№ 1404
гр. София, 28.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Величка Борилова
Иванка Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501786 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба вх. №
11859/02.05.2025 г. на въззивника-ищец КОНПИ за изменение на
постановеното по делото Решение в частта за разноските, както следва:
-в частта, с която ищецът е осъден да заплати на адвокат Н. П. М. сумата
от 13 000 лв., адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
-в частта, с която ищецът е осъден да заплати сумата от 4 666,82 лв.
държавна такса в полза на САС и в
-частта, с която е потвърдено Определение № 260023/04.10.2024 г. по
гр.д.№ 948/2019 г. по описа на СОС, 6-ти състав.
Развиват се подробни съображения по същество с позоваване на
многобройна съдебна практика.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответните по молбата
страни В. И. М. и Л. Г. С. чрез процесуалния им представител адвокат М. с
надлежно учредена по делото представителна власт.
Поддържа се, че първите две искания са неоснователни, а третото
недопустимо. Твърди, че ищецът и при отхвърляне на исковите му претенции
дължи държавна такса по подробни съображения, изложени в отговора, също
се позовава на съдебна практика. Поддържа се неоснователност и абсурдност
на твърдението на ищеца, че не дължи никакви разноски и адвокатско
1
възнаграждение, тъй като делото било образувано по вина на В. М..
Неоснователност на твърдението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът като съобрази становищата на страните намира следното:
Молбата е процесуално допустима само по отношение на първите две
искания в частта им за изменение на постановеното по делото въззивно
решение в частта на присъдените пред настоящата инстанция разноски,
подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, за обжалване на
решението, а по същество е неоснователна по подробните съображения
изложени в мотивите на постановеното решение и съдебната практика, която
се споделя от настоящия въззивен състав и които мотиви не следва да бъдат
преповтаряни в настоящото определение.
-Искането и в частта му за изменение на въззивното решение, в частта, с
която е потвърдено Определение № 260023/04.10.2024 г. по гр.д.№ 948/2019 г.
по описа на СОС, 6-ти състав, е процесуално недопустимо и като такова
следва да бъде оставено без разглеждане.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд с частна касационна жалба при
условията на чл.280 от ГПК. Въззивникът е реализирал вече това свое право,
като е подал частна касационна жалба вх.№ 10614/17.04.2025 г., която е
администрирана.
По въпроса за дължимостта на държавна такса от КОНПИ е налице и
най-нова съдебна практика, в смисъла постановен от въззивния съд, а именно
Определение № 2426 от 14.05.2025 г. по к.ч.гр.д. № 1339/2025 г., Г.К., ІІІ Г.О.
на ВКС.
По въпроса за дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение.
Абсурдно е да се твърди, че завеждането на иска се дължи на виновното
поведение на ответната страна, доколкото такова в хода на производството не е
установено и именно по тази причина предявените искове са отхвърлени като
неоснователни. Именно с оглед неоснователността на претенциите си, ищецът
дължи на ответната страна направените от нея разноски в неоснователно
заведеното от ищеца производство.
По въпроса за липсата на прекомерност на заплатеното от ответните
2
страни адвокатско възнаграждение, съдът препраща изцяло към мотивите си в
решението.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Апелативен съд –
София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с правно
основание чл.248 ГПК с вх. № 11859/02.05.2025 г. на въззивника-ищец
КОНПИ за изменение на постановеното по делото Решение в частта за
разноските, както следва:
-в частта, с която ищецът е осъден да заплати на адвокат Н. П. М. сумата
от 13 000 лв., адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
-в частта, с която ищецът е осъден да заплати сумата от 4 666,82 лв.
държавна такса в полза на САС.
В тази част Определението подлежи на обжалване на основание чл.248,
ал.3 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането в частта му за
изменение на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено
Определение № 260023/04.10.2024 г. по гр.д.№ 948/2019 г. по описа на СОС, 6-
ти състав.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3