Решение по дело №515/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 908
Дата: 3 юни 2020 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20207180700515
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 908

 

Гр. Пловдив, 06 юни 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, ХХ л. състав., в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                         СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 515 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.

Касаторът – община-Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисл. Е.л., обжалва Решение № 2300 от 16.12.2019 година, постановено по АНД № 4250/2019 г. по описа на ПРС, ХI н. с., като се иска отмяна на същото, и да се потвърди Наказателно постановление № 679/30.05.2019 г. на заместник кмет „ОИЗЕУО“ при община-Пловдив, с което на Е.Д.л., на основание чл.39 ал.1 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на общ. Пловдив, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.3 ал.5 от същата Наредба. Като касационно основание се сочи процесуална и материалната незаконосъобразност на решението.

Ответникът по жалбата – Е.Д.л., редовно призована, не се представлява. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.  

Административният съд намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С проверяваното решение районният съд е отменил Наказателно постановление № 679 от 30.05.2019 г., издадено от заместник кмет „ОИЗЕУО“ в общ. Пловдив, с което на Е.л., е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.3 ал.5 от Наребдата за опазване на околната среда на територията на общ. Пловдив.

        От фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че след извършена на 10.10.2018 г. проверка на поземлен имот с идентификатор № 56784.523.60, с адрес гр. Пловдив, ул. „Места“ № 1чийто съсобственик е Е.л. било констатирано, че имотът е обрасъл с голямо количество саморасла растителност и е замърсен с битови и строителни отпадъци. Установена е липса на врата на имота. По този повод е издадено предписание за почистването на имота и премахване на самораслата растителност в 14-дневен срок от получаването му. Предписанието е изпратено до жалбоподателката с писмо изх. № ОП10-19744/74/17.10.2018 г. и е получено от нея на 22.10.2018 г.

Около края на месец октомври – началото на ноември 2018 г. такова почистване било организирано. Дворът бил почистен от строителни отпадъци, които били извозени в 50-60 чувала, а част от строителните материали, които могат да бъдат използвани поради доброто им състояние, подредени на куп от 1,5 куб.м под навес в двора, който се намирал зад гаражната врата. Намиращата се в двора саморасла растителност била изрязана според възможностите им, като окастрената част от растителността прехвърлили към оградата със съседната кооперация. Неокастрена и непочистена останала част от растителността в дъното на двора.

На 20.12.2018 г. във връзка с издаденото предписание е извършена проверка на място от служители на район „Централен“ на община Пловдив, която е констатирала, че битовите отпадъци са почистени, но не и строителните, а храстовата и дървесна растителност в имота не е изрязана и почистена. По този повод е издаден протокол от район „Централен“, който с писмо изх. № 94012-25052/20.12.2018 г. е изпратен до Пловдивски общински инспекторат /ПОИ/ за предприемане на действия по компетентност.

Това предизвикало проверка от инспекторите към ПОИ на 02.01.2019 г. и при посещението установили, че имотът не се поддържа, включително и го преценили като нечист, обрасъл е с дървесна и храстова растителност, която не се стопанисва – изрязва и почиства, както и, че в дворът са струпани строителни материали и отпадъци – греди, тръби, бетонови плочи и тухли в количество около 1,5 куб.м.  Бил съставен констативен протокол серия А № 107781 от 02.01.2019 г. Въз основа на тези констатации била изпратена покана изх. № 18ПОИ879-(1) от 10.01.2019 г. до собствениците на имота да се явят в тридневен срок от получаването ѝ между 15:30 и 16:30 ч. за съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ в сградата на ПОИ. Поканата е получена от Е.л. чрез Лилко Лилков, отбелязан като син на жалбоподателката, на 15.01.2019 г.

По този повод е съставен АУАН № 5110 от 18.01.2019г. в отсъствие на жалбоподателя за нарушение на чл.3 ал. 5 от Наредбата. Актът е връчен на Е.л. на 19.01.2019 г., която е посочила писмено, че има възражения и ще ги представи в законоустановения срол. На 22.01.2019 г. е било депозирано писмено възражение до Пловдивския общински инспекторат – вх. № 19ПОИ-283 от 22.01.2019 г.

Административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на ответника по касация е била наложена на основание чл.39 ал. 1 от Наредбата глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата.

За да отмени НП, на първо място, съдът е кредитирал показанията на всички свидетели, като обективни и коректни.

На второ място е приел, че описаната фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, възражение, констативен протокол серия А № 107781 от 02.01.2019 г., писмо изх. № 94012-25052 от 20.12.2018 г. на район „Централен“ на община Пловдив, протокол от 20.12.2018 г., писмо изх. № ОП10-19744/74/17.10.2018 г. на кмета на Район централен към Община Пловдив ведно с предписание към него, покана с изх. № 18ПОИ879-(1) от 10.01.2019 г., заповеди на кмета на Община Пловдив, известия за доставяне.

На трето място е приел, че АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материална компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му, както и, че атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От правна страна, въззивният съд е приел, че на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, че както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като нарушение на посочената разпоредба на чл.3 ал.5 от Наредбата, която норма гласи, че за неизпълнение на дадените от упълномощените длъжностни лица предписания във връзка с констатирани нарушения по Наредбата на нарушителите се налага глоба или имуществена санкция. Това от една страна, а от друга, безспорно е установено, че първата част на предписанието засяга неизпълнение на чл.9 ал.1 и 2 от Наредбата, свързан  със замърсяването на двора с битови и строителни отпадъци, а втората му част касае чл.28 ал.3 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, която гласи, че озеленените площи и декоративна растителност, разположени в имоти, които не са общинска собственост, на територията на Община Пловдив, се опазват и поддържат от собствениците им, съгласно дадените предписания от районната администрация. При неизпълнение на предписанията относно зелените площи в 14 дневен срок, се налагат санкции в размер от 50 до 500 лв. и от 500  до 1000лв. – при повторно нарушение.

Съдът е приел и за безспорно установено от показанията на свидетелите Л. и Б. че е проведено около началото на ноември 2018 г. почистване в двора на имота, в резултат на което битовите отпадъци са почистени, извозени и изхвърлени. Това почистване е било по повод на изпълнение на даденото от администрацията предписание в началото на октомври 2018 г. В подкрепа на техните показания е и съставеният от общинската администрация протокол от 20.12.2018 г., в който ясно е констатирано, че битовите отпадъци са почистени. В тази връзка съдът е приел, че показанията на общинските служители Т.и Т. не противоречат на показанията на другите две лица или пък на съставения и обсъден протокол от 20.12.2018 г. Почистване действително се установява да е проведено, а констатираното от инспекторите на ПОИ в протокола от 02.01.2019 г. съдът е приел за обстоятелство, което е възникнало след почистването, а именно допълнително настъпил факт на ново нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци, което не е било предмет на предписанието. Приел е и, че не е предмет на настоящото производство, тъй като то е за спазване на дадено предписание. Следователно се установява собствениците на поземления имот да са изпълнили предписанието в тази част, като добросъвестно са организирали почистването му.

Колкото до намиращите се в имота строителни материали, съдът подробно е обсъдил въпросът кои отпадъци са строителни и къде са били складирани те, което е дало основание да формира извода, че поземленият имот е изчистен от битовите и строителните отпадъци, а складираните на едно място строителни материали, не представляват строителен отпадък и действието им по съхранение не представлява неизпълнение на дадено от администрацията предписание, поради което и не е налице незаконосъобразно поведение от страна на собствениците на имота и същите са предприели действия по почистването му от разхвърляните в него отпадъци. Затова и те не са извършили вмененото им нарушение по чл.3 ал.5 от Наредбата за това, че не са изпълнили предписание по същата наредба, а именно предписанието отнасящо се до неизпълнение на задължението им по чл.9 ал.1 и 2 от същата наредба, касаещо поддържането на чистотата.

Съдът е изложил и подробни мотиви относно неподкастрянето на растителността в цялост и натрупания след това отпадък, като е приел, че горното не представлява нарушение на посочената разпоредба на чл.3 ал.5 от Наредбата, а се касае до хипотезата на чл.28 ал.3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив, за което и правилно администрацията е дала указания в тази насока, което е дало основание на съда да формира извод, че действието по неподдържане на зелените площи, включително и описаното в АУАН и НП поведение по неорязването и непочистването на имота от самораслата растителност, е предмет на регулиране от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив, а оттам и отделно задължение от това, свързано с поддържането на имотите чисти от отпадъци, което беше разгледано по-горе, поради което и  неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по посочената разпоредба на чл.3 ал.5 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на общ. Пловдив и за действия, предмет на коренно различно задължение, респ. нарушение по друга наредба на община Пловдив. Оттам и неправилно е приложен материалният закон, което е допълнително основание за отмяна на обжалваното НП.

Крайният извод на въззивната инстанция е, че от обективна страна не е изпълнен фактическият състав на нарушението. В тежест на наказващия орган е да обезпечи доказателствена съвкупност, обосноваваща достатъчно данни за извършено нарушение при издаване на наказателно постановление, както и проверката на действително осъществяване на нарушението. Като същото не е изпълнено, се доказва, че липсват данни авторът на деянието да е извършил нарушение, като не е изпълнил даденото предписание, и същевременно наказващият орган неправилно е квалифицирал част от деянието под диспозицията на норма, която не включва такъв фактически състава като предпоставка за налагане на санкция.

        Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил необоснован извод за липса на съставомерност на нарушението. От събраните доказателства безспорно се установява, първоначалното предписание не е изпълнено. Проверката извършена от инспекторите при общината на 20.12.2018 г. сочи, че имотът е бил почистен само от битови отпадъци, което обстоятелство не се оспорва от наказаното лице.

Видно от предписанието, изрично е посочено, че за изпълнението му е необходимо да се предприемат действия съгласно чл.32 ал.1 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на общ. Пловдив. Според тази разпоредба, писмено разрешение за премахване, преместване или резитба на дълготрайна декоративна растителност по искане на физически и юридически лица по отношение на имоти частна собственост се издава от кмета на общината или упълномощените от него лица, въз основа на:  1. подадено писмено заявление от заинтересования (собственик на имота, заинтересовани физически или юридически лица или упълномощени от тях лица) до кмета на общината или кмета на района, на чиято територия се намира растителността. Към заявлението се прилагат: копие от документ за собственост, документ за платена цена за разглеждане на документи и проверка на място от комисия (прилага се служебно), както и други документи при необходимост (геодезическо заснемане и експертно становище за наличната в имота растителност или др.) и 2. констативен протокол за санитарна експертиза  от комисия, назначена със заповед на кмета на общината или упълномощените от него лица.

Безспорно е в случая, че подобни действия, не само, че не са предприемани от страна на жалбоподателя, а и самораслата растителност те са изчистили „според възможностите си“.

        Отделно от това, в предписанието е посочено, че следва да се възстанови дворната врата, да се обезопаси и ограничи достъпа до имота, отговаряща на предназначението му и на изискванията на ЗУТ. Пак от показанията на инспекторите се установява, че те са извършили проверката отвън „...през една от вратите, която била наклонена и леко пропаднала“. Горното се потвърждава и от показанията и на свид. Л. и Б., които са посочили, че имотът се обитава и от скитници. Или иначе казано, и тази част от предписанието не е изпълнена по надлежния ред.

        В този смисъл не се споделят изводите на районния съд за изпълнение на предписанието. От събраните доказателства по безспорен начин се установява извършването на нарушението и нарушителя, квалификацията на нарушението е правилна, правилно е приложена санкционната норма на чл.З ал.5 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на общ. Пловдив, а определеното наказание е в неговия законов минимум, под който не може да бъде определена глобата. Всичко това определя издаденото наказателно постановление като законосъобразно.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че в ЗАНН няма специално ограничение за всяко отделно нарушение да се съставя самостоятелен акт, в случай, когато едно и също лице е извършило няколко нарушения, а в случая, нарушението е само едно – неизпълнение на предписание, което е нарушение на чл.3 ал.5 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на общ. Пловдив. На практика, в случая няма различни нарушения – това, че в предписанието са посочени три текста от три различни нормативни акта, не значи, че са налице три нарушения. Дори обаче това да е така, няма пречка в един акт - НП да бъде санкционирано конкретното лице за отделните извършени от него нарушения. След като има яснота за едно от нарушенията, установено надлежно в АУАН и визирано в НП - при установяване липса на наложено наказание за друго отделно нарушение, не следва да се приема наличие на порок, който рефлектира върху цялото НП. В конкретния случай посочената за нарушена разпоредба на чл.3 ал.5 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на общ. Пловдив ясно определя какво следва да бъде извършено – да се изпълнят предписанията на длъжностните лица, а останалото, отразено в протоколи, КП, АУАН и НП е част от фактическите данни – описано е какви действия следва да се предприемат, както от правна страна, така и от фактическа. Очевидно е, че от страна на л. не са предприети необходимите мерки, за да бъде изпъленно това предписание така, както е посочено, в резултат на което и правилно АНО е наложил административното наказание в минимален размер.

        По изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на Районния съд е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а НП като правилно и законосъобразно – потвърдено.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, ХХ л. състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2300 от 16.12.2019 година, постановено по АНД № 4250/2019 г. по описа на ПРС, ХI н. с. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 679 от 30.05.2019г. на заместник кмет „ОИЗЕУО“ при община-Пловдив, с което на Е.Д.л., ЕГН ********** на основание чл.39 ал.1 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на община Пловдив е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.3 ал.5 от същата Наредба.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

 

 

                                                                                    2.