъдени да заплатят на Т. Е. С. сумата
6098,58 лв. На 12.11.1985 г. по делото е постъпила молба от Т. Е. С., Н. Е. С. и
М. Н. С.а, с която молят производството по гр.д.№ 2717/84 г., по което е
постановено невлязло в сила решение, бъде прекратено, поради постигната
спогодба между страните. В з.з. на 13.11.1985 г. районният съд е постановил
прекратяване на производството по делото като спогодено и е разпоредил
делото да бъде внесено в архива. На 22.06.2007 г. е била подадена молба от Т.
Е. С. за възобновяване на производството по гр.д.№ 2717/84 г. по описа на РС-
Враца. С Определение № 694/24.07.2007 г. на ВрРС тази молба е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, като е прието, че е налице
определение, с което производството по делото е било прекратено. Този
съдебен акт е оставен в сила с Определение № 1942/23.11.2007 г. по в.ч.гр.д.№
953/2007 г. по описа на ВрОС, в чийто мотиви се разглеждат две алтернативни
хипотези, във всяка от които молбата е недопустима – или е налице влязло в
сила решение за извършване на делба или е налице определение за
прекратяване на съдебното производство. С Определение № 224/18.06.2008 г.
по ч.гр.д.№ 925/2008 г. по описа на ВКС на РБ е оставено в сила Определение
№ 1942/23.11.2007 г. по в.ч.гр.д.№ 953/2007 г. по описа на ВрОС, като
касационната инстанция е изложила мотиви, че гр.д.№ 2717/1984 г. на ВрРС
не може да бъде възобновено, тъй като не е спряно, а е прекратено.
Впоследствие е образувано гр.д.№ 606/1992 г. по описа на РС-Враца по
искова молба на Т. Е. С. и И. Т. Е., с която против Н. Е. С. и К. Д. М. е
предявен иск за съдебна делба на недвижими имоти и движими вещи,
останали в наследство от Е. Т. С., поч. на 08.11.1979 г., и М. Н. С.а, поч. на
01.10.1989 г. С постановено по същото дело Решение № 109/28.07.1995 г.
районният съд е допуснал да се извърши съдебна делба на наследствен и
съсобствен недвижим имот, представляващ парцел ІV, дв.пл.№ 2818 в кв.142
по плана на гр.Враца, с площ 845 кв.м., без 2 бр. жилищни сгради, построени в
имота, масивна и паянтова, които са изключителна собственост на К. и М. М.,
заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, бивша собственост на
Е. и М. С.и, и долепената до нея паянтова жилищна сграда, както и делба на
движими вещи. Това решение е обжалвано пред ОС-Враца и с Решение №
125/08.07.1996 г. по гр.д.№ 1278/1995 г. по описа на същия съд е отменено в
частта, в която е допусната съдебна делба на недвижимия имот с построени в
него полумасивна жилищна сграда и масивна такава и е отхвърлен
предявения иск за делба на недвижимия имот и жилищните сгради. С Решение
№ 544/09.09.1997 г. по гр.д.№ 1280/1996 г. на ВКС на РБ е отменено по реда
на надзора решението от 08.07.1996 г. по гр.д.№ 1278/95 г. на ВрОС, с което е
отменено решението от 27.05.1995 г. по гр.д.№ 606/92 г. на ВрРС в частта му за
допускане на делба на масивна жилищна сграда и е прекратено
производството по гр.д.№ 606/92 г. на ВрРС и е обезсилено решението от
27.07.1995 г. по същото дело в частта, с която е допусната делба на масивна
жилищна сграда, бивша собственост на Е. С., между Н. Е., И. Т. Е. и Т. Е. С..
Със същия съдебен акт са отменени по реда на надзора решенията от
08.07.1996 г. по гр.д.№ 1278/95 г. на ВрОС и от 27.05.1995 г. по гр.д.№ 606/92 г.
на ВрРС в частта, в която първият съд е отменил и отхвърлил иска, а вторият
съд е допуснал делба на паянтова жилищна сграда, долепена до масивната, и
на парцел ІV-2818 от кв.142 по плана на гр.Враца между Т. Е. С., И. Т. Е., Н. Е.
10
С., |К. Д. М. и М. Д. М.. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на Врачанския окръжен съд. При новото разглеждане е образувано гр.д.№
1124/1997 г. по описа на ВрОС, приключило с Решение № 730/07.01.2000 г. по
описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният иск за делба на паянтова
жилищна сграда, долепена до масивната, и на парцел ІV, пл.№ 2818 в кв.142
по плана на гр.Враца. В мотивите на този съдебен акт е прието, че малката
паянтова жилищна сграда е самостоятелен жилищен обект, съществуващ като
такъв от 1960 г., когато е била поставена в дял и изключителна собственост на
лицата М. П. и Т. К. по силата на спогодба по гр.д.№ 758/60 г., а впоследствие
с нотариален акт № 105 от 01.10.1960 г. двете са го продали на К. и М. М.,
поради което съделителите Т. и Н. С.и нямат никакви права върху тази сграда
и тя не е била собственост на наследодателя им Е. С.. Искът за делба на
парцела е отхвърлен с мотиви, че в него съществуват две самостоятелни
жилищни сгради, принадлежащи на различни собственици, поради което
делбата е недопустима съгласно ППВС № 2/82 г. Това решение е влязло в
законна сила. Впоследствие въз основа на подадена молба от Н. Е. С. молба за
тълкуване на влязлото в сила Решение № 730/07.01.2000 г. по гр.д.№
1124/1997 г. на ВрОС е било образувано гр.д.№ 503/2004 г. по описа на същия
съд, приключило с Решение № 405/05.07.2004 г., с което тази молба е
отхвърлена като неоснователна. Това решение е потвърдено с Решение № №
205/24.03.2005 г. по гр.д.№ 789/2004 г. по описа на ВКС на РБ. а с Решение №
878/09.01.2006 г. по гр.д.№ 498/2005 г. на ВКС на РБ е оставена без уважение
молба на Н. С. за тълкуване на последното.
Производството по гр.д.№ 3/2007 г. по описа на РС-Враца е образувано
по искова молба на Н. Е. С., с която против М. И. М. и К. М. И. е предявен иск
с правно основание чл.108 ЗС - за признаване за установено, че ищецът е
собственик на две стаи от около 30 кв.м. от жилищна сграда в имот с
идентификатор 12259.1020.230 по кадастралната карта на гр.Враца на
основание наследяване и Решение № 661/1985 г. по гр.д.№ 2717/1984 г. на ВРС
и осъждане на ответниците да му предадат владението. С постановено по
същото дело Решение № 76/25.09.2008 г. районният съд е отхвърлил така
предявения иск, а с Решение № 92/27.10.2008 г. е отхвърлил молбата на Н. Е.
С. за допълване на първоначалното решение. С Решение № 85/05.03-.2009 г.,
постановено по гр.д.№ 862/2008 г. по описа на ОС-Враца са оставени в сила
решенията на РС-Враца. Против решението на ОС-Враца е подадена
касационна жалба от Н. С., която е върната с Разпореждане № 567/16.04.2009
г. на същия съд. Подадена е частна касационна жалба против това
разпореждане, която е върната с Определение № 426/13.10.2009 г. по гр.д.№
331/2009 г. на ВКС, потвърдено с Определение № 19/15.01.2010 г. по ч.гр.д.№
501/2009 г. на ВКС.
От Н. Е. С. е предявен и иск против Х. Т. К., Л. С. К., З. Д. П., А. Д. К.,
Й. А. В. - В., К. А. В. - Р., В. Н. В., Н. К. П. В., Д. Н. В., П. Н. В. и Т. Е. С. за
прогласяване нищожност на съдебната спогодба, обективирана в протокол от
28.09.1960 год. по гр.д.№ 758/1960 год. по описа на Врачанския народен съд,
поради противоречието й със закона. Исковата молба е депозирана
първоначално пред РС-Враца, където е образувано гр.д.№ 3943/2010 г. по
описа на същия съд, но с Определение 1711/23.08.2012 г. производството по
това дело е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на ОС-Враца,
пред който е образувано гр.д.№ 707/2012 г. С Решение № 20/25.01.2013 г.
11
съдът е отхвърлил предявеният от Н. Е. С. иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД, а с допълнително Решение № 110/12.03.2013 г. е отхвърлил молбата
му за допълване на първоначалното решение. С Решение № 486/16.03.2016 г.,
постановено по в.гр.д.№ 4136/2015 г. по описа на САС е потвърдено Решение
№ 20/25.01.2013 г. по гр.д.№ 707/2012 г. по описа на ОС-Враца. С Определение
№ 54/16.01.2017 г. по гр.д.№ 2978/2016 г. по описа на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид така изложеното описание на предмета на приложените дела,
настоящият съдебен състав намира, че макар и няколко пъти да е повдиган
спор за собствеността на процесния недвижим имот, не е налице пълен
обективен и субективен идентитет между предмета и искането по нито едно
от тях и настоящето такова. Производството по гр.д.№ 3/2007 г. по описа на
РС-Враца също е било образувано по иск с правно основание чл.108 ЗС, но
предмет на спора е било твърдяно право на собственост на Н. С., а в рамките
на настоящето съдебно производство, което също е образовано по иск с
правно основание чл.108 ЗС предмет на спора е твърдяно право на
собственост на ищците К. Д. И. и В. М. А.. Освен това по двете дела не е
налице и пълен субективен идентитет. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че предявеният осъдителен иск за собственост е допусим, респ.
обжалваният първоинстанционен съдебен не е недопустим по смисъла на
чл.299, ал.1 ГПК.
ІІ. По основателността.
Предявените искове са с правно основание чл.108 ЗС.
За да бъдат уважени тези претенции ищците следва да проведат пълно
и главно доказване на юридическия факт, от който извеждат твърдяното право
на собственост върху процесния имот, както и да докажат, че имотът се
владее от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че има основание за
владението си.
В конкретния случай ищците твърдят придобиване на собствеността
върху имота по силата на наследствено правоприемство и разпоредителни
сделки, сключени с Нотариален акт № 195, т.ІІІ, д.№ 643/60 год., Нотариален
акт № 73, т.ІІ, дело № 290/1961 год. е извършена поправка на Нотариален акт
№ 195/1960 год. и Нотариален акт № 136, т.№, дело № 164/1979 год.
В първия от посочените нотариални актове е обективиран договор за
покупко-продажба от 01.10.1960 г., по силата на който наследодателят на
ищците – М. И. М. е закупил от М. Т. - П. и Т. Т. - К. полученият от тях дял при
съдебна спогодба, сключена в с.з. на 28.09.1960 г. по гр.д.№ 758/1960 г. по
описа на Врачанския народен съд, а именно - малка къща, състояща се от две
стаи и правото на ползване на около 200 кв.м. празно дворно място, зад
малката къща, откъм съседа С. И. Й., съответно на двете стаи и празното
дворно място пред самата малка къща до ул."***", като граничната линия
започва от пресечката на двете къщи и върви по ръба на голямата къща и
свършва на левия ръб на портата на улицата, като входа и клозета в двора
остава за общо ползване на съжителите, и което дворно място е част от целия
недвижим имот, предмет на крепостен акт № 600/09.11.1907 год., а към
момента на сключване на сделката представлява парцела ХVІ, кв.142, пл.№
2818 по плана на гр.Враца, при съседи на цялото: ул.***, Н. И. Р., С. И. Й. и Д.
и И. Т..
Както бе посочено, с влязло в сила Решение № 20/23.08.2013 г.,
12
постановено по гр.д.№ 707/2012 г. по описа на ОС-Враца, е отхвърлен
предявеният от Н. Е. С. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на съдебната спогодба, сключена между
съделителите по гр.д.№ 758/1960 г. по описа на Врачанския народен съд, с
която е извършена подялба на съществуващата масивна жилищна сграда в
парцел ХVІ, пл.№ 2818 в кв.142 по плана на гр.Враца, съсобствена между М.
П., Т. К. и Е. С.. В рамките на това съдебно производство като основание за
нищожност да спогодбата са били въведени твърдения за противоречие със
закона, тъй като при поделяне на сградата са нарушени строителните правила
и норми, предвиждащи минимални изисквания, на които трябва да отговарят
самостоятелните строителни обекти. В мотивите на първоинстанционното и
въззивното решение по делото е прието, че съобразно ТР № 96/1971 г. на
ОСГК на ВС, съдебното поделяне на съсобствени жилищни сгради, заварени
като такива към 17.05.1963 год., отредените в реална собственост етажи или
части от етажи могат и да не отговарят на нормите на чл.38 и чл.39 СПНИНМ,
ако тези етажи или части от етажи представляват обособени по-рано отделни
жилища. В конкретния случай делбата е извършена преди 1963 год., т.е. по
време когато не са съществували нормативни ограничения относно
техническото преустройство и разделяне на старите жилища, поради което
обособените със спогодбата дялове могат да не отговарят на разпоредбите на
чл.38 и чл.39 от СПНИНМ. Така постановеното влязло в сила съдебно
решение, с което е отхвърлена предявената от Н. С. искова претенция по
чл.26, ал.1 ЗЗД, има за съда задължителна сила по чл.297 ГПК и формира сила
на пресъдено нещо по въпроса за съответствието на съдебната спогодба по
гр.д.№ 758/1960 г. по описа на Врачанския народен съд с действащия към
момента на сключването й закон. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че предоставената в общ дял на М. П. и Т. К. т.нар. "малка къща" е
била обособена като годен самостоятелен обект на собственост със
сключената съдебна спогодба за подялба. При това положение и договорът за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 195/1960 год., с който
този обект е продаден, е действителен и е породил вещноправен ефект в полза
на приобретателя М. М., съответно такъв ефект е породил и сключения на
21.03.1979 г. договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 136, т.№,
дело № 164/1979 год., в частта, в която М. М. е прехвърлил на ищцата К. Д. И.
жилище, застроено на 32 кв.м. от 90 куб.м., намиращо се откъм южната страна
на дворището.
Що се касае до втория документ за собственост, на който ищците
основават твърденията си за собственост на идеални части от парцела, а
именно - Нотариален акт № 73, т.ІІ, дело № 290/1961 год., с който е извършена
поправка на Нотариален акт № 195/1960 год., като е добавено, че се прехвърля
и "правото на собственост върху тези 200 кв.м. дворно място, съставляващи
идеална част от цялото празно дворно място", настоящият съдебен състав
намира следното:
Анализът на сключената спогодба по гр.д.№ 758/1960 г. по описа на
Врачански народен съд, води до извод, че е постигната договореност за
подялба само по отношение собствеността на двете сгради - “малката къща,
състояща се от две стаи” и “масивната жилищна сграда, построена на 150
кв.м.”. По отношение на дворното място - парцел ХVІ в кв.142, дв.пл.№ 2818
по плана на гр.Враца не е разделена собствеността, а само е разпределено
13
ползването на същото по смисъла на чл.32 ЗС. Този извод се налага от самата
формулировка на спогодбата, която говори за право на ползване на 200 кв.м.
празно място в полза на М. П. и Т. К. и право на ползване на около 600 кв.м. в
полза на Е. С., като се очертават мястото и границите на това ползване, т.е. не
се говори за поделяне право на собственост и то на цялото дворно място, а
единствено за разпределяне ползването на празното дворно място. Освен това,
с факта на обособяването на две самостоятелни сгради дворното място е
станало обща част по предназначение и делбата му е недопустима, тъй като е
несъвместима с предназначението на общите части, което е послужило и като
основание за отхвърляне на по-късно предявения иск за делба на дворното
място с Решение № 730/07.01.2000 г. по гр.д.№ 1124/1997 г. по описа на РС-
Враца.
Не може да се приеме, че със сключената спогодба е извършена делба
на ограничено вещно право на ползване, тъй като последното е лично право и
съгласно чл.56, ал.2 ЗС ползвателят не може да отчуждава своето право, а
съгласно чл.59 ЗС правото се погасява със смъртта на ползвателя, освен ако не
е учредено за по-кратък срок. С оглед характера на това право то не може да
бъде предмет на съдебна делба. Не е извършено и учредяване на вещно право
на ползване, тъй като когато върху един недвижим имот има учредено или
запазено вещно право на ползване, съдържанието на двете права – но
собственост и на ползване, е различно и носителите им са различни правни
субекти – има собственик (един или няколко съсобственици) и различен от
него ползвател (един или няколко), като правомощията на собственика и
ползувателя са различни. В случая е извършена делба на наследство и е
разпределено ползването на имота между съсобствениците, а не е
предоставено вещно право на трети за съсобствеността лица.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че със
сключената съдебна спогодба е извършено единствено разпределение на
ползването на съсобствен парцел по реда на чл.32 ЗС, което има облигаторно,
а не вещно действие, доколкото е свързано с управлението на общата вещ.
При това положение вещните права, предмет на сключената съдебна
спогодба, се отнасят само до жилищните сгради, но не и до поземления имот.
Ето защо Нотариален акт № 73, т.ІІ, дело № 290/1961 год., с който е
извършена поправка на Нотариален акт № 195/1960 год., като е добавено, че
се прехвърля и "правото на собственост върху тези 200 кв.м. дворно място,
съставляващи идеална част от цялото празно дворно място", не е могъл да
породи вещноправно действие. От една страна прехвърлителките М. П. и Т. К.
не са били носители на право на собственост върху обособена част от 200
кв.м. празно дворно място, представляваща годен обект на собственост. В
качеството си на наследници на Е. С. те са били съсобственици на идеални
части от цялото дворно място, съответстващи на размера на наследствените
им дялове, каквито обаче не са посочени като предмет на сключения договор
за покупко-продажба с М. М.. От друга страна нотариалният акт за поправка
няма самостоятелно значение, а представлява неразделна част от поправения
акт, като се счита, че той важи с поправеното съдържание от датата на
извършването му, а не от датата на поправката. Поправката няма вещноправно
действие и не обуславя настъпването на вещноправните последици на
обективирания в основния нотариален акт договор. Съдебната практика (напр.
Решение № 1099 от 26.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4558/2007 г., II г. о.,
14
Решение № 129 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3314/2017 г., I г. о. и др.)
непротиворечиво приема, че по предвидения в чл.475, ал.3 ГПК (отм.), респ.
аналогичния му чл.579, ал.3 ГПК, ред може да се извършват само поправки, с
които се изяснява съдържанието на акта или се отстранява допусната в него
фактическа грешка, тъй като само такива не засягат изразената от страните
воля. По този начин не може да се изменя съдържанието на сделката - по вид,
предмет, страни. По правило поправката на нотариален акт има за цел да
премахне несъответствието между действително изявената воля на страните
по сделката и нейното външно изразяване в основния нотариален акт. Затова
не може по реда на поправката да се отстраняват грешки при формиране на
волята, да се променят вида на сделката, страните по нея, да се заменя един
недвижим имот с друг, да се изключва или да се прибавя недвижим имот, т. е.
такива по естеството си поправки и допълнения, които водят до подмяна на
страните и предмета на договора. В случая по реда на поправка на предходен
нотариален акт е извършена промяна в предмета на сделката, като е добавен
допълнителен такъв, което по своята същност представлява нищожно
нотариално удостоверяване – чл.472 ГПК /отм./.
При тези съображения, въззивният съд намира, че и сключеният
впоследствие договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 136, т.№,
дело № 164/1979 год., не е могъл да породи транслативен ефект в частта, в
която М. М. е дарил на ищцата К. Д. 100/845 ид.ч. от дворище пл.№ 2818,
цялото с площ от 845 кв.м. в кв.22 по плана на гр.Враца, тъй като
прехвърлителят не е бил собственик на такъв имот.
В обобщение на изложеното, въззивният съд приема, че исковите
претенции се явяват основателни и доказани в частта, в която се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че К. Д. И. е собственик
на жилище, застроено на 32 кв.м. от 90 куб.м., намиращо се откъм южната
страна на дворището. В останалата част, в която се иска да бъде признато за
установено, че ищците са собственици на 200 кв.м. дворно място,
съставляващо идеална част от цялото празно дворно място, исковите
претенции са неоснователни и недоказани.
Възраженията на ответниците се свеждат до това, че Н. С. е станал
собственик на целия спорен имот по наследство и делба и въз основа на
влезли в сила решения по гр.д.№ 2717/1984 г. по описа на РС-Враца и гр.д.№
953/2007 г. по описа на ОС-Враца, както и въз основа на разпоредителни
сделки, извършени с Нотариален акт № 161, том ІІ, дело № 673/1989 г. и
Нотариален акт № 52, том ІІІ, дело № 344/2023 г. Съдът намира тези
възражения за неоснователни.
От приложените пред настоящата съдебна инстанция дела се установи,
че действително е било водено гр.д.№ 2717/1984 г. по описа на РС-Враца с
предмет – съдебна делба. Настоящият съдебен състав обаче намира, че
постановеното в първата фаза на делбеното производство решение от
17.01.1985 г. не се ползва с обвързваща сила в частта, в която е допусната
съдебна делба на т.нар. "малка къща", тъй като тя е била чужда собственост
предвид изложените по-горе мотиви. Що се касае до решението, което е било
постановено във втора фаза на делбата, същото не е влязло в законна сила, тъй
като делбеното производство е било прекратено на 13.11.1985 г., като това
становище е възприето и в Определение № 224/18.06.2008 г. по ч.гр.д.№
925/2008 г. по описи на ВКС на РБ. Дори и да беше влязло в законна сила,
15
това решение не би могло да има вещноправно действие по отношение на
т.нар. "малка къща" по вече изложените съображения за подялба на чужд
недвижим имот. Ето защо и сключената сделка с Нотариален акт № 161/1989
г., с която М. С.а е прехвърлила на Н. С. права, съответстващи на правата,
посочени в съдебното решение от 17.01.1985 г. по гр.д.№ 2717/1984 г. по
описа на РС-Враца, също не е могла да породи транслативен ефект по
отношение на т.нар."малка къща", която е чужда собственост по силата на
съдебната спогодба от 1960 г.
На следващо място, с влязлото в законна сила Решение №
730/07.01.2000 г. по гр.д.№ 1124/1997 г. по описа на ОС-Враца е отхвърлен
иска за делба на този обект, като е отречено правото на съсобственост на
съделителите Т. Е. С., И. Т. Е. и Н. Е. С. по отношение на т.нар. "малка къща",
а с влязлото в сила Решение № 76/25.09.2008 г. по гр.д.№ 3/2007 г. по описа на
РС-Враца, потвърдено с Решение № 85/05.03.2009 г. по в.гр.д.№ 862/2008 г. по
описа на ОС-Враца е отхвърлен предявеният от Н. Е. С. иск с правно
основание чл.108 ЗС, касаещ същия обект, т.е. отново е отречено неговото
право на собственост. Така посочените съдебни актове се ползват със сила на
пресъдено нещо и са задължителни за всички съдилища – чл.297 ГПК. Ето
защо въпросът за собствеността не може да се пререшава при същите факти –
чл.229, ал.1 ГПК. Въпросът за право на собственост на Н. С. по отношение на
същия обект може да бъде пререшен, но само при позоваване на
новонастъпил факт. В хода на съдебното производство и пред въззивната
инстанция ответникът Н. С. се позова на придобивна давност, за да обоснове
претендираното от ответниците право на собственост. Такова възражение
обаче не е било направено с отговора на исковата молба, поради което
възможността същото да се прави на по-късен етап от развитието на
съдебното производство е преклудирана – чл.133 ГПК, и за съда не е налице
процесуално задължение да се произнася по същото.
Що се касае до фактът, че по искане на Н. С. е извършена промяна в
кадастралната карта на гр.Враца в частта за имот 12259.1020.230, като
първоначално отразените две сгради с идентификатори 12259.1020.230.1 и
12259.1020.230.2 са обединени и в кадастралния план е отразена една сграда с
идентификатор 12259.1020.230.1, със застроена площ 178 кв.м., и като
собственик на тази сграда е вписан Н. Е. С., следва да бъде отбелязано, че така
извършените от него действия не променят факта на съществуването на две
самостоятелни сгради в имота, нямат вещноправен ефект и не го правят
собственик на т.нар."малка къща". Ето защо и сключеният впоследствие
между ответниците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 52/2023
г. не би могъл да породи право на собственост в полза на приобретателя Т. В.
Л. върху този имот, тъй като е прехвърлена чужда собственост. Частичното
прекратяване на първоинстанционното производство в частта, в която е
поискана отмяна на този нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК, не
обуславя противен извод, каквито доводи се навеждат в подадения от Н. С.
отговор на въззивната жалба, тъй като прекратяването е извършено
единствено поради недопустимост на този ред за отмяна по отношение на
нотариални актове, съставени за удостоверяване на правни сделки, а не по
съображения, свързани с преценка на вещните последици на тази правна
сделка.
16
В обобщение на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав
намира, че от събраните по делото доказателства се установи право на
собственост на ищцата К. Д. И. по отношение на жилище, застроено на 32
кв.м. от 90 куб.м., намиращо се откъм южната страна на дворището, което тя е
придобила по силата на Нотариален акт № 136, т.№, дело № 164/1979 год.,
съответно нейният праводател М. М. е придобил по силата на Нотариален акт
№ 195, т.ІІІ, д.№ 643/60 год. От събраните по делото доказателства се
установи по несъсмнен начин, че тази сграда се владее от ответниците, а с
оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че това владение е без
основание. Следователно са налице всички предпоставки за уважаване на
предявения ревандикационен иск по отношение на тази сграда. Ето защо
първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено като
постановено в противоречие с материалния закон в частта, в която е отхвърлен
предявеният от тази ищца иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на
този имот, като вместо това бъде постановено решение, с което иска да бъде
уважен в тази част. В останалата част, в която е отхвърлен предявения иск за
собственост на части от поземления имот, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Както бе
посочено, правото на ползване на 200 кв.м. от празното дворно място, описано
в Нотариален акт № 195/1960 г., приобретател по който е наследодателят на
ищците – М. М., не е вещно право, поради което не може да се даде защита на
същото по предявения ревандикационен иск, а Нотариален акт № 73, т.ІІ, дело
№ 290/1961 год., с който е извършена поправка на Нотариален акт № 195/1960
год., не е породил вещноправно действие.
ІІІ. По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищцата К. И. следва да бъдат присъдени разноски за двете
съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Настоящият съдебен състав намира, че справедливият начин за определяне на
тази съразмерност е чрез данъчната оценка спорните обекти, заложена в
удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/19.06.2024 г., изд. от
ДМДТ при Община Враца, според което данъчната оценка на жилището от 32
кв.м. е 6 616,10 лв., а данъчната оценка на земята от 200 кв.м. е 5 544,00 лв.
Пред първоинстанционния съд ищцата К. И. е направила разходи за
внесена държавна такса от общо 171,60 лв. От тази държавна такса
ответниците следва да й възстановят част в размер на 66,16 лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху цената на иска за
жилището, определено съобразно неговата данъчна оценка. За въззивната
инстанция следва да й бъде присъдена по съразмерност сумата 33,08 лв.,
представляваща част от общо внесената държавна такса в размер на 85,80 лв.
Пред първата инстанция двете ищци общо са направили разходи за
възнаграждение на вещо лице в размер на 700,00 лв., от които частта на К. И.
възлиза на 350,00 лв. От тази част следва са й бъде присъдена сума в размер
на 190,43 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Пред всяка от двете съдебни инстанции двете ищци общо са направили
разноски за адвокатско възнаграждение от по 1 500,00 лв. Доколкото в
представените договори за правна защита и съдействие не е уточнен отделно
дължима част от тези възнаграждения от всяка от тях, съдът намира, че частта
на ищцата К. И. възлиза на ½, т.е. 750 лв. От тази част по съразмерност с
17
уважената част от предявения от нея иск ответниците следва да бъдат осъдени
да й заплатят за всяка от инстанциите по 408,06 лв.
Въззивниците не са направили разноски пред нито една от двете
съдебни инстанции, които да подлежат на възстановяване от ищците,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 293/12.05.2025 г., постановено по гр.д.№
1094/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от К. Д. И. иск за признаване за установено по отношение на Н.
Е. С. и Т. В. Л., че ищцата е собственик на жилищна сграда, с площ от 32
кв.м., от 90 куб.м., и за осъждането на ответниците да предадат владението
върху този имот и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Е. С., ЕГН
**********, и Т. В. Л., ЕГН **********, че К. Д. И., ЕГН **********, е
собственик на жилищна сграда, с площ от 32 кв.м., от 90 куб.м., намираща се
в ПИ с идентификатор 12259.1020.230, гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -
1843/16.09.2005 г. на изп. директор на АК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: ***,
с площ 866 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: 2818, квартал 142/22, парцел 4/16; съседи: 12259.1020.233,
12259.1020.234, 12259.1020.229, 12259.1020.316,12259.1020.228,
12259.1020.232, и отразена в кадастралната карта като част от сграда с
идентификатор 12259.1020.230.1, и ОСЪЖДА Н. Е. С., ЕГН **********, и Т.
В. Л., ЕГН **********, да предадат на К. Д. И., ЕГН **********, владението
върху тази жилищна сграда.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293/12.05.2025 г., постановено по гр.д.№
1094/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, в останалата му част.
ОСЪЖДА Н. Е. С., ЕГН **********, и Т. В. Л., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на К. Д. И., ЕГН **********, направените деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции, както следва: сумата 66,16 лв.,
представляваща част от внесената държавна такса по исковата молба; сумата
33,08 лв., представляваща част от внесената държавна такса по въззивната
жалба; сумата 190,43 лв., представляваща част от внесения и изплатен в
първоинстанционното производство депозит за вещо лице; сумата 408,06 лв.,
представляваща част от договореното и изплатено адвокатско възнаграждение
за първата инстанция и сумата 408,06 лв., представляваща част от
договореното и изплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, които части са изчислени съразмерно с уважената част от исковата
й претенция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19