О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.07.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На двадесети юли 2020 година В закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Председателя
В.ч.гр.д. № 150 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 274 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от С.Й.-К. срещу
определение № 2007/20.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 1131/2018г. по описа на
РС-Търговище, с което е оставена без уважение молба вх. № 9198/18.09.2018г. по
делото, подадена от Елена Анатольевна Осипова , за встъпване като трето
лице-помагач на страната на ответника С.Й.-К., по реда на чл. 218 от ГПК, като
неоснователна.
С оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на определението се иска неговата отмяна и уважаване молбата за встъпване на третото
лице-помагач, по реда на чл. 218 ГПК.
В жалбата се излагат следните оплаквания: Отказът на
съда води само до ограничаване на правата на третото лице, което желае да
участва в процеса като трето лице-помагач, за да защити свои законни права и
интереси. Един от основните мотиви на съда за да постанови определението е
наличието на брачен договор, сключен на 18.09.2017 г., от съдържанието на който
съдът е извел неправилен извод, че дължимите суми не са усвоени с цел
закупуване и заплащане на храна, комунални услуги, ел. енергия, вода,
телевизия, ремонти и поддържане на семейно жилище и др. и е неприложима
разпоредбата на чл. 7 от брачния договор относно разходите за задоволяване на
нуждите на семейството. Въззивникът възразява, че това не е така и сумите са
усвоени именно в унисон с чл. 7 от Брачния договор, поради което следва да бъде
допуснато участието на третото лице-помагач по реда на чл. 220 от ГПК във вр. с
чл. 218 от ГПК.
При извършената проверка, съдът констатира,
следното:
Частната жалба е допустима, разгледана по същество е
неоснователна.
Гр.дело №
1131/ 2018г. по описа на РС-Търговище е
образувано по предявен от “Първа инвестиционна банка” АД гр.София против С.Н.Й.-К.
иск за установяване на вземане, представляващо задължение по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит(овърдрафт) по разплащателна сметка №
206СС-R-001552/08.02.2016г., от която - главница в размер на 5 000лв.,
просрочена договорна лихва за периода от 19.09.2016г. до 21.03.2018г. в размер
на 1 646,87лв., просрочена наказателна лихва за периода от 06.10.2016год. до
26.03.2018год. в размер на 516,44лв., годишна такса за поддържане на картата в
размер на 78лв. и разноски по събиране на вземането в размер на 126лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2018год., до
окончателното изплащане на сумата, въз основа на извлечение от счетоводните
книги на банката, на осн. чл.417,т.2 от ГПК, както и разноските по делото, по реда на
чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.
По делото е постъпила молба Вх.№ 9198/18.09.2019 г. от Елена Анатольена
Осипова- съпруга на ответника, с която молба Осипова заявява желанието си да
встъпи в производството по делото, като трето лице-помагач на ответника, на
осн. чл.218 от ГПК. Молителката сочи, че
договорът за кредит на ответника бил сключен по време на брака им, без нейно съгласие, поради което евентуално решение във вреда на ответника
застрашава нейните лични права и
интереси и следователно тя има правен интерес да встъпи по делото като помагач на ответника.
В указания тридневен срок ищецът е депозирал писмено
становище, с което счита молбата за встъпване на съпругата на ответника за
недопустима, неоснователна и недоказана.
В тридневния срок ответникът Й.-К. е депозирал молба, с която не е взел
становище по същество, а само по приложените доказателства.
Депозираната от Елена Анатольевна Осипова молба за
встъпване като трето лице-помагач на ответника е подадена в срока по чл.218 от ГПК и е допустима, но неоснователна.
Не е спорно по делото, установява се и от
приложените писмени доказателства, че процесният договор е сключен между
банката и ответника. Молителката и ответникът са съпрузи, сключили граждански
брак на 09.11.2015г. в Руска Федерация, за който е съставен акт № 0025 от
11.02.2016г. в Община Търговище. Не е спорно и обстоятелството, че между
съпрузите е сключен брачен договор от 18.09.2017г., пораждащ действие от
момента на сключването на брака (чл. 12),
съгласно който договор за задължения, поети от единия съпруг, той отговаря
лично (чл. 8).
По смисъла на закона третото лице помагач не е
главна страна в производството и то може да се развие без негово участие. То е
от допълнителните страни в производството, които не са страни в материалното
правоотношение. Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита правата
на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят
спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия спор. Правният интерес
е предпоставка за встъпване на третото лице-помагач по делото. Този интерес се
изразява в това, че решението по висящото дело може да разпростре СПН и по
отношение на него, или когато решението по това дело ще бъде основание за
предявяване на обратен иск срещу него, или когато това решение ще затрудни
защитата на правата на третото лице срещу подпомаганата страна. Ако такъв
интерес не е налице, то не се допуска.
В случая съдът намира, че не е налице правен интерес
за молителката да встъпи в процеса. Същата не е поръчител или съдлъжник по
предоставения на ответника кредит, неговите задължения не рефлектират върху
нейната правна сфера, предвид и сключения между страните Брачен договор,
съгласно който за задължения, поети от единия съпруг, той отговаря лично. Нито
към молбата за встъпване, нито към жалбата са представени доказателства,
установяващи правен интерес от встъпването на третото лице помагач, нито са
изложени конкретни обстоятелства, обуславящи такъв интерес. Евентуално
постановено решение, с което се уважава предявения срещу ответника
установителен иск не би повлияло на правната сфера на помагача.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, изложил
е подробни и обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав, и на осн.чл. 272 от ГПК съдът препраща към
тях.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9а
от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС определението на въззивния съд, с което е
потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето
лице-помагач не подлежи на касационното обжалване.
Въз основа на изложените съображения, съдът
О П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.Й.-К. срещу
определение № 2007/20.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 1131/2018г. по описа на
РС-Търговище, с което е оставена без уважение молба вх. № 9198/18.09.2018г. по
делото, подадена от Елена Анатольевна Осипова , за встъпването й като трето лице-помагач на страната на
ответника, в качеството на негова съпруга, по реда на чл. 218 от ГПК, като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване – т. 9а от ТР № 1/2013г. по
тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.