Решение по дело №699/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1024
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20193110200699
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1024/27.5.2019г.

                                   Година 2019                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На двадесет и седми май                                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 699  по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  Н.М. Апостолова с ЕГН ********** ***42-001348/13.12.2018 год. на Началник сектор ПП към  ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което за извършено нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б“в“ от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.

            В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че фактическата обстановка не е било изяснена, както и че АНО не е взел предвид изложените от страна на жалбоподателката факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52,ал.4 от ЗАНН.

В  съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с адв.Ж. Георгиев, ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

            Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

             С АУАН с бланков № 934890/28.11.2018 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 28.11.2018 год. около 17,45 часа  по път № 9004, 35 км посока гр.Девня, жалбоподателката  управлява л.а. Мерцедес С рег№ ***, собственост на Г.Х.Г., с несъобразена скорост с метеорологичните условия /снеговалеж/ и състоянието на пътя /мокър и заснежен/, в следствие на което губи контрол над МПС и пада от моста отляво на пътното платно по посока на движението. напуска местопроизшествието, без да установи какви са последиците,с което виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т.З б.в от ЗДвП .

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателката, която в графата бележки и възражения  отразил,че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН  било направено възражение, в което като причина за настъпилото ПТП се посочва липсата на обезопасяване на пътната настилка със соли и пясък, както и липсата на „знаци за подобно време” и липса на мантинела.

По така направените възражения е била извършена проверка от административно-наказващия орган /АНО/, в хода на която той установил, че съставеният срещу Апостолова АУАН е законосъобразен и правилен.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателката  Апостолова за извършено нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 200 лв., а за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б“в“ от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1.5 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя С.М., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че са получили сигнал за настъпило ПТП по пътя от с.Разделна в посока гр. Девня, на моста над жп прелеза. Произшествието било запазено от други полицаи от участъка в Белослав. На място установил, че автомобила бил паднал по таван от моста. Водачът го нямало на място, като от другите полицаи разбрал, че явно е отишъл до болницата.  Твърди, че от сведенията снети от водачката установил, че пътя имал замръзнали участъци, поради което загубила управление над автомобила.

От показанията на св.Апостолов се установява, че той и съпругата им пътували към Синдел, като тя управляваше лекия автомобил. Като стигнали моста, колата тръгнала да се пързаля, скъсали парапета и паднали от моста. Според свидетеля, съпругата му не могла да овладее колата ,тъй като имало 1 см лед. Тя била с колан, а той без колан и пострадал повече.  След произшествието спряла една кола и той се обадил на приятел, за да дойде да им помогне и с негова помощ се придвижили към поликлиниката в гр.Девня, тъй като и той и съпругата му били пострадали. След това им се обадили, че полицията ги чака и се върнали обратно на мястото на произшествието след около 20 минути.

Съдът кредитира показанията на св.М.  като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. По отношение показанията на св.Апостолов също намира, че следва да бъдат кредитирани с оглед механизма на настъпване на произшествието, като съобрази и обстоятелството, че е съпруг на жалбоподателката.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М. и Апостолов дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото съдебно – почеркова експертиза и писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от съставителя по акта и свидетели при установяване на нарушението и  при съставянето му, както изрично е отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.

По пункт 1 от НП административно – наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон.

Съгласно  чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната норма изисква определено поведение, което следва да имат водачите на пътни превозни средства с цел осигуряване безопасността на движението.

При преценка относно осъществяване на състава на посоченото по-горе нарушение, свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, съобразно изброените в  чл. 20, ал. 2 ЗДвП хипотези. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре превозното средство създава опасност за движението и става причина за осъществяване на пътно-транспортно произшествие е "несъобразена скорост". В процесния случай, административнонаказателната отговорност на Апостолова е ангажирана поради несъобразяване на избраната от нея скорост със ситуацията на пътя и по-конкретно с факта, че  пътната настилка е била мокра и заснежена.Като водач на МПС тя  е била длъжна да съобрази скоростта си на движение, като с оглед атмосферните условия да я намали до величина, която да и позволи избягване настъпването на вредоносния резултат.

Пътно транспортното произшествие е легално дефинирано в т.30 на §6 от ДР на ЗДвП, като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Жалбоподателката е причинила пътно-транспортно произшествие, по смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция, тъй като както по управлявания от нея автомобил са били нанесени материални щети / цялостна деформация /, така и по пътно съоръжение на пътя също са нанесени материални щети - 15 метра мантинела за мост.

Обстоятелството, че след удара автомобила управляван от жалбоподателката е излязъл от пътното платно и е паднал от моста от ляво на пътя, също говори за несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка – мокър и заснежен асфалт.

С оглед на изложено, безспорно се установява, че с деянието си Н. Апостолова е нарушила разпоредбата на  чл. 20, ал.2 от ЗДвП и правилно е ангажирана отговорността и на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно санкционната норма на чл. 179,ал.2, предложение първо „: който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“

Размера на така определеното наказание е нормативно определен и не дава възможност за друга индивидуализация на наказанието.  

Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

           По пункт 2 от НП,жалподателката Апостолова е обвинена и затова, че е нарушила  чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.

На първо място жалбоподателката има качеството "участник в пътнотранспортно произшествие", съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станала причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното произшествие, за жалбоподателката, в качеството и на участник в него са се породили и задълженията и по чл. 123 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП. На следващо място е безспорно, че жалбоподателката  е причинили пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Разпоредбата на чл.123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП обаче изисква да са налице едновременно ПТП с имуществени вреди и наличие на несъгласие на участниците в него с обстоятелствата около възникването му. Тогава именно участниците в ПТП би следвало без да напускат мястото на произшествието да уведомят службите за контрол и след това да изпълняват указанията им.

            В случая от доказателствата по делото се установява, че водачката Апостолова е причинила ПТП, като управлявайки МПС с несъобразена с метеорологичните условия /снеговалеж/ и състоянието на пътя /мокър и заснежен/ скорост е загубила контрол над МПС, което е паднало от моста отляво на пътното платно по посока на движението си ,т.е. това е т.нар. „самокатастрофа”, при която няма друг участник в транспортното произшествие. В този случай не е налице хипотезата на възникнало несъгласие между участниците в ПТП. В случая, отразената като нарушена законова норма по т.3 от НП се явява напълно несъответна на фактическите констатации, отразени в обстоятелствената част на наказателното постановление, което пък рефлектира пряко върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице. Затова и в тази му част като незаконосъобразно НП следва да се отмени.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0442-001348/13.12.2018 год. на Началник сектор ПП към  ОД МВР Варна, РУ 04 Варна , в частта, с която на Н.М. Апостолова с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв..

            ОТМЕНЯ НП № 18-0442-001348/13.12.2018 год. на Началник сектор ПП към  ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Н.М. Апостолова с ЕГН ********** ***  за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б“в“ от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ :