Р Е Ш Е Н И Е
№40
гр. Велико Търново, 4.3.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д.Ст.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С. И., разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 046/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано
по касационна жалба на И. Цв.К. ***. Тръмбеш,
против Решение № 604/20.12.2019г. постановено по НАХД 1855/2019г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 19-0319-000595
от 27.9.2019г. издадено от Началник РУ П.Тръмбеш към ОД на МВР В. Търново, с
което на касатора за извършено от него нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекс на застраховането КЗ и на основание чл. 638, ал.3 от КЗ
е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 400 лева.
В жалбата
се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2
от НПК. Съдът не е обсъдил всички доказателства, не ги е преценил в
тяхната съвкупност по вътрешно убеждение. При съставяне на АУАН не са
съобразени императивните норми на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на НП-
съответно чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Не е изяснена фактическата обстановка по спора,
като не са изяснени от АНО всички факти от значение за установяване на
нарушението. Нарушени са разпоредбите на чл. 42, ал.5 от ЗАНН, като на касатора не е връчен препис от издадения АУАН. Същият е бил
неграмотен, и е можел само да се подписва, и след като не е бил запознат със
съдържанието на АУАН не е могъл да упражни правата си по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, което нарушение е съществено, тъй
като е ограничило правото му на защита.
Твърди, че не е налице субективния елемент на нарушението, доколкото касаторът е бил уверен от продавача на МПС, че за същото са
били заплатени всички дължими данъци, такси и ГО. Поради ниската си правна
култура, същият е приел това на доверие, поради което не е извършил справка
дали такъв договор за задължителна застраховка е бил сключен. От съда се иска
да отмени решението на ВТРС и се отмени и обжалваното НП.
В съдебно заседание редовно призован се представлява от
адвокат Г., която поддържа така подадената жалба с направените в нея
оплаквания. Поддържа становището, че е
налице съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, което е
ограничило правото на защита на касатора.
Ответник жалба – Районно управление на МВР Полски Тръмбеш към ОД на МВР В.Търново, редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Изложените в него мотиви относно редовността на АУАН и НП споделя напълно. Счита за недоказани възраженията в касационната жалба за неграмотност на наказаното лице. Същите са обсъдени от съда и правилно е прието от него, че не са подкрепени от доказателства, оборващи свидетелските показания. Не кореспондират на материалните по делото твърденията в касационната жалба за невярно установена фактическа обстановка. Счита, че решението на съда е постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е против Решение № 604/20.12.2019г. постановено по НАХД 1855/2019г. по
описа на Районен съд Велико Търново, с което
е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №
19-0319-000595 от 27.9.2019г. издадено от Началник РУ П.Тръмбеш към ОД на МВР
В. Търново, с което на касатора за извършено от него
нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекс на застраховането КЗ и на основание чл.
638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 400
лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд:На 3.9.2019г. в 15,55 часа в с.Павел, община Полски Тръмбеш на улица „Трета“ пред дом № 51 в посока „Център“ касаторът е управлявал мотоциклет „Сузуки“ модел ГСХ Р750 син на цвят с рег.№ ВТ 0302К, собственост на Н.Д.,без да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност „, който факт е установен чрез РСОД. Съставеният АУАН е подпасан от касатора без възражения и противно на твърденията в жалбата му е предявен, което се установява от попълнената разписка. След като в законоустановения срок не са подадени писмени възражения, Началник РУ П.Тръмбеш към ОД на МВР е издал процесното пред въззивната инстанция НП, с което е ангажирал административно – наказателната отговорност на касатора. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН срещу НП е подадена жалба пред ВТРС. В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел Й.Й., свидетел на нарушението ,който е посочил, че касаторът не е твърдял, че е неграмотен, на същият му е обяснено какво нарушение е извършил, по кой текст от закона, както и правата, които разполага. Тези показания съдът е кредитирал като последователни , непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, като от касатора не са представени доказателства оборващи тези свидетелски показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба респ. законосъобразност на НП. ВТРС е приел, че АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лилитативно изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е надлежно предявен на нарушителя съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 366з-2818/16.10.2017г. на Директор на ОД на мВР В.Търново, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал.1 от ЗАНН. АНО правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП. Съдът е намерил, че твърденият за неграмотност на касатора не са доказани, напротив са оборени от свидетелските показания, които са непредубедени и последователни. От материално- правна страна , обжалваното НП е намерено за законосъобразно. Правилно е квалифицирано извършеното нарушение като такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ, в която норма е предвидена глоба в размер на 400 лева за лице, което не е собственик на МПС и го управлява без да има сключен действителен договор за задължителна застраховка „ГО“. Недоказани са останали твърденията на касатора, че е закупил МПС, но само по себе си това обстоятелство е ирелевантно за предявеното административно обвинение. ВТРС е намерил, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост, при нейната разновидност – небрежност, тъй като водач на МПС, касаторът е бил длъжен да знае задължението си по чл. 638, ал. 3 от КЗ и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба. Съдът е приел, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице висока обществена опасност на деянието, с оглед спецификата – управление на МПС, това е типичен случай на този вид нарушения, липсват и други смегчаващи обстоятелства. На касатора е наложено предвиденото в санкционната норма по вид наказание в неговия абсолютен размер и същият не може да бъде коригиран от съда.
Постановеното
от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така
подадената касационна жалба е
неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора
доводи и възражения. Не се подкрепят твърденията на касатора, че
част от доводите не са обсъдени от съда, напротив налице е идентичност на
направените оплаквания във въззивната и касационни жалби. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. Не се констатират съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които да са засегнали правото на
защита на касатора. Правилен е извода на ВТРС, че
твърдението за неграмотност на касатора е останало
недоказано, и оборено от свидетелските показания на Й.. По делото освен това е
представена и разписка за връчване на АУАН, подписана от касатора,
което оборва и другото твърдение за нарушение на нормата на чл. 2, ал.5 от ЗАНН. От свидетелските показания и съставения АУАН се установява безспорно, че
на касатора са били разяснени както неговите права,
така и извършеното от него нарушение, както и съответната правна квалификация
на деянието. Правилно съдът е приел, че не се установяват твърдяните
нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно
задължителните реквизити на АУАН съответно на НП, които освен това са
неконкретизирани. Напротив описанието на нарушението е идентично в АУАН и
НП, не са ангажирани доказателства,
които да обосновават извод за различна фактическа обстановка. Твърдението на касатора ,че е
собственик на МПС е недоказано, поради което правилно АНО и ВТРС са
приели, че същото е управлявано от лице, което не е негов собственик.
Съдът не е
допуснал и твърдяното нарушение на материалния закон: Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв, т.е. разглежданият текст предвижда
наказание за лице-несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Изпълнителното деяние тук е управление на МПС, от лице, което не е собственик
на моторното превозно средство и няма сключена застраховка "Гражданска
отговорност". В случая се касае за регистрирано МПС с установен
собственик, но касаторът не е ангажирал
доказателства, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което е субект на административна отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ.
Действително задължението за сключване на договор за задължителна застраховка
"ГО" е на собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е
спряно от движение/чл.483,ал.1 от КЗ/, но чл.481,ал.3 от КЗ въвежда абсолютна
забрана за движение на МПС, за което няма сключена и действаща застраховка ГО
за водача: "Не се допуска движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този
кодекс". Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена
застраховка "ГО" от касатора е осъществен
съставът на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ с всички негови
обективни признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО". Както се посочи по- горе касаторът не е
доказал, че е собственик на МПС. Наистина воденият регистър от „Пътна
полиция“ има единствено оповестително правно
действие, но не и конститутивно предвид разпоредбата
на чл. 144 от ЗДвП. Същата гласи, че собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор / писмен договор с
нотариална заверка на подписите/. В този контекст за настъпване на транслативния ефект на правната сделка е нужно само
писменото удостоверяване на постигнатото съгласие между продавача и купувача по
прехвърляне на правото на собственост . Неспазването на срока за регистриране
на договора не рефлектира върху неговото вещноправно
действие, а само сочи за основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя
поради неспазване на чл. 16 от Наредбата. В подкрепа на това разбиране е и
съдебната практика: "Не може да бъде възприета тезата, че декларирането на
вещите пред органите на КАТ има значение при решаване на въпроса за
собствеността им, след като е
прехвърлена собствеността върху транспортните средства чрез писмен договор,
чиято форма е такава за действителност на договора, в този смисъл напр.решение
№ 211 / 16.07.2014 г. на ВКС по н.д. № 521 / 2014 г. След като по делото не е
представен такъв писмен договор за покупко- продажба
на МПС, правилно АНО е приел, че касаторът е
управлявал чуждо МПС. Съдът споделя
изводите на ВТРС, че е доказан и субективния елемент, доколкото деянието е
извършено при форма на вината непредпазливост, вид – небрежност, тъй като касаторът е трябвало да знае своите задължения, и да
предвиди неблагоприятните последици от
неизпълнението им. Не се споделя становището, че след като е бил
уведомен от собственика, че са заплатени всички данъци и такси, то не може да
се приеме, че е налице субективния момент на деянието. Първо, този факт също е
останал недоказан в съдебното следствие, и второ, в качеството си на водач, касаторът е следвало да знае за задължението си да
управлява МПС със сключена застраховка „ГО“. Нито ниската му правна култура,
нито твърдението, че неграмотен, след като ЗДвП изрично в чл.159, ал.1 т.1 го задължава да
има поне основно образование, като този документ е необходим за издаване на
СУМПС, могат да обосноват липса на вина.
Настоящия състав намира, че случаят не е маловажен. Нормата на чл. 28 от ЗАНН регламентира маловажност на случаите на извършени административни
нарушения. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от
наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за
извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са
комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено, общественоопасните му
последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други
нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което
е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора е свързано с обществените отношения,
гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети
такива имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма е императивна и
възвежда задължително поведение – управление на МПС след сключване на
застраховка „Гражданска отговорност” за посочените в нормата лица. Освен това
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът
на този вид административно нарушение. За да е на лице „маловажен случай“ на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В хода на
производството не са релевирани доводи и не са ангажирани доказателства,
указващи на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи.
Изцяло се споделят мотивите на ВТРС досежно
наложеното наказание, поради което не е налице явна несправедливост на
определеното от АНО, поради което са постигнали целите на наказанието в чл. 12
и чл. 27 от ЗАНН.
При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
604/20.12.2019г. постановено по НАХД 1855/2019г. по описа на Районен съд Велико
Търново, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление НП № 19-0319-000595 от 27.9.2019г.
издадено от Началник РУ П.Тръмбеш към ОД на МВР В. Търново, с което на И. Цв.К. ***. Тръмбеш, за извършено от него нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекс на застраховането КЗ и на основание чл. 638, ал.3 от КЗ
е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.