Р Е Ш Е Н И Е
№ _____________ от _______ юли 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.
с. БОГДАН РУСЕВ
При секретаря ИЛИЯНА КОЦЕВА,
Като разгледа въззивно
гражданско дело № 11879 от 2017-та година по описа на Софийския градски съд, докладвано от
мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ ГПК.
Образувано е
по Въззивна жалба, вх. №
5109707/17.07.2017г. на Софийския районен съд, подадена от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“
ЕАД чрез юрк. С.Д.срещу Решение №
157185/27.06.2017г. по гр.д. № 42176/2012г. на Софийския районен съд, І ГО, 162
състав, с което по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове е
признато за установено, че Л.С.С. и П.С.С. дължат на „Т.С.“ ЕАД при условията
на разделност сумите, както следва: 1459,39 лева, съставляваща главница за
доставена за периода м.07.2010г.-м.04.2011г. до имот в град София, но
незаплатена, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ
изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над 1459,39 лева до пълния
предявен размер от 1914,22 лева; сумата от 124,41 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 01.10.2010г.-16.05.2012г., , като искът е
отхвърлен за горницата над 191,41 лева до пълния предявен размер от 191,41 лева
и за периода 31.08.2010г.-30.09.2010г. Л.С. и П.С. са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД 184,49 лева разноски за заповедното производство и 358,46 лева разноски в
исковото производство. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ като
трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
С подадената
жалба описаното решение се оспорва в отхвърлителната му част като неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. С разликата от изравнителните
сметки била налице сума за получаване и били намалени задълженията за процесния
период, които били изискуеми и дължими. Първоинстанционният съд не бил взел
предвид обстоятелството, че, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия,
месечната дължима сума от купувача се формирала въз основа на прогнозна
консумация. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки
на база реален отчет. По този начин съдебно-счетоводната експертиза давала реално заключение относно дължимите
суми, начислени на база реалното потребление на топлинна енергия с включени
изравнителни сметки за периода, като последните били станали изискуеми именно в
процесния период. Моли се решението да бъде отменено в оспорената си част, а
претенциите да бъдат изцяло уважение. Претендират се разноски. С молба, вх. №
140043/23.10.2017г. на СГС, въззивникът е уточнил, че оспорва решението в
цялата му отхвърлителна част. За насрочените по делото пред въззивния съд
заседания въззивникът не изпраща представител.
Уведомени за
подадената въззивна жалба на 21.08.2017г., въззиваемите
Л.С.С. и П.С.С. чрез адв. З.А. ***, са подали в срока по чл. 263, ал. 1 вр.
чл. 62, ал. 2 ГПК Отговор, вх. № 5132702/12.09.2017г.
на СРС, в който обосновават становище за неоснователност на същата. В
публичното съдебно заседание пред въззивния съд, в което е даден ход на делото,
не се явяват и не изпращат представител.
Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по жалбата. Не изпраща представител
за съдебните заседания.
Софийският градски съд, като взе
предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ
на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. При
това положение, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд следва да реши
спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
Със
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 3313506/04.06.2012г.
на СРС, „Т.С.“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу Л.С.С. и П.С.С.
(при условията на разделност – по ½ от сумите) за сумата от 1914,22 лева,
представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия в имот в град София
за периода м.07.2010г.-м.04.2011г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 191,41 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2010г.-15.05.2012г.
Образувано е ч.гр.д. № 10652/2012г. на СРС, 91 състав. За
описаните в заявлението суми на 25.06.2012г. е издадена заповед за изпълнение.
Срещу същата в срока по чл. 414 ГПК П.С. и Л.С. са подали възражения. В срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за
претендираните спрямо П.С. и Л.С. суми (искова молба, вх. № 16121/10.09.2012г.
на СРС), като е образувано гр.д. № 42176/2012г. на Софийския районен съд, 162
състав. Ответниците са подали отговор на исковата молба, като са оспорили
предявените искове. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са
заключенията на вещи лица по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. За да постанови решението си, районният съдия е приел въз основа на
заключението на съдебно-техническата експертиза, че дължимата сума за топлинна
енергия е 1510,23 лева след приспадане на сумите за възстановяване след
изравнителните сметки. Съобразно доказателствата по делото е отчел наличие на
плащане по фактура за процесния период, като е приспаднал същото към главницата
и лихвите. По тези съображения е уважил иска за главница за 1459,39 лева, а за
лихви – за 124,41 лева, за горницата над които до пълните им предявени размери
е отхвърлил исковете.
Основателността
на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните
обстоятелства: 1. Качеството на ответната страна като потребител на топлинна
енергия; 2. Доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно
количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. В съответния
установен срок последният да не е заплатил дължимите за тази енергия суми; 4.
За иска за лихва – да е настъпил падежът на задължението, съответно да е
изтекъл съответен период от време след него.
Районният съдия е
изложил в подробно обосновани с оглед събраните по делото доказателства и
кореспондиращи им мотиви, в това число е съобразил писмените доказателства и
заключенията на вещите лица, въз основа на които е формирал заключението си
относно наличието на релевантните за спора факти и следващите от тях правни
изводи. Взети са предвид всички относими към изхода на делото факти.
Именно с цел обективно и безпристрастно изследване на фактическата
обстановка съдът е прибегнал до изслушването на становища на вещи лица по
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка
на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на
стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката
на правилното ѝ отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите
делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват
притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и
счетоводството. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се
назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими
специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др.
Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната
стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по
делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя
топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е
отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите
и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на
съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано
плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване,
като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила,
както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото
лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху
данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота,
съответствието на отчитането и уредите за измерването ѝ с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на
стойността на същата, настоящия състав на въззивния съд намира, че
основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз
основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на
изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка
на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от
прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните,
съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от
тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън
кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното
дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите,
съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети
лица или държавни органи. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
притежаващо съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в
съответни документи, в това число и изравнителни сметки и главни отчети.
Подробно, компетентно и аргументирано е изложило становището си по поставените
от страните въпроси, което с основание е кредитирано от първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се
осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и
последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално
доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този
момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за
възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така
за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става
кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия. Поради това е
неоснователно възражението, че основателността на предявените искове следва да
се преценява съобразно заключението и стойностите по съдебно-счетоводната
експертиза.
Правилно
първоинстанционният съд е съобразил представените от ответника доказателства за
плащане на суми в полза на топлоснабдителното дружество, попадащи в рамките на
исковата претенция и период. Правилно и в съответствие със заключенията на
вещите лица е пресметната крайната стойност на задълженията, поради което
възражения в противна насока са неоснователни.
По изложените съображения, доколкото други доводи за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт не са въведени, следва да се приеме, че решението на Софийския
районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в
оспорената си част, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена без
уважение.
По разноските
пред въззивната инстанция:
Съгласно чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Доколкото подадената въззивна жалба се оставя изцяло
без уважение, то право на разноски имат единствено въззиваемите П.С. и Л.С..
Същите своевременно още с отговора на въззивната жалба са заявили претенция в
тази насока. По делото са представени доказателства единствено за сторени
разноски за адвокатско възнаграждение. В
представения договор (л.24) е отбелязано, че е заплатено възнаграждение от
400,00 лева, но няма данни за размера в който то е уговорено. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за
доказване (ТР 6-2013-ОСГТК, т. 1), в това число и досежно размера на
уговореното адвокатско възнаграждение. Без отразяването му в този договор би
било невъзможно извършването на преценка дали и какво точно възнаграждение е
уговорено между страните и съответстват ли претендираните в процеса разноски на
размера и установените условия за заплащането му. Поради това претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство е
неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157185/27.06.2017г. по гр.д. № 42176/2012г.
на Софийския районен съд, І ГО, 162 състав, в
обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД
в качеството му на трето лице – помагач
на въззивника „Т.С.“ ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.