Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 08.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение,
19 състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 2 815 по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 26 ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
Ищецът Х.П.К., излага в исковата си молба, че е едноличен
собственик на недвижим имот, представляващ апартамент 94, находящ се в гр.
София, ж.к. „******на основание наследствено правоприемство и като единствен
наследник на А.М.. Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.
4790/07 г. на СРС, 62 състав бил признат за единствен наследник на сочения
наследодател по отношение на Р.М.Ц., която се легитимирала като наследник по
завещание. Твърди се, че по повод на воденото дело бил издаден изпълнителен
лист в полза на ищеца за предаване на владението на имота. По повод насрочен
въвод във владение било установено, че имотът се обитава от П.Г.Д., който се
легитимирал като собственик на ½ идеална част от имота. Твърди се, че
ищецът предявил иск по чл. 108 от ЗС срещу П.Д. и неговата сестра М.Х. и било
образувано гр. д. 32020/2012 г. по описа на СРС, 119 състав. Твърди се, че тези
ответници се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт, по
отношение на който са наведени твърдения, че не е вписан в Служба по
вписванията, а лицето П. П., което фигурирало в него като нотариус не е
изпълнявало нотариални функции към сочената дата на съставяне на нотариалния
акт. Отделно от тези твърдения са наведени и други, касаещи, че положеният
подпис на продавач не принадлежи на лицето, сочено за негов автор – Б.М.С.. При
тези заявени твърдения е мотивиран правен интерес и иска от съда да прогласи нищожността
на договор за покупко-продажба, сключен между Б.М.С. и Г.Д., обективиран в
нотариален акт 134, том VІ, н.д. 1432/86 г. като сключен при липса на съгласие
и на предписаната от закона форма. Претендират се разноски.
Ответниците П.Г.Д. и М.Г.Х. оспорват
фактическите твърдения в исковата молба, чрез процесуалния си
представител – адв. Г. в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в
който са наведени подробни възражения досежно основателността на ищцовата
претенция.
Претендират се разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство № 182, том ВV, рег. № 3097, дело 168/2011 г. на Нотариус № 045 – С.П.,
с район на действие – СРС, от който се установява, че Х.П.К. е признат за
собственик на основание наследство на апартамент 94, находящ се в жилищна
сграда бл. ******“, ул. „******, заедно с избено помещение № 14, заедно с
0,677% идеални част и от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
със запазено право на ползване № 134, том VІ, дело 1432/86 г. на Нотариус при
СРС – П. П., от който се установява, че на 03.07.1986 г. Б.М.С. е продал на Г.П.Д.
апартамент 94, находящ се в жилищна сграда бл. ******“, ул. „******, заедно с
избено помещение № 14, заедно с 0,677% идеални част и от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
Представено по делото е удостоверение за наследници № 081/07.03.2007 г. на
СО – район „Възраждане“, от което се установява, че А.М.М.е починала на
16.12.2006 г. и за свой наследник по закон е оставила Х.П.К., неин първи
братовчед /син на сестра на баща й/.
Представено по делото е и удостоверение за наследници № 000523/10.02.2012
г. на СО – район „Възраждане“, от което се установява, че Б.М.С. е починал на
26.07.1996 г. като е оставил за свой наследник по закон А.М.М., негова сестра,
починала впоследствие на 16.12.2006 г.
По делото е представено удостоверение за наследници № 002847 на СО – район
„Триадица“, от което е видно, че Г.П.Д. е починал на 21.06.1992 г. и за свои
наследници по закон е оставил преживяла съпруга Л.С.Д., починала впоследствие
на 18.06.1994 г. и низходящи от първи ред - М.Г.Х. и П.Г.Д..
Представено по делото е писмо изх. № 15871/29.12.2012 г. на Служба по
вписванията, АВп, от което е видно, че в Стара архива на СРС за нотариален акт
с посочено дело 1432/86 г. няма подред по реда.
Представено по делото е писмо изх. № 122/17.01.2014 г. на СРС, от което се
установява, че П. П. е работил като нотариус в СРС за периода 07.04.1971 г. –
15.04.1971 г. и за периода 04.05.1971 г. – м. 08.1974 г. включително.
По делото е изслушана съдебно графическа експертиза, изготвена от вещо лице
Г.Д.С.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че подписът в
нотариален акт 134, дело 1432/03.07.1986 г., положен за нотариус е копие на подпис на лицето П. С.П.,
а подписът за продавач в същия нотариален акт не е положен от Б.М.С..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:
Процесуалната допустимост на настоящото производство е
установена с определение № 64/02.03.2016 г. на ВКС, Първо ГО по ч.гр.д.
5855/2015 г., задължително за настоящия съдебен състав.
Предмет на настоящото производство е сключеният на 03.07.1986
г. договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. 134, дело 1432/86 г. на
Нотариус при СРС – П. П.. Ищецът е изложил твърдения в исковата си молба, че
същият е нищожен поради липса на валидно съгласие от страна на продавача по
договора респ. липса на форма с оглед неподписване на същия от страна на
нотариус. Ответниците са противопоставили възражение, че същата е валидно
сключена и като такава е проявила своя целен вещно-транслативен ефект.
Съобразно изискването на чл. 18 от ЗЗД договорът за
покупко-продажба на недвижим имот следва да се сключи в нотариална форма. Тази
форма е въздигната от законодателя като форма на действителност на договора по
смисъла на чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД. При съвкупна преценка на ангажираните по делото
доказателства се установява, че подписът, положен от нотариус в процесния
нотариален акт е копие от подпис на лице, което към сочената дата на съставяне
на нотариалния акт дори не е изпълнявало функциите на нотариус. Предвид което изискуемата в закона форма е
нарушена и при липса на посочения елемент от фактическия състав на сделката,
същата е нищожна и не може да бъде валидирана.
Безспорно
установено от съдебно-графическата експертиза, която съдът
кредитира е че подписът в процесния нотариален акт, положен за
„продавач“ не е положен от лицето, сочено като негов автор. Поради, което съдът
приема, че при изповядване на тази сделка не е имало съгласие от страна на продавача
за продажба на процесния имот. Липсата на това съгласие, законът въздига в
основание за нищожност по арг. от чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Липсвала е воля за
прехвърляне правото на собственост. Поради обстоятелството, че се касае за
двустранен договор, това означава, че липсва
съгласие, което е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба
и след като по безспорен начин е установено, че "продавачът" въобще
не е имал воля да продава имота няма и правна сделка. Това е и юридически
смисъл на нищожната сделка. Тя не поражда правни последици и не може да се
санира.
Предвид което искът с правно основание чл. 26 ал.2 пр.2 и
пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на сделката за нищожна като сключена при липса на
съгласие и липса на форма като основателен и доказан следва да се уважи.
При този изход на спора и предвид релевираното искане за присъждане на
разноски на ищеца и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът намира, че на същите
се следва сумата от 3 282, 28 лв. – разноски.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Х.П.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Н.Т.искове
с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 26 ал.2
пр.2 и пр.3 от ЗЗД срещу П.Г.Д., ЕГН ********** и М.Г.Х.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Г.Г., че сключеният на
03.07.1986 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот между Б.М.С., като
продавач и Г.П.Д., като купувач за апартамент 94, находящ се в жилищна сграда
бл. ******“, ул. „******, заедно с избено помещение № 14, заедно с 0,677%
идеални част и от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, обективиран в нотариален акт № 134, том VІ, дело 1432/86 г. на
Нотариус при СРС – П. П. е нищожен като сключен при липса на съгласие и липса
на изискуемата форма.
ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН ********** и М.Г.Х., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: *** – адв. Г.Г.
да заплатят на основание чл. 78 ал.1
от ГПК на Х.П.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Н.Т.сумата
от 3 282, 28 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :