№ 9384
гр. С, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110126898 по описа за 2021 година
Предявени са главен и насрещен искове с правна квалификация в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 във връзка с чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и
евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с предявен от М. Й. Й., ЕГН ********** и
адрес: гр. С, ж.к.“Б“, ул.“К Ц“, бл., вх., ет., ап. срещу СТ. Г. КР., ЕГН ********** и
адрес: гр. С, ж.к.“С р“, бл., вх., ет., ап., иск за осъждане на ответника да заплати сумата
от 25000лева – частичен иск от сумата 30 000лв., представляваща сума, предоставена
на СТ. Г. КР. от ищеца по силата на устен Договор за заем от 26.01.2018г., с платежно
нареждане от 26.01.2018г., с вписано основание „паричен заем“, която е следвало да
бъде върната до 26.02.2018г., ведно със законна лихва за забава за периода от подаване
на исковата молба на 14.05.2021г. до окончателното изплащане, както и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху вземането в размер на 750лв. за периода от
получаване на покана за връщане на дадената в заем сума на 27.01.2021г. до подаване
на исковата молба на 14.05.2021г.
В условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на М. Й. Й. сумата от 25000лева –
частичен иск от сумата 30 000лв., дадена й без основание на 26.01.2018г., с която тя се
е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва за забава за
периода от подаване на исковата молба на 14.05.2021г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху вземането в размер на
750лв. за периода от 27.01.2021г. до 14.05.2021г.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника по делото СТ. Г. КР. е постъпил
отговор, с който предявения иск се оспорва. На първо място се счита, че предявения
иск е недопустим поради липса на достатъчно данни и доказателства за възникване на
облигационно правоотношение между страните по договор за заем. Оспорва се между
нея и М. Й. Й. да е сключван договор за заем, като от нейна страна никога не било
давано съгласие за сключване на такъв. Посочва се, че предоставянето на паричен заем
не се установява от представеното извлечение от банкова сметка на ищеца.
Предявява на осн. чл.211, ал.1 ГПК насрещен иск за осъждане на М. Й. Й. да
заплати на СТ. Г. КР. сума в размер на 4500лв., представляваща сума, предоставена му
в заем по силата на устен Договор за заем от 14.12.2017г., с уговорен срок за връщане
14.01.2018г., в присъствието на Р А Г, ведно със законна лихва за забава за периода от
подаване на исковата молба по насрещния иск на 19.07.2021г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху вземането в
размер на 442,50лв. за периода от 14.01.2018г. до 19.07.2021г.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
За удостоверяване на обстоятелството, че от сметка на М. Й. Й. по сметка на СТ. Г.
КР. е преведена сума в размер на 30 000лв. е представено Извлечение от сметка, с поставен
печат на „Ц К б“ АД /„ЦКБ“ АД/ за 26.01.2018г. От извлечението е видно, че от сметка с
IBAN BG******** е нареден превод на сума в размер на 30 000лв. с получател СТ. Г. КР., с
IBAN на получател BG47 CECB **** 40Н4001*** и основание: Паричен заем.
Представено е удостоверение, издадено от „Ц К б“ АД на 18.03.2022г., с което
банката удостоверява, че на името на М. Й. Й. има разкрита при банката – „ЦКБ“ АД, клон
С град, следната банкова сметка: IBAN BG********. Удостоверение е издадено и постъпило
по делото и относно обстоятелството, че сметка с IBAN BG47 CECB **** 40Н4001*** е
разкрита в „ЦКБ“ АД Клон Централен на името на СТ. Г. КР..
От страна на ответника СТ. Г. КР. не се оспорва получаване на сумата от
30 000лв. В отговора на исковата молба изрично е посочено, че сумата е предадена за
изпълнение на задължение на М. Й. Й. спрямо нея. Посочено е, че превеждане на
сумата по банковата й сметка не доказва сключването на договор за заем. В писмената
защита на стр.80 от делото е записано, че ищецът е превел сумата по сметка на СТ. Г.
КР., с ясното съзнание, че връща получен паричен заем и именно поради тази причина
е наредил сумата по сметката, поради което по делото било установено, че даденото е
дължимо платено. От всички изявления, както в отговора на исковата молба, така и в
писмената защита, се установява признание от страна на ответника, че сумата от
30 000лв. е постъпила по банковата й сметка.
2
Представена е Покана от М. Й. Й. до СТ. Г. КР., с която я приканва да му върне
предоставения паричен заем от 26.01.2018г. в три дневен срок от получаване на
поканата. От Товарителница №4502720 обаче е видна само датата на изпращане, като
както е отбелязано в съдебно заседание от 21.03.2022г. при преглед на оригинала на
докумена, в него не е отбелязана друга дата освен тази на изпращане и няма вписани
данни за получаване на пратката.
По делото са депозирани свидетелски показания от Р А Г, който посочва, че СТ. Г.
КР. е негова бивша съпруга и поради това знае за финансови отношения между нея и
ищеца. Посочва, че се запознал с М.Й. през 2017 г., неговото желание било, тъй като е
имал дългогодишен опит с нощните заведения, да си намери партньор, който да
финансира такова заведение, защото той е нямал финансови средства. Започнал да
финансира неговата идея и опит, изтеглил кредит от финансова къща „ЛоЛ“ и
финансирал в заведението, което било в град К. Заявява, че с парите от кредита поел
повечето разходи по бизнеса, както и някои лични разходи на М.Й., но последния имал
и други лични задължения, поради което поискал да му се отпуснат повече средства и
попитал свидетеля дали има откъде другаде да вземе на заем и след като заработи
заведението, ще се разплатят. Свидетелят посочва, че М.Й. имал проблем със сметки и
запори, не можал да помогне с банкови институции и попитал съпругата си, дали може
да му отпусне паричен заем, като след като отворят заведението, ще й се върнат
парите. Твърди, че през 2017 г. М.Й. редовно искал суми между 4000 и 4800лв. през
кратки периоди от няколко дни или седмици. Твърди, че по този начин на М.Й. била
предадена сума от около 34 000 лв.
Заявява, че след като отворили заведението, на С.К. й потрябвали парите и
помолили М.Й. да върне сумата, тъй като работели вече и имали оборотни средства.
Обадили му се, той казал, че няма в момента и попитал дали може да ползва
оборотните средства от дискотеката, които да върне в последствие. Свидетелят заявява,
че помолил М.Й. да занесе парите в магазина на С.К., но М.Й. наредил 30 000лв. по
банкова сметка на ответницата, която свидетеля му предоставил, а останалите 4000 лв.,
с които не е разполагал, обещал да върне по- късно. Свидетелят твърди, че тези 4000
лв. не са върнати и до момента на депозиране на показанията.
Обяснява зашо се влошили отношенията му с ищеца - поради пандемията на
„Ковид 19“ през 2019 г., дискотеката спряла да работи, нямало приходи, М.Й. му
отказал да направят ревизия на заведението и подал жалба в РПУ гр.К, че го бил
заплашвал.
Заявява, че М. Й. Й. никога не е давал заем на СТ. Г. КР.. Посочва, че С.К. си
записвала в тефтер датите и сумите, които дава на М.Й.. Посочва, че 14.12.2017г. като
конкретна дата не му говори нищо.
При установеното от фактическа страна, настоящия състав, по реда на чл.235 ГПК,
3
прави следните правни изводи:
По главен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД:
С исковата молба изрично се поддържа основание за предаване на сумата –
сключен между страните договор за заем. Следователно ищецът следва не само да
докаже, че определена сума е предадена, а че е предадена именно на твърдяното
основание – договорно правоотношение по сключен между страните договор за заем.
От извлечението по сметка се установява неоспореното превеждане на сума в
размер на 30 000лв. от ищеца в полза на ответника, като се установява и посочено от
него основание – паричен заем. Липсва обаче документ, изходящ от ответницата, който
да сочи на приемане на основанието, т.е. липсва насрещно волеизявление на страната.
Вписването на основание е по преценка на наредителя, но това не означава, че
основанието е прието от получателя.
Договорът за заем е уреден в чл.240, ал.2 от ЗЗД като реален договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи
срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от
фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на
заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума
или вещ. По отношение на Договора за заем няма изрично предвидена форма за
валидност, нито изискване в договора изрично да е вписано, че сумата се предава в
заем. За да се приеме, че е сключен договор обаче е нужно наличие на две насрещни
волеизявления, като това на едната страна следва да е прието от другата. За да се
приеме, че е насрещните волеизявления имат характера на договор за заем,
заемополучателя следва да се е съгласил, че приема сумата срещу насрещно
задължение да я върне.
Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или
унищожи една правна връзка между тях, т.е. той е съвпадение на две насрещни
волеизявления. За да имаме съглашение е необходимо конкретни, съвпадащи по
съдържание волеизявления да са отправени и приети. Всяко съглашение има
съществени елементи, определящи го като договор от определен вид – дата на която
предложението за сключване на конкретен договор е достигнало до насрещната страна
и е акцептирано; създавани права и задължения; цена на договора; изявления на
страните. Видно от извлечението, същото не съдържа достатъчно данни, от които да се
изведе сключването на договор, а още по-малко елементите на договор от конкретен
вид. Превеждането на сума с вписано определено основание може да представялва
отправено предложение за сключване на договор от конкретен вид, но в случая няма
насрещно волеизявление за приемане на сключване на такъв договор, т.е. липсва
съществен елемент на договорното правоотношение. При реален договор какъвто е
договора за заем, освен предаване на сумата, следва да се установи и кога насрещната
4
страна е приела сумата на конкретно основание, за да може да се приеме сключване на
договора. В случая не се оспорва, че сумата е постъпила по банковата сметка на
ответника, но по делото не е установено, че на същата е било известно и вписаното
само от едната страна основание за предаване на сумата. Няма никакви доказателства
СТ. Г. КР. да е приела сумата именно на соченото основание, като липсва насрещно
изявление от същата за поемане на задължение за връщане на сумата, което е
съществен белег на този вид договор, без който не може да се приеме, че е сключен
договор за заем.
Получаването на определена сума не може да се приравни на насрещно
волеизявление, което да сочи на сключване на договор, а още по-малко на такъв от
определен вид.
Поради изложеното ищецът не доказа в условията на пълно и главно доказване
сключване на договор за заем, поради което предявения иск следва да се отхвърли на
главното наведено основание.
По насрещен иск:
По делото не се представят никакви доказателства, че между СТ. Г. КР. и М. Й.
Й. е сключен Договор за заем от 14.12.2017г. за сумата от 4500лв., с уговорен срок за
връщане 14.01.2018г. Действително с оглед на размера на претенцията, не е на лице
забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, за установяване сключването на договора със
свидетелски показания, но от показанията следва да се извеждат съществените
елементи на договора – дата на сключване, цена на договора, поемане на насрещно
задължение за връщане на сумата. В случая от показанията на свидетеля Георгиев се
установява общото наличие на заемни отношения между М.Й. и С.К., но не и
сключването на конкретен договор за заем от 14.12.2017г. Видно от показанията на
свидетеля датата 14.12.2017г.не му говори нищо. Същия заявява, че бившата му
съпруга е давала многократно заеми в полза на М.Й., но не посочва нито конкретни
дати нито суми, които да са предадени на тези дати. От показанията му не е ясно и
дали той е присъствал на даването на суми в конкретен размер, т.е дали има
непосредствени впечатления за определени съглашения. По делото не са представени
никакви доказателства в подкрепа на изложените от свидетеля обстоятелства – за
наличие на общ бизнес с М.Й., за наличие на средства от оборот на заведение и др.
Доколкото в покзанията си св.Георгиев посочва, че е гарантирал пред бившата си
съпруга, че заемите ще бъдат върнати, то той се явява заинтересован и е необходимо
показанията му да се проверят посредством други доказателствени средства, каквито
не са представени по делото. Отделно от това, от страна на М.Й. е представен Лист за
преглед на пзциент, от който се установява, че е постъпил на 13.12.2017г. и е напуснал
лечебно заведение на 18.12.2017г. като по време на престоя му е правена пункция на
коляно и терапии. Доколкото удостовереното в листа за преглед не е опровергано с
5
навременни доказателствени искания, то следва да се приеме, че Договор за заем от
14.12.2017г. е сключен в болничното заведение или най-малкото от М.Й. в особено
състояние, каквито обстоятелства не са посочени от свидетеля.
Доколкото не се доказва сключване между страните на Договор за заем от
14.12.2017г., с уговорен срок за връщане 14.01.2018г., както и предаване на сума в
размер на 4500лв. на 14.12.2017г., то предявения насрещен иск също следва да се
отхвърли.
По евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да
го върне. По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че е платил процесната сума на ответника, при липса на основание за това,
поради което ответникът се е обогатил. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице
основание за задържане на получената сума.
Ответната страна не оспорва получаване на сумата в размер на 30 000лв., но се
твърди наличие на основание за извършения превод – връщане на предоставен заем.
Поради наличие на въведено основание, в тежест на С.К. е да установи сключване на
един или няколко договора за заем с М. Й. Й., в изпълнение на поето задължение по
които, същия е извършил процесното плащане. Ответницата следва да установи колко
договора са сключени, кога, за какви суми, както и обстоятелството, че са сключени
именно договори за заем.
Единствения способ за доказване, предприет от ответницата е чрез депозиране
на свидетелски показания. Както бе посочено и по-горе, за да се приеме за доказано
сключване на договори за заем, от показанията следва да се извеждат съществените
елементи на договора или договорите – дата на сключване, цена на договора, поемане
на насрещно задължение за връщане на сумата. В случая от показанията на свидетеля
Георгиев се установява общото наличие на заемни отношения между М.Й. и С.К., но
не и сключването на конкретни договори за заем – с конкретни дати на сключване,
предадени суми и поети задължения за връщане на сумите. Както бе посочено по-горе,
от показанията дори не се установява необходимата за това доказателствено средство
непосредственост на възприемане на изложеното. Св.Георгиев не може да посочи дори
колко договора за заем са сключени, а още по-малко кога са сключени. За установяване
съществуване на договори за заем не е достатъчно със свидетелски показания да се
установи, че между две страни е имало заемни отношения, а да се проведе и пълно
доказване за съществените елементи на всеки договор. Основание за превод на
конкретна сума не може да се установи със свидетелски показания от лице, което не е
присъствало на превода и не е получило информация за конкретно основание от
лицето, което е извършило плащането.
6
Поради изложеното, от страна на ответника не се установява твърдяното
наличие на конкретно основание и предявения евентуален иск се явява основателен.
По делото не се установява безспорно произхода на средствата в размер на
30 000лв., но доколкото са наредени от сметка на М.Й. следва да се приеме, че с
разпореждането с тези средства именно той се е обеднил. Не се спори, че С.К. е
получила сумата и доколкото не доказва наличие на основание за получаването й,
следва да се приеме, че се е обогатила със същата.
Съгласно Тълкувателно решение №5/2017г. на ОСГТК на ВКС при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. По делото не се
установява М. Й. Й. да е отправил до СТ. Г. КР. покана за връщане на сума в размер на
30 000лв. Покана от М. Й. Й. до СТ. Г. КР., с която я приканва да му върне
предоставения паричен заем от 26.01.2018г. в три дневен срок от получаване на
поканата не е представлява покана за връщане на дадено без основание, а и няма
никакви данни да е достигнала до ответницата. Поради изложеното предявения иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати мораторна
лихва се явява неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и и двете страни. В полза на
ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски за заплатена държавна
такса по уважения иск в размер на 1000лв.
В полза на ответника, на осн. чл.78, ал.3 ГПК се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, т.е съобразно отхвърления иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД. По
делото не е представен Договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно
какво по размер възнаграждение е уговорено и за представителство по кои искове и
размер, а единствено двустранно подписани разписки за заплащане на възнаграждение
от общо 1200лв., поради което следва да се приеме, че възнаграждението е общо за
производството. Съобразно отхвърлената част от исковете същото следва да се
присъди в размер на 29,32лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от М. Й. Й., ЕГН
********** и адрес: гр. С, ж.к.“Б“, ул.“К Ц“, бл., вх., ет., ап. срещу СТ. Г. КР., ЕГН
********** и адрес: гр. С, ж.к.“С р“, бл., вх., ет., ап., за осъждане на ответника да
заплати сумата от 25000лева – частичен иск от сумата 30 000лв., представляваща сума,
7
предоставена на СТ. Г. КР. от ищеца по силата на устен Договор за заем от
26.01.2018г., ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата
молба на 14.05.2021г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху
вземането в размер на 750лв. за периода от получаване на покана за връщане на
дадената в заем сума на 27.01.2021г. до подаване на исковата молба на 14.05.2021г.
ОСЪЖДА СТ. Г. КР., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.“С р“, бл., вх., ет., ап.
да заплати на М. Й. Й., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.“Б“, ул.“К Ц“, бл., вх., ет.,
ап. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 25000лева – частичен иск от сумата
30 000лв., дадена й без основание на 26.01.2018г., ведно със законна лихва за забава за
периода от подаване на исковата молба на 14.05.2021г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на СТ. Г. КР. да
заплати на М. Й. Й. мораторна лихва върху вземането в размер на 750лв. за периода от
27.01.2021г. до 14.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ насрещни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД във връзка с
чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от СТ. Г.
КР., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.“С р“, бл., вх., ет., ап. срещу М. Й. Й., ЕГН
********** и адрес: гр. С, ж.к.“Б“, ул.“К Ц“, бл., вх., ет., ап. за осъждане на последния
да заплати сумата от 4500лв., представляваща сума, предоставена му в заем по силата
на устен Договор за заем от 14.12.2017г., ведно със законна лихва за забава за периода
от подаване на исковата молба по насрещния иск на 19.07.2021г. до окончателното
изплащане, както и мораторна лихва върху вземането в размер на 442,50лв. за периода
от 14.01.2018г. до 19.07.2021г.
ОСЪЖДА СТ. Г. КР., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.“С р“, бл., вх., ет., ап.
да заплати на М. Й. Й., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.“Б“, ул.“К Ц“, бл., вх., ет.,
ап., на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 1000лв.
за заплатена държавна такса по уважения иск.
ОСЪЖДА М. Й. Й., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.“Б“, ул.“К Ц“, бл., вх.,
ет., ап. да заплати на СТ. Г. КР., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.“С р“, бл., вх., ет.,
ап., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърления иск в размер на
29,32лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8