Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение от 23.12.2011 год. по гр.д. № 2340 / 2011 год. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. - В., Сграда ..., ЕИК ., че Г. Д. Г. от гр.В.Т. ,ул.”Д.Ч.”,№...не дължи сумата от 803,81 лв., за доставка на ел.енергия по фактури № */28.04.2011 год., за периода от 02.06.2010 год. - до 16.112010 год.,на основание да е приложим корекционен механизъм за преизчисляване сметката на потребителя,с абонатна партида № * .С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. - В., Сграда... ЕИК ... да заплати на Г. Д. Г. сумата от 250 лв., представляващи направени по делото разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. – В. с. № ... ЕИК ....Жали се решението вцялост.Прави се оплакване за неправилност на постановения съдебен акт.Навеждат се подробни съображения. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат.Прави се възраµение за неподведомственост на предявения иск.Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба.Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание ответникът не се представлява.Постъпила е молба ,с която се поддържа депозирания отговор. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Обжалваното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Настоящият състав на въззивната инстанция намира възражението за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища, поради изложените съображения, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове, за неоснователно. Подведомствеността е от гледището на органа неговата компетентност (власт) да издаде определен държавен акт, а от гледището на въпросите (делата), които органът е овластен да решава, подведомствеността е тяхното подчинение на неговата власт. Правата и задълженията, по които възникват спорове, се извеждат от правни норми, отнасящи се към гражданското, финансовото, административното и други отрасли на правото. Затова отделянето на гражданскоправните от административноправните спорове важат същите разграничителни критерии, въз основа на които нормите на действащото право се разпределят в различните клонове на правото. Всеки правен отрасъл се характеризира с метода на регулиране на съответните обществени отношения. Определящо и типично за метода на гражданското право е равенството на участващите в правоотношението правни субекти, а за метода на административното право – неравенството между страните – власт на едната и подчинение на другата. От тези именно критерии трябва да се изходи, за да се определи към кой отрасъл на правото се отнасят нормите, от които се извежда спорното право, т.е дали искането за установяване на недължимостта на корегираната сметка е граждонскоправно или административноправно. Решаваща за тази цел е искането. Когато искането е така формулирано, че не се цели съдът да излезе извън пределите на компетентността си, като издаде, измени или отмени административен акт, делото ще е гражданско, ако цели защитата на претендираното право, какъвто е настоящия случай. В случая индивидуализираният с исковата молба спорен предмет на делото определя спора като гражданскоправен - искане за установяване на недължимостта на корегираната сметка, доколкото същата представлява насрещна престация срещу оказана услуга по сделка, и като такъв той е подведомствен на гражданските съдилÞща. То (делото) не се превръща в административно само защото разрешаването му е в зависимост от преюдициални административноправни въпроси или от възражения на ответника черпени от административни актове – решението на ДКЕВР. Защото естеството на делото се определя от естеството на правото, относно което се търси решение, а не от преюдициалните за това право въпроси и правоотношения или от възраженията на ответника. Споровете относно валидността на смесени фактически състави, съчетаващи граждански и административни елементи, са граждански даже когато са опорочени административните елементи, стига гражданския елемент да преобладава и последиците на целокупнния състав да са граждански. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявен е отрицателно установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК,който съдът намира за основателен и доказан. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът Г. Д. Г. е потребител на ел. енергия за битови нужди и клиент на ответника за обект : гр. В. Т., ул. „Д. Ч.”,№...,за което е открита партида с абонатен номер *. смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Служители на „Е. Б. М.” са съставили протокол за техническа проверка № 320859/16.11.2010 год.,подписан от лицето Д. Г.,записана като присъствала на проверката в качеството й на дъщеря на ищеца и свидетел.Проверяващите са установили,че провереното СТИ е еднофазен индукционен електрометър ,тип Н 10t,с фабричен № 2715573,както и че,при измерване работата му с калибриран уред, „при товар I = 20.09.А дискът не се движи” и са го подменили с нов.Подменения електромер е представен за метрологично замерване от ответника след 5 месеца по искане на ответното дружество.Констатациите от експертизата са отразени в констативен протокол № 300/21.04.2011 на БИМ - Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”-Русе.Въз основа на този протокол е изготвена и предоставена на ищеца счетоводна справка № 1617/26.04.2011 год. за корекция на сметки при неточно измерване на ел.енергия на основание чл.38,ал.3,т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ за периода от 02.06.2010 год. - до 16.11.2010 год. ,издадена е фактура на „Е..Б. П.” за сумата от 803,81 лв. Правата и задълженията между страните по възникналото правоотношение съгласно чл.98а и 98 б от ЗЕ се уреждат от Общи условия,утвърдени от държавен регулаторен орган ДКВЕР и такива са влезли в сила за двете страни.Те обвързват страните ,а за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Спорно по делото е валидността на осъществената процедура по извършената от ответника едностранна корекция на обема и стойността на доставената за минал период ел.енергия и правилността на определяне на начислената за плащане сума.Правото да се извършва корекция е урудена в чл.37 от ОУ на Е. -М..Процедурата и методиката за коригиране на задълженията на потребителя е посочена в чл.38 от ОУ на Е..-М.Сочените разпоредби според ищеца имали за цел да уредят отношенията при неизправно средство за търговско измерване,при което се достигало до неточно измерване или друга причина да не се измерва изобщо ел.енергията. Според въззивната инстанция,в настоящия спор се касае до реализация на договорна отговорност,вследствие неизпълнение на задължение от страна на потребителя. - чл.28,вр.чл.24 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ,вр.чл.16,ал.5,вр.чл.38 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия,вр.чл.79,ал.1,чл.82 от ЗЗД.Отговорността в тези случаи е виновна и във фактическия й състав следва да се установи действието/бездействието/,размера и характера на вредите както и субективното отношение на дееца. От приложения по делото протокол на независимата метрологична експертиза се установява факта на неправомерното въздействие върху СТИ,изразяващо се в поставен допълнителен меден проводник/ шунт/ на токовата бобина,което е единствената причина за непълното отчитане на електроенергията от СТИ. С оглед разпределяне на доказателствената тежест,в тежест на ответното дружество е ,при условията на пълно и главно доказване да установи,че ищецът е осъществил неправомерно въздействие върху СТИ.Изложеното сочи,че факта на неправомерното въздействие сам по себе си не е достатъчен за да възникне претендираното към ищеца от ответното дружество право на корекция на сметките.В тежест на ответника е да установи и останалите елементи на фактическия състав: че на 16.11.2010 год. ответното дружество е извършило по реда и условията на ОУ на „Е. М.” проверка на СТИ,предназначено за измерване на потребената ел.енергия на обекта на ищеца -клиент на дружеството ;непълното отчитане на ел.енергията от електромера се дължи на причина вменена във вина на ищеца.Да докаже ,че ищецът лично или чрез сговор с друго лице е създал тази причина за неотчитането на консумираната ел.енергия.Събраните по делото доказателства сочат на неспазване на установените правила от страна на ответника при извършване на проверката на електромера на сочената дата,16.11.2010 год., съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от ОУДПЕЕЕМ.Съгласно залегналото в ОУ, контролната проверка на специалното измервателно устройство изисква тя да се извършва при личното присъствие на клиента или на упълномощено от него лице.Този факт на присъстие е правопораждащ елемент от фактическия състав на претендираното корекционно право ,гаранция от злоупотреба.Едва след като ползвателя /потребителя на ел.енергията/ не може да бъде намерен,тогава отсъствието му може да бъде заменено с присъствието на свидетел.Този свидетел следва да присътва на всички действия извършвани от органите на Е. Б. Мрежи „ и констатациите им,като подпише съставения за случая протокол.-чл.62,ал.2 от ОУ.На следващо място съставения протокол е оспорен като съдържание,относно достоверността на отразените в него констатации на факти.Същият е частен документ и като такъв не притежава материална доказателствена сила обвързваща съда и другата неподписала го страна.Представения протокол носи подписа на лице,за което е записано,че е на дъщеря на потребителя,присъствала на проверката.Този факт не е потвърден от разпитания в първоинстанционното производство свидетел И. М. И. - служител на ответника.Разпитания в с.з. на 17.10.2011 год.свидетел е заявил,че не си спомня кой е присътвал на проверката./л.58 от първ.дело/.Изложеното сочи,че ответникът не е доказал по безспорен начин твърдяното външно вмешателство от страна на клиента -ищец върху проверяваното на 16.11.2010 год.СТИ.Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд,че след като ответникът не е доказал по безспорен начин това свое твърдение ,възниква съмнение у съда дали наличието на „чужд ,внесен отвън „ елемент” на посоченото място в електромера действително е било „заварено” като факт от служителите на „Е..М.” при извършване на проверката или не.Това е така,защото средствата за търговско измерване на ел.енергия,таблата и шкафовете където са разположени са собственост на „Е..М. Б.”.В подкрепа на изложеното следва да се отчете и факта,че и в двата протокола се съдържат данни за ненарушимост на двете пломби на завода производител.По делото липсват доказателства ищецът да притежава специални знания позволяващи му да въздейства върху електромера без да наруши пломбите и капака на измервателното средство. По тези съображения и на разгледаното основание претендираната от ответника сума в размер на 803,81лв. представляваща корекция на цена на консумирана ел.енергия по фактура № */28.04.2011 год. и претендирана е недължима.Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване. С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решението следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.12.2011 год. по гр.д. № 2340 по описа за 2011 год. на Великотърновския районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |