Р Е Ш Е Н И Е № 27
Гр. Сливен, 08.04.2016 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
При участието на
секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от административния съдия
административно дело № 266 по описа на съда
за 2015 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 197 и следващите от АПК.
Производството е
образувано по жалба от М.Ж.Г. против Решение на Директора на ТП
НОИ Сливен № 1012-19-31#-2 от 15.09.2015 г., с което е отхвърлена подадената същия жалба против Разпореждане № **********-№5/протокол
№ N01174 от 10.06.2015 г., издадено от ръководителя на Пенсионното осигуряване,
с което е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 21,
ал. 1 от НПОС, като неоснователна. Жалбоподателят счита, че решението на
ТП НОИ Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че след като
в издаденото удостоверение обр. УП-3 № 7 от 25.03.2015 г. „Свиком” ЕООД- гр.
Сливен, е записано, че осигурителният стаж на лицето следва да се зачете
съгласно чл. 66и от отменения ПКТП и чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, то това
вписване е обвързващо за ТП на НОИ – Сливен, поради факта, че характерът на
положения труд е от втора категория, а не в трета, както е класифициран от
административния орган. Моли съда да отмени изцяло оспореното решение на ТП НОИ
– Сливен, с което е изцяло отхвърлена жалбата от М.Ж.Г. против Разпореждане № ********** - № 5/прот. № N01174 от 10.06.2015 г., издадено от ръководителя на
Пенсионното осигуряване, с което е изменена личната му пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 21, ал. 1 от НПОС, като неоснователно и
незаконосъобразно.
В с.з. оспорващият,
поддържа жалбата. Представя
писмено становище, в което развива подробни съображения.
Директорът на Териториално
поделение на НОИ – гр.Сливен чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище с развити
подробни съображения.
Жалбата е подадена в
срока по чл.197 АПК и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално
допустима.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
През периода 01.08.1980
– 01.08.1984 година М.Ж.Г. е полагал
труд в „Обединено предприятие за хибридни свине” – Сливен на длъжност „в. т." в „Животновъдна ферма Крушаре 1”.
С разпореждане № **********, № 6/ прот. № N01099 от 10.07.2012 г. издадено от ръководител „ПО”
при ТП на НОИ – Сливен на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от
22.06.2012 год. пожизнено по чл. 68 ал. 1,2 от КСО по заявление подадено на
22.06.2012 година. Зачетен е осигурителен стаж
от ІІ – ра категория в размер на 10 години 4 месеца и 28 дни и от ІІІ –
та категория в размер на 27 години 09
месеца и 05 дни.
С разпореждане № **********, № 8/ прот. № N01128 от 26.09.2012 г. на същия орган, на основание
чл. 99 ал. 1 т. 6 от КСО на жалбоподателя е определен по – висок размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст, считано от
22.06.2012 год. Зачетен е осигурителен стаж от ІІІ – та категория в размер на 27 години 09 месеца и 12 дни, т.е. към
описания в предходното разпореждане
са добавени 7 дни.
На 30.03.2015 г. М.Г.
е подал
заявление с вх. № МП-5589 по
описа на ТП на НОИ - по описа на ТП на
НОИ - Сливен за изменение на личната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради необходимостта от зачитане на допълнителен
трудов стаж /л.22/, като е приложил удостоверение УП – 3 с № 7 от 25.03.2015
год. /л.12/. Удостоверението е
издадено от „Свиком” ЕООД – Сливен, за това, че М.Ж.Г. с ЕГН ********** е заемал длъжността „в. т.”
през периода 01.08.1980 до 01.08.1984 година, а като забележка е вписано,
че „осигурителния стаж на лицето следва да се зачете съгласно чл.
66и от ПКТП и чл. 16 ал.2 т.2 от НПОС”.
С разпореждане № **********, № 5/
прот. № N01174 от 10.06.2015 г. издадено
от ръководител пенсионно осигуряване е изменена личната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 21, ал. 1 от НПОС, като на Г. е зачетен
осигурителен стаж от
ІІІ-та категория с 8
месеца и 27 дни в повече от взетия
предвид при предходно произнасяне на органа с
разпореждане № **********, № 9/ прот. № N01140 от 05.09.2013 г. съгласно наличните при административния орган данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Липсва
коригиране на стажа на лицето, признат от
Като такъв от ІІ – ра категория – 10 години 4 месеца и 28 дни.
Срещу Разпореждането е
подадена жалба с вх. № 1012-19.31 от 17.08.2015 год., в която се твърди, че
стажа за периода 01.08.1980 до
01.08.1984 година е определен неправилно като ІІІ – та категория, и че
административния орган следва да вземе предвид като нововъзникнало доказателство, представеното Удостоверение УП – 3 с № 7 от 25.03.2015 год., в което е
описано, че стажа следва да се зачете съгласно чл. 66и от отм. ПКТП и чл. 16 ал. 2
т. 2 от НПОС.
С Решение №
1012-19-31#-2 от 15.09.2015 г., на
Директор на ТП на НОИ - Сливен, жалбата
е отхвърлена като неоснователна.
Административния орган е приел, че по
отношение на стажа на Г. *** не може да се приложи т. 66и, изр.1 от Правилник
за категоризиране на труда при пенсиониране (отменен 01.01.2000 г.), тъй
като същия не е бил работник в свиневъдството по смисъла на тази разпоредба, и
че съгласно Единният класификатор
на трудовите ресурси, съставен на основата на Заповед № 1254 от 15.11.1976 г.
на председателя на бившия Комитет по труда и работната заплата, ветеринарният техник е от група
"служители", подгрупа
"специалисти по селско и горско стопанство".
Осигурителният стаж
посочен в удостоверение обр. УП-3 № 7 от 25.03.2015 г., издадено от
"Свиком" ЕООД, гр. Сливен е
зачетен с разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване с № **********, № 6 /прот. № N01099 от 10.07.2012 г. и разпореждане № ********** - № 8 /прот. № N01128 от 26.09.2012 г., но на база
представено Удостоверение УП – 3 № 155/30.06.2009 год., което е видно от
Справка за осигурителен стаж на лицето М.Ж.Г.
с ЕГН ********** /л. 47- 49/, според която
трудовия стаж от ІІ – ра категория, който следва да се вземе
предвид е в размер на 10 год. 4 месеца и 28 дни.
От така приетото за
установено съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Според разпоредбата на чл. чл. 117, ал. 3
вр. ал. 1, т. 2 б.
" а" от КСО, ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт е компетентен да се произнесе по
жалба срещу отказ или за неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсия. Оспореното пред него разпореждане
също е издадено от компетентен орган - длъжностно
лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр. Сливен.
По делото не са събрани доказателства, а липсват и
твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на
производството пред административния орган. Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички предвидени в чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити.
Законодателя е предвидил възможност за изменение
на разпореждане по чл. 98 от КСО
при наличието на определени предпоставки, като една от тях е посочената в чл. 99 ал. 1 т. 1, а именно ако пенсионерът
представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж.
В жалбата до съда се
твърди, че при определяне на стажа на
лицето през предходни години, неправилно е определен вида на осигурителния стаж
за периода 01.08.1980 – 01.08.1984 година, като такъв от ІІІ – та категория, тъй като според решаващия
орган представеното към него момент удостоверение № 155 от 30.06.2009
година не съответствало на изискванията
на закона и поради тази причина стажа няма
да се зачете за ІІ – ра категория.
Това твърдение не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. В свое решение № 11 от
25.05.2011 година Директора на ТП на НОИ – Сливен подробно и мотивирано е
изложил становище относно начина на определяне на категорията, за която да се зачете стажа на Г. като „в. т.” в
„ОПХС” Сливен. Никъде в
цитираното решение не е описано, че представеното Удостоверение не отговаря на
законовите изисквания. Напротив,
съдържащата се в него информация е взета предвид от решаващия орган
именно защото е в достатъчна степен ясна
и конкретна и не е било необходимо да се предприема действия по събиране на
допълнителни данни и доказателства. Това решение не е оспорено от М.Г..
В хода на съдебното
дирене беше назначена експертиза, която след
изчерпване на възможността за събиране на доказателства да даде заключение, свързано с естеството на
работата на оспорващия през процесния
период и неговата длъжностна
характеристика, а от там да се формулира извод относно трудовата функция на
лицето и класифициране на полагания труд
като такъв по смисъла на т. 66и от ПКТП
(отм). При проведеното проучване
експерта не е успял да събере информация относно конкретната трудова функция
на жалбоподателя, но е приложил
доказателства за заеманата от Г. длъжност „в. т.” /л.135/, обстоятелство, което не се оспорва от страните по делото.
Настоящия състав намира, че административния
орган е съобразил решението си с
приложимите в случая материално правни разпоредби.
От една страна представеното от Г. удостоверение
с № 7 от 25.03.2015 година не е ново доказателство за придобит осигурителен
стаж по смисъла на чл. 99 ал. 1 т. 1 от КСО.
Информацията, описана в този документ е неколкократно изтъквана пред решаващия орган, включително и с
представянето на Удостоверение № 155 от 30.06.2009 година, съдържащо данни за
размера на трудовия стаж през периода 01.08.1980 – 01.08.1984 година и за
заеманата от лицето длъжност и е
подробно обсъждана при произнасяне по
предходни жалби срещу постановени във
връзка с отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст решения,
включително и във връзка с определяне на категорията осигурителен стаж през периода.
Вписаната в
удостоверение УП-3 №7 от 25.03.2015 год.
забележка, свързана с категорията на полагания труд няма задължителен характер
за органите на НОИ, тъй като
според т. 70 от ПКТП (отм.), предприятията,
фирмите и другите организации при подготовката на документите за
пенсиониране в удостоверенията обр. УП1 срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от Правилника за
категоризиране труда при пенсиониране, по която предлагат да се зачете трудът
им. При вземане на решение за наличието или липсата на изпълнение на изискванията за опускане на пенсия, определянето и необходимостта от последваща промяната на размера й, компетентните служители се
ръководят от предписанията на КСО и приетите във връзка с него подзаконови
нормативни актове. Изпълнявайки вменените му задължения в тази насока,
решаващия орган и формулирал обоснован и законосъобразен извод по съществото на
спора, а именно налице ли са основанията за
зачитане на този стаж от ІІ – ра категория и поради какви причини това не се следва.
Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране, цитиран в представеното пред ТП на НОИ Сливен удостоверение е отменен с Постановление № 75 на Министерския
съвет от 31 март 1998 г. В заключителна разпоредба към
Постановление № 235 на МС от 20.10.1998 г. за приемане на Правилник за категоризиране
на труда при пенсиониране, (обн. ДВ, бр. 123 от
1998 г.) в Постановление № 75 на Министерския
съвет от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране (ДВ, бр. 39 от 1998 г.) е създаден § 2, според който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, т.е. в настоящия казус са
приложими именно разпоредбите на
отменения Правилник.
Безспорно е, че М.Ж.Г. не попада в
кръга на лицата, посочени в т. 66и изр. 2 от ПКТП (отм.), на които труда следва да
бъде признат за втора категория, тъй
като същия не е ”работник” в свиневъдството, а лице полагащо труд в отрасъла. Не всеки полагащ труд в определен отрасъл на
държавното стопанство е работник. Определянето
на едно лице като „работник” не е въпрос на лична преценка или на становището
на трети лица, включително и разпитаните по делото свидетели, а е категория, регламентирана
от приетите от изпълнителната власт задължителни
предписания в тази насока. Според Единен
класификатор на трудовите ресурси, съставен на основание Заповед № 1254 от
15.11.1976 год. на Председателя на Комитет по труда и работната заплата в раздел ІІ – Длъжности на служители, в група
„длъжности на специалистите по селско и горско стопанство с код 676032 е
вписана и длъжността „ветиринарен техник”.
Следователно
М.Г., въпреки описаното в
Удостоверение № 7 от 25.03.2015 год. и
личната си преценка за естеството и тежестта на изпълняваните от него служебни
задължения няма качеството на „работник” по смисъла на т. 66и от ПКТП (отм.) и поради това стажът му като „в. т.” не е от ІІ – ра , а
от ІІІ – та категория. Следва да се има предвид, че самия
правилник прави разграничение между „работник”
и „служител”, като
лица, полагащи труд при различни
условия, при различно натоварване и с различно влияние върху физическото им
състояние, което води и до необходимост
от различно третиране при въвеждането и
ползването на по благоприятно отчитане на трудовия им стаж. Лицето е изключено от приложното поле на т.
67 от ПКПТ (отм.) поради факта, че не се
вписва в категориите, включени в раздел І и ІІ на Правилника.
В
подкрепа на горните изводи е и приложеното от вещото лице на л. 134-135 от
делото щатно разписание на служителите
от Обединено предприятие за хибридни свине – гр. Сливен за 1984 год., в който под № 46 фигурира оспорващия
и това разписание не включва работниците в предприятието. Съдържанието на приложената по делото
автобиография, изготвена през 1991 год.
от Г. /л.155 – 156/ не следва да се взема предвид,
тъй като не съдържа релевантна за делото
информация.
Представената от оспорващия съдебна
практика не е задължителна за настоящия съд
и касае факти, различаващи се от
установените в хода на настоящото дело.
Както е описано в решението, длъжността „технолог” е от категорията персонал „работник”, а в случая е безспорно, че Г. няма това качество.
Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореното Решение на
Директора на ТП на НОИ Сливен № 1012-19-31#-2 от
15.09.2015 г. е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, при
спазване на установената форма, мотивирано и издадено в съответствие с административно производствените правила, при
спазване на материалния закон и съобразяване с целта на закона, поради което
жалбата на М.Ж.Г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и заявеното от процесуалния
представител на ответника искане, М.Ж.Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на
административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева,
определено на основание чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172 и чл. 143 ал. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.Ж.Г. с ЕГН ********** против
Решение на Директора на ТП НОИ Сливен
с № 1012-19-31#-2 от 15.09.2015
г. като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Ж.Г. с ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ гр. Сливен, бул. ”Стефан Караджа” № 10, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен
съд на Р България в 14 – дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: