№ 19675
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110119704 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С. ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.***********************, срещу ответник С. А. И., ЕГН **********, с адрес
гр.*************, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ -
обща сума от 3857,45 лева, от които сумата от 3070,82 лева дължима главница
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.5.2015г.-
30.4.2017г., ведно със законната лихва от 12.9.2019г./дата на подадено заявление по чл.410
ГПК в съда/ до изплащане на вземането, 758,70 лева мораторна лихва върху главница ТЕ за
забава от 14.9.2016г. до 3.9.2019г., както и суми за дялово разпределение/ДР/ - 21,96 лева
дължима главница за период 1.8.2016г.-30.4.2017г., ведно със законната лихва от
12.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,97 лева лихва върху главница за
ДР за периода от 30.9.2016г. до 3.9.2019г., като сумите са начислени за топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр.*************, аб.№ ******, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/ на 10.10.2019г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 52524/2019г. на СРС, 148
състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ЗЕ за периода и имота описан в ЗИ и в ИМ. Посочва, че съгласно действащите през
1
този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на
месечните дължими суми е 45 дни от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът
изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение. Твърди се, че ответника е изпаднал в забава.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски – за
заповедно и исково производство.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор/ОИМ/. С възражението по чл.414 ГПК е направил
само оспорване, че част от сумите са погасени по давност без да е посочил кои точно суми и
за кой период са погасени.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуален
представител по пълномощно, поддържа подадената ИМ и моли съдът да уважи исковите
претенции. Претендират се разноски по представен списък на съда.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от сина си Н.
С. И., като поддържа възражението за давност. Не прави допълнителни оспорвания на
предявените искове.
В о.с.з. третото лице помагач Т.С.С., ЕИК ***********, редовно призован, не се
представлява. Депозирало е писмена молба с доказателства с вх. № 323203/13.11.2023г.,
която е приета от съда/л.44-49 от делото/.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
цялото ГД№ 548/2022г. по опис на СРС, 148-ми състав, в което е ИМ ведно с всички
доказателства към нея - Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.
№ 3067077/12.9.2019г. по което е било образувано ЧГД№ 52524/2019г. по опис на СРС, 148-
ми състав; Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за
изпълнение в размер на 77,15лв.; списък на живущите в ЕС с адрес гр.*************; писмо
от СО-Район „Надежда“ от 5.5.2017г.; Договор между СЕС и „Т.С.С. от 12.11.2001г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; Протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост/СЕС/ за избор на фирма за дялово
разпределение и списък на етажните собственици от 30.10.2001г. и списък на СЕС;
Съобщения към Общи фактури от 31.7.2016г. и 31.7.2017г.; Извлечение от сметки по месеци
за процесния период за процесен аб.№******; Договор при Общи условия /ОУ/ сключен
2
между „Т.С. и “Т.С.С. на 3.6.2020г.; Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София публикувани във в-к Монитор през
2016г.; пълномощно за ищеца/.
По делото са приети ГД№ 714/2022г. на РС-Своге, и ВЧГД№ 930/2022г. на Софийски
окръжен съд, които са свързани с определяне на подсъдността и местно компетентния съд,
като делото в крайна сметка е върнато за разглеждане на СРС, като е образувано настоящото
ГД№ 19704/2023г.
По делото е приета молба с вх.№ 323203/13.11.2023г. на третото лице помагач Т.С.С.,
ЕИК ***********, с представени доказателства за извършени отчети в процесния имот за
процесния период/л.44-49/.
По делото е прието предходното заповедно производство по образуваното ЧГД №
52524/2019г. на СРС, 148 състав.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.34-42/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за процесния имот в процесния
период ответника дължи общо сумата 3846,12 лева за главници ТЕ и ДР, и за лихви, като
21,96лв. е главница за ДР, и 753,31лв. са общо дължимите лихви.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.422 и чл.415 ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответника в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот има качеството „потребител” по смисъла на чл.150 ЗЕ. Страните са били
във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия
през релевирания период при Общи условия за битови нужди. Няма спор за тези факти
между страните.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
3
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат за процесния обект на името на ответника.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице по приетата в хода на производството съдебно-счетоводна
експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно
доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период.
Ответникът е навел едно единственото възражение и то по реда на чл.414 ГПК/като не
подава ОИМ/, което следва да се разгледа от съда, защото има значение за спора е какви
суми са погасени по давност.
По възражението за настъпило погасяване по давност на сумите същото е частично
основателно. Видно е от ЧГД №52524/2019г. на СРС, което е предхождащото заповедно
производство на настоящото исково, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено в СРС на
12.9.2019г. Съгласно ТР №3/2011г. от 18.5.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
4
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/8.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на заявление по
чл.410 ГПК от ищеца пред съда. Следователно възражението на ответника за погасени по
давност суми е частично основателно, доколкото сумите предявени за период преди
1.8.2016г. са погасени по давност. Съгласно заключението на вещото лице по приетата ССЕ
това е разликата за главница ТЕ за сумата над 1591,08лв. до предявените 3070,82 лева, т.е.
иска за главница за ТЕ е основателен и следва да се уважи за главница ТЕ в размер на
1591,08лв. и за период 1.8.2016г.-30.4.2017г. Главницата за ДР следва да се уважи за
предявената сума и период, защото не е погасена по давност, т.е. следва да се уважи в
размер на 21,96лв. за период 1.8.2016г.-30.4.2017г.
По отношение на лихвите, съдът също достига до извод, че лихвата изчислена върху
главницата за ТЕ не е погасена по давност и следва да се присъди в размер от 479,57лв. за
периода от 14.9.2016 г. до 3.9.2019г., като съгласно ОУ на ищеца, които се прилагат по
отношение на ответника в настоящия случай, тази лихва се дължи, защото сумите за ТЕ не
са заплатени в разписаните срокове съгласно чл.32 и чл.33 от ОУ – 45 дневен срок след
изтичане на отчетния период. Тази лихва изчислена с електронен калкулатор на НАП от
съда върху главницата от 1591,08лв., която не е погасена по давност, следователно в този
размер следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до предявените 758,70лв.
По отношение на претенцията на ищеца за мораторна лихва върху ДР същата е
основателна, не погасена по давност и следва да се уважи в предявения размер и за
предявения срок, а именно сумата от 5,97лв. за период 30.9.2016г.-3.9.2019г.
Следва да се присъди и законната лихва върху главниците за ТЕ и ДР от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Същевременно, доколкото ответника, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимите суми, дължи заплащането им за уважената част от исковете.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Доколкото разноски са сторени само от ищеца, а ответника не е сторил такива/няма и
събрани по делото доказателства за това/, то разноски следва да се присъдят само в полза на
ищеца съразмерно с уважената част от исковете за исковото и заповедното производство, по
представен списък по чл.80 ГПК/л.50 от делото/. Ответникът от своя страна в последното по
делото проведено о.с.з. на 17.11.2023г. е заявил, че няма възражение по списъка на ищеца и
посочените в списъка суми.
Разноски са сторени от ищеца в размер на 704,30лв. за исковото и заповедното
5
производство, от които 77,15лв. доплатена ДТ, 400лв. депозити за ССЕ, и 100лв. за
юр.к.възнаграждение, както и 127,15лв. в заповедното производство. Съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъди сума в размер на 383,16лв.
На ответника съдът не присъжда разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Списък с разноски по чл.80 ГПК представя само ищеца /л.50/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С. ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.***********************, и ответника С. А. И., ЕГН
**********, с адрес гр.*************, че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ –
обща сума от 2098,58 лева, от които сумата от 1591,08 лева дължима главница
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.8.2016г.-
30.4.2017г., ведно със законната лихва от 12.9.2019г./дата на подадено заявление по чл.410
ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и сумата 479,57 лева мораторна лихва върху
главница ТЕ за забава от 14.9.2016г. до 3.9.2019г., както и суми за дялово разпределение/ДР/
- 21,96 лева дължима главница за период 1.8.2016г.-30.4.2017г., ведно със законната лихва от
12.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,97 лева лихва върху главница за
ДР за периода от 30.9.2016г. до 3.9.2019г., като сумите са начислени за топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр.*************, аб.№ ******, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/ на 10.10.2019г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 52524/2019г. на СРС, 148
състав, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете за главница
ТЕ за разликата над 1591,08лв. до предявените с ИМ сума от 3070,82 лева и за период
1.5.2015г.-31.7.2016г./поради погасяване по давност/, както и за лихва върху ТЕ за разликата
над уважените 479,57лв. до предявените 758,70лв.
ОСЪЖДА С. А. И., ЕГН **********, с адрес гр.*************, да заплати на Т.С.
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.***********************,
СУМАТА от 383,16 лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни
разноски по настоящото исково производство и по ЧГД № 52524/2019г. на СРС, 148-ми
състав, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С.С., ЕИК ***********, като трето
лице-помагач на страната на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на 3-то лице помагач със
6
съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7