№ 397
гр. Плевен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500600 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от И. В. Д. с ЕГН********** чрез особения представител адв. И.
И. срещу Решение № 40/ 21. 04. 2023 г. по гр. д. № 350/ 2022 г. по описа на РС – Никопол.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната
жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно и за отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД с ЕИК1751338237 е изразила
становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение и решение постановено по реда на чл. 247 ГПК районният съд въз
1
основа на събраните по делото доказателства признал за установено на основание чл. 422
ГПК по отношение на И. В. Д. с ЕГН********** съществуване на вземането на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК175133827 със седалище гр. София за следните
суми: 773, 37 лв. – главница за изпълзвана и неизплатена електроенергия за периода от 22.
10. 2021 г. – 21. 01. 2022 г.; 15, 51 лв. – лихва за забава за периода от 15. 12. 2021 г. до 28. 03.
2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 06. 04. 2022 г. до окончателното заплащане,
както и за сумата от 25, 00 лв. разходи за държавна такса и 85, 00 лв. адвокатско
възнаграждение , присъдени със Заповед № 128/ 12. 05. 2022 г. по ч. гр. д. № 228/ 2022 г. по
описа на РС- Никопол.
С решението съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК И. В. Д. да заплати на
„Електрохолд Продажби“ АД направените разноски в исковото производство в размер на
25, 00 лв. държавна такса за предявяване на иска, 400 лв. възнаграждение за особен
представител и 155 лв. адвокатско възнаграждение, общо разноски в размер на 580 лв.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел въз основа на
представените писмени доказателства, че въззивникът е употребил ел. енергия доставена от
въззиваемия за процесния недвижим имот, отразена три броя фактури за периода от 21. 11.
2021 г. до 21. 01. 2022 г. и въз основа на тези фактури съдът е приел, че исковата претенция
е основателна и е уважил предявеният иск изцяло.
С въззивната жалба особеният представител е представил нотариален акт № 20, том І, рег. №
47, дело № 12/ 2014 г. на нотариус Д. Д. с рег. № *** на НК, от който е видно, че И. В. Д. е
продал на А. И.ова А. процесният недвижим имот с административен адрес гр. Гулянци,
обл.Плевенска, ул.***, на който адрес е заведена партида при въззиваемата страна на името
на въззивника.
По делото е представен нотариален акт за покупко- продажба на недвиж им имот № 26, том
8, рег. № 5263, дело № 1069/ 2017 г. на нотариус Д. Д. с рег . № *** на НК, от който е видно,
че А. И.ова А. и С. Т. А. са продали чрез пълномощника си Т. Г. И. на Т. Г. И. процесния
недвижим имот, като последният и към настоящия момент е собственик на имота поради
липса на данни за други последващи прехвърлителни сделки.
Във връзка с представените нотариални актове въззивникът твърди, че същият не дължи
претендираните суми, тъй като не е бил собственик на имота за процесния период на
доставка на ел. енергия в имота.
Въззиваемата страна е изразила становище за недопустимост на представените нотариални
актове поради преклудирани права по чл. 266 ГПК. Въззивният съд счита, че възражението е
неоснователно, тъй като въззивникът се представлява от особен представител, който няма
пряка връзка с въззивника и съответно е затруднен в представянето на доказателства, които
са свързани с предмета на спора, каквито са представените нотариални актове. По тези
причини въззивният съд счита, че тези нотариални актове следва да бъдат съобразени при
решаване на спора между страните като представени нови писмени доказателства, които
2
особеният представител не е могъл да узнае или представи до подаване на въззивната жалба
по смисъла на чл. 266, ал.1, т .1 ГПК.
Независимо от представените с въззивната жалба писмени доказателства въззивният съд
счита, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Безспорно по делото се установява, че имотът с адрес гр. Гулянци, ул.*** се води по
партида на въззивника при ответното дружество.
По делото страните не спорят, че сумите по представените от въззиваемата страна фактури
са дължими за съответния период.
Спорен е въпросът дължи ли въззивникът претендираните суми с оглед на това, че за
процесния период на доставена и незаплатена ел. енергия същият не е бил собственик на
имота, което се установява от описаните по- горе нотариални актове.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, чийто правоприемник е „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД.
Съгласно чл. 4, ал.2 от ОУ „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ОУ изисква от
потребителя да уведоми продавача (електроразпределителното дружество) в срок от 30 дни
в писмена форма за промяната в личните му данни или собствеността или другите
основания, на които продавачът доставя ел. енергия на обекта.
От доказателствата по делото е видно, че партидата при дружеството – продавач е на името
на въззивника, като е отразен и адреса на процесния имот, за който е доставяна ел. енергия.
Следователно въззивникът не е изпълнил задължението си да уведоми продавача за
промените в собствеността по партидата на имота, поради което като потребител за
продавача е въззивникът, а не последващите собственици на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.9 от ОУ подаването на възражение срещу сметката( за
плащане на задължението за доставена ел. енергия) не освобождава потребителя от
задължението да плати дължимата сума. С оглед цитираната разпоредба от Общите условия,
с които въззивникът се е съгласил от момента на публикуването им, сумата за доставена ел.
енергия за процесния период е дължима от въззивника с оглед на това, че същият не е
променил данните по партидата след промяната на собствеността и с оглед на това, че
независимо от неговите възражения за неплащане, същият дължи сумата и следва да я
заплати, след което има право на регресен иск срещу лицата, които са били собственици на
имота и са ползвали ел. енергия.
При така изложените мотиви въззивният съд счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законо-съобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
3
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сумата от 400 лв. за особен представител и сумата от 480 лв.
за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 40/ 21. 04. 2023 г. по гр.
д. № 350/ 2022 г. по описа на РС – Никопол.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК И. В. Д. с ЕГН********** да
заплати на „ЕВРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК175133827 направените във
въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 400 лв. за особен представител
и в размер на 480 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4