№ 12561
гр. ...., 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110142586 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „....” ЕАД излага в исковата молба, че ответницата има
качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., ул. „...,
.... и е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало
въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот,
чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъде установено по отношение на Е. П. И. с ЕГН:**********, че
1
дължи па „....’ ЕАД сумата от 1 109,57 лева, от които 915,80 лева - главница за
периода м.05.2019г. до м.04.2021г., 160,2 3 лева мораторна лихва за периода
15.09.202Or. до 21.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на
1
заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането, а за услугата дялово
разпределение 27,57 лв. - главница за периода м. 10.2019г. до м.04.2021г„ 6,07
лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2019г. до 21.11.2022г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата оспорва исковете с
твърдение, че имотът е необитаем, отчетите на водомерите са нулеви, а
радиаторите пломбирани.
Третото лице помагач на страната на ищеца „...“ ЕООД не изразява
становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
Представен е договор за покупко –продажба на недвижим имот,
оформен в нот.акт № 87/1990г., с който ответницата е придобила
топлоснабдения имот. Поради изложеното се установява пасивната
материално-правна легитимация на ответницата, която има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
2
процесния период. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "...." ЕАД на
клиенти в град ...., одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата
молба топлоснабден имот.
С определение от 02.05.2024г. е прието за безспорно, че в
топлоснабдения имот е доставена топлинна енергия за сградна инсталация,
поради което не са допуснати исканите от ищеца експертизи. Предвид
изложеното се установява, че ответницата има задължение за плащане на
доставената топлинна енергия за процесния период в посочените в исковата
молба размери.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен
до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи
условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец
е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на
отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба.
Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане
на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото
дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради
това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за
основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната
сума поради акцесорният й характер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50
лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото и
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „....“ ЕАД с ЕИК ...
срещу Е. П. И. с ЕГН:********** , искове с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. П. И. с
ЕГН:********** дължи на „....’ ЕАД сумата от 1 109,57 лева, от които 915,80
лева - главница за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от 29.11.2022г. до изплащане на вземането, 160, 23
лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 21.01.2022г., 27,57 лв. -
главница за услугата дялово разпределение за периода м. 10.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2022г. до
изплащане на вземането, 6,07 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2019г. до
21.11.2022г.,
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. П. И. с ЕГН:**********
да заплати на „....“ЕАД с ЕИК ... направени разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 200,00лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4