Р Е Ш Е Н И Е № …
Гр. Козлодуй, 11 декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОЗЛОДУЙ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 4.11.2019г. /Четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година/, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ДОБРЕВА
при секретаря Велентина Гъркова
като разгледа гражданско дело № 59 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на К.Е.М., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявил против А. Махсудова М., ЕГН ********** с адрес ***, обективно съединени искове по чл.59, ал.9, вр. чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, чл. 149 от СК, за изменение на режима на упражняване на родителските права, определени с влязло в сила Решение № 130/19.05.2017 г. по гражданско дело № 498/2017 г. по описа на PC - Разград по отношение малолетните деца Екрем Красимиров Е., ЕГН ********** и Крис Красимиров Е., ЕГН **********, за определяне на режим на лични отношения между майката и малолетните деца и за заплащане на издръжка от майката за двете деца, включително за минало време.
В съдебни заседания ищеца участва лично и с пълномощник адвокат С. Плешоева от Адвокатска колегия – Враца и поддържа претенциите си.
Ответника участва лично и с пълномощник адвокат Г.З. *** и оспорва исковете.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са становищата на страните – спорещите родители, изслушани са по реда на чл.15 от ЗЗакр.Д двете деца Крис и Екрем, приети са социални доклади и е прието и заключение на съдебно психологична експертиза, изготвено от вещото лице Д.П.. Приложено е гражданско дело № 498/2017 г. по описа на PC – Разград.
Съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищеца К.Е.М. и ответника А. Махсудова М. са бивши съпрузи. От брака си имат две деца - Екрем Красимиров Е., ЕГН **********, роден на ***г., който е на 10 години и Крис Красимиров Е., ЕГН **********, роден на ***г., който е на 11 години.
С Решение №
130 от 19.05.2017г. по гражданско дело № 498/2017г. по описа на Pайонен съд - Разград
гражданският им брак е прекратен, поради дълбоко и непоколебимо разстройство по
вина и на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права относно
малолетните деца Екрем и Крис са предоставени на майката А. Махсудова М., като е
определен режим на лични отношения между бащата К.Е.М. и децата и бащата е
осъден да заплаща на децата месечна издръжка в размер на по 150.00 лева. С
Решение № 95 от 03.11.2017г. по въззивно гражданско дело № 193/2017г. по описа
на Окръжен съд – Разград е потвърдено Решение № 130/19.05.2017 г. по гр. дело №
498/2017 г. по описа на Pайонен съд – Разград, като само е определен различен режим на лични отношения на бащата с
децата - всяка първа и трета седмица от
месеца, от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, с две преспивания; един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; през време
на Коледните празници от 18.00 часа на 25 декември до 18.00 часа на 28 декември
през нечетните години; през време на Новогодишните празници от 18.00 часа на 31
декември на текущата четна година до 12.00 часа на 2 януари на следващата
календарна година; през време на Великденските празници от 12.00 часа в неделя
до 18.00 часа в понеделник през четните години. С Определение № 721 от 01.11.2018г.
по гражданско дело № 433 по описа за 2018г. на ВКС, касационната инстанция не е
допуснала касационно обжалване на въззивното решение. Така решението на съда в частта за родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на децата е влязло в законна сила на 1.11.2018г., видно
и от отбелязването върху него.
За периода на висящия брачен процес до влизане на решението в сила /а и след това до предаването им на 5.02.2019г./ децата Крис и Екрем са живели при бащата в гр.Козлодуй и не са осъществявали лични срещи, нито са общували по друг начин с майката.
На 20.11.2018г. по молба и изпълнителен лист издаден на майката срещу бащата в СИС при РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело № 329/2018г. На 14.12.2018г. ДСИ Милена Димитрова е насрочила дата за доброволно предаване на двете деца от техния баща на майката в изпълнение на съдебното решение. Доброволното предаване не е осъществено, поради поведението на децата, които не са пожелали да отидат при майката. За неосъществяването на доброволното предаване ДСИ при PC Козлодуй е съставил протокол приложен на л.41 и сл. в делото, в който подробно е отразено поведението на децата и причините, поради които не е изпълнено съдебното решение по предаване на децата на майката - нежеланието на децата да отидат при майката и нестабилното им емоционално състояние в присъствието на родителите, техни пълнмощници и представители на различни институции.
Впоследствие ДСИ е насрочил принудително предаване на децата на 05.02.2019г., което е извършено. От тази дата децата Крис и Екрем живеят и родителските права по отношение на тях се упражняват от майката А. Махсудова М.. В началото са живели в дома на родителите й в село Кривня, а впоследствие майката е закупила жилище и живее с децата и своята майка в град Разград. Децата посещават училище в град Разград. Записани са и на други извънкласни занимания. Майката работи по трудов договор.
Децата се срещат с бащата К.Е.М. както е определено със съдебното решение - всяка първа и трета седмица от месеца, от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, с две преспивания; един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; през време на Коледните празници от 18.00 часа на 25 декември до 18.00 часа на 28 декември през нечетните години; през време на Новогодишните празници от 18.00 часа на 31 декември на текущата четна година до 12.00 часа на 2 януари на следващата календарна година; през време на Великденските празници от 12.00 часа в неделя до 18.00 часа в понеделник през четните години.
По отношение на бащата се доказа, че той също работи по трудов договор, живее в гр.Козлодуй в жилище на родителите си. Живее с двамата си родители и с тях е живял и докато децата са били при него. Докато са живели при бащата в гр.Козлодуй децата са ходели на училище и са посещавали и извънкласни занимания.
На 18.01.2019г., два месеца след окончателното произнасяне на съда по спора за упражняване на родителските права и преди да е изпълнил съдебното решение и да предаде децата на майката, на която са предоставени родителските права, бащата е подал молба за изменение на този режим, като иска той да упражнява родителските права и да бъде определен режим на лични отношения н децата с майката, а също тя да им заплаща издръжки. Съображенията му за това са, че е налице промяна в обстоятелствата, изразяваща се в невъзможност да се изпълните съдебното решение, поради отказ на двете деца да отидат да живеят при майката в село Кривня, област Русе и поради влошеното психично състояние на децата от нежеланието да отидат при майката, а също и предвид възрастта на децата и факта, че едното дете вече е навършило 11 година и следва да бъде изслушано от съда, докато при предишното разглеждане на спора от районен и окръжен съд, детето не е било изслушано и не е съобразено желанието му.
Съда счита за
неотносими съм спора гласните и писмени доказателства относно причините и
поведението на двамата родители за развода. Такива са и показанията на
свидетелите и на двете страни за очевидния конфликт и неразбирателство между
спорещите родители по повод упражняване на родителските права. За съда конфликта и липсата на дори опити
за общуване между родителите по повод децата им е очевиден, което се споделя от
психолога изготвил заключението по делото.
Ирелевантни за спора съда намира и безспорните доказателства за множество и различни подадени жалби от всеки от родителите, от майката на ищеца и дори от едно от децата, като ги намира за продължение на конфликта по повод спора за родителските права над децата.
В хода на делото съда изслуша децата. По-голямото дете Крис заявява желание да живее с бащата в гр.Козлодуй, тъй като има приятели и се чувства по-добре. По-малкото дете Екрем не може да заяви ясно при кого от родителите иска да живее и видимо се разстройва при поставяне на този въпрос.
От заключението на вещото лице Д.П. изготвила съдебно-психологичната експертиза, което не е оспорено от страните и съда приема и изцяло кредитира като обективно и обосновано, и експертно изготвено се установява, че развитието и на двете деца отговаря на особеностите и изискванията за възрастта, като при десетгодишния Екрем се отчита интелектуално развитие, адекватно за 11 годишна възраст и същевременно - известна емоционална незрялост. У децата не се отчитат оформени страхове персонално към някой от родителите по отношение на техния живот и сигурност. Страховете са провокирани от опасения от следващи съдебни дела при Екрем, поради факта, че не може да избере някой от родителите. Екрем избягва да споделя, което предполага опасения от отхвърляне и дефицити при поднасянето на информация относно състоянието и бъдещето на членовете на семейството.
По време на първата раздяла на семейството, преди официалния развод, у двете деца е имало наличие на симптоми на PAS в средна до силно изразена степен. На този етап /към момента на изготвяне на заключението/ симптоматиката значително е редуцирана и се отчита обратно развитие на синдрома. Причините за появата на синдрома се базират на типа взаимодействие с децата в средата, в която живеят, деструктивното проявление на семейните конфликти, липсата на достатъчна информираност за състоянието на семейството, както и знание за причините за раздялата и бъдещето на семейството. Не се регистрират данни за възприето от децата физическо или психическо насилие върху тях. Предвид факта, че децата са били свидетели на проблемите между родителите, както и поради емоционалните травми преди и след раздялата на семейството, налице е емоционално дестабилизиране на детската личност, като при Екрем съществува риск от проявление на детска депресия, което може да доведе до засилващи се нездравословни емоционални и психологически реакции.
Вероятно е допустимо родителско влияние, но не непременно умишлено, а по- скоро в резултат на облъчване с агресивни подходи в нездравословната семейна среда.
Според вещото лице, предвид реакциите по време на семейните конфликти, случвали се в присъствието на децата, може да се отчете уронване на авторитета на майката преди раздялата на семейството, като на настоящия етап /към момента на изготвяне на заключението/ не се отчита формиране на негативен образ на майката.
И при двамата родители се отчита силна емоционална връзка с децата. Но поради деструктивната семейна среда, децата са объркани и травмирани, в резултат, семейството се разделя на вътрешни лагери, в които Крис е по-свързан с бащата, а Екрем стои по-близо до майката. Съществува риск от нарушаване на доверието и свързаността, ако не се вземат мерки за стабилизиране на партньорството между майката и бащата. И двамата родители се проявяват като загрижени, с чувство на обич и привързаност към децата.
Според психолога, предвид факта, че децата са били свидетели на проблемите между родителите, както и поради емоционалните травми по време и след раздялата, налице е емоционално дестабилизиране на детската личност в лицето на Екрем. При Крис видимо се запазва самоконтрола в поведението и не се наблюдават директни изяви на тревожност и емоционална нестабилност, като това не изключва възможността те да са латентни и скрити, поради високото ниво на самоконтрол в поведението и изказа на детето. Видимо е също, че децата са претърпели психологически травми при раздялата на семейството, като и при двамата се регистрира конфликтност в семейството, придружена с неосъзнато чувство на неяснота по отношение на собствената роля в семейната конфигурация. Фактът, че в сегашната конфигурация на семейството признаците на Синдром на родителско отчуждаване намаляват и се отчитат вече в лека степен, говори за положително развитие на ситуацията в полза на подобряване емоционалното състояние на децата. Опасност от упражняване на родителските права би могла да бъде регистрирана, ако единият от родителите грубо промени подхода си към другия, поради недостиг на личностен ресурс при личната му емоционална преработка на раздялата, както и нарушеното партньорство и липсата на информираност на децата или подаването на грешна информация от от страна и на двамата родители.
Вещото лице психолог сочи, че в интерес на
благополучието на децата биха могли да се направят стъпки за стабилизиране на
отношенията, като се осмислят базовите потребности на децата и възможностите на родителите заедно
и поотделно. В противен случай, механизмите на психологическа проекция върху
поведението на децата от страна и на двамата родители биха могла да се засили.
Съдът приема от правна страна следното:
Предмет на спора е иск на бащата за
изменение на мерките за упражняване на родителските права, които са
предоставени на майката, поради настъпило изменение на обстоятелствата. Иска е
предявен на 18.01.2019г., което е два месеца след окончателното произнасяне по
въпроса от съда и преди реалното изпълнение на решението по предаване на децата
от бащата на майката. Основанията са изменение в обстоятелствата свързани с
невъзможност да се изпълни решението, поради нежелание на децата да живеят при
майката и изричната вола на децата в този смисъл, която вече могат да заявят на
съда.
По делото е безспорно, че родителите от 2016г. са разделени, а на 5.12.2018г. е влязло в сила решението за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи. Безспорно е, че от раздялата и по време на спора предмет на настоящото дело между родителите е налице конфликт, като те не общуват по никакъв повод, напротив, жалбите по между им до различни институции продължават.
По делото е безспорно, че от 1.11.2018г. е в сила съдебното решение в частта досежно родителските права на децата Крис и Екрем, като те са предоставени на майката. За времето от раздялата на родителите през 2016г. до 05.02.2019г. /когато е предаването им от ДСИ в изпълнителното производство/ децата са живели при бащата в гр.Козлодуй заедно с неговите родители. Майката при раздялата през 2016г. е заминала за село Кривня, където е живяла в дома на родителите си и за това време не е виждала децата и не е поддържала контакти с тях. Безспорно е, че за това време децата са се отчуждили от майката и са се привързали изключително към бащата и неговите родители, освен това са създали приятелска среда и имат занимания в град Козлодуй.
Безспорно се установи по делото и факта, че децата не са пожелали доброволно да отидат при майката в изпълнение на съдебното решение, което е наложило принудителното им предаване на 5.02.2019г. От тогава и понастоящем децата живеят при майката първо в дома на родителите й в село Кривня, а сега в град Разград в новозакупено жилище. Посещават училище и други занимания в град Разград. Бабата по майчина линия им помага също. Няма спор и, че децата се срещат с бащата, съгласно режима на лични отношения определен от съда.
Спора по делото се свежда до преценката на
изменението на обстоятелствата, като основание за промяна на мерките по
упражняването на родителските права, и конкретно – на нежелание у детето да
живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските
права с предходното съдебно решение.
С т. V, във вр. с т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974г., което не е загубило значението си при действието на СК от 2009г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, че под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето; посочено е и че съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението, с което е предоставено упражняването на родителските права и е определен режима относно упражняването им и на лични контакти и издръжката, както и създаването на пречки за изпълнението на това решение, не съставляват основание за нови мерки в полза на виновния родител. В допълнение следва да се посочи, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респективно – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. Следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Т.е. най-общо следва, че поведението на родителите и останалите причини, които са довели до категорично нежелание у децата да живеят с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение, имат важно, но не решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права и на лични контакти. Както вече беше изтъкнато, при тази преценка следва да се изхожда изключително от интересите на децата. Изхождайки именно от този висш критерий, съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на децата да живеят с единия родител и да имат контакти с другия, във всички случай следва да вземе предвид и да зачете чувствата на децата, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на децата, конкретното им развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното им психоемоционално състояние.
В случая с решение № 130 от 19.05.2017г. по гражданско дело № 498/2017г. по описа на Pайонен съд - Разград влязло в сила на 1.11.2018г. в частта за упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Крис и Екрем, те са предоставени на майката. Решението е изпълнено и децата са предадени на майката на 5.02.2019г., т.е. не е налице твърдяното от ищеца обстоятелство, че решението в тази част не може да бъде изпълнено и съда не следва да го обсъжда като основание за изменение на мерките за родителски права, тъй като децата реално от 5.02.2019г. живеят при майката.
Такова основание остава единствено мнението на децата и в частност заявеното пред съда желание на по-голямото дете Крис да живее при бащата в гр.Козлодуй, като по-малкото дете не изразява такова желание. Според съда обаче това желание на детето съобразено наред с другите обстоятелства установени по делото не налага промяна на вече определения от съда режим. Това е така, тъй като водещ е интереса на децата. Най-висшия им интерес налага чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения да се постигне възможност те да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители, като мерките за лични отношения, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Така според съда при установения тежък синдром на родителско отчуждение у децата спрямо майката докато са живели при бащата и неговите родители и предвид безспорно установеното, че след като децата са заживели с майката след 5.022019г. това състояние е преодоляно, съда намира, че уважаването на предявения по делото иск не е в най-добрия интерес на децата, защото по този начин окончателно ще се прекъсне връзката деца-майка. Тези изводи се основават на доказателствата по делото и заключението на вещото лице. Съда споделя застъпената и от вещото лице теза, че тъй като основната причина за развитието и задълбочаването на синдрома на родителско отчуждение у децата е поведението (съзнавано или несъзнавано) на бащата и неговите родители при дълбокия междуличностен конфликт между родителите, то и основното средство за преодоляването на проблема е промяна именно в поведението на двамата родители. Съда приема, че действията на бащата, с които способства за отчуждаването на децата от майката, като не насърчава срещите между тях, са противоправни и не са в интерес и на децата и намира, че вината за това, както и за психичното състояние на децата, е изключително на бащата, което изключва дори възпитателски качества у него. По делото е установено, че двамата родители още отпреди развода са в изключително обтегнати отношения, не умеят да общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на децата, както и да изискват от своите роднини, близки и приятели подобаващо отношение към другия родител в присъствието на децата, поставили са ги в дисфункционална среда, като са ги направили свидетели на различни видове насилие и манипулации в отношенията, което се отразява негативно върху тяхното развитие. Двамата родители и повече бащата и неговите роднини проектират своя дълбок конфликт в отношенията си с децата и ги въвличат в него. Вместо да ги подготвят за по-леко преодоляване на стреса от разпада на семейството и раздялата с другия родител, да ги успокоят и да съдействат за възстановяване авторитета на другия родител, бащата допълнително травмира, обърква и превръщат децата в буфер на противоположни интереси и в средство за въздействие върху другия родител. Майката, показва различно отношение и с поведението не показва негативно отношение към бащата, като не отрича бащата у съзнанието на децата и нейното отношение за разлика от бащата способства за подобряване състоянието на децата и за преодоляване травмата от развода, което вече се наблюдава в поведението на децата видно от заключението на вещото лице.
Т.е. поведението на бащата е довело до развитието и задълбочаването у децата на синдрома на родителското отчуждение спрямо майката, израз на което е било и нежелание на живеят с нея в началото на 2019г. Изключително обезпокоително е пълното отричане на майката в съзнанието на децата и наличието на агресивни настроения спрямо нея към онзи момент. Изключително положително е обстоятелството, че след като децата са предадени а майката и реално живеят при нея от месец февруари се наблядава промяна в състоянието им като те преодоляват отчуждението си към майката, а наред с това общуват и пълноценно с бащата, за което именно майката способства.
При установените по делото факти, настоящият състав намира, че изключително негативно за децата включително в емоционално отношение ще е решение, с което да се промени фактически установеното от месец февруари 2019г. съвместно съжителство на децата с майката – децата живеят в ново жилище, ходят на училище в гр.Разград, установяван нови отношения, включително имат пълноценно общуване и с двамата родители. Промяната в живота на децата според съда има положително отношение и не следва да бъде прекъсвана.
В този смисъл съда намира, че следва да отхвърли иска и като последица от това присъди съгласно чл.78, ал.3 ГПК на ищеца да заплати на ответника направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и платен депозит за вещо лице в размер на 150.00 лева.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение платено от ответника в размер на 1000.00 лева ищеца е заявил възражение за прекомерност и съда съобрази следното: Платения размер на адвокатско възнаграждение е 500 лева и за всяко следващо проведено съдебно заседание /пет заседания/ още по 100.00 лева.
Платеното адвокатско възнаграждение от 500.00 лева съда намира за справедливо с оглед предмета на спора и фактическата и правна сложност. По отношение допълнителното възнаграждение, разпоредбата на чл.7, ал.8 от Наредба № 1 от 8.07.2004г. за минималните размери на адвокатките възнаграждение предвижда при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание да се заплаща допълнително по 100.00 лева. По делото е проведено на 11.02.2019г. заседание по привременни мерки, отложено поради нередовна процедура по призоваването за 15.02.2019г.. На 15.02.2018г. съда се е произнесъл по възражение за неподсъдност и е отложил отново делото. В тези две заседания не е даван ход на делото, а след това са проведени още две заседания на 4.09.2019г. и на 4.11.2019г., когато спора е приключен. Така съда намира, че делото реално е приключено в две съдебни заседания и не следва да присъжда на ответника допълнително възнаграждение по чл.7, ал.8 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете на К.Е.М., ЕГН ********** с адрес *** против А. Махсудова М., ЕГН ********** с адрес *** по чл.59, ал.9, вр. чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, чл. 149 от СК, за изменение на режима на упражняване на родителските права, определени с влязло в сила Решение № 130/19.05.2017 г. по гражданско дело № 498/2017 г. по описа на PC - Разград по отношение малолетните деца Екрем Красимиров Е., ЕГН ********** и Крис Красимиров Е., ЕГН **********, за определяне на режим на лични отношения между майката и малолетните деца и за заплащане на издръжка от майката за двете деца, включително за минало време, като неоснователни и недоказани.
ОСЪДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К.Е.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А. Махсудова М., ЕГН ********** с адрес *** в процеса разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева и платено възнаграждение на вещото лице в размер на 150.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд- Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: