№ 932
гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100361 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Л. И., в която се излагат твърдения, че с
ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит *** от ***,
съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 400 лв., която се задължил да върне на
кредитора заедно с начислената договорна лихва в общ размер на 426,36 лв. в срок до
20.12.2021г. Изтъква се, че ищецът сключил с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство от ***, с който дружеството в качеството на поръчител се задължило
срещу заплащане на месечно възнаграждение от 38,48 лв. за периода от 20.09.2021г. до
20.12.2021г., да отговаря солидарно за задълженията на С. И. към „КРЕДИСИМО” ЕАД.
Излагат се твърдения, че ищецът платил на кредитора 50 лв. за погасяване на задължението
по кредита и 50 лв. за погасяване на задължението по договора за поръчителство като се
навеждат доводи за неяснота при формиране на годишния процент на разходите и
невключването на допълнителните разходи за възнаграждение на поръчител, с които се
надвишава размерът в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква се, че договорът за кредит е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, а договорът за поръчителство е недействителен тъй
като накърнява добрите нрави като сумата от 100 лв. за погасяване на задълженията по
кредита и за поръчителство е платена при липса на основание и подлежи на връщане. С
оглед изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи
нищожността на договорите за кредит и за поръчителство като се осъди „КРЕДИСИМО”
ЕАД да върне на ищеца платената без основание сума от 100 лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговори на исковата молба, в които
1
оспорват основателността на предявените искове. Признават сключването на процесните
договори като изтъкват, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на
изискванията на ЗПК, поради което е налице валидно основание за плащане на
претендираните сума. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *** между „КРЕДИСИМО” ЕАД в качеството на кредитор и С. И. в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит ***. Кредиторът предоставил
на кредитополучателя сумата от 400 лв., която следвало да се върне заедно с начислената
възнаградителна лихва от 26,36 лв. на 4 месечни вноски в срок до 20.12.2021г. Страните
постигнали съгласие ГПР по кредита да е 36,11 %, а годишният процент на
възнаградителната лихва – 31,25 %. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят се
задължил да предостави обезпечение чрез одобрено от „КРЕДИСИМО” ЕАД дружество -
поръчител, в изпълнение на което на *** сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД. Търговското дружество в качеството на поръчител се
задължило срещу заплащане на месечно възнаграждение от 38,48 лв., да отговаря солидарно
за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Страните уговорили
възнаграждението да се плаща по сметка на „КРЕДИСИМО” ЕАД на 4 месечни вноски
съгласно погасителния план. Между страните не се оспорва, че ищецът е извършил
плащания в полза на „КРЕДИСИМО” ЕАД от 50 лв. за погасяване на акцесорно задължение
по кредита и от 50 лв. за погасяване на задължение за възнаграждение по договора за
поръчителство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в него и съпоставката им с тези на договора за
предоставяне на поръчителство се достига до извод, че с последния се въвеждат
допълнителни разходи по кредита от 153,92 лв. за възнаграждение на поръчител, които не са
включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът определен в чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелствата, че чл. 4 от договора за кредит въвежда
обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - поръчител, че „КРЕДИСИМО” ЕАД е
едноличен собственик на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, извършващ дейност
по сключване на гаранционни сделки и че плащането на вноските за възнаграждение на
поръчителя се извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за
предоставяне на поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение
2
във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което постъпва като
печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с
която то е уговорено е нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен
и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания
при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти
размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно
чл. 22 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, защото с него
не се учредява обезпечение за „КРЕДИСИМО” ЕАД, а се цели осигуряване на допълнително
възнаграждение по кредита, което да постъпи като печалба в полза на кредитора.
Уговарянето на поръчителство извън обезпечителната му функция противоречи на принципа
на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Поради изложеното
исковите претенции по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
Ищецът е внесъл по сметка на „КРЕДИСИМО” ЕАД сумите от 50 лв. за погасяване на
акцесорно задължение по кредита и от 50 лв. за погасяване на задължение за
възнаграждение по договора за поръчителство като поради недействителността на
облигационните отношения същите са платени без основание и подлежат на връщане, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задълженията. Поради изложеното исковите претенции по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също са
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото исканията на ответниците за присъждане на разноски са
неоснователни. Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска
помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат Е. И. по 480 лв. за адвокатско
възнаграждение. Същото е под минималния размер за всеки от предявените обективно
съединени искове и съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния
представител и с обстоятелствата, че то не се характеризира с правна и фактическа
сложност, и е решено в едно съдебно заседание.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците „КРЕДИСИМО” ЕАД и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД
следва да заплатят в полза на Великотърновския районен съд съответно 150 лв. и 50 лв. за
държавна такса за уважените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от С. Л. И. с ЕГН: ********** от ***, ул. „***”
№25, срещу „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, че Договор за
потребителски кредит *** от *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
3
22 от Закона за потребителския кредит.
Приема за установено по предявения иск от С. Л. И. с ЕГН: ********** от ***, ул. „***”
№25, срещу „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, че Договор за
предоставяне на поръчителство от *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Осъжда „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, да заплати на С. Л.
И. с ЕГН: ********** от ***, ул. „***” №25, сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - главница,
представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит ***
от *** и сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - главница, представляваща извършено без
основание плащане по Договор за предоставяне на поръчителство от ***, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2025г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Осъжда „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Е. Г. И. от ***, *** №3, ап. 57, сумата
от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Е. Г. И. от ***, *** №3, ап. 57, сумата
от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, да заплати в полза
на Великотърновския районен съд, сумите от 150 лв. /сто и петдесет лева/ за държавна такса
за уважените искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Осъжда „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, да заплати в полза
на Великотърновския районен съд, сумите от 50 лв. /петдесет лева/ за държавна такса за
уважения иск, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4