Решение по дело №1209/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 95
Дата: 13 май 2019 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20183120101209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 95 / 13.5.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 17.04.2019г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1209/2018г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по подадена жалба на ***с която е оспорена Заповед №РД17-17-189/10.01.2018г. на ***,  с която е изменена Заповед №РД17-17 – 95/02.10.2017г., с която са разпределени масивите за ползване за стопанската 2017/2018г.  в землището на с. *** , общ. ***, в частта за ползвателя ***ЕООД поради наличие на нови писмени доказателства, неизвестни към датата на издаване на заповедта, като вместо  вместо “ ползвател  „ ***„ ЕООД “ , да се чете “ ***ООД “ и в частта, с която поради допусната явна фактическа грешка  в списъка на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ „ към регистъра по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ за ползвателя „ ***„ ЕООД се добавя пропуснатия имот №44.23 с площ 14,600 дка. „ Искането е същата да  бъде прогласена за нищожна  поради липса на компетентност, противоречие с материално-правните разпоредби, като същата е издадена и при нарушение на административно-процесуалните правила.Твърди се, че с процесната заповед имот №044023 в землището на с. *** е предаден на ***ЕООД, с което е нарушен принципа на разпределение на белите петна между всички участници в споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ

Ответникът - ***в писмен отговор излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.  

Заинтересованите страни  ***ЕООД, ***ЕООД  и ***ЕОДД  изразяват становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и устни, изслушано е експертно заключение по назначената от съда СТЕ.

Съдът намира така подадената жалба за недопустима поради липса на интерес в частта , с която се иска отмяна на оспорената Заповед №  РД17-17-189/10.01.2018г. на *** в частта, с която е изменена Заповед №РД 17-17 – 95/02.10.2017г., с която са разпределени масивите за ползване за стопанската 2017/2018г.  в землището на с. ***, общ. ***, в частта за ползвателя „ ***„ ЕООД поради наличие на нови писмени доказателства, неизвестни към датата на издаване на заповедта, като вместо  “ ползвател „ ***„ ЕООД “ , да се чете “ ***ООД “. С допусната промяна в наименованието на ползвателя поради прекратяване без ликвидация на ***ЕООД и негов праоприемник ***ООД  не се засяга правната сфера на жалбоподателя, като се създават, отменят, ограничават права или се създават задължения за жалбоподателя  или се създават права на трето лице, които да увреждат жалбоподателя. Или производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено като недопустимо.

С оглед наведените твърдения за нищожност на оспорената заповед по смисъла на чл. 149, ал.5 АПК жалбата е допустима с оглед липсата на ограничение във времето от гледна точка на срока за обжалване. Като адресат на акта, който е изменен и с оглед наведените твърдения, че с предоставяне на имот №44.23 на ползвателя “***“ ЕООД се нарушава законовия принцип на разпределение на белите петна между всички участници в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ, е налице и правен интерес от обжалването на оспорената заповед.

Съдът извършва служебна проверка на валидността на обжалваните административни актове, като е обвързан и от наведените доводи от жалбоподателя. Изискванията за законосъобразност на административните актове са посочени в чл. 146 АПК  - да са издадени от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствени правила, да не противоречат на материално правните разпоредби и да съответстват на целта на закона.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна поради липса на материална компетентност за произнасяне в рамките на производство по чл. 99 АПК вр. чл.100 АПК и чл.102 АПК. Твърди, че оспорената заповед представлява общ административен акт, който подлежи на оспорване по административен ред и е влязъл в сила и съгласно чл. 99 АПК може да бъде отменен или изменен само от по – горестоящия административен орган, но не и от органа, който го е издал. Съдът не споделя това становище на жалбоподателя. По принцип действително компетентен орган в производството по чл. 99 АПК е по  -горестоящия административен орган, освен ако акта не подлежи на оспорване  по административен ред. Съгласно чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ издаденият от ***административен акт подлежи на обжалване по реда на АПК. Според пар.19 , ал.1 ЗИД на АПК индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ се обжалват пред РС по местонахождание на имота по реда на АПК , а постановените актове на РС подлежат на касационно обжалване пред АС по реда на АПК. С оглед така възприетото от законодателят компетентен да издаде оспорената заповед е именно органа, който я е издал  - ***.

Жалбоподателят сочи, че оспорената заповед е нищожна и поради противоречие с материално правни разпоредби, тъй като в самата заповед е посочено, че се издава на осн. чл.37в, ал 4 ЗСПЗЗ, а липсва докладът, въз основа на който е издадена, същият е направен еднолично  от ***и не може да замести доклада на комисията, определена със Заповед на  ***. Съдът намира, че с промяна на броя на разпределените декари земеделски земи, представляващи бели петна в оспорената заповед спрямо предходната, на практика е извършено допълване на разпоредителната част на първоначалната Заповед №  РД -17-17-95/02.10.2017г. по реда на чл.62, ал 1 АПК, за което не се изисква доклад на комисията по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. В диспозитива на оспорената заповед обаче е посочено, че тя се издава в тази й част на основание чл. 62, ал 2 АПК, поради допусната явна фактическа грешка. Грешка по смисъла на чл.62, ал. 2 АПК е несъответствие между действителната воля на издателя административен орган и тази, обективирана в писмения текст на акта -напр. при пресмятане, при изписване на думи, имена на страните и други. Актът, с който се допуска поправката по реда на чл.62, ал 2 АПК, не трябва да води до  промяна във фактическото и правно положение на страните в административната процедура, нито да им предоставя права, различни от тези в поправения акт. Видно от текста на оспорената заповед обаче не се  отстранява фактическа грешка – изрично е посочено , че се “ добавя пропуснатия имот 44.23 “ , което сочи волята на автора, да заличи вече извършен пропуск, т.е да извърши допълване на акта.

От така изложеното следва,че процесната заповед в така оспорената част за поправяне на очевидна фактическа грешка, с която към регистъра по чл.37в, ал.3, т.2  ЗСПЗЗ на ползвателя ***ЕООД се добавя пропуснатият имот №44.23 с площ  14,600 дка, е  незаконосъобразна, тъй като административния орган променяйки издадената вече заповед в едно неотносимо производство е допуснал нарушение от категорията на съществените, което е основание за отмяна на оспорената заповед.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба на „ ***ЕИК ***, с която е оспорена Заповед №  РД 17-17-189/10.01.2018г. на ***, в частта с която е изменена Заповед №РД 17-17 – 95/02.10.2017г., с която са разпределени масивите за ползване за стопанската 2017/2018г.  в землището на с. *** , общ. ***, в частта за ползвателя ***ЕООД поради наличие на нови писмени доказателства, неизвестни към датата на издаване на заповедта, като вместо “ ползвател “ ***”  ЕООД “ , да се чете “ ползвател“ ***“ ООД “ и прекратява производството по делото в тази му част.

 

ОТМЕНЯ Заповед №  РД 17-17-189/10.01.2018г. на ***,  с която е изменена Заповед №РД 17-17 – 95/02.10.2017г., с която са разпределени масивите за ползване за стопанската 2017/2018г.  в землището на с. ***, общ. ***, в частта с която по реда на чл.62, ал.2 от АПК за поправяне на очевидни фактически грешки в списъка на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ към регистъра по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ за ползвателя “***“ ЕООД се добавя пропуснатият имот №44.23 с площ 14,600 дка.

 

В частта, с която е прекратено производството по делото решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд Варна  в 7 –дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 В останалата част решението подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :