РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Пловдив, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330207486 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
009658/11.10.2021г. на ***** към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.м., ул. „...“ №..., е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание чл.638 ал.3 от
КЗ.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни писмени
бележки, жалбоподателят Г. моли съда да отмени процесното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, по изложените в която съображения
се иска обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави се възражение при
евентуално уважаване на жалбата за намаляване разноските на другата страна
за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на
адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което
е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.09.2021г. около 08.40ч. в гр. Пловдив, на бул. „България“ –
кръстовище с бул. „Северен“, жалбоподателят Г. управлявал л. а. „Форд
транзит“ с рег. № ..., собственост на „*****“ ООД, без сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което било
установено при извършена проверка от св. Л.. М. Ат., на длъжност мл.
автоконтрольор съм Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив.
За констатираното по време на проверката бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. №
004813/26.09.2021г. срещу Г.Г. за извършено от него нарушение по смисъла
на чл.638 ал.3 от КЗ. Нарушителят се запознал на място със съдържанието на
акта и го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на Г.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото - АУАН бл. № 004813/26.09.2021г., справка за
нарушител/водач относно жалбоподателя Г., Заповед № 317з-
7973/30.08.2021г. на ВПД Директор ОДМВР Пловдив, Заповед №
3824.09.2021г. на Управителя на „*****“ ООД, както и от гласните такива -
показанията на св. А. /актосъставител/, който потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. От показанията на св. А. се
установява, че след извършена справка в „Гаранционен фонд“ е било
установено, че за управлявания от жалбоподателя Г. автомобил няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на същия
бил съставен АУАН. Съдът кредитира показанията му като достоверни,
логични, последователни и съответстващи на доказателствения материал по
делото. Наред с горното следва да се отбележи, че нарушението се установява
и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според който редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е.
съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата
не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани
посочените в него обстоятелства. Фактическата обстановка не се оспорва и от
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни лица и в
2
съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и в НП е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е дадена и
правна квалификация на същото. Нарушението е описано от фактическа
страна, като в обстоятелствената част на акта и в постановлението са
посочени ясно и подробно всичките му индивидуализиращи белези - време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Посочена е и
нарушената законова разпоредба.
Що се отнася до представения по делото препис от АУАН, връчен на
жалбоподателя Г., следва да се посочи, на първо място, че същият не в такава
степен нечетлив, че да е невъзможен за прочитане. Освен това, актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя, на когото е предявен и същият се е
запознал със съдържанието му и го е подписал, като при съставяне на акта
възражения от страна на нарушителя не са били направени и такива не са
били депозирани и впоследствие. Затова не може да се приеме, че е било
засегнато правото на защита на нарушителя, доколкото последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността
му, както от съставения му акт, така и въз основа на издаденото срещу него
постановление, което се потвърждава включително и от подадената жалба
срещу същото.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено, че жалбоподателят Г. е извършил от обективна и
субективна страна нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, съгласно
която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Не се оспорват от
жалбоподателя обстоятелствата, че именно той е управлявал процесния
автомобил, както и че за същия към датата на проверката е нямало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Това се доказва и при извършената служебна справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в Гаранционен фонд, от
която се установява, че за процесния л. а. „Форд транзит“ с рег. № ... не е
имало сключена такава към датата и часа на извършената проверка.
Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, който дори и да
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил
длъжен и е могъл като водач да знае, че за управляваното от него чуждо МПС
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което са и неоснователни
направените в тази връзка възражения. Това следва по аргумент на
противното от чл.7 ал.2 от ЗАНН, според който непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените в закона случаи. Предвид изложеното
съдът намира, че напълно основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г..
3
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, напротив същата е типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, отчетена от законодателя. Сключването на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
непосредствено след деянието не променя горния извод, доколкото към
датата на проверката такава не е имало, като договорът е сключен в резултат
на извършената проверка и съставения акт за нарушение на лицето,
управляващо автомобила.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната
разпоредба по чл.638 ал.3 от КЗ, която предвижда глоба в размер на 400 лв.,
който е фиксиран и не подлежи на редуциране от страна на съда.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Гореизложеното обосновава извода, че обжалваното НП се явява
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото и предвид липсата на изрично искане за присъждане
на разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
009658/11.10.2021г. на ***** към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.м., ул. „...“ № ..., е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание чл.638 ал.3 от
КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4