№ 73
гр. Ловеч, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20254310200017 по описа за 2025 година
С Електронен фиш Серия К № 9854777 на ОД на МВР Ловеч на М. А.
С., ЕГН: ********** от гр.София е наложена на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за това, че на 14.09.2024 г. в 20:05 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 65+700,
землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx,
насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при
въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3
км или 3% с МПС «Волво В 50» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е
установена скорост от 93 км/ч, като е налице превишаване на разрешената
скорост с 33 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9169316 на 09.07.2024 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят М. А. С., който
го обжалва чрез адв.А. С. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не
е ясно дали е взета предвид допустимата грешка на измервателния уред и дали
е приспаднат толеранса на измерената скорост, не е спазен чл.10, ал.1 от
1
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средство и системи за контрол, не е доказана
техническата годност на използваното техническо средство и дали същото е
преминало първоначална и последваща проверка, не е установено точно
мястото на извършване на нарушението, не е посочена конкретната
разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДвП, която е нарушена повторно, като не
присъстват доказателства за връчване на жалбоподателя на ЕФ, спрямо който
нарушението се явява извършено в условията на повторност. Поради
изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, за
него се явява адв.А. С., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и излага, че са налице съществени разминавания между схемата
на пътния участък от органите на МВР и тази на АПИ, като счита, че за
меродавна следва да бъде приета тази от АПИ, на която обаче стационарна
камера не е изобразена. Сочи, че мястото на нарушението – км.65+700 е
отбелязано като място вътре в кръстовището, поради което съгласно чл.50,
ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци важат до следващото
кръстовище, поради което в която и посока да се е движил процесният
автомобил, то такава забрана не би следвало да важи за него. Сочи още, че
посоката на движение на автомобила изобщо не е посочена в ЕФ, което е
основание за отмяната му. Излага, че представената снимка не е относима към
описаното нарушение в ЕФ, тъй като с него водачът е санкциониран за скорост
от 82 км/ч, а на снимката е посочена скорост от 96 км/ч; на снимката е
посочена дата 14.09.2024 г., а в ЕФ е посочена дата на нарушението 20.05.2024
г. Във връзка с повторността на нарушението излага, че няма годни
доказателства, които да удостоверяват, че предходния ЕФ е влязъл в сила.
Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като присъди
направените по делото разноски, съгласно представения списък.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от
материалите към преписката – известие за доставяне/л.16/ ЕФ е връчен лично
на жалбоподателя на 10.12.2024 г., а жалбата е подадена на 23.12.2024 г. по
2
пощата, видно от пощенското клеймо и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на
30.12.2024 г. и е препратена до РС-Ловеч, като по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено,
че автомобилът е управляван със скорост 93 км/ч при разрешена скорост от 60
км/ч, въведена с п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 33 км/ч,
като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо
средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е
60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния
участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено
е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището
на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия
материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че
превишената скорост е 96 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км
толеранс е 93 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично
е отразено, че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Тук следва да се
отбележи, че не може да бъде споделено възражението на адв.С., че има
разминаване между датата на нарушението и установената скорост в
снимковия материал и тези в ЕФ, тъй като видно от писмените доказателства
по делото обстоятелствата като дата, място и констатирана скорост в
обжалвания ЕФ напълно съответстват на приложения снимков материал/л.21/,
а посочената дата от адв.С. – 20.05.2024 г. и констатирана скорост от 82 км/ч
касаят ЕФ № 9169316/л.17/, който наказващият орган е цитирал в обжалвания
ЕФ, за да квалифицира нарушението като извършено в условията на
повторност. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени
в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е
извършено извън населено място, което е видно от представените схеми,
както тази представена от ОД на МВР-Ловеч, така и от тази от ОПУ-Ловеч. За
разлика от адв.С., съдът не намира съществени различия в представените две
схеми относно обозначаването на стационарната камера. В схемата,
3
представена от ОД на МВР-Ловеч освен знак Е24, присъства и текстово
изписване «стационарна камера», а в тази от ОПУ – Ловеч липсва текстовото
изписване, но присъства п.з.Е24, който обозначава наличието на
автоматизирани технически средства или системи за контрол на скоростта.
По-важното е с оглед състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя е, че присътва п.з.В26, с който е въведено
съответното ограничение на скоростта в процесния пътен участък, който не е в
кръстовище, както се твърди от защитата, а в района на бензиностанция, което
е и причината да лъде въведено това ограничение. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който
се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при
забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук
следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към
нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата
представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с
оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на
ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена
разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото
на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина
нарушение.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена
скорост от 93 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която
не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало
ограничение от 60 км/ч, видно от приложените схеми, от които освен
наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на
автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с
обозначение “стационарна камера”.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за
контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №00305904964В,
одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който
4
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год,
протокол за проверка № 113–СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на БИМ, схема за
контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба,
които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата,
които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им
характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице и се
установява от приложения към делото протокол от последваща проверка. В
случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е
със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за
проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен
тип.Анотирана съдебна практика
Не се споделя възражението за липса на отразяване посоката на
движение на заснетия автомобил, тъй като от представения снимков материал
е видна посоката на движение, а именно че автомобилът е отдалечаващ се и
след като техническото средство е насочено в посока София, то автомобилът
се е движил в посока гр.София.
Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и
точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и
мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че
във въпросния пътен участък присъства табела с обозначение - камера за
контрол на скоростта. Не е необходимо да присъства снимка на
разположението на АТСС, мястото на разположението й, както и протокол за
5
поставянето й, тъй като съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
такива изисквания са налице само при използване на мобилно АТТС, а в
случая използваното АТСС е стационарно.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй
като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо
средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и
реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими
по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014
година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния
фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна
6
да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от
приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на
22.10.2024 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на
ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от
информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал
записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и
превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е
извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание
на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от
справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че «Електронният фиш
по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.
186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.» Последният, видно от събраните по
делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и
не е депозирал декларация и към настоящия момент, от която да се
установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на
процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/
7
гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. "
Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ Серия К № 9169316, като е отразена дата на влизането
му в сила – 09.07.2024 г. Действително не е посочено за какво нарушение е
издаден, но наказващият орган е представил към преписката ЕФ Серия К №
9169316 на ОД на МВР Ловеч, както и справка от АИС АНД и известие за
доставяне, от които е видно, че с ЕФ Серия К № 9169316 жалбоподателят е
8
бил санкциониран за извършено от него на 20.05.2024 г., в 03:43 часа в
обл.Ловеч, ПП I-4, км.65+700, землището на с.Малиново нарушение на чл. 21,
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 100 лева. От
разпечатката от автоматична информационна система на Сектор Пътна
полиция, е видно, че този електронен фиш е издаден на 27.05.2024 г., връчен е
на жалбоподателя на 24.06.2024 г. и е влязъл в законна сила на 09.07.2024 г.
Наказващият орган е ангажирал доказателства за връчване на ЕФ Серия К №
9169316 лично на жалбоподателя, а именно известие за доставяне/л.19/, от
което е видно, че цитираният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 24.06.2024 г.,
поради което не приема възраженията по т.5 от жалбата за липса на
доказателства за връчване на този ЕФ.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО
законосъобразно е квалифицирал и приложил административно наказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание за повторно
извършено нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Отразена е и привръзката със
съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което са неоснователни възраженията в жалбата в
тази им част. Както беше посочено по - горе, с електронния фиш
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП за това, че при управление на МПС е превишил разрешената скорост на
движение от 60 км/., предвидена за движение извън населено място, тъй като
се е движил с 93 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване
на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал. 1/ или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.
3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4/ и системно такова/ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на същата разпоредба, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от
9
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се
посочи, приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.
4 ЗДвП е обвързана със съответната хипотеза по ал. 2, като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение
в обстоятелствената част на електронния фиш /превишаване на скоростта
извън населено място и стойността на конкретното превишение, изчислено
коректно на база измерената скорост, намалена с допустимата грешка при
измерването/, ясно сочат, че жалбоподателят е наказан за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, наказуемо с глоба 300 лв., чийто
двоен размер съответства на наложената с ЕФ глоба в размер на 600 лв.
Описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е
наказан за повторно превишаване на разрешената скорост извън населено
място, тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение – превишена
скорост с цитирания издаден и влязъл в сила електронен фиш. Съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът
придава на АУАН, респективно на ЕФ значението на доказателствено
средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното
или административното дирене доказателства или да бъде изключено от
доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на
посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за
осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат
опровергани от събраните по делото доказателства, включително
представените от АНО, като в конкретния случай описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността
/електронен фиш Серия К № 9169316 е приет като писмено доказателство по
10
делото. От съдържанието му се установява, че с него на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, жалбоподателят е наказан за същото по вид
нарушение - чл. 21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, както и че е влязъл в сила
на 09.07.2024 г. Следователно процесното нарушение, извършено на
14.09.2024 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е
повторно извършено, като е без значение колко време е изминало между двете
нарушения, тъй като закона обвързва повторността не с датата на извършване
на предходно нарушение, а с датата на влизане в сила на акта, с който е
наложено наказание за това нарушение.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал.
4, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от
хипотезата й, и законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана
на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение, като
изложените възражения в жалбата за липсата на повторност са неоснователни.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т.4 от ЗДвП, а
именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба,
индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на
скоростта. В случая скоростта е превишена с 33 км/ч. /стойност, получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 4 от
визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на
разрешената скорост от 31 до 40 км/ч наказание, определено в абсолютен
размер – глоба 300 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е.
глоба в размер на 600 лева, каквото е наложено на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 4, във връзка с ал.2, т.4 от същия закон.
По изложените съображения, съдът приема, че нарушението е
безспорно доказано, в хода на административнонаказателното производство
11
не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски,
като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 9854777 на ОД на МВР
Ловеч, с който на М. А. С., ЕГН: ********** от гр.София е наложена на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП,
глоба в размер на 600.00 лева лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12