№ 202
гр. Шумен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500223 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №211/22.03.2023г. по гр.д.№1815/2022г. по описа на ШРС, съдът е
осъдил „Стронг строй“ ЕООД, ЕИК : *********, със седА.ще и адрес на управление – с.
Мараш, ул. “....” № 42, да заплати на А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, ул. “....” № 113, на всеки от тях, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, сумата от 3280 лева, подлежаща на
връщане, като получена на отпаднало основание, с която се обогатил неоснователно, за
сметка на ищците, отхвърлил е предявените от А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, ул. “....” № 113, срещу „Стронг строй“
ЕООД, ЕИК : *********, със седА.ще и адрес на управление – с. Мараш, ул. “....” № 42,
искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, за осъждане на
ответника, да върне на всеки от тях, сумата от 3780 лева, получени на отпаднало основание,
с които се обогатил неоснователно, за сметка на ищците, в останалата им част, до пълните
предявени размери, за сумата, от по 500 лева, за всеки иск, като неоснователни, осъдил е
„Стронг строй“ ЕООД, ЕИК : *********, със седА.ще и адрес на управление – с. Мараш, ул.
“....” № 42, да заплати на А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – гр. Шумен, ул. “....” № 113, на всеки от тях, на основание чл. 88, ал. 1, изр.
второ от ЗЗД, сумата от 2118 лева, обезщетение за вреди/претърпяна загуба/ от
неизпълнение на договори за изработка/СМР на подпорна стена от габиони с бетонов борд и
зидана подпорна стена от бетонни блокчета/, отхвърлил е предявените от „Стронг строй“
ЕООД, ЕИК : *********, със седА.ще и адрес на управление – с. Мараш, ул. “....” № 42,
1
срещу А. К. А., ЕГН : ********** и Ш. И. Х., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
Шумен, ул. “....” № 113, искове, с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за солидарното им
осъждане, да заплатя сумата от 12525,13 лева възнаграждение за приета работа, по договори
за изработка /СМР на бетонов борд върху габиони и зидана подпорна стена/, като
неоснователни, осъдил е „Стронг строй“ ЕООД, да заплати на А. К. А., и Ш. И. Х., на
всеки от тях, сумата от 1317,67 лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД №
2394/2021г., по описа на ШРС, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете, осъдил
е А. К. А. и Ш. И. Х. да заплатят, всеки от тях, на „Стронг строй“ ЕООД сумата от
119,15 лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 2394/2021г., по описа на
ШРС, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.
Решението е обжалвано от ответника „Стронг строй“ ЕООД , действащо, чрез
пълномощника си адв.В. П. от ШАК в частта му с която жалбоподателят е осъден да
заплати на всеки от двамата ищци А. К. А. и Ш. И. Х. на основание чл. 55, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД, сумата от по 3280 лева, на основание чл. 88, ал. 1, изр. второ от
ЗЗД, сумата от по 2118 лева, обезщетение за вреди, в частта с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя „Стронг строй“ ЕООД срещу А. К. А. и Ш. И. Х. искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на А. К. А. и Ш. И. Х. да
заплатят на жалбоподателя сумата от 12525,13 лева възнаграждение за приета работа, като
неоснователни, като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявените от ищците
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 88,
ал. 1, изр. второ от ЗЗД и да уважи предявените от ответника „Стронг строй“ ЕООД срещу
ищците насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД .
Двамата ищци А. К. А. и Ш. И., действащи , чрез пълномощника си адв.Г. Г. са
депозирА. отговор с който оспорват жалбата и молят съдът да я остави без уважение и
потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
нА.чието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е вА.дно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
2
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Двамата ищци са предявили срещу ответника обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 265, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то и чл. 88, ал. 1, изр.
второ от ЗЗД.
Не е спорно между страните ,че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор 83510.677.192 по кадастралната карта на гр.Шумен ,находящ се в местността
„....“ с адрес гр.Шумен ул..... №67 и изграждат в имота жилищна сграда. Поради нА.чието на
денивелация със съседните имоти е било наложително изграждането на подпорни стени на
границите на имота. Ответното дружество е предоставило на ищците оферти за следните
строително-монтажни дейности –оферта от 19.05.2021г. за поставяне на габиони с доставка
и монтаж на камъни в тях на обща стойност от 11 911.50лв. и оферта от 8.07.2021г. за
поставяне на бетонов пояс/борд/ върху габионите с последващ монтаж на ажурна ограда
върху него на обща стойност от 10 717.43лв. Ищците приели офертите и между страните
бил сключен договор за строителството на подпорната стена. За изграждането на
подпорната стена от габиони, с бетонов борд, ищците заплатили сумата от 6560 лева – 5000
лева, приспаднати от платен аванс от 6000 лева по договор от 29.04.2021г. и 1560 лева,
според фактура № 1605/30.06.2021г., които плащания не се оспорват от ответника.
Ответното дружество извършило строителството на подпорната стена и ищците установили
,че то е извършено със съществени недостатъци. От представеното от ищците
конструктивно становище изготвено от строителен инженер О.П. се установява ,че са нА.це
съществени недостатъци на изградената стена ,които са следните : габионите не са
изпълнени съгласно изискванията на нормативната уредба ,габионите не са осигурени
срещу плитко хръзване –поставени са върху подравнена земна повърхност без вкопаване в
земната основа ,като се разчита единствено на съпротивлението на триене с повърхността
,не е изпълнено изискването за хоризонталност „ на основната повърхност , т.е. габионите са
поставени по наклона на терена ,габионите не са осигурени против преобръщане –още
преди да е изпълнен целият обратен насип съоръжението е наклонено , армировката на
вертикалната част от бетоновата стена е положена в „зоната на натиск“ , а не според
изискванията за проектиране на бетонови конструкции – в „опънатата зона“ на действие
,нА.чни са вертикални пукнатини по бетовония елемент ,връзката между бетоновия елемент
и габионите се осъществява единствено от стоманената мрежа в горната част на габионите.
От заключението на вещите лица по назначената по ч.гр.д.№2394/2021г. по описа на ШРС ,
образувано на осн.чл.207 от ГПК се установява , че подпорната стена представлява
монтирани един до друг габиони и излят върху тях бетонов пояс с борд с дебелина 15 см и
височина от 30 см. до 72 см. в източната част и височина от 72 см до 25 см в южната част. В
западната част бетоновия борд не е завършен с дължина 1.65 см.Габионите не са фундирани
в геоложкия пласт и не са осигурени против замръзване на почвата. Зад тях няма монтирано
текстилно покритие, което да възпрепятства навлизане на почвени частици между камъните,
задръстването им и възможност за оттичането на водата. Габионите нямат свързващи спирА.
3
и шишове съгласно инструкциите за монтаж на габиони и са свързани с тел. Камъните в
габионите са с различна големина и не са редени, а са насипвани със строителна техника, в
резултат на което по дребните камъни излизат извън решетките на габионите. Допустимо е
част от камъните в габионите да бъдат по дребни и с размери по-малки от растера на
мрежата на габиона, но ако бъдат поставени в средата на габиона, което изискване не е
спазено. Поради неспазване на това изискване част от габионите са издути. НА.чни са и
компрометирани габиони с вече разкъсани стени. При огледа се установява, че част от
габионите не са вертикални, като част от габионите в източната стена излизат от
вертикалата с 10 см и са наклонени. Не са направени задължителните геоложки проучвания
на земната основа по частите на стената по границите на имота, не е изготвено
задължителното конструктивно становище за частите от стената с височина над 1.20 м, няма
разрешение включително и за влияещия на подпорната стена насип, който е с площ повече
от 30 кв.м; липсва издадена строителна линия, документи за характеристиките и
съответствие на всички вложени от строителя материА. и документи, които строителят
трябва да изготви за всички закрити видове работи, в т.ч. за уплътняване на пластове на
насипа в частите на стената с височина над 1.20 м и прилежащия и влияещ насип. В
западната част бетоновия борд не е завършен с дължина 1.65 см. В резултат на монтирането
на габионите по денивелацията на терена бетоновият борд е с различна височина. По време
на извършения оглед в стоманобетонния пояс, изграден върху габионите от южната страна
на имота са установени 4 броя пукнатини.
Според техническата експертиза изградената подпорна стена от габиони с бетонов
борд върху тях не отговаря на правилата и нормите за изграждане на подпорни стени. ВЛ не
могат да дадат решение за отстраняване на всички констатирани несъответствия с правилата
и нормите за изграждане на подпорни стени и дават категорично заключение, че е
необходим демонтаж на цялото съоръжение и че изграждането му трябва да започне отново,
като преди започване на изграждането на новата подпорна стена да се даде конструктивно
становище от инженер-конструктор и да се получи ново строително разрешение.
От представените от ищците две фактури се установява ,че те са заплатили общо
сумата от 4236лв. за премахване и извозване на стротелните отпадъци останА. след
разрушаването на подпорните стени.
Между страните е постигната и договорка за изграждането на още една подпорна
стена зидана от блокчета и комбинирана със стоманобетон за което ответникът е издал
оферта от 8.07.2021г. , изграждането на която е започнало ,но не е приключило, към
момента на прекратяване на отношенията между страните. Това обстоятелство е отразено в
заключението на вещото лице Момов, представено по ч.гр.д.№ 2394/2021г. на ШРС, който
констатира, че зиданата подпорна стена от бетонови блокчета 20/20/40 см само е започната,
но не е завършена. Вещото лице Г. също констатира, че започната подпорна стена по
западната граница от бетонови блокчета е недовършена. Към момента на преустановяване
на строителството, подпорната стена е изградена не повече от 20%, от юг на север в
началото четири реда, а края - три реда и два реда, което се установява и от показанията на
4
разпитаните свидетели П. и С.. Установи се по делото , че тази подпорна стена, дори на
етапа, на който е била изградена, има съществени недостатъци, които я правят негодна за
обикновеното и предназначение. Това се доказва, както от показанията на горепосочените
двама свидетели, така и от техническата експертиза по делото, в която вещото лице
инж.К.В.Д. посочва, че с оглед на височината на ската, който трябва да подпира тази стена
от 2.00 м до 3.50 м., е недопустимо технически и конструктивно да бъде изградена от
бетонови блокчета, които не могат да бъдат носещи елементи. За да се изгради такава
подпорна стена е необходимо разработването на проектна документация и последващо
разрешение за строеж.
Ищците са направили изявления за разваляне и на двата договора за стротителство на
двете подпорни стени направени в исковата молба и в отговора на насрещния иск в
сроковете по чл. 87, ал. 5 и 265, ал. 3 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 265, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД
предявени от двамата ищци срещу ответното дружество:
В тежест на ищеца по този иск е да докаже нА.чието на твърдяното между страните
облигационно правоотношение ,фактът ,че е изправната страна по договора и е изпълнил
задълженията си по него в срок , че изработеното от страна на ответника е с недостатъци,
които са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение и това е основание за развалянето на договора за изработка . Също така
ищецът следва да докаже, че е предал сумата на ответника и че получаването на същата е
на отпаднало основание-развален договор за изработка, а ответникът следва да докаже ,че е
нА.це правно основание за получаването на исковата сума. Безспорно е установено
предаването на сумата от 6560лв. от двамата ищци на ответното дружество и ищците са
изправната страна по договора и имат правото да го развалят. Установи се по делото ,че
изработената от ответника по договора подпорна стена от габиони, с бетонов борд е със
съществени недостатъци ,които я правят негодна за използване по предназначение като
подпорна стена. Всички недостатъци са подробно описани в становището на инж.О.П. ,в
заключението по тройната СТЕ и такива се сочат и от двамата свидетели на ищцовата страна
разпитани пред ШРС , които съдът напълно кредитира. Тези недостатъци правят
извършената работа негодна за нейното обикновено предназначение и имат такъв характер,
че стената трябва да се събори и работата да започне отначало. Работата е негодна, както за
нейното договорно, така и за нейното обикновено предназначение, защото поради
некачественото изпълнение, в разрез с технологичните правила, подпорната стена не е в
състояние да изпълнява функцията си.Също така подпорната стена представляват
незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в това си качество подлежи на
премахване , което е направено от ищците.
Възражението направено във въззивната жалба , че неправилно е прието от съда ,че се
касае за един договор включващ изграждането на подпорна стена от габиони и бетонов борд
5
върху нея и ажурна ограда е неоснователно. В случая се касае за едно съоръжение
изпълняващо ролята на подпорна стена и това е един цялостен обект , който за да изпълнява
своето предназначение на подпорна стена следва да е изградено изцяло ,като това са два
етапа на изграждане на една подпорната стена , поради което и съдът счита ,че в случая се
касае за един договор за изграждането на тази подпорна стена. ДА. договорите са два или
един не променя крайният извод на съда ,че тази стена е изградена с недостатъци ,които я
правят негодна , както за нейното договорно, така и за нейното обикновено предназначение,
защото поради некачественото изпълнение, в разрез с технологичните правила, не е в
състояние да изпълнява функцията си.
Не се установи по делото ищците да са приели изработеното от ответника касателно
подпорната стена. Предположението, че ищците не биха възложили изливането на
бетоновия борд, ако габионите са имА. недостатъци, не води до извод, че са приели монтажа
на габионите. Освен това недостатъците в монтираните габиони, видно от техническата
експертиза, са от такова естество, че не могат да се открият при обикновен начин на
приемане. Установените от тройната СТЕ многобройни и съществени недостатъци на
подпорната стена са били известни на ответника . Издуването на габионите се е получило
впоследствие след механичното им натоварване с излетия върху тях бетонов борд.
Впоследствие се е получило и разкъсването на част от габионите, както и изместването им
във вертикално положение. Но дори и след приемане на строителните работи, поръчващият
има право да развА. договора при констатиране на съществени недостатъци, правещи
работата негодна за нейното обикновено предназначение в срок от пет години.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът е следвало да приложи чл.161 от
ГПК, тъй като ищците разрушили процесната подпорна стена преди делото и по този начин
направили невъзможно извършване на техническа експертиза в хода на самия процес.
Всички възможни въпроси относно качеството на подпорната стена, включително нА.чието
на съществени недостатъци са били предмет на три експертизи, едната от които тройна, в
хода на ч.гр.д. № 2394/2021г. на ШРС, инициирано от ищците по реда на чл.207 от ГПК -
обезпечаване на доказателства, приложено към настоящото дело. При приемането на тези
експертизи ответникът е участвал и е имал възможност по реда на чл.208, ал.4 от ГПК да
поиска съдът да събери и други доказателства, посочени от него, поради което приетите
експертизи и установените в тях обстоятелства имат обвързващ характер в настоящия
процес. Ищците, след приключване на производството по обезпечение на доказателства са
пристъпили към разрушаване на подпорната стена съобразно и заключението на тройната
техническа експертиза. Възражението на ответника ,че било възможно ищците да са се
възползвА. от строителните материА. след разрушаване на подпорните стени, които от
икономическа гледна точка не било отчетено в обжалваното решение, не е доказано по
делото , но е и преклудирано, тъй като се прави за първи път във въззивната жалба.
Предвид гореизложеното предявените от ищците искове срещу ответника с правно
основание правно основание чл. 265, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД са
основателни и доказани до размера на сумата от 6560лв. или по 3280 лева, за всеки ищец ,
6
подлежаща на връщане, като получена на отпаднало основание, с която ответникът се
обогатил неоснователно, за сметка на ищците.
По исковете с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД: Ищците
претендират от ответника да им заплати по 2118 лева, обезщетение за вреди/претърпяна
загуба/ от неизпълнение на договори за изработка/СМР на подпорна стена от габиони с
бетонов борд и зидана подпорна стена от бетонни блокчета/
Договорите между страните, за изграждане на подпорни стени са развалени поради
ответно неизпълнение, изразило се в съществени недостатъци, правещи построеното
негодно да изпълни договорното и обикновено предназначение, и построяването му без
необходимото разрешение за строеж. Извършените разходи, за премахване на строежите
несъмнено съставляват претърпяна загуба, пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, предвидима, при пораждане на задължението. Затова исковете са
основателни и следва да се уважат в предявените размери, по 2118 лева за всеки от ищците –
суми, които за заплатили на трето лице за събаряне на стени и извозване на отпадъци, по
фактури на стр. 91 и стр.92 от делото на ШРС.
Ответникът е предявил срещу двамата ищци насрещни искове с правно основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7 648.12лв. с ДДС представляваща възнаграждение за
изработен бетонов борд и сумата от 4877.02лв. с ДДС представляваща стойността на
оградна стена с бетонови блокчета, общо сумата от 12 525.13лв.
По тези искове е в тежест на ищеца по тях да докаже нА.чие на вА.дно
правоотношение между страните (вА.ден договор за изработка); ищецът да е изпълнил
задължението си по договора – изпълнил е работата, без отклонения от поръчката и тя е
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение; ответникът-поръчващ
е приел работата; размера на дължимото според договора възнаграждение.
От заключението на назначената техническа експертиза, приета по реда на
обезпечение на доказателства по чл.207 от ГПК в ч. гр. д. № 2394/2021г. , се установява,
категорично, че извършената от „Стронг строй“ ЕООД работа по изграждане на борда над
монтираните от ответника габиони има съществени недостатъци, които я правят негодна за
нейното предназначение. Също така подпорната стена от бетонови блокчета е била
изградена от ответника само на 20%, което се установява от вещите лица по СТЕ по делото.
От заключението по СТЕ на вещото лице Д. по гр.д.№1815/2022г. по описа на ШРС се
установи ,че с оглед на височината на ската, който трябва да подпира тази стена от 2.00 м
до 3.50 м., е недопустимо технически и конструктивно да бъде изградена от бетонови
блокчета, които не могат да бъдат носещи елементи. За да се изгради такава подпорна стена
е необходимо разработването на проектна документация и последващо разрешение за
строеж. Работата по изграждането и на двете подпорни стени е негодна, както за нейното
договорно, така и за нейното обикновено предназначение, защото поради некачественото
изпълнение, в разрез с технологичните правила, те не са в състояние да изпълнява
функцията си. Поради това и договорът за строеж на подпорната стена, състояща се от
габиони и бетонов борд и договорът за изграждането на подпорна стена от бетонови
7
блокчета са развалени и А. А. и Ш. Х. са пристъпили към отстраняване на
компрометираните подпорни стени като непригодни да изпълняват предназначението си и
същите в момента не съществуват. И двете стени са изградени без необходимите за това
разрешения и са незаконни строежи и като такива подлежат на премахване.
Предвид изложеното, претенциите по насрещните искове на дружеството за плащане
на бетоновия борд и на оградната стена от бетонови блокчета са изцяло неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Възражението направено във въззивната жалба , че ШРС бил осъдил ответника да
заплати на ищците по предявените искове суми при условията на солидарност е
неоснователно. Видно е че ШРС и в мотивите на решението и в диспозитива е приел ,че
сумите по предявените от ищците искове се дължат от ответника разделно на всеки един от
ищците.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на
въззиваемите страни по 1200лв. разноски за въззивната инстанция за адвокатски хонорар .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №211/22.03.2023г. по гр.д.№1815/2022г. по описа на
ШРС в обжалваната му част.
Решението в останалата част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Стронг строй“ ЕООД, ЕИК : *********, със седА.ще и адрес на
управление – с. Мараш, ул. “....” № 42, да заплати на А. К. А., ЕГН : **********
направените деловодни разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 1200лв. за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Стронг строй“ ЕООД, ЕИК : *********, със седА.ще и адрес на
управление – с. Мараш, ул. “....” № 42, да заплати на Ш. И. Х., ЕГН : **********
направените деловодни разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 1200лв. за
адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9