Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 334 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
20235315 от 26.10.2020 г. по гр.д. № 16712/2019 г. по описа на СРС, 168 с-в, е
осъден Г.П.Н., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, на
основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 5 760,62 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разходи,
изплатено от ищеца, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по щета № **********, за вреди, причинени на 16.01.2016 г. от
виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ищеца, при управление на МПС след употреба на алкохол, ведно
със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 956,01 лв. – обезщетение за забава за
периода от 28.07.2017 г. до 18.03.2019 г., като е отхвърлен иска по чл. 500 КЗ,
вр .чл. 45 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 5 764,80 лв. и
иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 959,20 лв.,
като неоснователни.
В срок е
подадена въззивна жалба Г.П.Н. срещу решението, в частта, с която са уважени
исковете по чл.500, ал.1, т.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Излага доводи за неправилност и недопустимост
на постановеното решение. Счита, че искът по чл. 500 КЗ не е доказан. Излага, че са налице нередовности на исковата молба, по която съдът е
постановил решението си, тъй като има разминавания в регистрационните номера на
увреденото МПС. Поддържа, че не е установено, че причинените щети са вследствие
на процесното ПТП. Не са предоставени доказателства, установяващи наличието на
алкохол в кръвта на водача. Не са представени доказателства за плащане от
страна на ищеца. Счита, че не е в забава, след като не е поканен надлежно. Отправя искане за отмяна на решението в посочената част
и отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въззиваемата
страна З. „Б.И.“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Отбелязва, че по делото е приета САТЕ, от която се
установяват причинените щети. По делото е приложен
административно-наказателната преписка, в която е приложен Проткол от ПТП, в
който е записано, че ответникът е с 1.03 % промила алкохол в кръвта. На
следващо място до ответника е била изпратена покана да заплати, но не
последният не е проявил инициатива да потърси пощенската пратка. Отправя искане
за оставяне без уважение подадената въззивна жалба.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно
за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови
обжалваното решение, СРС е приел, че фактическият състав на съдебно предявеното
вземане е доказан по основание. На 16.01.2016 г . ответникът Г.П.Н. е причинил
ПТП, поради движение с несъобразена скорост, със спрелия пред него лек
автомобил „Инфинити ЕХ 37“, рег. № *****, като е бил под с концентрация на
алкохол в кръвта 0,5-1,2 %. На следващо място е приел, че ищецът е заплатил
причинените щети от ПТП-то в размер на 5 760,62 лв., за която сума на
28.06.2017 г. ищецът е поканил ответника да му бъде възстановена.
Решението на
СРС е валидно и допустимо.
Във връзка с
доводите за неправилност по въззивната жалба съдът намира следното:
Застраховалият
гражданската отговорност придобива регресно право срещу застрахования при него,
когато се освобождава от отговорност по застрахователния договор на основания,
регламентирани изрично от закона - умисъл, употреба на алкохол и др., като в
тези случаи застрахователят е задължен отново по силата на закона да плати
застрахователно обезщетение на увреденото трето лице. При настъпването на
застрахователното събитие по застраховката "Гражданска отговорност"
възниква законовото задължение на застрахователя да плати, както и правото му
на регрес срещу застрахования, в случай че плати на увредения. В случая ищецът
е поискал връщане от лицето, което е било под застрахователната му закрила, на
платено от него застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" (ЗГО), като е основал иска си на обстоятелството, че при
настъпване на ПТП застрахованият е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
– чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ. В тази хипотеза се касае за
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като
първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования
или при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не
носи отговорност. Т. е., на основанията, изрично предвидени в закона /посочени
по-горе/, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на
увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл.
74 от ЗЗД, като регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно
право, подобно на това по смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.); ,
съответно – по чл. 432 КЗ, а възниква по силата на закона при наличието на
вече прекратено застрахователно правоотношение поради причиняване на
застрахователното събитие от страна на застрахования било умишлено, било поради
употреба на алкохол или упойващо средство, или управление на МПС без
свидетелство за правоуправление.
Следователно
възникването на регресното право на застрахователя срещу отговорния за деликта
е обусловено от наличието на определени правопораждащи факти, а именно: 1/.
наличието на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност"
между страните по делото, от една страна и от друга - прекратяване на същия и
освобождаване на застрахователя от необходимостта да извърши застрахователно
плащане поради причинен от застрахования деликт по време на управление на МПС -
когато законът определя неговото поведение като особено укоримо и той трябва да
понесе реално гражданската си отговорност /в частност поведение, което се е
изразило в управление на моторното превозно средство под въздействие на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма/; 2/.
настъпване на застрахователното събитие, причинено от застрахования въз основа
на правилата на деликтната отговорност в срока на покритие на застраховката;
3/. застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие виновно
да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма; 4/. изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение от застрахователя по силата на сключения договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на увреденото лице.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 16.01.2016 г. е реализирано ПТП с участието на МПС
„Алфа Ромео“ с рег. № *****, собственост на Н.Л., управлявало от Г.П.Н. и МПС „Инфинити ЕХ 37“, с рег № *****, собственост и
управлявано от Б.Н.. На следващо място посочва, че поради несъобразена скорост
ответникът реализирал ПТП в спрелия пред него л.а. с рег. № *****, като е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5 749,80 лв. за увредения
МПС „Инфинити ЕХ 37“, с рег № *****. Направил е искане за допускане на САТЕ за
да бъдат изчислени причинените щети на МПС „Инфинити ЕХ 37“, с рег № *****.
Действително първоначално има несъответствие в посочения регистрационен № на
МПС „Инфинити ЕХ 37“, но с оглед представените доказателства и цялостните
доводи, изложени в исковата молба, то несъответствието се дължи на допусната
техническа /печатна/ грешка, а не на нередовност на исковата молба, поради
неправилна индивидуализация на спора, като очевидно рег. № на МПС „Инфинити ЕХ
37“ е рег. № *****.
По
делото е приета САТЕ, от чието заключение се установява, че всички увреждания
по МПС „Инфинити ЕХ 37“, с рег № ***** са в причинно-следствена връзка с
настъпило от на 16.01.2016 г. ПТП в гр.
София, като стойността има е в размер на 5 760,62 лв., като твърдените във
въззивната жалба несъответствия не са налице.
По делото е представен
Протокол № 1630437/16.01.2016 г. за ПТП, настъпило на същата дата - 16.01.2016
г. в 16: 00 часа в гр. София, от който се установява, че ответникът при
управление на МПС „Алфа Ромео“ с рег. № *****, със скорост, несъобразена с
пътните условия, реализира ПТП с МПС „Инфинити ЕХ
37“, с рег № *****. В протокола е отразено, че ответникът е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 5 до 1, 2 промила.
Протоколът за ПТП е съставен от служител на ОПП– София. след посещение на
мястото на ПТП. Водачът на МПС е бил проверен за наличие на алкохол в кръвта и
съгласно техническо средство дрегер, е установена концентрация на алкохол в
кръвта. В частта, в която протоколът отразява лично
възприетите и удостоверени от съставителя му факти относно настъпване на ПТП,
самоличността на водачите, индивидуализацията на МПС причинените им вреди,
същият има характера на официален свидетелстващ документ и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл е и константната
съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т.
дело № 444/2010 г., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т.
дело № 768/2008 г., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.
дело № 423/2011 г., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.
дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.
дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
В съдебната практика е
изяснено, че надлежният ред, по който се установява употреба на алкохол или
друго упойващо вещество, е регламентиран в действалата към момента на
настъпване на процесното произшествие. Посочено, че употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява посредством използването на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Право на водача е да
прецени дали да извърши или не медицинско изследване, но за да може да обори
показателите, установени с техническо средство, той трябва да се яви в
указаното му лечебно заведение в указания му срок, което в случая е сторено.
Именно такъв е и настоящият случай – ответникът се е явил в лечебното заведение
в указания му срок и му е взета кръвна проба. В случая по делото не е
представено подобно изследване, като следва да се приеме, че именно посоченото
в протокола за ПТП количество алкохол в кръвта е вярно.
С оглед на горното
правилно районният съд е уважил главния иск по чл.500, ал.1, т.1 КЗ за сумата 5760,62
лв. дължима от ответника.
По иска по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
При осъществяване на
фактическия състав по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, в полза на изплатилия
обезщетение застраховател се поражда регресно право, което обаче разгледано
като задължение на виновния водач – в случая ответника, възниква като
безсрочно. Следователно, за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг е
следвало ответникът да бъде поканен от ищеца – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото ищецът е представил регресна покана и обратна разписка с отбелязване, че
"пратката не е потърсена". От последната е видно, че регресната
покана не е връчена на ответника, нито лично, нито чрез някой от другите
нормативно предвидени способи за връчване. От представената обратна разписка не
може да се направи извод за надлежно връчване на ответника на регресна покана,
респ. за поставянето му в забава за регресното задължение, поради което не може
да се направи извод и че акцесорното задлъжение за обезщетение за забава върху
главницата е възникнало, респ. че ответникът дължи заплащане на претендираното
от ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените
съображения, съдът приема, че искът за обезщетение за забава е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В първоинстанционното
производство ищецът претендира разноски в размер на 1 240,59 лв., като с
оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени 1 063,56 лв., като за
горницата първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Във въззивното
производство въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на
100.00 лв. С оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 85,73 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20235315 от 26.10.2020 г. по гр.д. № 16712/2019 г.
по описа на СРС, 168 с-в, в частта, с която е осъден Г.П.Н., ЕГН ********** да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от
956,01 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.07.2017 г. до 18.03.2019 г.,
начислено върху главницата от 5 760,62 лв., представляваща застрахователно
обезщетение изплатено от ищеца, въз основа на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по щета № **********, за вреди, причинени на
16.01.2016 г. от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ищеца, при управление на МПС след
употреба на алкохол както и в частта, с която са присъдени разноски на З.
„Б.И.“ АД пред СРС за сумата над размера 1
063,56 лв. до сумата 1238.64 лв., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***** срещу Г.П.Н., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 956,01 лв. – обезщетение за забава
за периода от 28.07.2017 г. до 18.03.2019 г., начислено върху главницата от
5 760,62 лв., представляваща застрахователно обезщетение изплатено от
ищеца, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
щета № **********, за вреди, причинени на 16.01.2016 г. от виновно,
противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ищеца, при управление на МПС след употреба на алкохол
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20235315 от 26.10.2020 г. по гр.д. №
16712/2019 г. по описа на СРС, 168 с-в в останалата част, с която е осъден Г.П.Н.,
ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 500, ал.1,
т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 5 760,62 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разходи, изплатено от ищеца,
въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по щета №
**********, за вреди, причинени на 16.01.2016 г. от виновно, противоправно
поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца,
при управление на МПС след употреба на алкохол, ведно със законната лихва от
21.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК на разноски в размер на 1
063,56 лв.
ОСЪЖДА Г.П.Н., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, да заплати на
З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, сумата от 85,73
лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.