№ 16374
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20211110173742 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу Б. М., роден на
хххг., с адрес ул. ххх и А. Ш., родена на 1хххг., с адрес ул. ххх, съдебен адрес
гр. ххх, чрез пълномощника адв. В. М., с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците в качеството им на наследници по
закон на Б. Д. М., ЕГН **********, починал на 22.07.2020г., да заплатят на
ищеца при условията на разделност по равно следните суми: 1451,03 лева –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. до
м.04.2019г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.12.2021г. до окончателното плащане,
120,41 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 09.07.2020г., 56,35 лева – такса за предоставена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2021г. до
окончателното плащане, 11,13 лева – мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 09.07.2020г. Претендират
се и направените по делото разноски.
1
Ответниците, чрез пълномощника адв. В. М., са депозирали писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорват предявените искове. Излагат доводи, че не са ясни претендираните
суми помесечно и по компоненти. Навеждат твърдения, че ответницата А. Ш.
не е придобивала право на собственост или вещно право върху имота, тъй
като имотът е станал собственост на Б. М., съобразно сключен между
наследниците на Б. Д. М., починал на 22.07.2020г., договор за доброволна
делба, поради което претенцията по отношение на А. Ш била неоснователна.
Поддържат, че нито обемът на реално доставената в имота топлинна енергия
за процесния период, нито нейната стойност възлизат на спорната сума.
Излагат твърдения, че последният обитател на апартамента е починал през
1997г., като през процесния период имотът не е бил ползван, всички
радиатори са били изключени, както и били демонтирани всички батерии и
устройства за ползване на топла и студена вода. При условията на
евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност. Поради
изложеното молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за
ползвана топлинна енергия по аб.ххх.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между
тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
2
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
3
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответниците в качеството им на наследници по закон на
починалия потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота – Б. Д.
М., починал на 22.07.2020г. Не е спорно между страните по делото и се
установява от събраните по делото доказателства, че ответниците са
наследници по закон на Б. Д. М., както и, че процесният топлоснабден имот
към периода, посочен в исковата молба, е бил собственост на техния
наследодател, поради което същите отговарят за задълженията за ползваната
топлинна енергия в имота, съобразно дяловете си от наследството, а именно
по 1/2. Доколкото към процесния период потребител на топлинна енергия е
бил наследодателят на ответниците, неотносими към настоящия спор са
представените доказателства за извършена от наследниците делба на
имуществото, оставено от наследодателя им, при която процесният
топлоснабден имот е поставен в дял на ответника Б. М..
Поради това съдът приема, че наследодателят на ответниците е бил
битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на
ЗЕ, за имота абонатен ххх, а ответниците в качеството си на наследници по
закон отговарят за задълженията, съобразно дяловете си от наследството, а
именно по 1/2.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
4
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Т с“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за наследодателя на ответниците е възникнало задължение по
силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото
дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение
на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
5
експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите
технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани
индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен ххх.
Неоснователни са направените от ответниците възражения във връзка с
начислените на база суми за отоплителен сезон 2018/2019г. поради
неосигурен достъп. От представените документи от третото лице – помагач се
установява, че за процесния топлоснабден имот не е осигурен достъп за отчет
на уредите на предварително обявените дати – 23.05.2019г. и 26.05.2019г.,
като това е удостоверено с подписите на лица от етажната собственост – С и
А, за които не се спори, че са обитатели на същата сграда. Така
удостоверените обстоятелства не се опровергават от показанията на
разпитаната по делото свидетелка Р Д.а Т, която посочва, че винаги е
осигурявала достъп на топлинния счетоводител за процесния имот, тъй като
тези показания са общи и от тях не се установяват конкретни обстоятелства
относно отчета на уредите именно за спорния период.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на
сумата от 1451,04 лева. В случая ищецът претендира главница в по-нисък
размер, а именно сумата от 1451,03 лева, поради което предявеният иск е
основателен и доказан в пълния му предявен размер.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
6
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като
са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен ххх.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да
установят, че са платили на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана
топлинна енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение за
процесния период, не са ангажирали доказателства за извършени плащания.
Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност, което съдът намира за основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г.
ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни
7
задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е подадена на
23.12.2021г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за стойността на
доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди 05.10.2018г. (при
съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците) са погасени по давност.
Поради това вземанията на ищцовото дружество за начислените месечни
вноски за за част от процесния период, а именно от м.10.2017г. до
м.07.2018г., определени по прогнозна консумация за сградата, се явяват
погасени по давност, тъй като последващото издаване на обща фактура по
реда на чл.32 от общите условия за потребеното количество топлинна енергия
за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на
начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата. Погасени по давност са и вземанията за
услуга дялово разпределение за посочения период. Вземанията на ищцовото
дружество за доставената топлинна енергия за останалата част от исковия
период, а именно от м.08.2018г. до м.04.2019г. в размер на 1222,85 лева, както
и вземанията за извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.08.2018г. до м.04.2019г. в размер на 23,90 лева не са погасени по давност и
до този размер исковете следва да бъдат уважени.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за
консумирана топлинна енергия през процесния период са приложими Общи
условия на "Т С" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
8
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2018г. и 2019г. разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2018г., и
31.07.2019г., , а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2018г., респективно на
14.06.2019г. (45 дни след изтичане на периодите, за които се отнасят
фактурите, считано от 30.04.2018г., 30.04.2019г.). При това положение, с
оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на Общите условия,
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до
ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху
вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след
покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответниците.
9
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 497,80 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 187,20 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ Б. М.,
роден на хххг., с адрес ул. ххх и А. Ш., родена на 1хххг., с адрес ул. ххх,
съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. В. М., в качеството им на
наследници по закон на Б. Д. М., ЕГН **********, починал на 22.07.2020г., да
заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
при условията на разделност по равно следните суми: 1222,85 лева – главница
за незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2018г. до м.04.2019г. за
топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.12.2021г. до окончателното плащане, 23,90 лева –
такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.
м.08.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.12.2021г. до окончателното плащане, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 497,80 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цената на доставена топлинна енергия за
разликата над присъдената сума от 1222,85 лева до пълния предявен размер
от 1451,03 лева и за периода от м.10.2017г. до м.07.2018г., и предявения иск
за таксата за извършена услуга дялово разпределение за разликата над
присъдената сума от 23,90 лева до пълния предявен размер от 56,35 лева и за
периода от м.05.2017г. до м.07.2018г., като погасени по давност, и исковете
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните суми: 120,41 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 09.07.2020г., и 11,13 лева – мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 09.07.2020г., като
неоснователни.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на Б. М., роден на хххг., с
адрес ул. ххх и А. Ш., родена на 1хххг., с адрес ул. ххх, съдебен адрес гр. ххх,
чрез пълномощника адв. В. М., разноски по делото в размер на 187,20 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Т с“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11