№ 55
гр. Попово, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100317 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл.441 от ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът- Й. Д. Н. от гр.Т., действащ чрез адв.Н.Й. от АК-Р., твърди в исковата си
молба, че от ОС-Т. бил издаден изпълнителен лист в полза на К. Д. Р. от гр.Т., против него
за присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата от 17.08.2017г. до окончателното изплащане, направените по делото
разноски в размер на 980.00лв., както и разноски в размер на 5.00лв. В резултат на този ИЛ,
взискателя К. Д. Р. образувал срещу ищеца изп. дело № 20203530400105 по описа на СИС
при РС-Т., с ДСИ - В. В..
По така образуваното изпълнително производство му бил наложен запор на всички
негови взимания и сметки и възбрана на 1/2 ид. част (СИО) на самостоятелен обект -
жилище в сграда, пл. № УПИ I-4631, площ по док. - 95,800 кв. м., заедно с избено
помещение № 1, със светла площ от 18.06 к. м. и гараж с площ 23,43 кв. м., находящ се в гр.
****.
Ищецът твърди, че за тези действия на ДСИ В. не бил надлежно уведомяван. Твърди,
че ДСИ решил да предприеме действия срещу него, като насочи изпълнение срещу негово
недвижимо имущество, а именно гараж с площ 23,43 кв. м., находящ се в гр. ****. За това
действие ищецът научил, след като установих, че било изготвено „резюме на доклад за
оценка“ от инж. Николай Николаев. Твърди, че не бил присъствал на описа на описания по
горе имот, и не бил уведомяван за предприетите действия от страна на ДСИ спрямо него.
С цел защита на своите законови права, ищецът твърди, че депозирал жалба по
образуваното срещу него изп. дело, с което направил искане за отвод на ДСИ и възразил за
несъразмерност на наложените спрямо него обезпечителни мерки от негова страна,
включително и за предприетите от същия изпълнителни способи с цел удовлетворяване на
взискателя.
Тъй като не получил акт по тази своя жалба, посетил канцеларията на ДСИ В., при
което установил, че било поставено на обозначените за това места в Районен съд -Т. -
1
обявление по изп. дело 105/2020г. с което била обявена публична продан на 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда - гараж № 3 с идентификатор № 73626.510.314.5.23, със
застроена площ от 23,43 кв. м., при съответни граници и съседи. Ищецът твърди, че това
обявление не му било връчено
При преглед на изп.дело, установил, че ДСИ В. се е отвел, но не се бил произнесъл по
направеното от страна на ищеца възражение за свръх обезпечение. Установил още, че по
това дело бил определен за ДСИ - Д. Д., който също не се бил произнесъл по това
възражение на ищеца.
Ищецът счита, че с тези действия били нарушени неговите права и интереси, тъй като
преди да бъдели наложени спрямо него принудителни мерки, ДСИ В. следвало да изследва в
детайли неговото имущество, получаваните парични средства, и да преценял размера на
вземането и пазарната оценка на всички негови възбранени имоти. Твърди, че и до момента
не му било известно на какво основание била насрочената публична продан, спряна ли е
и/или кога ще бъде осъществена.
Твърди още, че депозирал жалба срещу действията на ДСИ до ОС-Т., но същата била
оставена без разглеждане. Определението на съда било потвърдено от АС-В..
Във връзка с така изложеното ищецът счита, че в случая било налице процесуална
незаконосъобразност на действията на ДСИ В. в изпълнителния процес образуван срещу
него, като било налице несъразмерност на изпълнителните действия и предмета на
изпълнителното дело, като това било извършено без обстойна преценка на всички факти и
обстоятелства, и то в период в който бил налице сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 19 от ЗЗД, между него и купувача Т. И.
Т.. Твърди, че тези незаконосъобразни действия на ДСИ довели до неизпълнение на
договора от негова страна поради наложена възбрана, вследствие на което той и съпругата
му заплатили неустойка в размер 6000.00лв. (троен размер на капарото).
Във връзка с изложеното счита, че ДСИ В. следва да отговаря за причинените му
вреди - частично заплатена от него страна неустойка в размер на 3000.00лв. (1/2 от 6000лв.,
в режим на СИО), поради неизпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на
гараж № 3 с идентификатор № 73626.510.314.5.23, със застроена площ от 23,43 кв. м.,
поради незаконосъобразни действия от негова страна по изпълнително дело
20203530400105, а именно налагане на възбрана спрямо имота му.
Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 3000.00лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от ДСИ
В.В., при РС-Т., чрез наложени от същия обезпечителни мерки несъразмерни с размера на
задължението по изп.д.№105/2020г., спрямо ½ ид.ч. от самостоятелен обект-гараж №3, с
идентификатор №73626.510.314.5.23, със застроена площ 23.43 кв.м. Претендира и разноски.
В с.з. ищецът се явява лично и с упълномощен представител-адв.Н.Й. от РАК, като
по същество излагат съображения за уважаване на предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника -Министерство на правосъдието, чрез ю.к. И. Т., с който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Оспорва изцяло всички фактически и правни твърдения на ищеца, изложени в
исковата молба. Оспорва исковите претенции и по размер.
Твърди, че в конкретния случай не била налице твърдяната в исковата молба
незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, респ. липсвало
противоправност. Липсвало вина на ДСИ, както и вреда и причинна връзка като елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Твърди се, че процесуалните действия на ДСИ по налагане на запори и възбрани и
2
конкретно възбраната, наложена на Гараж № 3 (предмет на исковата молба) били изцяло
законосъобразни. Не било доказано, че именно ДСИ В. е наложил възбраната върху Гараж
№ 3.
Твърди, че липсва несъразмерност на наложените обезпечителни мерки със
задълженията по изпълнителното дело, т.е. липсвало противоправност на действията на
ДСИ. Съгласно изготвената по изп. дело оценка стойността на 1/2 ид. част от Гараж № 3
била 9480.00 лв., а задължението по делото към момента било в размер на 6611.00 лв.
Данъчната оценка на 1/2 ид. част от Гараж № 3 била 4251.90лв.- под размера на
задължението. Твърди се, че ДСИ уведомил ищеца за изготвената по делото оценка, ищеца
се запознал с нея на 27.09.2021г., и не бил се възползвал от възможността за обжалването й.
Освен това, ищецът не бил се възползвал от възможността да посочи друга вещ или вземане,
върху което да се насочи вземането.
В тази връзка прави възражение за съпричиняване, в случай, че се приемело, че
вреди били налице.
Твърди, че от страна на ДСИ няма нарушаване на принципа за съразмерност на
изпълнителните действия с предмета на изпълнителното дело, като правилно приложил
нормата на чл. 442а от ГПК, като при формиране на преценката си отчел всички конкретни
данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността
вземането да остане неудовлетворено. В случая ДСИ преценил поведението на длъжника,
който отказвал да получава книжа и демонстрирал недобросъвестност при изпълнението
като цяло. За да не поставя под угрозата от неудовлетворяване вземането на взискателя,
ответникът направил преценката да наложи съответните обезпечителни мерки. С тези си
действия ответникът не бил осъществил противоправно поведение, доколкото в рамките на
своите нормативно установени компетенции и правомощия, предприел действия по охрана
правата на взискателя, които макар и да не са в интерес на длъжника, не представлявали
действия по увреждане на последния.
Поради изложеното твърди, че в конкретния случай липсвал първият основен
елемент на непозволеното увреждане, а именно противоправност на деянието и вина в ДСИ.
На следващо място оспорва и наличието на вреди, причинени на ищеца. Оспорва
истинността - достоверността на съдържанието, включително датата на съставянето му и
авторството, на представения от ищеца предварителен договор от 15.06.2020 г. Счита, че
предварителния договор е антидатиран и съставен за нуждите на процеса. Оспорва, че
вредата, която твърди, че е претърпял ищеца, е именно посочената в исковата молба сума.
Оспорва настъпването на факт на връщане на капарото по предварителния договор, така и
размера на посочената сума. Счита, че отразеното в него плащане на капаро не отговаряло
на действителното положение.
Оспорва и наличието на причинна връзка между твърдените противоправни действия
и вредите, които ищеца твърдял че претърпял
Счита още, че в случая липсва и възлагане на работа, във връзка с която виновно да
били причинени вреди на ищеца. Твърдените от ищеца вреди, дори да се приемело, че били
настъпили, представлявали по- скоро резултат от поведението на самия ищец, отколкото
следствие от противоправно поведение на съдебния изпълнител. В нито един момент ДСИ
не бил злепоставил интересите на ищеца. Предоставил бил възможност за доброволно
изпълнение, направил повече от възможното за да бъде намерен и уведомен за
производството, дал е възможност за участие по време на извършване на описа и оценката.
Ищецът имал възможност да следи какви принудителни способи са предприети по
изпълнителното дело, и да предотврати настъпването твърдените от него вреди.
Във връзка с изложените подробни доводи, ответника счита иска за неоснователен и
недоказан и като такъв моли съда да го отхвърли. Претендират се разноски.
3
В с.з. се явява упълномощен представител-ю.к. И.Т., която по същество пледира за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от трето
лице-помагач на страната на ответника- В. К. В. от гр.Т., с който се оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Заявява, че споделя и поддържа всички аргументи съдържащи се в отговора на
ответника.
В настоящия случай отсъствали всички кумулативно дадени условия на
непозволеното увреждане, поради което не било налице основание за ангажиране на
отговорност по отношение на ответника, респективно - спрямо подпомагащата страна.
Липсвало незаконосъобразно деяние на съдебния изпълнител, още по-малко - същото да
било в някаква зависимост /причинно-следствена/ с настъпване на претендирания
вредоносен резултат.
Твърди се, че производството по ИД № 2020035304000105 по описа на СИС при PC
— Т. било образувано въз основа на Изпълнителен лист № 10/04.03.2020г., издаден в полза
на взискателя, за сума в размер на 3 000лв., присъдена му с окончателно Решение от
21.02.2020г. по в. гр. дело № 6/2020г. по описа на Окръжен съд - Т., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по делото в размер на 980лв. Предмет на събиране по изпълнителното дело са и
разноските направени в него от взискателя. Ищецът признавал, че бил длъжник по
посоченото изпълнително дело.
Твърди, че наложената възбрана върху ½ ид. част от гаража била процесуално
законосъобразна, и се явявала съразмерно на задължението по делото обезпечение. По
правило, към момента на налагане на възбраната съдебният изпълнител не разполагал с
оценка на имота, върху който се налага възбрана, за да направи предварителна точна
съпоставка с размера на задълженията по изпълнителното дело.
Отделно от това в конкретния случай липсвало съществено несъответствие на
размера на задълженията по изпълнителното дело и стойността на ½ ид. част от гаража,
върху който била наложена възбрана. Оценка на гаража за 1/2 ид. част от него била 9 480лв.,
а задължението на ищеца било в размер на 6 611лв
На следващо място, наложената към него момент възбрана и върху жилището на
длъжника не водело до извод за несъразмерност, тъй като жилищният имот, като единствен
такъв за длъжника и семейството му било несеквестируемо. Това, и липсата на парични
средства по банковите сметки ищеца, върху които бил наложен запор, означавало, че на
практика именно ½ ид. част от гаража било единственото имущество на длъжника, което
можело да бъде осребрено за удовлетворяване на претенциите на взискателя.
Твърди се още, че ищецът като длъжник не се бил възползвал от процесуалната
възможност, предоставена от разпоредбата на чл.442а, ал.2 от ГПК, както и от
възможността по чл.443 от ГПК самият той да предложи изпълнението да бъде насочено
върху друго негово имущество в замяна на процесния гараж.
В тази връзка твърди, че няма незаконосъобразно извършено от него като ДСИ
изпълнително действие. По повод обжалвания и от двете страни в изпълнителното
производство, бил осъществен двуинстанционен съдебен контрол, както и проверка от
Инспектората на МП, в рамките на които не били установени каквито и да било нарушения
в действията по изпълнение.
Заявява още, че ищеца не само не доказвал вредоносен резултат, но и не установявал
момента на настъпване, вида и размера на вредите, както и основанието, от което те
произтичали. В тази връзка твърди, че предварителният договор, приложен към исковата
4
молба, бил съставен нарочно, именно за целите на подобно доказване, поради което оспорва
датата му като недостоверна. Счита, че същият е съставен постфактум - единствено с оглед
настоящия процес и домогване до благоприятен в него изход. Ако този предварителен
договор бил съществувал в даден момент от изпълнителното производство, липсата на
неговото споменаване от страна на длъжника се явявало правно и житейски нелогична.
Длъжникът бил надлежно уведомяван за всяко изпълнително действие и всеки изпълнителен
способ, като получил лично Покана за доброволно изпълнение, призовка за принудително
изпълнение за опис и др., като е разполагал с възможност да се осведомява за хода на
процеса и да упражнява активно правото си на защита. Но нито в една от молбите и жалбите
си ищецът не се позовал на този предварителен договор. Нито веднъж не бил възразил, че
гаражът бил предмет на бъдеща разпоредителна сделка, а единствено претендирал
несъразмерност на обезпечението. В този смисъл можело да се предполагат две неща - или
за проявена от длъжника недобросъвестност, премълчавайки за наличието на финансови
средства, с които да погаси /изцяло или частично/ дълга си, или за антидатиране на
документ, предназначен да послужи за нуждите на доказване на реално ненастъпили вреди.
Отделно от това липсвали каквито и да било доказателства кога било извършено
твърдяното плащане на „капарото в троен размер“, от кого е извършено, доколкото
записаните като продавачи в договора били двама. Твърдението, че тъй като се касаело за
СИО, то ищецът бил заплатил половината от дължимите 6 000лв., с което и обосновавал
исковата цена било напълно голословно и противостоящо на бездействието му да погаси
задълженията си по изпълнителното дело, ако разполагал с такава сума.
От друга страна, дори хипотетично да се възприемело извършено плащане от ищеца
на процесната сума, поради несключване на окончателна сделка, то същото не можело да
бъде поставено в причинно-следствена зависимост от налагането на възбрана от ДСИ в
рамките на образуваното изпълнително дело.
Във връзка с изложените подробни доводи, третото лице-помагач на ответника счита
иска за неоснователен и недоказан и като такъв моли съда да го отхвърли.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На 04.03.2020г. бил издаден изпълнителен лист по в.гр.д. № 6/2020г. по описа на ОС -
Т., с който ищецът Й. Д. Н. бил осъден да заплати на К. Д. Р., от гр.Т., сумата от 3000.00 лв.,
представляваща присъдено обезщетение по чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано
от 17.08.2017г. до окончателно плащане на задължението, както и сумата от 980.00 лв.-
разноски по делото и 5.00лв. за издаване на ИЛ.
На 15.04.2020г., въз основа на изпълнителния лист, било образувано изпълнително
изп.дело № 105/2020г. по описа на СИС при РС-Т. от ДСИ М.М.. С разпореждането за
образуване ДСИ е разпоредил да се изпрати съобщение до НАП, както и да се извърши
справка в БНБ относно притежаваните банкови сметки от длъжника, като всички действия
по делото съгласно това разпореждане следвало да се извършат след изтичане на
извънредното положение, въведно в страната.
На 14.05.2020г. била изготвена и ПДИ до длъжника, изпратена за връчване на адрес в
гр.Бургас. Видно от тази покана, същата се е върнала в цялост, с отбелязване, че лицето не
живее на посочения адрес. В тази връзка, на 03.06.2020г. е разпоредено ПДИ да се връчи на
адрес в гр.София.
Във връзка с депозирана молба от взискателя (приложена на л.17 от ИД), на
03.06.2020г. ДСИ М.М. се е отвела по работата по изп.дело, съгласно Постановление от
04.06.2020г., като делото е поето от ДСИ В.В..
5
Същия с Разпореждане от 09.06.2020г. е разпоредил да се изпрати ПДИ на адреси на
длъжника в гр.Т. и в гр.София, наложил е запори на банковите сметки на длъжника в *** и
„Ю.“ АД, както и е изискана справка от СВ при РС-Т. за недвижим имот в гр.*****.
От приложената молба за вписване се установило, че за този имот е имало наложена
възбрана по изп.д.№137/2018г. по описа на СИС при РС-Т., вписана на 14.06.2018г., която
съгласно представена актуална справка по делото е заличена на 03.12.2018г.
С молба от 19.06.2020г. взискателя е поискал вписване на възбрана на този имот,
което искане е уважено от ДСИ, който с разпореждане от 06.07.2020г. е разпоредил
вписване на възбрана на ½ ид.ч. от апартамент №1 от недвижими имот, находящ се в
гр.****. Видно от приложената молба до СВ при РС-Т., възбраната на този имот е вписана
на 14.07.2020г.
На 22.07.2020г. длъжника по изп.дело и ищец в настоящото е поискал от ДСИ да се
спре изпълнението по изп.дело, поради обжалване на гр.д. №6/2020г. пред АС-В..
Впоследствие последвала кореспонденция между взискателя и ДСИ, както и между
ДСИ и длъжника, който не е намерен на известните му адреси, а пълномощника му е
отказал да получава съобщения, тъй като не представлявал длъжника по изп.дело. Последвал
е и запор на банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, за който запор няма обратен отговор
от банката. Няма данни за постъпили парични средства по изп.дело от запорираната банкова
сметка на длъжника.
Изпратени са и съобщения за наложената възбрана, като длъжника отново не е
намерен, а на съпругата му-Д. Н.а съобщението е връчено на 03.08.2021г., чрез лице на
адреса-С. С. (дъщеря)
На 05.07.2021г. взискателя депозирал жалба за бавност по изп.д. №105/2020г., като
съгласно Определение №106/15.07.2021г. по ч.гр.д. №169/2021г. по писа на ТОС, бил
определен 2-седемичен срок на ДСИ при РС-Т., за предприемане на действия по опис,
оценка и публична продан на недвижим имот на длъжника Й. Н., въз основа на молба на
взискателя К. Р. от 13.10.2020г. (приложена на л.89 по ИД)
В изпълнение на този съдебен акт, с Разпореждане от 18.08.2021г. ДСИ е насрочил
опис и оценка на гараж с площ от 23.43 кв.м. находящ се в гр.****.
В тази връзка е изпратена призовка до длъжника, получена лично от него на
23.08.2021г. (приложено на л.109 по ИД)
Последвала молба за отлагане на насрочения за 15.09.2021г. опис на този имот от
длъжника, депозирана на 26.08.2021г., която била оставена без уважение.
Видно от приложения протокол за опис на недвижим имот от 15.09.2021г. бил описан
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда- Гараж №3, с иден.
№73626.510.314.5.23, със застроена площ-23.43 кв.м., при съответни граници съседи, който
имот е собственост на Й. Н. и съпругата му Д. Н.а.
На 17.09.2021г., от страна на длъжника по изп.дело постъпила жалба/възражение, с
която се искало отвод на ДСИ, както и спиране на публичната продан, поради
несъразмерност на наложените обезпечения.
Приложен по изп.дело е и Протокол от 17.09.2021г., за сключване на споразумение,
по искане на длъжника, на която среща обаче същия не се явил.
Във връзка с изготвената оценка на описания гараж №3, съгласно представения
доклад за оценка от назначеното в.л., на 27.09.2021г., ДСИ предявил същия на длъжника,
видно от съставения Протокол.
На следващия ден-28.09.2021г., с Постановление ДСИ В.В. се отвел по изп.д.
№105/2020г, по повод направеното искане и изложените доводи от длъжника.
6
Съгласно Заповед №АЗ-144/30.09.2021г. на Председателя на ОС-Т. изпълнителните
действия по изп.№105/2020г. са поети от Д.Д. ДСИ при РС-О.
С разпореждане от 25.10.2021г. ДСИ Д. изнесъл на публична продан ½ ид.ч. от
Самостоятелен обект в сграда- Гараж №3, с иден.№73626.510.314.5.23, със застроена площ-
23.43 кв.м., при съответни граници съседи, собственост на длъжника по делото-Й. Н..
Изготвени са обявления за публичната продан, изпратени са уведомления до страните, както
и актове за поставяне на обявленията на таблото в СИС в РС-Т., на самия имот, на таблото
в РС-Т., на таблото за обяви в Община Т., и в сайта на ОС-Т..
Уведомлението до длъжника било получено на 12.11.2021г. от адв-.Н.Й., която
впоследствие (на 16.11.2021г.) депозирала молба за неправилно връчване на същото на нея,
тъй като била упълномощена за защита и съдействие само за образуване на производство
пред ОС-Т., във връзка с мълчалив отказ, по жалба на длъжника от 17.09.2021г. Вследствие
на тази молба ДСИ приел, че публичната продан била нередовно разгласена, за което е
изготвен и Протокол от 16.11.2021г.
Впоследствие във връзка с депозирана жалба от длъжника за мълчалив отказ на ДСИ
било образувано в.гр.д. №280/2021г. по описа на ТОС, като с определение
№245/09.12.2021г. по посоченото в.гр.дело, жалбата била оставена без разглеждане, като
недопустима.Това Определение на съда е потвърдено от АС-В., с Определение
№78/22.02.2022г. по в.ч.гр.д. №33/2022г. по описа на АС-В.
Последвало ново командироване на ДСИ по посоченото изп.дело, на ДСИ
С.Белколева от РС-О., която също си направила отвод по делото, като в тази връзка със
Заповед №АЗ-9/18.01.2022г. на Председателя на ТОС, за извършване на изпълнителни
действия по изп.№105/2020г. по описа на СИС при РС-Т. бил командирован П.П.-ДСИ при
РС-П..
Той от своя страна, по искане на взискателя насрочил нова публична продан на
възбранения ½ ид.ч. гараж №3, срещу което действие била депозирана отново
жалба/възражение от длъжника, на 28.03.2022г., с искане за отвод на ДСИ, както и с искане
за спиране на публичната продан, и вдигане на възбраната по отношение на апартамента в
гр.*****.
С разпореждане от 31.03.2022г. П.П.-ДСИ при РС-П. оставил без уважение искането
на длъжника за отвод на ДСИ, а с постановление от същата дата-31.03.2022г. била вдигната
възбраната само по отношение на ½ ид.ч. от описания по-горе апартамент, както и било
оставено без уважение искането му за спиране на публичната продан. Последвало ново
искане от длъжника и неговата съпруга за отвод на ДСИ П.П., който 12.04.2022г. депозирал
отвод по посоченото изп.дело пред Председателя на ОС-Т., с мотиви, че длъжника чрез
телефонен разговор е обвинил същия в самоуправство, както и за наличие на „материален
интерес“ от делото.
В тази връзка бил определен друг ДСИ-Т.Костова от РС-Ш., която с Разпореждане от
13.05.2022г. спряла насрочената публична продан на ½ ид.ч. от гаража, като впоследствие
същата депозирала и отвод по делото, поради действия от страна на взискателя, които ДСИ
преценила като опит за влияние при разглеждане на делото, а поведението му преднамерено
фамилиарно и очевидно невъзпитано.
Предвид на което за извършване на изп.действия по това дело бил командирован
Ц.Копринджийски-ДСИ при РС-В. П.. Същия с Протокол от 29.07.2022г. насрочил нова
публична продан на възбранения имот, от 07.09.2022г. до 07.10.2022г., която отново била
отменена, и с разпореждане от 23.09.2022г., бил наложен запор на вземането на длъжника от
„****“ ЕООД гр.Т., по договор за аренда на земеделска земя от 22.07.2022г.
Междувременно взискателя депозирал сигнал до ИВСС за забавено производство по
изп.дело. По този сигнал били изискани и представени становище, както на ДСИ при РС-Т.,
7
така и от Председателя на РС-Т.. А длъжникът депозирал искова молба за присъждане на
обезщетение за вреди от действия на ДСИ В.В., въз основа на която е образувано и
настоящото производство, (първоначално пред РС-Т., а след направени отводи от всички
съдии в този съд, пред РС-П.).
С ИМ, освен Обявлението на Д.Д. ДСИ при РС-О., за насрочената публична продан
на възбранения имот, жалбата/възражение от длъжника Н., депозирана по изп.дело на
17.09.2021г., Определение №78/22.02.2022г. по в.ч.гр.д. №33/2022г. ан АС-В., Определение
№245/09.12.2021г. по в.гр.д. №280/2021г. по описа на ТОС, ищецът е представил и справка
от АЗ, както и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.06.2020г., който договор бе оспорен от ответната страна по реда на чл.193 от ГПК.
Съгласно този договор продавачите –Й. Н. и Д. Н.а продават на купувача Т. И. Т., следния
свой недвижими имот: Самостоятелен обект в сграда- Гараж №3, с иден.
№73626.510.314.5.23, със застроена площ-23.43 кв.м., при съответни граници съседи, който
обект се намира в сграда с идент. №73626.510.314.5, предназначение-жилищна сграда,
многофамилна, която е разположена в ПИ с идент. №73626.510.314, за сумата от 9900.00
лв., от която сума 2000.00лв. следвало да се плати при подписване на договора , а остатъка
от 7900.00лв., при подписване на окончателния договор. Срокът за сключване на
окончателен договор, който е посочен е 30.08.2021г. В т.3.3 е посочено, че при неизпълнение
на задълженията на продавачите, те възстановяват на купувача капарото в троен размер.
По искане на ищцовата стана по делото е разпитан и св.Т. Т., който в с.з. заяви, че
подписа на „купувач“ в приложения предварителен договор от 15.06.2020г. е негов.
По делото е налице и справка за размер на дълга по ИД №105/2020г. ( на л.70 от
делото), от която се установява, че към 04.11.2022г. дълга е в размер на 6075.45лв., като до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство няма нито данни, нито
твърдения за заплащане на този дълг към взискателя по изп.дело.
При така установените факти, съда направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител,
отговорността е по реда на чл.49 ЗЗД. Държавният съдебен изпълнител е в трудови
правоотношения с Министерство на правосъдието (чл.278 ЗСВ), затова за вреди, причинени
от негови действия към увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при
условията на чл.49 ЗЗД.
В случая е предявен иск по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на процесуално незаконосъобразно предприето
принудително изпълнение (конкретизирано изрично в с.з. от 25.10.2022г. от ищеца),
изразяващо се в това, че на 14.07.2020г. чрез налагане на възбрана от ДСИ по изп.д .
№105/2020г. по описа на СИС при РС-Т.- 1/2 ид.ч. от гараж №3, находящ се в гр.****,
длъжника не изпълнил задължение по предварителен договор от 15.06.2020г., поради което
заплатил на купувача частично неустойка в размер на 3000.00лв. (1/2 от 6000лв.).
Спорни по делото са всички предпоставки на чл. 49 от ЗЗД, а именно: налице ли е
деликт (неправомерно/незаконосъобразно действие), осъществен от ДСИ В. при налагане на
тази възбрана, т.е. има ли незаконосъобразно действие от негова страна при принудителното
изпълнение, налице ли е несъразмерност на обезпечението по това принудително
изпълнение, както налице ли е пряка причинно-следствена връзка между изпълнението и
твърдяната вреда, и не на последно място налице ли е самата вреда и нейния размер.
След внимателна преценка на всички доказателства по делото съдът намира, че в
случая не са налице тези предпоставки, поради което няма как да бъде ангажирана
отговорността на ответника, по следните съображения:
По същество налагането на възбрана върху имот на длъжника от съдебния
8
изпълнител не представлява същинско изпълнително действие, като аргумент за това е, че в
ГПК не е предвиден ред за обжалване на това действие на съдебния изпълнител. Възбраната
се налага като превантивна мярка още в началото на изпълнителното производство, и
представлява забрана на длъжника да се разпорежда (продава, дарява, заменя) с имота, след
като тя бъде вписана. Принудителните действия по отношения на един имот се състоят от
две фази- обезпечителна (чрез налагането на възбрана), и изпълнителна (чрез извършване на
опис, оценка и публична продан), което вече представлява същинско изпълнително
действие.
Или налагането на възбрана върху имот, собственост на длъжника само по себе си не
може да бъде свързано с незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Още по-
малко може да бъде свързано с настъпване на някакви вреди, или с пряка причинно-
следствена връзка между това действие и вреда, тъй като това е способ позволен от закона,
и се осъществява в един ранен етап от изпълнителното производство, тогава, когато все още
не е ясно имущественото състояние на длъжника. В този смисъл съдът приема, че не налице
противоправно действие от страна на ДСИ с налагане на обезпечителната мярка на
14.07.2020г.-възбрана на имот на длъжника- гараж №3, находящ с в гр.****.
Според настоящия състав на съда не е налице и противоправно действие от страна на
ДСИ във връзка с неуведомяване на длъжника за налагане на тази мярка. Тук съществено е
процесуалното поведение на самия длъжник, което поведение следва да се прецени и във
връзка с твърдението на ищеца за несъразмерност на обезпечителните мерки спрямо дълга.
Не може да не се отбележи, че длъжника по изп.д. №105/2020г. по описа на СИС при
РС-Т. не е съдействал на изпълнението. Напротив от поведението му, може да се направи
извод, че същия се е укрИ.л. Съдействието на длъжника, на първо място се преценява с
оглед на това дали същият получава съобщенията и призовките по него. В конкретния
случай, предвид приложеното в цялост изп.дело, съдът приема, че длъжника-Й. Н. се е
укрИ.л, не е било известно къде пребИ.ва, като на известните на съдебния изпълнител
адреси той не е могъл да бъде открит, съответно книжата по делото дълго време не са могли
да му бъдат връчени. Не е оказал необходимото съдействие и при извършване на опис на
възбранения имот-гараж №3, за който опис е бил надлежно уведомен. В този смисъл съдът
счита, че в конкретния случай длъжника след като не оказал необходимото съдействие, сам
се е поставил в невъзможност да не бъде уведомяван, и да не знае за предприетите по
изп.дело действия
На следващо място не е предлагал начини, с които да удовлетвори кредитора, нито
пък е извършил плащания по дълга.Предлагането на начини, с които да бъде удовлетворен
кредиторът също е важен елемент от процесуалното поведение на длъжника. Така при
насочване на изпълнението върху конкретен имуществен обект на длъжника, същият може
да предложи алтернативно изпълнение върху друг такъв обект по смисъла на чл. 443 ГПК.
Освен това, длъжникът може да предложи разсрочено плащане на задължението по смисъла
на чл.454 ГПК. Не на последно място, има възможност да сключи споразумение с
взискателя, което също следва да се оценява като активно поведение на длъжника в
търсенето на възможности за погасяване на вземането и удовлетворяване на взискателя.
В конкретния случай нито една от тези възможности не е реализирана от ищеца-
длъжник по изп.дело. Нито е предложен друг начин, или друг обект на изпълнение. Нито е
поискал разсрочване на задължението. А макар да е поискал сключване на споразумение с
взискателя, то неявяването му, съгласно протокол от 17.09.2021г. (приложен на л.125 по
ИД) навежда на извод, че същото е било най-малкото несериозно, и в крайна сметка
нереализирано. Не са налице и погашения по делото, било в срока за доброволно
изпълнение, било то и при вече провеждащо се ефективно принудително изпълнение върху
неговото имущество, което също следва да бъди взето предвид при преценката относно
неговото поведение. Няма данни и доказателства за това да е извършено каквото и да е
9
плащане от страна на длъжника по изп.д. №105/2020г. по описа на СИС при РС-Т..
Не без значение е и обстоятелството, че не е обжалвал конкретни действия по
изп.дело, а единствено е депозирал искания за отводи на не един ДСИ, и е обжалвал
„мълчаливи откази“ за произнасяне по негови искания за спиране на изп.дело и за
несързамерност на дълга с наложените обезпечителни мерки
В този смисъл за съда няма друг възможен извод, освен този, че длъжника не само не
е искал, но е правил и всичко възможно, за да не се пристъпи към изпълнение и
удовлетворяване на взискателя по изп.дело. В този смисъл съда определя неговото
поведение в изп.дело като недобросъвестно, а съгласно основен принцип в правото никой не
може да черпи права от собственото си недобросъвестно (неправомерно) поведение, което в
случая се опитва ищеца.
Според настоящия състав на съда не е налице и твърдяната несъразмерност на
обезпечителните мерки спрямо дълга.
С разпоредбите на чл.441, ал.2, чл.442а, чл.507а и чл.73а ГПК, като условие за
процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител ( държавен или
частен) в изпълнителния процес, изрично се прогласява принципа за съразмерност на
изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело. Съгласно правната теория и
съдебна практика съразмерността изисква предприемане само такИ. действия на принуда,
които са съразмерни (количествено и стойностно) с оглед целта на принудителното
изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка,
принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да й съответства, но без
да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. В този смисъл
Решение №14/15.02.2021г. по гр.д. №3343/2020г. на ВКС III г. о. Същевременно съдебният
изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен
способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с
възможността да предложи на основание чл.443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху
друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя
начини на изпълнение. Ако съдебния изпълнител прецени, че предложеният от длъжника
начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението
върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените
от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. В този см. и Решение
№ 209/15.12.2020 г. по гр. д. № 2640/2020 г., на ВКС, III г. о., Решение № 212/31.10.2018 г.
по гр. д. № 1541/2018 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 523/19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010
г., на ВКС IV г. о.
В Решение №14/15.02.2021г. по гр.д. №3343/2020г. на ВКС, III г.о. е посочено още, че
при действието на нормата на чл.442а ГПК съдебния изпълнител може по възражение на
длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с
размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете „всички
конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено“, като ще отговаря за вреди както в
случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на
длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на
взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на
наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното
съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна
несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по
конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес
В случая ищецът се позовава на допусната от ДСИ „явна несъразмерност” между
дълга по изпълнителното дело и насочването на изпълнителните действия върху обекти,
чиято стойност надвишавали значително размера на дълга. В конкретния случай имаме
10
налагане на възбрана на имоти-апартамент и гараж, както и запор на банкови сметки на
длъжника. Налагането на възбрана върху имоти, както посочи и по-горе съда не
представлява същинско изпълнително действие. Такова е насрочване на опис, оценка и
публична продан на имот. В случая обаче за апартамента не е насрочван опис, нито е
извършена оценка на стойността му, нито пък е обявен за публична продан. Тези действия за
извършени единствено по отношение на възбранения гараж. Видно от изготвения доклад на
в.л. за ½ ид.ч. от него стойността му към 15.09.2021г. е 11 850 лв., а обявената начална цена
на проданта е 9480.00лв. Размер на дълга към датата на налагане на възбраната-14.07.2020г.
е 5999.15 лв., а към 04.11.2022г. размер на дълга е 6075.45лв., съгласно представената
справка. Така индивидуализирано, соченото нарушение не е осъществено, доколкото само
стойностното несъответствие между пазарната цена на процесната идеална част от имота
(гараж) и размера на вземането на взискателя не е обуславящо за да се приеме, че е
нарушена нормата на чл.442а ГПК. Явната несъразмерност, която твърди ищеца в случая
не може да се констатира от съдебния изпълнител преди извършването на описа и
приемането на оценката, и преди да се извърши проучване има ли други кредитори, които да
се считат присъединени по право взискатели, чиито вземания ще се удовлетворяват
привилегировано при осребряването на вещта. В този смисъл, ДСИ не би могъл да
констатира предварително още при налагане на възбраната несъответствие между
посочения от взискателя способ, с молба от 19.06.2020г. за изпълнение и размера на
вземането, което е лихвоносно, и което към тази не е било удовлетворено.
Нещо повече длъжникът е бил уведомен за описа, и само по негово нежелание не е
присъствал на извършването му, на 15.09.2021 г.Получил е обаче лично оценката на
описания имот, като не е направил възражения нито по описа на имота, нито по оценката
му. Не е предлагал изпълнението да бъде насочено върху друг обект , по см. на чл.443 от
ГПК. Единственото, което е направил, е да депозира жалба/възражение (на 17.09.2021г.),
съдържащо на първо място отвод на ДСИ, след което съдържа възражение по реда на
чл.442а от ГПК, придружено с искане за спиране на изп.дело.По така депозираната жалба
ДСИ В.В., чийто действия се оспорват е депозирал отвод на 28.09.2021г. След което други
ДСИ са продължили действията по изп.дело. Факт е, че по възражението за несъразмерност,
ДСИ не се произнесъл. Но тава само по себе си не представлява нарушение, или
противоправно поведение, тъй като нормата на чл.442а, ал.2 от ГПК не предвижда нарочно
произнасяне на съдебния изпълнител относно това наличие ли е или не несъразмерност, а
само преценка, и в случай на установяване на несъразмерност може да вдигне съответните
обезпечителни мерки. В подкрепа на този аргумент на съда е, и липсата на възможност за
обжалване на такова действие, предвидено в нормата на чл.435, ал.2 от ГПК. Следва да се
посочи и друго, че освен с нормата на чл.442а ГПК, в изпълнителното производство
съдебния изпълнител е длъжен да се съобразява и с разпоредбата на чл.442 ГПК, според
която „взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на
длъжника“, както и с чл.133 ЗЗД - „цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него,
ако няма законни основания за предпочитане“.
Предвид изложеното дотук, както и при съобразяване на поведението на длъжника,
което, както посочи по-горе също подлежи на преценка, съдът намира, че не е налице
несъразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело. В този
смисъл, съдът приема, че предприетите от ДСИ В. изпълнителни действия не съставляват
нарушение на нормата на чл.442а ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че не е налице първата и основна предпоставка за
ангажиране на отговорността на ответника, именно липсва противоправно поведение
(действие) на ДСИ. Не е налице и причинно-следствена връзка между поведението на ДСИ
и твърдяната вреда. С налагането на възбрана на имот на длъжника не може да се приеме, че
в неговата сфера са настъпили някакви конкретни отрицателни последици. Не е налице и
11
вреда. Още пък по-малко по делото е установен нейния размер.
Ищецът аргументира претендираната вреда с невъзможността да сключи договор за
покупко-продажба на въпросния гараж, за който твърди, че имало предварителен договор от
15.06.2020г., и съгласно който договор заплатил на купувача сумата от 6000.00лв.,
представляваща уговорена неустойка. Както посочи и по-горе този предварителен договор
от 15.06.2020г. бе оспорен от ответната страна, по реда на чл.193 от ГПК, както относно
неговото съдържание, така и относно неговото авторство. За доказване истинността на този
документ, ищеца, който носи доказателствената тежест ангажира само гласни доказателства
на купувача-св.Т., който заяви, че подписа е негов. Други доказателства не са ангажирани.
Освен авторството обаче, което не бе доказано за единия от продавачите (Д.Н.а), ответната
страна оспори и датата и съдържанието на този договор.
Предварителния договор безспорно представлява частен документ, и като такъв
подписан от лицата които са ги издали, съставлява доказателство, че изявленията които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. В този случай законът ограничава свободата на
съда за преценка на доказателствата, и го задължава да приеме за доказани определени
факти при наличност на определени доказателства. В процесния случай предварителният
договор като частен документ, предвид оспорването на авторството доказва единствено, че
изявленията направени в него са направени от лицата които са го подписали – това са ищеца
(но не и съпругата му) и купувача, и в това се състои формалната доказателствена сила на
документа. Съгласно трайно установената съдебна практика частният свидетелстващ
документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание,
нито датата и мястото на съставянето на документа. Достоверността на датата на сключване
на предварителния договор поставя въпроса за времето когато е бил сключен същия. Фактът
относно достоверността на датата на договора, следва да докаже ищеца, тъй като от това
доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици. В конкретния случай ищеца
не доказа, че на 15.06.2020г. е сключен този договор. Няма как съда не обърне внимание, че
този договор е представен едва с ИМ. Този договор изобщо не е представян в ИД-нито при
насрочване на описа, нито при връчване на доклада, нито на по-ранен или по-късен етап от
това дело. Изобщо лисва изявление на длъжника по това ИД, че този гараж е предмет на
бъдеща разпоредителна сделка. Не може да не направи впечатление и факта, че уговорената
цена е близка до тази на публичната продан, както и срока за сключване на окончателен
договор, който е повече от година. Поради което съда приема, че той действително е
съставен за целите и нуждите на настоящия процес, и в този смисъл оспорването му от
ответната страна бе успешно. Но дори и съда да приеме обратното, то липсват доказателства
за това платена ли е неустойката от 6000.00лв., от кого и кога е платена. В този смисъл съда
приема, че ищеца не доказа при пълно и главно доказване както вредата, така и нейния
размер.
Предвид изложените доводи, съдът намира, че предявения от ищеца против
ответника иск за присъждане на сумата от 3000.00лв., представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди от ДСИ В.В., при РС-Т. от извършено процесуално
незаконосъобразно предприето принудително изпълнение , изразяващо се в налагане на
възбрана по изп.д .№105/2020г. по описа на СИС при РС-Т., на 14.07.2020г. върху 1/2 ид.ч.
от гараж №3, находящ се в гр.****, вследствие на която възбрана длъжника не изпълнил
задължение по предварителен договор от 15.06.2020г., и заплатил на купувача частично
неустойка, се явява изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне
При този изход на делото, ищеца дължи разноски на ответника, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК. В конкретния случай ответната страна претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на
ЮЛ или ЕТ се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като този размер не може да надхвърля максималния размер за
12
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, който препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.25, ал.1 от НЗПП,
както и с фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че юрисконсултско
възнаграждение се дължи на МП, в размер на 360.00лв. В този смисъл следва ищеца да бъде
осъден за заплати на ответинка разноски в размер на 360.00лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач не е претендирало разноски, и такИ. не му се дължат от никоя
от страните.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Т********, против М.
П. Р. Б., БУЛСТАТ **** с адрес на управление-гр.****, представлявано от К. З.-****, иск за
заплащане на сумата от 3000.00лв. (три хиляди лева и 00ст.) представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди от ДСИ В. В., при РС-Т. от извършено процесуално
незаконосъобразно предприето принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на
възбрана по изп.д .№105/2020г. по описа на СИС при РС-Т., на 14.07.2020г., върху 1/2 ид.ч.
от гараж №3, находящ се в гр.****, вследствие на която възбрана длъжника не изпълнил
задължение по предварителен договор от 15.06.2020г. и заплатил на купувача частично
неустойка.
ОСЪЖДА Й. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Т******** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Р. Б. ,
БУЛСТАТ **** с адрес на управление-гр.****, представлявано от К. З.-**** СУМАТА
360.00лв. (триста и шестдесет лева и 00ст.), представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията между подпомагащата
ответника страна- В. К. В. от гр.***** и ищеца Й. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Т., на
осн.чл.223, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Т., в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13