№ 164
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100600305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
На 28.09.2022г., СРС 96-ти състав е постановил по НОХД
*******210/2020г. Присъда, с която е признал подс.М. И. С. за невиновна в
това, че за периода 01.04.20г. - 02.04.20г. в гр.София в условията на
продължавано престъпление (с две отделни Д.ия на горепосочените дати) е
нарушила правила, установени със Заповед № РД – 01-130/17.03.20г. на
Министъра на здравеопазването, като е напуснала жилището си и Д.ията са
извършени по време на обявено извънредно положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.20г., свързано със смъртни случаи по хората, поради което и на
осн. 304 НПК вр. чл.9 ал.2 пр.2 НК подсъдимата е оправдана за извършено
престъпление по чл.355 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.
Против присъдата е подаден въззивен протест от СРП с отправено
искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. С.
да бъде призната за виновна за вмененото й процесно престъпление.В
депозираното в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнително писмено изложение
са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена
в допуснато нарушение на процесуалния закон – твърди се, че при правилно
изяснена фактическа обстановка, съдът е направил неправилен краен извод за
субективна и обективна несъставомерност на Д.ието, поради
малозначителност на същото, изключваща обществената му опасност.
Депозираният въззивен протест е подаден в срока по чл.319 ал.1
1
НПК.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за неговата
форма и съдържание, така и за администрирането му съгл.чл.321 НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка
по реда на глава XXІ НПК.
В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор не
поддържа подадения протест и ангажира мнение за правилност на
постановената първоинстанционна присъда, което мнение е подкрепено и с
определени фактически обстоятелства.
Защитникът на подсъдимата – адв.П. излага подробни доводи по
същество на делото в насока наличие на малозначителност на Д.ието по см. на
чл.9 ал.2 НК. По мнение на защитата процесното Д.ие не се ползва с
дефинитивната за престъплението обществена опасност и в тази вр.
акцентира на конкретни факти, възприети за безспорно доказани от основния
съд.
Самата подсъдима в предоставеното й право на лична защита и на
последна дума поддържа изразеното от нейния защитник становище и
отправя молба за потвърждаване на постановената оправдателна присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността
на първоинстанционната присъда – нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и
приобщената доказателствена съвкупност и съобразно изискванията на
чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките по
чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и
представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях
теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от
въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в
настоящия съдебен акт.
Подсъдимата М. И. С. е българка, българска гражданка, родена на
*******., неосъждана, неомъжена, със средно образование и с ЕГН
**********.
На 13.03.2020г. с нарочно Решение на НС на РБ било обявено
извънредно положение във вр. с предотвратяване разпространението на
заразната болест по хората Ковид-19, предизвикваща смъртни случаи по
хората. В изпълнение на горното Решение на НС от Министъра на
здравеопазването била издадена Заповед № РД – 01-130/17.03.20г., в която
изрично се посочвало, че всички влизащи на територията на страната лица,
идващи от изброените в самата заповед държави, следвало да бъдат
поставени под карантина за срок от 14 дни в своя дом или на друго място за
настаняване, посочено от самото лице.В кръга на посочените в заповедта
2
държави фигурирали и Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия.
На 30.03.2020г. подс.С. влязла на територията на РБ през ГКПП –
Аерогара София със самолетен полет от Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия.На същата било връчено от св.Д. П.
предписание за поставяне под карантина за срок от 14 дни, начиная от
30.03.20г. и място на изпълнение гр.София ул.*******.
На 01.04.20г. около 14.30ч. подсъдимата напуснала горепосочения адрес
и излязла в задния двор на кооперацията, за да нахрани улични котки.Със
същата цел на 02.04.20г., около 18.20ч. тя отново нарушила условията на
карантина, напускайки дома си и отивайки до задния двор на жилищната
кооперация.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е напълно
идентична с тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.
Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени
от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в
тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и
ал.5 НПК.
В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира
нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на
фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимата и по
отношение на всички факти, обуславящи съставомерност и за двете Д.ия,
включени в процесното продължавано престъпление.
Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на
свидетелите Г.К., Д.М., Е.С., Т.В., Р.Х., А.С., Д.П., Евг.С. и И.С.; обясненията
на подс. С., писмени доказателства, веществени доказателства и способ за
доказване – заключение по назначените и приети по реда на чл.282 ал.1 НПК
Технически експертизи.
В своя доказателствен анализ първостепенният съд подробно е обсъдил
събраните доказателства, като направената преценка на същите както
касателно тяхната доказателствена валидност, така и в съдържателен план се
оценява за правилна.Нещо повече – видно от изразените от процесните
страни становища във въззивното производство, същите не навеждат доводи
за допуснати нарушения в тази насока.
Именно поради липсата на спор между процесните страни, в съвсем
лаконичен вид СГС отбелязва, че събраните по делото гласни доказателства
се ползват с доказателствена годност и поради това, подлежат на преценка за
достоверност.Разпитаните по делото свидетели Г.К. и Дж.М. навеждат
съотносими към процесното престъпление факти – в показанията на тези
свидетели се съдържат данни за време, място и обективирано от подсъдимата
поведение, изразяващо се в напускане на обитавания от нея по време на
карантината апартамент и придвижването й до задния двор на кооперацията,
за да нахрани улични котки, като непосредствено след това същата веднага се
3
прибира в имота. В контекста на горното показанията на посочените двама
свидетели се ползват с нужната категоричност и фактическа изчерпателност.
Следва да се подчертае, че описаните от св.М. факти са съсредоточени
досежно действията на подс.С. от 01.04.20г., а тези на св.Г.К. досежно
действията й от 02.04.20г. Поведението на подсъдимата на тези две дати е
лично възприето от всеки един от коментираните свидетели, респ.
показанията им се оценяват за пряко доказателствано средство, ползващо се с
висока степен на доказателствена стойност и правилно същите са възприети
от първостепенния съд за правдиви и достоверни, като в допълнение е
подчертана и констатираната корелация с останалите доказателствени
източници.
В мотивите към проверяваната присъда правилно са оценени и
показанията на свидетелите Е.С., Т.В., Р.Х. и А.С.. Всеки един от тези
свидетели е полицейски служител и излага факти за реализирани в рамките
на периода на обявено извънредно положение в страната, обхващ и
инкриминирания период, на редица проверки относно спазване изискванията
при наложена карантина.В тази вр. дадените от свидетелите Р.Х. и А.С.
показания са изцяло в принципен план и съдържат само и единствено
описание на действията им, осъществени в изпълнение на възложените им
служебни задължения. Показанията им са лишени от конкретика по случая и
поради това, не допринасят за изясняване на обективната истина. Дадените в
хода на първоинстанционното съдебно следствие показания от свидетелите
Е.С. и Т.В. също не се ползват с нужната конкретика, поради което с
основание към доказателствената съвкупност и по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.2 пр.2 НПК са приобщени показанията им от ДП. От последните се
установяват редица съотносими факти – установява се фактът на подаден на
02.04.20г. сигнал, като за проверка на същия двамата свидетели посещават
имот в гр.София, ул*******, където първоначално разговарят със свидетелите
М. и К., описващи им извършените на 01.04.20г. и 02.04.20г. действия на
подс.С. по напускане на адреса и посещение на двора на кооперацията, за да
храни котки; установява се и фактът на извършена служебна проверка от
полицейските служители и констатиране на обстоятелството на наложена на
подсъдимата карантина и фактът на проведен разговор с нея.Т.е. касателно
съставомерните елементи на процесното престъпление показанията на
свидетелите С. и В. се явяват производни такива, доколкото съдържат
описание на факти, узнати от свидетелите Г.К. и М..Като производни
доказателствени средства, показанията на двамата полицейски служители
успешно служат за проверка на показанията на свидетелите К. и М., очевидци
на реализираното от подсъдимата поведение, и констатираната в тази вр.
пълна еднопосочност е допълнителен довод за достоверност и правдивост
както на показанията на свидетелите К. и М., така и на тези, дадени от
свидетелите В. и С..
Първостепенният съд правилно е кредитирал изцяло и показанията на
св.Д.П., която е служител на СРЗИ и която навежда данни за факта на дадено
4
от нея предписание за налагане на карантина на подс. С. и за съпътстващото
го разяснение за начина на изпълнение, изразяващ се в ненапускане на
обитаваното жилище.Допълнителен аргумент за достоверност на
коментираните показания е пълното им съответствие с писмените
доказателства по делото, в частност със самото предписание за поставяне под
карантина.
В мотивите към проверяваната присъда са изложени подробни,
обосновани и по същество правилни съображения за недостоверност на
показанията на свидетелите Е.С. и И.С., родители на подсъдимата, в частта им
досежно заявения от тях факт на ненапускане на жилището, като в тази вр. с
основание първоинстанционният съд се е позовал на противоречието им с
показанията на свидетелите М. и К., с приложения снимков материал и със
заключенията по изготвените и приети Технически експертизи.При горните
доводи правилно не са приети за правдиви и обясненията на самата
подсъдима, които обяснения противоречат както на горните доказателствени
източници, така и на изисканата в хода на първоинстанционното съдебно
следствие информация за постъпили сигнали на тел.112, носеща сведения за
лично подаден от подсъдимата сигнал на 02.04.20г. с описание на
обективирано от нея поведение извън пределите на жилището й.
Съдът цени и заключенията на извършените по делото съдебно
технически експертизи, имащи за обект на изследване приобщени като ВД
снимки и диск, предоставен от Дирекция „Национална система 112“, Районен
център 112 София с аудиозаписи на подадени сигнали. Експертизите се
явяват съотносими такива относно отразените в тях обстоятелства, касаещи
наличната информация в изследваните обекти – съответно на база
заключението по изготвената лицево идентификационна експертиза се
установява по категоричен начин, че заснетото лице е именно подс.С.; а в
изготвената техническа експертиза е пресъздадена фонетичната информация
от файловете със записи на подадени и то на инкриминираните дати сигнали
до тел.112, като първият запис касае подаден от подсъдимата сигнал с ясно
изразено описание на собственото й поведение по придвижване по
стълбищните площадки в обитаваната от нея жилищна кооперация, а вторият
запис касае подадения от св.К. сигнал, в който директно и недвусмислено
сочи името на подсъдимата и описва реализираното от нея поведение,
идентично на горното.Тук следва да се посочи, че съответните технически
изследвания са назначени и извършени по процесуалния ред на чл.144-чл.152
НПК, като съдът отчита специалните знания на вещите лица в съответната
област и обстоятелството на дадени пълни, ясни и обосновани отговори на
поставените им задачи, включително и на въпросите поставени им от
страните и съда в хода на съдебното следствие.
За съотносими към предмета на доказване се явяват и приобщените към
доказателствената съвкупност писмени доказателства, ползващи се с валидна
доказателствена стойност.В тази вр. се подчертават писмените документи,
предоставени от СРЗИ – от лично попълнения от подс.Стйнова формуляр за
5
събиране на данни за пристигащи в страната лица и от изготвеното
Предписание за поставяне под карантина № СОV-22-15714/ 30.03.20, се
установяват по изискуемия категоричен начин обстоятелствата на пристигане
на подсъдимата в РБ на 30.03.20г. с полет от Великобритания, като тя лично
декларира факта на информираност на задължението за спазване на 14-
дневната карантина и лично посочва адрес на местопребиваване в рамките на
горния срок, а именно гр.София ул.*******, ет.4 ап.*******; а съответно в
даденото Предписание отново е посочен срокът и адресът на спазване на
карантина, а така също и надлежното оправомощаване на длъжностното лице,
издател на предписанието.Писмените доказателства са приобщени по
съответния процесуален ред, не са оспорени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и напълно кореспондират с останалите доказателства по
делото. Т.е. съдържащата се в горепосочените доказателствени източници
фактическа информация се оценява за обективна, надеждна, убедителна и
достатъчна за извеждане на съотносимите съставомерни елементи.
След изследване на доказателствената основа и извличане на правно
релевантните факти въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е
достигнал и до верни правни изводи.В рамките на доказаните факти
законосъобразно е прието, че поведението на подс.С. се субсумира под
състава на процесното престъпления по чл.355 ал.2 вр.ал.1 вр. чл.26 НК.Т.е.
приложимият материален закон е вярно и точно интерпретиран.
Правилно основният съд е извел наличието на всички изискуеми
съставомерни елементи за процесното престъпление и авторството на
Д.ието.В случая безспорно е доказано реализирането на изпълнителното Д.ие,
изразяващо се в нарушение на установените със Заповед № РД-01-
130/17.03.20г. на Министъра на здравеопазването правила, свързани с
предотвратяване разпространението на заразна болест по хората. Съгласно
чл.61 Закона за здравето, задължителното карантиниране се извършва с
предписание, издадено от директора на съответната РЗИ или от
оправомощено от него длъжностно лице. Към писмените доказателства на ДП
са приобщени заверени преписи на предписание относно подс. С., като между
процесните страни не се спори касателно обстоятелството на валидно
оправомощаване на св.П. за издаване на задължителни предписания, в
качеството й на длъжностното лице в СРЗИ. В случая правилно СРС е приел,
че е налице действително наложена карантина на подсъдимата и същата може
да породи правни последици, поради което Д.ието по нейното нарушение е
съставомерно.
В случая нарушението е обективирано посредством осъществени от
подсъдимата на две отделни дати 01.04.20г. и 02.04.20г. действия по
напускане пределите на жилището, в което следва да изтърпява
карантината.В тази вр. е отчетен фактът на пристигане на подсъдимата на
територията на РБ на 30.03.20г. и то от държави, включени в нарочен списък
към горната заповед, а именно от Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия.Съобразно показанията на св.Д. П. и писмените
6
доказателства по делото, се установява фактът на наложена на подсъдимата
карантина за срок от 14 дни, начиная от датата на влизане на територията на
страната. От друга страна по безспорен начин са доказани и фактите на
действително напускане на жилището, находящо се в гр.София ******* ап.
*******, и то на двете инкриминирани дати, като същите попадат във
времевите рамки на обявеното с Решение на НС от 13.03.20г. извънредно
положение, респ. налице са доказателства досежно квалифициращия елемент
по чл.355 ал.2 НК и престъплението е извършено в условията на
продължавано такова по см. на чл.26 ал.1 НК.
Първостепенният съд правилно е приел за доказан и изискуемия
субективен елемент за процесното престъпление – въз основа на събраните
доказателства е приел, че подс.С. е действала в условията на пряк
умисъл.Същият е изводим от самите действия на подсъдимата – тя лично
получава предписанието на СРЗИ и още към този момент декларира своята
информираност за задължителния характер на карантинния срок от 14 дни, а в
последствие при реализираната полицейска проверка на 02.04.20г. лично
пресъздава знанието си относно начина на изпълняване на даденото й
предписание.Т.е. тя притежава знание за предписаното й задължение за
ненапускане на жилището, но въпреки това на две отделни и то
последователни дати излиза извън жилището, като по този начин съзнателно
допуска нарушение на карантинните условия.
Изложените дотук аргументи дават основание на въззивната инстанция
да приеме, че основният съд е осъществил комплексен и задълбочен анализ
на конкретните специфики на Д.ието и личността на дееца, въз основа на
който законосъобразно е заключил, че е налице хипотезата на
малозначителност на случая по см. на чл.9 ал.2 НК
Обществената опасност на Д.ието е основен признак на всяко
престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност
или малозначителност обуславят и отсъствие на съответното
престъпление.Дали Д.ието се явява такова с малозначителна обществена
опасност се решава при цялостна преценка на всички обстоятелства относно
обекта на посегателство, степента на засягането му, характеристиките на
конкретното Д.ие, данните за личността на дееца, отразяващи се на
обществената му опасност, последиците от Д.ието и други.В разглеждания
казус СРС обосновано е взел предвид основните обстоятелства, които
рефлектират върху обществената опасност на конкретното
Д.ие.Малозначителната обществена опасност на извършеното от подс.С. Д.ие
правилно е аргументирана на базата на преценката на доказаните по делото
широк кръг обстоятелства, касаещи конкретиката по делото и личността на
подсъдимата - чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри
характеристични данни, липса на заболяване и симптоматика у подсъдимата,
напускане на жилището за изключително кратък времеви диапазон,
съпътствано с предвижване само и единствено до задния двор на обитаваната
от подсъдимата жилищна кооперация.С основание съдът е поставил акцент на
7
всички горепосочени обстоятелства, значими за преценката на степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимата.Т.е. касае се за
инцидентна проява на подс.С., чието въздействие върху защитимите
обществени отношения е толкова малозначително, че инкриминираното Д.ие
не се явява престъпно и поради това, правилно и обосновано СРС е приел
наличие на малозначителност на случая и е оправдал подсъдимото лице.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.09.2022., постановена по НОХД
15210/2020 г. по описа на СРС – НО, 96-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8