№ 129
гр. Б.С., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело №
20251410100024 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца Ц. П. П., с ЕГН **********
от гр. Б.С., ул. "Х.К." № 51, вх.А, ет.1, ап.1, действащ чрез пълномощника си адв. Л. К. Б. от
САК против "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., район Изгрев, ул. "Л.С." № 3, ет. 10 и "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "Л.С." № 3, ет. 11, с искане за обявяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № 202308180845140059 от
18.08.2023 г., сключен с "Неткредит" ООД и осъждане на дружеството да върне недължимо
платената от ищеца сума в размер на 584 лв., както и искане за обявяване
недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 18.08.2023 г.,
сключен с "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК *********.
Предявени са обективно и субективно съединени два установителни и един осъдителен
иск, съответно с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. от ЗЗД,
вр. с чл. 22 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесните
договори и с правна квалификация на осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на
недължимо платени към първия ответник суми.
В исковата молба е предявен иск за обявяване на нищожността на Договор за
потребителски кредит №202308180845140059/18.08.2023 г. съгласно, който ищцата твърди,
че същия е нищожен, респ. съдържащата се клауза на чл.4, ал.3 от договора, съответно и
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция.
Поддържа, че на 18.08.2023 г. ищцата е сключила процесния договор, по силата на
който първият ответник й е предоставил в заем сумата в размер на 2500 лв. при фиксиран
ГЛП от 40,65 % и ГПР от 49,15 %. Според погасителния план същата е следвало да внесе 14
месечни вноски в размер на 257,00 лв., като в нея се включвало главница-2500 лв., лихва -
584 лв.
Посочва се още, че на 12.03.2024 г. ищцата е сключила договор за предоставяне на
гаранция №********** с втория ответник във връзка с договора за потребителски кредит.
Ответникът следвало да обезпечи задълженията на ищцата по процесния кредит, за сумата
от 3084 лв., с цел гарантиране изпълнението на парично задължение по процесния договор.
1
Посочва се, че със сключването на договора ищцата се е задължила да плаща
възнаграждение в размер на 159 лв., за срока на валидността на гаранцията, а именно до
20.08.2024 г. Възнаграждението на ден е 1/30 от месечното възнаграждение, като се
заплащало заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
погасителен план.
В исковата молба се излагат съображения, че договорът е нищожен, тъй като съдържа
нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 40,65 % с твърдение, че е прекомерна. Уговореният в
процесният договор възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната
лихва, която към 18.08.2023 г. е била 13,29 %, поради което били накърнени добрите нрави.
ГПР е 49,15 %, като ищеца твърди, че същия по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е
включена дължимата неустойка, което е било в противоречие в чл.19 ал.1 от ЗПК и е още
едно основание за нищожност.
Посочва се, че в чл.4 ал.3 от договора кредитополучателят се задължавал да
предостави на кредитора банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, която да бъде за сума в размер на 3084 лв. със срок на давност до 20.08.2024 г., а
в чл.6 ал.1 страните се договорили, че в случай на непредставяне на гаранцията на
кредитополучателят ще бъде начислена неустойка в размер на 2004 лв.
Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази
недействителност. Сочи се още, че при обявяване на тази недействителност заемателят
дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Поддържа се, че клаузата за обезпечение в действителност увеличавала печалбата на
кредитора, тъй като при плащане на всички задължения по заема, потребителят следвало да
плати и възнаграждението на гаранта. Като посочва, че посоченият в договора ГПР не
отговарял на действителните разходи, тъй като не включвал сумата за обезпечението.
Посочва, че липсвало ясно разписана методика за формиране на годишния лихвен процент
на разходите по кредита – кои компоненти са включени в него и как е сформиран същия.
Посочва, че съгласно чл.11 ал.1 , т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Спазвайки това
изискване потребителят разбирал какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се
имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“.
Поддържа, че страните по договор за кредит могат да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен
процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена. Но максималният размер на договорната лихва е ограничен от нормата на чл.9
от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използвало се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Сочи се, че по критериите в чл.32 ал.4 от ЗПК, обезщетението към датата на
сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да
представи на заемодателя уговореното обезпечение, възлизало на 80 % от стойността на
заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл.6 от договора била нищожна.
Посочва, че договора за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречие с
2
добрите нрави. Посочва, че в процесния договор е договорено, че предоставянето на
гаранция е предпоставка за сключването му, като се заплаща със следващата погасителна
вноска на кредита. Посочва, че е отпуснат кредит в размер на 2500 лв., уговореното
възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер на 1908 лв., 12 месечни
погасителни вноски или 12 месеца по 159 лв., което било прекомерно и по този начин бил
нарушен принципа на добросъвестност и справедливост.
Поддържа, че договорът за гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите
нрави, не е посочена в ГПР, като при включване на възнаграждение от договора за
предоставяне на гаранция действителният ГПР би бил в размер надхвърлящ чл.19 ал.4 от
ЗПК.
По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи
недействителността на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД е подал
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се твърдения, че по
силата на т.3.2.1 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит
на „НЕТКРЕДИТ“ООД, кредитополучателят е бил длъжен да предостави подходящо
обезпечение на своето задължение, като е разполагал със следните възможности:
предоставяне на банкова гаранция, гаранция от финансова институция, поръчителство по
чл.138 ЗЗД. Поддържа, че ищцата е имала посочените възможности, като същата е избрала
да сключи договор с „Кредит Гарант БГ“ООД, като ответника е изпълнил задължението си
по договора за гаранция.
Посочва, че договорът за гаранция е самостоятелно правоотношение, по което две
страни са поели конкретни задължения, по отношение на които не намират приложение
нормите на ЗПК.
Поддържа, че ищцата е била уведомена за своите задължения по договора и същата е
взела свободно и информирано решение за сключването му.
Сочи, че съгласно §1 от ДР на ЗПК „Общ разход на кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, вкл. Лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит. Претендира разноски.
В законовоустановеният срок по чл.131 от ГПК ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД е
подало отговор, като оспорва предявения иск като неоснователен.
На основание чл.175 от ГПК е направено признание, че е сключен процесния договор
за кредит между ищцата и ответникът и е предоставена в заем сума в размер на 2500 лв.; в
ГПР по процесния договор е включен единствено разход за възнаградителна лихва.
Оспорва, че процесния договор е нищожен като противоречащ на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП,
накърняване на добрите нрави и противоречащ на закона, както и че договорната лихва е
прекомерна. Оспорва твърдението на ищеца, че е бил задължаван да сключи договор за
гаранция с „Кредит Гарант БГ“ООД.
Ответникът възразява и срещу поставените въпроси по доказателственото искане по
чл.195 от ГПК, тъй като въпросите са правни и поддържа направено признание по чл.175 от
ГПК, че в ГПР е включено единствено като разход възнаградителна лихва.
Излагат се доводи, че представянето на цялото кредитно досие излиза извън обхвата
на делото, тъй като спора касаел само нищожността на процесния договор за кредит.
Погасителния план по договора е обективиран в него и вече приложен като доказателство.
Не може да бъде представен договор за гаранция, тъй като ответникът излага съображения,
че такъв не е сключван, а ако е бил налице такъв договор ответникът не би могъл да го
представи, тъй като не е страна по него.
3
Поддържа, че процесния договор за кредит не е обезпечен посредством предоставяне
на гаранция, не е налице разход, който да бъде прибавян към размера на ГПР по кредита,
поради което твърденията на ищеца били неоснователни.
Посочва, че съгласно чл.19 ЗПК ГПР по кредита се изчислявал по формула съгласно
приложение 1, като се вземали предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. При изчислението му не се включвали разходите, които потребителят плащал
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, различни от
покупната цена на стоката или услугата, за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, за ползване на платежен инструмент и др.
В отговора ответника твърди, че по смисъла на ЗПК „Общ разход на кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по –
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочва, че сключването на договора за гаранция не е задължително условие за
сключването на договора за кредит.
Поддържа, че при сключване на договора за кредит, към който момент се изчислява
ГПР съобразно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, кредиторът не разполагал с информация за намерението
на кредитополучателят да обезпечи договора посредством предоставяне на гаранцията,
което било причината и по отношение на евентуалните разходи, които възникват след
сключването на кредита да бъдат калкулирани в ГПР.
Твърди се, че надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би
довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер
от 5 пъти законна лихва за забава, но не и на нищожност на целия договор.
Посочва, че съгласно практиката на СЕС съдът не може да обяви договора за
недействителен, ако правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал
без неравноправна клауза, може да се възстанови като същевременно договорът продължил
да се изпълнява. Проява на принципа на пропорционалност са законовите разпоредби на
чл.19 ал.6-7 ЗПК.
Поддържа, че процесния договор е сключен при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1 т.5 от ДР към ЗПК и не е налице изискване за посочване на методика.
Посочва, че не е налице законово изискване за прилагане на методика по чл.11 ал.1
т.9а ЗПК към договор за кредит, по който е приложим фиксиран лихвен процент за целия му
срок.
Поддържа, че са налице противоречия с твърденията на ищеца по отношение на това,
че същия твърди, че освен уговорената неустойка е следвало да бъде начислено и
възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител като разход по кредита. Като
противоречието произхождало от това, че в процесния договор за кредит е дадена
алтернативна възможност на потребителя да избира да предостави обезпечение от небанкова
институция, банкова гаранция или поръчителство, като вследствие на нарушаване на
задължението му се начислявала неустойка. Обективно невъзможно е да бъде начислявана
неустойка и да се изисква плащане на възнаграждение на фирма – гарант, поради което не са
включени като разход по кредита при изчисляване на ГПР.
По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения иск. Претендира разноски.
4
След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца,
съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С определение от 18.02.2025 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че
между ищеца и "Неткредит" ООД е сключен Договор за потребителски кредит №
202308180845140059 от 18.08.2023 г., съгласно който ответникът е предоставил на ищеца
кредит в размер на 2500 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от сключения Договор за потребителски кредит №
202308180845140059 от 18.08.2023 г., в срок до края на следващия ден, ищецът се е
задължил да предостави на "Неткредит" ООД гаранция по кредита, съгласно реда и
условията, предвидени в общите условия по договора за кредит. Също така, банковата
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, е трябвало да бъде
издадена за сума от 3084,00 лв. и със срок на валидност – до 20.08.2024 г.
В чл. 6, ал. 1 от договора за кредит е посочено, че при неизпълнение на задължението
по чл. 4, ал. 3, ищецът ще дължи неустойка в размер на 2004,00 лв., която се заплаща заедно
с вноската по отпуснатия кредит. Установено е, че в деня на сключване на договора за
кредит – 18.08.2023 г. е сключен и Договор за предоставяне на гаранция № ********** с
"Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК *********, по който ищецът се е задължил да заплати сумата
от 1908,00 лв. – възнаграждение за предоставяне на гаранция (чл. 1, ал. 3, т. 2), платимо на
вноски (по 199 лв. на месец), заедно с вноската по отпуснатия кредит, със срок до 20.08.2024
г. В чл. 1, ал. 1 от договора за гаранция е посочено, че "Кредит Гарант БГ" ООД се задължава
да издаде на "Неткредит" ООД гаранция за сумата от 3084,00 лв., с цел гарантиране
изпълнението на паричните задължения по Договор за потребителски кредит №
202308180845140059 от 18.08.2023 г.
От представените договори – за кредит и за гаранция, ведно с приложенията към тях,
се установява, че ищецът следва да заплати сумата от общо 4992,00 лв., включваща 2500,00
лв. главница, 584,00 лв. договорна лихва и 1908,00 лв. възнаграждение на гаранта. Освен
това от съдържанието на процесните договори се установява, че тази обща сума следва да се
погасява по посочени почти едни и същи банкови сметки, с титуляр "Неткредит" ООД,
заедно с погасителните вноски по договора за кредит, като "Кредит Гарант БГ" ООД
изрично е дало съгласие плащанията по възнаграждението за гаранцията да се събират от
"Неткредит" ООД за негова сметка.
По делото са приети като доказателства и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), общи условия за
предоставяне на кредити и на гаранции от "Кредит Гарант БГ" ООД, заявления на ищеца и
разписки за платени суми.
По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
съдът възприема като обективно, пълно и ясно изготвено по поставените въпроси. От
същото се установява, че след проверка на книжата и документите по делото, вещото лице е
установило, че договорът за гаранция е сключен след договора за кредит, поради което и при
липса на уведомление от страна на ищцата от „Неткредит“ ООД за намерението й да
обезпечи кредитното правоотношение посредством предоставяне на гаранция на
„Неткредит“ ООД не е бил известен посочения разход за гарант.
Вещото лице посочва, че заявката за сключване на договора за потребителски кредит
между Ц. П. П. с „Неткредит“ ООД е създадена на 18.08.2023г. в 8:04 ч. Същата е
потвърдена и изпратена с „sms“ на личен номер на кредитополучателката: ********** на
18.08.2023 в 8:04:18 ч., след което е изпратен имейл с договор за кредит, ведно с всички
приложения документите към него в 8:45:17 ч. Кредитополучателката е потвърдила през
имейла си на 18.08.2023г. в 8:46:24 ч. и с това си действие, с потвърждението на имейла
договора за кредит се счита за сключен по общите условия, както са описани в приложение
5
№1 на „Неткредит“ ООД.
Съответно договора за гаранция между „Кредит гарант“ БГ ООД и ищцата е бил
подписан по-късно на 18.08.2023г. в 8:48 мин. и е бил изпратен имейл на П. с общите
условия на договора за гаранция. Тя е потвърдила линк в 8:48 ч. за приемане за договор за
кредит, с който процес сключването на договора за гаранция е завършен съобразно общите
условия за гаранция на дружеството „Кредит гарант“ БГ ООД, които са налични като
доказателства по делото и са приложени към исковата молба от ищеца.
По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема като обективно, пълно и ясно изготвено по поставените въпроси.
От заключението се потвърждава, че неустойка по договора не е начислявана, предвид
факта, че кредитът е обезпечен посредством гаранция. Размерът на ГПР, ако се вземе
предвид дължимото възнаграждение по процесния договор за гаранция, което
възнаграждение е в общ размер на 1908,00 лв. ще възлиза на 318,04 %. Вещото лице посочва
още че при ГПР при ГЛП, определен в размер на 40,65 %, както в посочено в процесния
договор, възлизало на 49,15 % и е този, който е посочен в договора за кредит.
В заключението вещото лице е изложило, че по кредита са направени 5 броя
погасителни вноски, на обща стойност 2845,03 лв., като са погасени: главница в размер на
2500,00 лв., начислена договорна / възнаградителна лихва/ към датата на предсрочното
погасяване /09.01.2024 г./ в размер на 345,03 лв. Посочва се още, че по договора за
предоставяне на гаранция са изплатени чрез 5 вноски сума в размер на 743,71 лв., което са
дължимите месечни възнаграждения по договора за поръчителство, също към момента на
предсрочно погасяване /09.01.2024 г./.
С оглед така изложеното в заключението, вещото лице е установило, че ищцата е
погасила изцяло всичките си задължения както по процесния договор за кредит, така и по
договора за гаранция към датата на пълното предсрочно погасяване – 09.01.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Процесният случай касае сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл.
18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста
за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от
ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи
се в тях. Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
(ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Следва да се има
предвид също, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора, включително да уговорят възнаграждения, такси, неустойки и др., е ограничена
6
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените искове и
събраните по делото доказателства, съдът намира същите за основателни по следните
съображения:
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и представената от ответното
дружество преддоговорна информация в СЕФ, възнаграждението за предоставяне на
гаранция не е включено при изчисляване на ГПР, което се установява и от приетата по
делото ССЧЕ.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин".
От своя страна разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК гласи, че "годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит".
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".
Посоченият в конкретния случай ГПР от 49,15 % формално отговаря на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
съдът намира, че същият не отразява действителния такъв по сключения между страните
договор за кредит, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от ищеца с "Кредит
Гарант БГ" ООД, което следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора
и отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по
следните съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит в срок до края на следващия ден, ищецът се е
задължил да предостави на "Неткредит" ООД гаранция по кредита, съгласно реда и
условията, предвидени в общите условия по договора за кредит. Също така банковата
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, е трябвало да бъде
за сума от 1908 лв. и със срок на валидност – до 20.08.2024 г. В чл. 6, ал. 1 от договора за
кредит е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3, ищецът ще дължи
неустойка в размер на 2004,00 лв., която се заплаща заедно с вноската по отпуснатия кредит.
От това съдържание на процесния договор за кредит се установява, че ищецът, при
кандидатстването си за кредит, е избрал последният да бъде обезпечен чрез предоставяне на
гаранция. Това е една от опциите за обезпечаване на кредита, съгласно приложения по
делото СЕФ, видно от който кредитът може да бъде отпуснат само при предоставяне на
7
обезпечение (Част II, т. 8 от СЕФ) – банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова
институция или поръчителство, по избор и преценка на кредитополучателя. Установява се
още, че не е отбелязано, кредитът да може да бъде отпуснат и без обезпечение (Част II, т. 8
от СЕФ). Това поставя потребителя, имащ необходимостта от парични средства (предвид
това, че кандидатства за т. нар. бързи кредити от небанкова финансова институция), да
избере именно най-бързият вариант за одобрение на кредита – да сключи договор за
гаранция с небанкова финансова институция, с посочено и одобрено от кредитора лице.
В приложените по делото общи условия изрично е посочено, че дружеството кредитор
одобрява предложената гаранция, поради което не може да откаже да я приеме като
обезпечение за сключване на договора, за който кредитополучателят е кандидатствал и е
одобрен. От своя страна в приложените общи условия за предоставяне на гаранции от
Кредит Гарант БГ" ООД изрично е посочено, че клиентът попълва необходимите данни за
предоставянето на гаранцията във формуляра за кандидатстване за потребителски кредит
именно с кредитор "Неткредит" ООД и на неговия уебсайт, респ. именно "Неткредит" ООД
предоставя на Кредит Гарант БГ" ООД данните, съдържащи се във формуляра за отпускане
на кредит, с цел сключването на договора за гаранция. Този факт опровергава твърдението
на ответните дружества за не знание от страна на кредитора, че ищецът е избрал да обезпечи
кредита си именно с предоставяне на гаранция от "Кредит Гарант БГ" ООД, че двата
договора са независими един от друг, че възнаграждението на гаранта не е било известно на
кредитора и пр.
Безспорно се установи, че предоставянето на обезпечение по сключения с "Неткредит"
ООД договор за кредит е било задължително условие за сключването на договора (арг. от
Част II, т. 8 от СЕФ, съдържанието на договора за кредит и приложените общи условия към
него) и следователно сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява
задължително условие за сключване на договора за кредит. Договорът за гаранция е сключен
от ищеца, с посочено от ответното дружество лице, видно от общите условия на "Кредит
Гарант БГ" ООД, в които изрично се сочи, че гаранцията се предоставя във връзка с
кандидатстване за потребителски кредит именно с кредитор "Неткредит" ООД, респ. при
условия, които ищецът не може да предоговори и измени. Възможността да се откаже от
предоставянето на обезпечението, при невъзможност да предостави някое от другите две
възможности за обезпечаване на кредита, би имала за последица анулиране на заявката за
кредит, а следователно и невъзможност да бъде сключен договора за кредит. На практика
това превръща сключването на договора за предоставяне на гаранция в задължително
условие за получаването на кредита. Това положение съставлява и неравноправно третиране
на потребителите, с оглед срока на разглеждане на заявлението за кредит в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с гаранция от небанкова финансова
институция - "Кредит Гарант БГ" ООД (предложено и одобрено от "Неткредит" ООД
дружество).
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите на
ответните дружества за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на гаранция",
с посоченото в уебсайта на кредитора юридическо лице - гарант. Договорът за гаранция има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга.
Поради изложеното съдът намира, че сключването на договор за предоставяне на
гаранция се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за
кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора – т. е
8
съдът намира, че следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на
ГПР. Между двата договора е налице обвързаност, която се изтъкна и по-горе в изложението
и която се установява от редица допълнителни обстоятелства - сключване на договора за
гаранция с посочено в сайта на кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на
договорите в един и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на
сумите по тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за гарант по изрично
посочени банкови сметки на "Неткредит" ООД, като от заключението на вещото лице
безспорно се установи, че сумите за възнаграждението за предоставяне на гаранцията са
получавани именно от кредитора "Неткредит" ООД и впоследствие са превеждани от негова
страна на "Кредит Гарант БГ" ООД. Всички тези факти водят до неоснователност на
твърденията на двете ответни дружества, че договорът за гаранция касае отделно и
независимо правоотношение, за което "Неткредит" ООД не е имало знание дали ще се
сключи и при какви условия. В договора за предоставяне на гаранция е изрично посочено, че
"Неткредит" ООД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция. Тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на "Неткредит" ООД и при необходимост от
ангажиране отговорността на гаранта, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията
кредиторът да плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение по сключения договор за
гаранция в размер на 1908,00 лв. се явява допълнително възнаграждение за кредитора и
прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по "друго"
правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че "таксата за предоставяне на гаранция" следва да
бъде включена в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР (чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва възможността
някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор, стига те да са пряко
свързани с договора за кредит. Пряката свързаност в случая е очевидна, доколкото
единствената цел на гаранцията е да бъде отпуснат кредита, поради което и дължимата за
нея такса съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на
задължително включване в ГПР. След като ищецът е избрал да обезпечи кредита си с
възмездно предоставяне на гаранция от "Кредит Гарант БГ" ООД, то "Неткредит" ООД е
следвало да включи възнаграждението за този гарант в ГПР, което обаче не е било сторено.
По делото се установява, че ищецът предсрочно е погасил изцяло задълженията си по
сключения договор за кредит на 09.01.2024 г. и общата внесена от него сума възлиза на
2845,03 лв., като са погасени: главница в размер на 2500,00 лв., начислена договорна /
възнаградителна лихва/ към датата на предсрочното погасяване /09.01.2024 г./ в размер на
345,03 лв. Установено е още, че по договора за предоставяне на гаранция са изплатени чрез 5
вноски сума в размер на 743,71 лв., което са дължимите месечни възнаграждения по
договора за поръчителство, също към момента на предсрочно погасяване /09.01.2024 г./.
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност на целия
договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция
на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и
т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
След като в договора не е посочен действителният ГПР, при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на
законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
9
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание,
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл, като не е оповестило действителен ГПР в
договора за кредит, ответното дружество "Неткредит" ООД е нарушило изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Двата оспорени от ищеца договори – за
кредит и за гаранция, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните следва да се има предвид, че последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията, респ. установителният иск срещу "Кредит Гарант БГ" ООД също се
явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед установената по-горе в мотивите пряка
свързаност на възнаграждението за гаранта с договора за кредит и обусловеност на
одобряването на кредита от сключването на договор за гаранция, то предвид
недействителността на договора за кредит, договорът за гаранция се явява лишен от
основание, с оглед обезпечителния му характер на задълженията на длъжника по договора за
кредит.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена в чл. 9 от ЗЗД
не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т. ч. тези на добрите нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция в размер, значително по-висок от отпуснатия кредит,
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, имайки предвид, че се
дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на
гаранта.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита -
главницата, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо осъдителния иск на
ищеца се явява доказан и следва да бъде частично уважен в размер на 345,03 лв., като бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 584,00 лв. платена договорна лихва,
която сума се установи от приетото заключение, че е заплатена на ответното дружество.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на осн чл. 78 ГПК и чл. 38 ЗАдв. в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ищцата като материално затруднено лице, следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева по всеки от исковете.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024 г.,
упълномощеният от ищеца адвокат Л. Б. е предоставила безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде заплатено на адв. Б. от ответните
дружества. Същото се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът
определя възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.,
както и съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, с оглед ниската правна
и фактическа сложност на делото, което е приключило след проведено едно открито съдебно
заседание и без явяване на процесуалния представител на ищцата.
Съдът приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник
на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по
делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. От служебна справка в
деловодната система на съда се установява, че ищецът Ц. П. е предявила над двадесет на
10
брой идентични претенции – напр. по гр. д. № 23/2025 г. по описа на РС – Б.С., по гр. д. №
24/2025 г. по описа на РС – Б.С., по гр. д. № 25/2025 г. по описа на РС – Б.С., по гр. д. №
26/2025 г. по описа на РС – Б.С., по гр.д.№325/2025 г. по описа на РС – Б.С. и др.
Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера
на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на III г. о., може да се приеме,
че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът
не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските
не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В
този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 4277/2023 г. по описа
на СГС ЧЖ-I-Д състав.
Ответниците следва да заплатят по сметка на РС- Б.С. държавни такси по уважените
искове и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Неткредит” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Л.С.” № 3, ет. 10, от една
страна и Ц. П. П., ЕГН: **********, от гр.Б.С., ул. „Х.К.“ №51, вх.А, ет.1, ап.1, общ. Б.С.,
обл. В., от друга, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
202308180845140059/18.08.2023 г. е нищожен, на основание чл.124 от ГПК вр. с чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кредит Гарант БГ” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Л.С.” № 3, ет. 11, от една
страна и Ц. П. П., ЕГН: **********, от гр.Б.С., ул. „Х.К.“ №51, вх.А, ет.1, ап.1, общ. Б.С.,
обл. В., от друга, че сключеният между тях договор за гаранция № **********/18.08.2023 г. е
нищожен, на основание чл.124 от ГПК вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, който договор
обезпечава вземания по недействителен Договор за потребителски кредит №
202308180845140059/18.08.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., район Изгрев, ул. "Л.С. " № 3, ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. П. П., ЕГН: **********, от гр.Б.С., ул. „Х.К.“ №51, вх.А, ет.1, ап.1, общ. Б.С., обл. В.
сумата от 345,03 лв. - недължимо платена договорна лихва по нищожен Договор за
потребителски кредит № 202308180845140059/18.08.2023 г.
ОСЪЖДА "НЕТКРЕДИТ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. "Л.С." № 3, ет. 10, да заплати на адв. Л. К. Б. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лв. за предоставена безплатна правна помощ на Ц. П. П. като материално
затруднено лице.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "Л.С." № 3, ет. 11, да заплати на адв. Л. К. Б. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лв. за предоставена безплатна правна помощ на Ц. П. П.
като материално затруднено лице.
ОСЪЖДА "НЕТКРЕДИТ" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на правление
11
гр. С., ул. "Л.С." № 3, ет. 10, да заплати по сметка на Районен съд – Б.С. сумата от 298,36
лева за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА "Кредит Гарант БГ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "Л.С." № 3, ет. 11, да заплати по сметка на Районен съд – Б.С. сумата
от 251,32 лева за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
12