№ 1343
гр. София, 23.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601346 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Сп. В., защитник на подсъдимата Й.
И. В. по НОХД № 799/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, срещу
определението на същия съд, постановено в разпоредително заседание, с
което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на
съдебното производство и връщането на делото на прокурора за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения.
В жалбата подробно и изчерпателно се излагат оплакванията на
защитника. Поддържа се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията
на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като съдържа съществено противоречие в
описанието на престъпното деяние в обстоятелствената и в заключителната
част на акта. според адв.В. тези несъответствия водят до накърняване правото
на защита на подсъдимата и в частност да разбере пълноценно обвинението.
Посочени са кои фактически твърдения според защитата са взаимно
противоречиви – кои конкретно декларирани от нея пред ОС „Земеделие“
факти са били неверни. Посочва се, че формулярите на декларации съдържат
множество точки, като в обстоятелствената част на обвинителния акт били
посочени три декларативни изявления на обв.В., а в диспозитива били
въведени само две от тях.
На второ място, в частната жалба се изтъква, че е налице противоречие
в обвинителната теза относно вменената на подс.В. специална цел за
получаване на средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз. От
една страна в обвинителния акт навсякъде е посочено, че В. е подала
заявление пред ОС „Земеделие“ в качеството си на управител и
1
представляващ „Панекра“ЕООД, а от друга страна, в диспозитива е посочено,
че обвиняемата е целяла да получи средствата, без да е конкретизирано в чия
полза – лично или за търговското дружество. Според защитника тази
неяснота също накърнява правото на защита на подсъдимата, доколкото не е
налице идентичност между търговското дружество и собственика/управителя
на същото.
Формулира се искане за отмяна на определението на СГС и връщане на
делото на СГП за изпълнение на дадените указания.
Въззивният съдебен състав, след като прецени доводите изложени в
протеста и доказателствата по делото, намира следното:
На 02.11.2021 г. в Окръжен съд Благоевград е внесен обвинителен акт
срещу Й. И. В., с обвинение в извършване на престъпление по чл. 248а, ал.3,
вр.с ал.2 от НК.
За да се произнесе с атакуваното определение, решаващият състав на
Окръжен съд Благоевград е приел, че при изготвяне на обвинителния акт не
са допуснати съществени, но отстраними процесуални нарушения, които да
водят до накърняване правото на подсъдимата да разбере в какво е обвинена.
Съответно, съдът е приел, че няма основание за прекратяване на съдебното
производство.
Софийски апелативен съд намира следното.
Първото наведено възражение на защитника относно наличието на
противоречия в ОА относно съдържанието на декларираните от подс.В., в
качеството и на представител на „Панекра“ЕООД неверни сведения пред
ОС“Земеделие“, се явява неоснователно. В обстоятелствената част на
обвинителния акт, на стр.7 /лист 9 от НОХД/, е отбелязано, че обв. В. е
подписала лично и подпечатала с печата на представляваното търговско
дружество, всички изискуеми документи – таблица на използвани парцели,
разпечатани карти на блоковете, както и „съответните декларации, част от
заявлението за подпомагане…“. Отразено е, че В. изрично декларирала, че
към датата на кандидатстване заявените площи отговарят на условията за
допустимост, за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане, както и че е запозната със задължението да ги поддържа в
такова състояние до края на стопанската година. Неколкократно е посочено,
че описаните подробно индивидуализирани 32 броя парцели не са били
ползвани, но са били декларирани като такива.
Съответно, в диспозитива на обвинителния акт Й.В. е обвинена в това,
че е представила неверни сведения, конкретно – декларирала, че ползва на
правно основание , въпреки липсата на такова и че използва обработва и
2
поддържа в добро земеделско и екологично състояние, отговарящи на
изискванията за подпомагане, общо 32 парцела земеделска земя с обща площ
от 813,69 хектара.
Настоящият съдебен състав не намира противоречие в обвинителната
теза по отношение на съдържанието на неверните сведения, които се вменява
на подсъдимата да е представила. В упражняване на своите правомощия
прокурорът е определил да инкриминира конкретни декларирани изявления,
измежду множеството изискуеми по закон писмени изявления и сведения,
които подсъдимата е следвало да представи и е представила през ОС
„Земеделие“. Преценката кои сведения според обвинението са неверни и за
даването им следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
обвиненото лице е в изключителен прерогатив на прокурора, който очертава
правната и фактическа рамка на обвинението. Въззивният съд в настоящия
състав счита, че не е налице неяснота, нито противоречие между
обстоятелствена и заключителна част в обвинителния акт, относно характера
и съдържанието на сведенията, които се сочат като неверни. Преценката за
съставомерността на деянието е въпрос по същество. Ето защо, в тази част
жалбата на адв.В. се явява неоснователна.
По второто оплакване на защитата:
САС намира, че действително, както се сочи в частната жалба, в
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт е отразено, че
подс.В. е подала заявление за подпомагане, придружено с изискуеми
документи и приложения, в качеството си на управител и представител на
„Панекра“ЕООД, т.е. заявител се явява търговското дружество.
Същевременно, прокурорът последователно твърди както в обстоятелствената
част, така и в диспозитива, че обв.В. е имала за цел „да получи“ средства от
фондовете на ЕС. Никъде не се твърди в ОА, че В. е имала специална цел
средствата да бъдат получени от търговското дружество, което, както
правилно подчертава защитникът на подсъдимата е самостоятелно лице със
своя правосубектност, различна от физическото лице – едноличен собственик
на капитала и управител. Това, обаче, не налага извод за порок в
обвинителния акт, който да води до невъзможност на подсъдимото лице да
разбере в какво е обвинена. Очевидно, представителят на обвинението
поддържа тезата, че подс.В. е подала заявление в качеството си на
3
представител на ЕООД, но е целяла да получи средствата за подпомагане.
Поставянето на равенство между физическото лице – собственик и
търговското дружество е правно непрецизно, но е ясно изразено в
обвинителния акт. Следва да се отбележи, че в нормата на чл. 248а, ал.2, към
която препраща ал.3 на същия член специалната цел за получаване на
средства от фондове на ЕС не е конкретизирана относно лицето-получател.
Редакцията на нормата е в безлична форма, /без значение за кого са били
предназначени да бъдат получени средствата/, в различие от текста на ал.1 на
чл. 248а от НК, където изрично е дефинирано, че деецът има за цел
получаване на кредит именно за себе си. С оглед изложеното, посоченото
противоречие има правен характер и следва да бъде разрешено по същество
от решаващия съд, но не е налице разминаване в обвинителната теза между
съдържанието на обстоятелствената част и диспозитива. Ето защо, мотивите
на определението на БлОС и в тази част следва да бъдат споделени.
В изпълнение на задължението за извършване на цялостна проверка за
правилността на атакуваното определение, САС намери, че е налице друго
вътрешно противоречие между фактическите твърдения на прокурора в
обстоятелствената част и заключителната част на обвинителния акт, както
следва:
На стр. 11 от ОА /лист13 от делото/ се излага, че: 1 . „…обвиняемата
представила в ОСЗ – с.Струмяни информация, чието съдържание не
отговаря на истината, а именно декларирала, че през 2019 г.
дружеството…ползва на валидно правно основание заявените общо 32
парцела…“; по-нататък в същия абзац: 2 „Безспорно невярно е, че …
управляваното от обвиняемата дружество ползва посочените парцели по
предназначение и на правно основание, че ги стопанисва и поддържа в
добро…състояние“.
Същевременно, в диспозитива на обвинителния акт на обв.Й. В.
изрично е вменено и внесено обвинение, че лично на 17.06.2019 година…е
декларирала, че ползва на правно основание същите 32 парцела.
Това противоречие, дължащо се на вече констатираното от защитата
отъждествяване на физическото лице и търговското дружество, по мнение на
въззивния съдебен състав се явява съществено процесуално нарушение, което
4
може да доведе до накърняване правото на защита на подсъдимата. Това е
така, тъй като се касае за различно съдържание на изявленията на В., които и
се вменяват да е обективирала в обстоятелствената част в противоречие с
диспозитива.
САС счита, че обвинителният акт с това си съдържание не отговаря на
заложените от законодателя процесуални стандарти.
В обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна
теза. Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. По този начин
са поставят основните рамки на процеса на доказване и се осъществява
правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които
обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и
участието на обвиняемия в него. Липсата на посочване на всички факти от
тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните правила,
защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия / в
този см. ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС/.
На подсъдимия е предоставено и гарантирано от закона, процесуалното
право да се защитава, с възможност да изгради защитна теза. Следва да се
приеме, че в конкретния случай процесуалното право на подсъдимия да узнае
всички обстоятелства свързани с престъплението, в извършването на което е
обвинен, за да изгради защитата си, е нарушено, по отношение съдържанието
на посочените по-горе неверни сведения.
Констатираното нарушение е отстранимо, като такова прецизиране и
допълване на съдържанието от фактическа страна е необходимо и в интерес
на правосъдието.
На отделно основание, съдът намира, че в заключителната част на
обвинителния акт липсва посочване на изчисления и посочен в
обстоятелствената част размер на паричната сума, която подсъдимата е
целяла да бъде получена.
За да е съставомерно престъплението по чл.248а, ал.2 от НК е
необходимо лицето по ал.3 да е представило неверни сведения, за да бъдат
получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или
5
предоставени от Европейския съюз. Начинът на формулиране на
изпълнителното деяние сочи, че престъплението, описано в посочената
норма, е формално, на просто извършване. При този вид престъпления, с
осъществяване на изпълнителното деяние, същото е довършено, без да се
изисква настъпването на някакъв съставомерен резултат. При описанието на
фактологията, обаче, е необходимо да бъде посочен размерът на средствата
от фондове принадлежащи на Европейския съюз, конкретно от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и предоставени на
държавата, които подсъдимата е целяла да получи, представяйки
инкриминираните неверни сведения. В обстоятелствената част на
обвинителния акт това е сторено- посочена е сумата от 323 781, 63 лева. САС
счита, че обвинителят е бил длъжен да конкретизира и посочи не само в
обстоятелствената част а и в диспозитива на обвинителния акт, какъв е
размерът на средствата от фондове, принадлежащи на Европейския съюз,
които подсъдимата е целяла да получи при осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.248,а, ал.3, вр.ал.2 от НК.
Действително за обективната съставомерност на престъплението, в което е
обвинена В., е ирелевантно обстоятелството, дали плащане въз основа на
неверните данни е направено. Конкретният размер на средствата, за които е
подала заявка подсъдимата, и които е целяла да получи от фондовете, не
може да остане неустановена и неконкретизирана в обвинителния акт
парична стойност. Този факт има наказателноправно значение, тъй като е
част от т.нар. „субективни елементи извън вината“. Безспорно е, че
субективната страна на престъпното поведение не се изчерпва само със
съдържанието на умисъла и непредпазливостта, а и от преследването на
определени цели. В конкретната правна норма / чл.248,а, ал.3, вр.ал.2 от НК /
не е употребен изрично изразът „с цел да“, но използваният такъв „за да бъдат
получени средства от фондове“ съставлява субективен елемент извън
формата и съдържанието на вината, включен в състава на престъплението.
Следователно, не само посочването, но и конкретизирането размера на тези
средства, е на общо основание задължително за прокурора при описанието на
престъплението, за което се обвинява лицето. Това е така, тъй като тези
средства имат свое конкретно изражение като стойност в представите на
дееца, обхващат се от психическото му отношение към самото деяние, към
предизвиканите от него общественоопасни последици и към
6
общественоопасния му характер. Отделно от това, размерът на средствата
има отношение и към степента на обществена опасност на деянието, тъй като
не е все едно дали се касае за 32 378 лева или 323 781,63 лева, например.
Посочването на този факт има отношение към степента на обществена
опасност на дееца, както и при индивидуализиране на наказателната му
отговорност.
В обобщение, след извършената въззивна проверка САС намира, че
поради установените отстраними процесуални нарушения, допуснато от
прокурора от ОП Благоевград при изготвянето на обвинителния акт против Й.
И. В., то атакуваното определение на Окръжен съд Благоевград се явява
неправилно като краен резултат, поради което и следва да бъде отменено, а
делото следва да се върне на прокурора за отстраняване на констатираните
нарушения и привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията
за пълнота на съдържанието, съобразно указанията на съда. Съгласно чл. 345,
ал.2 от НПК когато отмени определението, въззивната инстанция решава
въпросите по частната жалба, сиреч - упражнява правомощията, с които
разполага първия съд, конкретно в настоящия случай – да прекрати
съдебното производство и върне делото на прокурора за изпълнение на
указанията, с посочване на допуснатите нарушения.
Водим от изложените мотиви, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1072 постановено в разпоредително
заседание на 01.12.2021 г. от Окръжен съд Благоевград, Шести наказателен
състав, по НОХД № 799/2021г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и връща делото на прокурора
за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7