Решение по дело №2127/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.С.Т., чрез адв. П. Б. - ВАК, против Решение № 1255/18.08.2023 г. по АНД № 131/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 22-0442-000988/05.12.2022г. на Началник Сектор при ОД на МВР – Варна, 04 РУ - Варна, с което на Т., на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000 лева и ЛПУМПС за 24 месеца.

Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага подробни възражения срещу посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението, която счита за неправилно определена, респективно – рефлектираща върху неговата законосъобразност. Подчертава, че в издадения талон за изследване е определен срок за явяване за даване на кръвна проба под минута, т.е. – невъзможен за изпълнение. Сочи като ноторен факт, че при неспазен срок за явяване, медицинските лица нито взимали кръвна проба, нито записвали данните на явилото се лице, поради което не били взети и неговите данни. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея основания.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., в представени писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставане в сила на атакуваното решение като правилно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на И.С.Т. против НП № 22-0442-000988/05.12.2022г. на Началник Сектор при ОД на МВР – Варна, 04 РУ - Варна, с което на Т., на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000 лева и ЛПУМПС за 24 месеца.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 06.10.2022г., около 23:30 ч., И.Т., управлявал л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № ***, собственост на Р.Т., като се движел в гр. Белослав, по ул. „Трети март“. До номер ** бил спрян за проверка от полицейски служители, които решили да извършат проверка за употреба на наркотични вещества на водача. За целта му бил предоставен „Дръг тест – Чек 5000“, като Т. отказал да бъде изпробван, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0022982. В него било вписано, че водачът следва да се яви за медицинско изследване след 0.90 минути във ВМА - гр. Варна. Талонът му бил връчен лично на 07.10.2022г. в 0.50 минути. По делото не били представени доказателства Т. изобщо да е дал кръвна проба за изследване. Поради изложеното, Д.Д.– служител на 04 РУ – Варна, съставил против водача акт за установяване на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, И.Т. не направил и не депозирал възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и наказателно постановление № 22-0442-000988/05.12.2022г. на Началника на Сектор 04 РУП при ОД-МВР-Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. Изцяло е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на Т. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци. Съдът преценил като неоснователни възраженията за неяснота в датата на извършване на нарушението, тъй като както от АУАН, така и от показанията на свид. Димитров се установило, че Т. е бил спрян за проверка, съответно е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични вещества на 06.10.2022г., като проверката е продължила и след полунощ, и е приключила с връчването на талона за медицинско изследване в 00.50 часа. ВРС приел, че правилно административно-наказващият орган е приложил материалния закон, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма, и е констатирал нарушението по чл.174, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Т., като водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Получил е талон за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като няма данни такова изследване изобщо да е било проведено. Първостепенният съд отхвърлил съображенията в жалбата, обясняващи поведението на Т. с неправилното отразяване на времето за отиване до болничното заведение за даване на проба, тъй като по делото не са налице доказателства той изобщо да е правил такова изследване, а наред с това, отказът му да бъде тестван с „Дръг Тест“ е независимо от кръвната проба основание за носене на административно-наказателна отговорност.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно императива на чл.313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането и оценката на допустимите и относими към спора доказателства; обсъдил е същите /както писмените, така и гласните/. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав.

Неоснователни са отправните в касационната жалба упреци към извършената от ВРС оценка на доказателствата и установената въз основа на тях дата на извършване на деянието, фиксирана в акта и издаденото НП. Анализирайки фактите по делото, въззивният съд аргументирано е посочил защо нарушението е извършено на 06.10.2022г. При съвкупната оценка на доказателствата, последователните и безпротиворечиви показания на свид.Димитров, съдържащи дори логично обяснение за забавянето на проверката и издаването на талона в по – късен момент, и кореспондиращи с писмените доказателства, имат значително по – голяма доказателствена стойност от показанията на свид. Христов. Последните са изолирани и изхождат от лице в приятелски отношения с Т., поради което не могат да бъдат кредитирани като обективни.

Настоящият състав не споделя и възраженията на касатора, че „невъзможният“ срок, посочен в издадения талон, го е лишил от право да даде кръвна проба. Споделянето на тази теза би означавало касаторът да черпи права от собственото си неправомерно поведение, предвид очевидната техническа грешка и липсата дори на опит от негова страна да даде проби, каквото иначе желание е изразил при отказа си от тест. В тази връзка е несъстоятелен и доводът, че при неспазен срок за явяване, медицинските лица нито взимали кръвна проба, нито записвали данните на явилото се лице.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества от водачите на МПС, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /Наредбата/. Съгласно чл.3а, т.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., когато лицето откаже извършване на проверка с тест, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Съгласно чл.6, ал.5 от Наредбата, в талона за изследване контролният орган отразява обстоятелствата по чл.3а. Талонът се връчва на лицето срещу подпис, като контролният орган съгласно чл.6, ал.6 от Наредбата вписва в него: 1/ мястото, където да се извърши установяването; 2/ срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. Съгласно чл. 13 от Наредбата, при явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химико - токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория - и датата на изпращането. Съгласно чл.15, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок, медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането.

По делото е безспорно установено, че касаторът е отказал да бъде тестван с тест по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017г. Поради отказа, в изпълнение на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на Т. е издаден Талон за изследване № 0022982, като в същия е отразено, че до 0,90 минути следва да се яви във ВМА – Варна за извършване на медицинско изследване. Действително, предоставеният срок се явява обективно невъзможен за спазване, но по делото липсват дори индиции Т. да е предприел действия по реализиране на правото си на защита чрез явяване в мястото за изследване и даване на проби. При връчване на талона за изследване, жалбоподателят не е възразил относно предоставеното време за явяване в болницата, въпреки ясното съзнаване, че срокът не би могъл да бъде спазен. Следва да се посочи, че при спазване на процедурата и явяване на Т. ***, би била налице хипотезата на горецитирания чл.15, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Т.е., биха могли успешно да бъдат взети проби, като предвид очевидната обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения в талона срок, медицинският специалист по чл.12, ал.1 би отразил причините за това, и часа на вземането. Манифестираното от касатора пълно дезинтересиране от възможността за предоставяне на биологични проби и липсата на индиции дори за опит в тази насока, правилно са интерпретирани като отказ за извършване на такова изследване. Така лицето на два пъти е отказало проверка за употреба на наркотични вещества – с тест при проверката на място, и въз основа на талона за медицинско изследване.

Предвид изложеното, правилно и в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти, въззивният съд е приел за доказано извършването на вмененото на Т. административно нарушение. Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ОД на МВР - Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1255/18.08.2023 г. по АНД № 131/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: