Решение по дело №778/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 10
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20211800500778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500778 по описа за 2021 година


Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260101/01.10.2021 г., постановено по гр. д. №
856/2020 г. по описа на РС – гр. Ботевград, са отхвърлени предявените
от ИВ. К. М. против „Д.И Ф.“ ООД искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението й, извършено със заповед, издадена от Р.Г. и Я.К.
- прокуристи на „Д.И Ф.“ ООД, връчена на ищцата на 30.04.2020 г., с
която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради намаляване
обема на работа - е прекратено трудовото правоотношение, считано от
14.05.2020 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност “специалист качество” в отдел “Квалифицирани лица” и за
заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през
което е останала без работа вследствие на уволнението, за срок от 6
месеца в периода от 14.05.2020 г. до 14.11.2020 г. в размер на 7392.00
лева. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото.
Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца, в
която се съдържат оплаквания за необоснованост и неправилност на
1
решението на районния съд с искане да бъде отменено то, а вместо
него – постановен нов акт по съществото на спора, с който исковете да
бъдат уважени. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен
фактическият извод на районния съд, че е налице намаляване обема на
работа в предприятието. Вместо намаляване в обема на работа се
наблюдавало точно обратното – увеличение. Доказателство за това
бил изготвеният от прокуристите на дружеството доклад за
сравнителен анализ за производствените обеми от 30.03.2020 г.,
изводите в заключението към приетата от районния съд съдебно-
счетоводна експертиза и безспорно установеният факт, че от
двусменен предприятието преминало на трисменен режим на работа.
Въззнивникът поддържа още, че неправилно районният съд е отрекъл
задължението на работодателя да извърши подбор, независимо, че от
щатното разписание били премахнати и трите щата за длъжността
„специалист качество“, тъй като на работа останали служители, чиито
трудови функции не се различавали съществено от тези за длъжността
„специалист качество“.
Ответникът по въззивната жалба „Д.И Ф.“ ООД я оспорва и счита,
че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Първоинстанционният съд е сезиран от ИВ. К. М. с искова молба,
с която против „Д.И Ф.“ ООД са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ за отмяна на уволнение на ищеца, извършено със заповед на
прокуристите на ответното дружество, за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност "специалист качество", за
заплащане на сумата от 7 392 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 14.05.2020 г. до 14.11.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно, тъй като
не било налице намаление в обема на работата, а точно обратното –
увеличение. Освен това на същата длъжност работели няколко
служители, но работодателят не извършил подбор преди да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата.
Не се спори между страните, а това е видно и от представените по
делото трудов договор и допълнителни споразумения, че до
2
14.05.2020 г. между тях е съществувало трудово правоотношение, по
което ищцата заемала длъжност “специалист качество”. Със заповед
на прокуристите на ответното дружество, връчeна на ищцата на
30.04.2020 г., трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване на обема на
работа (с предизвестие № 230/13.04.2020 г., връчено на ищцата на
същата дата, работодателят я уведомил, че след изтичане на 30 дни от
получаването трудовото правоотношение ще бъде прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване на обема на
работа).
След доклад от 30.03.2020 г., изготвен от един от прокуристите до
изпълнителния директор на дружеството, била издадена заповед №
1292/03.04.2020 г. за създаване на инструкция “Изготвяне и проверка
на партидните записи” за всички клиенти на дружеството. Със
заповедта било разпоредено наличната дейност по обработка на
партидните досиета да се поеме от отдел “Осигуряване на
качеството”. В мотивите към заповедта е посочено, че във връзка с
намаления обем на работата в предприятието, както и изискванията на
клиентите за повишаване на качеството на предлаганите услуги, се
утвърждават промени в щатното разписание, считано от 01.05.2020 г.
– съкращават се щатни бройки от съответните длъжности, изброени в
заповедта, сред които и длъжността “специалист качество” – 3 щатни
бройки. В заповедта е разпоредено на тримата служители “специалист
качество” в отдел “Квалифицирани лица” да се предложат за заемане
други длъжности, спрямо които намаляването в обема на работа в
предприятието не се е отразило, а служителите, които не приемат
предложните длъжности, да бъдат освободени на основание
намаляване на обема на работа в предприятието. Страните не спорят,
че преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата била
предложена друга длъжност в предприятието – предложение, което тя
отклонила.
В доклада, въз основа на който била издадена посочената заповед,
са изложени твърдения за намален производствен обем на
дружеството за периода от 2019 - 2020 година. Посочено е, че
въведеният през месец февруари на 2019 г. нов технологичен процес
по сериализация, свързан с Европейската система за верификация на
лекарства, както и повишените изисквания на международните
партньори на дружеството по отношение на качеството и
обслужването, предполагали извършването на основни технологични
и организационно-структурни промени в предприятието. В доклада е
3
изложено, че технологичните промени и нестабилният процес
по сериализация довели до намаление от около 23% в
производствените обеми през 2019 г. спрямо 2018 г., както и за
периода на четвърто тримесечие на 2019 г. спрямо първото
тримесечие на 2020 г., като тенденцията за намаляване на обема на
произведените блистери през първото тримесечие на 2020 г.
продължавала. Посочено е още, че дружеството имало интерес от по-
дълги партиди, които не изисквали постоянно пренастройване на
производствения процес с форматни части. Целта на дружеството
била да договори с клиентите по-дълги партиди, което намалявало
техния брой и нуждата от обработка на документация. Обосновано е,
че промените налагали оптимизиране на персонала. Необходимо било
обработката на партидните досиета да премине от отдел
“Квалифицирани лица” към отдел “Осигуряване на качеството” с
оглед по-бързото и ефективно откриване на грешките в
производствения процес и коригирането им, доколкото служителите в
отдел “Осигуряване на качеството” пряко участвали в
производствения процес.
От поименно щатното разписание на длъжностите в отдел
“Квалифицирани лица” в ответното дружество се установява, че по
щатното разписание от 01.04.2020 г. съществуват три бройки за
длъжността “специалист качество” в отдел “Квалифицирани лица”,
които са били заети от три лица – от ищцата, от свидетеля И.О.,
разпитана в производството пред районния съд, и от Н.Й., както и две
бройки за длъжността “квалифицирано лице”, като по новото щатно
разписание от 29.05.2020 г. не съществува длъжност “специалист
качество”, а са отредени три бройки за длъжността “квалифицирано
лице”.
От оборотните ведомости на ответника за 2018 г. и 2019 г. се
установява, че приходът за 2018 г. е 17 265 528 лв., а през 2019 г. – 12
934 872 лева.
Част от вътрешните правила за работа при ответника са
обективирани в „Стандартни оперативни процедури за освобождаване
на краен лекарствен продукт за пазара или за транспорт“, в сила от
12.12.2019 г. и от 14.08.2020 г., съгласно които съществува разлика по
отношение на служителите, които проверяват партидното досие на
лекарствения продукт - първоначално дейността била възложена на
специалисти от отдел “Квалифицирани лица”, а след това – на
служители от отдел “Осигуряване на качеството”.
От показанията на свидетеля Огнянова, разпитана в
4
производството пред районния съд, които въззивният съд в
обсъжданите по-долу части кредитира като логични и
безпротиворечиви, се установява, че с ищцата работели заедно пет
години на една и съща позиция, изпълнявайки едни и същи дейности -
“специалист качество”. При осъществяване на трудовите функции при
ответника те получавали досиета от отдел
“Лаборатория”, проверяли ги, рекапитулирали ги, сканирали
документите и ги изпращали на клиенти, с които контактували чрез
електронни съобщения (e-mail). Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Огнянова в частта относно твърденията, че обемът на
работа в предприятието се е увеличавал до датата на уволнението на
ищцата, тъй като в тази част показанията й се оборват от обсъдените
по-горе писмени доказателства и заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
От показанията на свидетелите В. М., заемаща длъжността
“ръководител осигуряване на качеството” в ответното дружество, и
свидетеля К., изпълняващ длъжността „ръководител производство“, се
установява, че във връзка със зачестилия брой несъответствия в
качеството на лекарствените продукти, се наложило въвеждането на
допълнителни проверки за повишаване нивото на контрол на
партидната документация, които се свеждали до извършване на
проверка на т. нар. „партидни досиета“, непосредствено преди
освобождаването на лекарствените продукти. Тази проверка била по-
подробна и вече се извършвала от служители в отдел “Осигуряване на
качеството”, които отговаряли за качеството на продуктите, като
изместила проверката, която била осъществявана преди това от
специалистите в отдел “Квалифицирани лица”. В предприятието се
наблюдавал спад в обема на работата, тъй като броят произведени
партиди намалявал в сравнение с 2018 г. и 2019 година. Увеличение се
наблюдавало единствено по отношение размера на партидите, чийто
брой намалявал. Ето защо пропорционално намалял и броят на
проверяваните партидни досиета. Една от причините за това се
свързвала с въвеждането на процес на сериализицая и поставяне на
защитни стикери върху опаковките съгласно изискване на директива
№ 62/2011 година на ЕС, което усложнило производствения процес и
акумулирало изоставане в изпълнение на поръчките. За преодоляване
на тези трудности ответното дружество се договорило със своите
клиенти да се увеличи размерът на партидите на самите продукти,
което да намали времето за пренастройка от един продукт на друг, и
по този начин да се увеличили производителността на
5
производството. Въвеждането на процеса на сериализация през 2019 г.
изключително много повлияло на скоростта на опаковане, на
производителността, като довело до изоставяне в изпълнението на
поръчките. Общата продукция през 2019 г. била по-малко с 20
процента спрямо 2018 г., а през първото тримесечие на 2020 г.
производството намаляло в сравнение с нивата от 2019 година.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от
02.10.2020 г., изготвено от вещото лице М. Б., неоспорено от
страните, което въззивният съд кредитира като компетентно
изготвено, се установява, че за 2019 година се наблюдава спад в
произведената и продадена продукция спрямо 2018 година – спадът е
както в стойностно изражение, така и в процентно съотношение.
Спадът в произведените блистери и опаковки е съответно -76.10% и -
74.71%, а спадът в продадена продукция е - 86.27%. През м. май 2020
г. в сравнение с м. април 2019 г. няма спад в произведената и
продадена продукция, а за м. май 2020 г. в сравнение с м. април 2020
г. се наблюдава спад в продадените лекарствени продукти, но няма
спад в произведените за същия период. От заключението се
установява още, че е налице спад (-87.51%) в продажбата на
произведените продукти за м. май 2020 г. в сравнение с м. април 2020
г., както и че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за
исковия период възлиза на 7392.00 лева.
От заверено копие на трудовата книжка на ищцата се установява,
че на стр. 23 има отбелязване на прекратяването на трудовото й
правоотношение с ответника, считано от 14.05.2020 г., като това е
последният отбелязан трудов договор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението,
очертаващи основанието на предявения иск, и в чиито рамки е
търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, са свързани с това, че не било налице намаление
в обема на работата, а точно обратното – увеличение, и че
работодателят не извършил подбор преди да прекрати трудовото
6
правоотношение с ищцата. Предявеният иск не може да бъде
разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на
предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендиранато право - при предявен иск за признаване на уволнение
за незаконно ищецът трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това
право, или имат значение за надлежното му упражняване. При
разглеждане на въззивната жалба съдът се произнася само по
основанията за неправилност, които въззивникът е изложил, и само по
доводите за незаконност на уволнението, които са посочени в
исковата молба. В настоящия случай в исковата молба ищцата е
оспорила само наличието на реално настъпило намаляване на обема
на работата, като обективно фактическо състояние, и липсата на
извършен подбор по чл. 329 КТ с твърдения, че на същата длъжност
останали да работят служители с по-малък стаж в предприятието и по-
ниска квалификация. Възражения, че на работа останали служители на
друга длъжност, но с трудови функции, които не се различавали
съществено от тези за длъжността „специалист качество“, заемана от
ищцата, в исковата молба липсват.
По същество при въведените оплаквания срещу обжалвания
съдебен акт въззивният съд намира следното.
Реално намаление на работата за изпълняваната от ищеца
длъжност е налице, ако се установи намаляване на количеството на
произведената и реализирана (продадена) продукция. За
установяването му работодателят е ангажирал изслушване на
съдебно-икономическа експертиза, от заключението към която,
неоспорено от страните, се установява, че за 2019 година - годината,
предхождаща годината на уволнението - се наблюдава спад в
произведената и продадена продукция спрямо 2018 година. Спадът е
както в стойностно изражение, така и в процентно съотношение.
Намалението на обема на работа е основание за работодателя да
предприеме действия по оптимизиране на щатния състав. При
оспорване законосъобразността им съдебният контрол се свежда до
преценка дали извършеното уволнение е предизвикано и обусловено
от установеното намаляване на обема на работата. Имайки предвид
трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност "специалист
качество " – проверка на получените от отдел “Лаборатория” досиета
на произведените партиди, извършването на проверка, рекапитулация
и сканиране на документите, които били изпращани по електронен
7
път на клиентите на дружеството, установените по делото факти, че за
цялата 2019 г. в сравнение с 2018 г. е била налице трайна тенденция за
намаляване на производството, на освободените партиди и на
продажбите от производството, като разликите в процентно
отношение са около – 80 %, което в парично изражение е на стойност
над един милион лева, настоящият съдебен състав обосновава извод,
че установеното обективно настъпило намаление в обема на работа е
пряко свързано с конкретно изпълняваната от ищцата длъжност.
Намаленият обем производствена продукция наложило съгласно
ангажираните гласни и писмени доказателства въвеждането на
проверка на т. нар. „партидни досиета“, непосредствено преди
освобождаването на лекарствените продукти, от служители в отдел
“Осигуряване на качеството”, които пряко участвали и в
производствения процес, за разлика от служителите на длъжността
„специалист качество“, които пряко участие в производствения процес
нямали.
Изводът за наличие на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ обуславя неоснователност
на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Доколкото подборът по чл. 329 КТ цели да се оставят на работа
тези работници или служители, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре, той не може да се извърши в ситуация като
настоящата, при която всички щатни бройки за длъжността
„специалист качество“ са премахнати, а с довод, че на работа са
останали служители, на друга длъжност, но с трудови функции, които
не се различавали съществено от тези за длъжността „специалист
качество“, между които да е възможно извършването на подбор,
уволнението не е обжалвано.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд в обжалваното решение, то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сумата от 300 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260101/01.10.2021 г., постановено
8
по гр. д. № 856/2020 г. по описа на РС – гр. Ботевград.
ОСЪЖДА ИВ. К. М., ЕГН: **********, да заплати на „Д.И Ф.“
ООД, ЕИК: ***, сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9