Решение по дело №57/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 67
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20207280700057
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 67/22.6.2020 г.

Гр. Ямбол, 22.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Ямболският административен съд,  първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети юни  две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                         Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                   Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                                    ВАНЯ СТОЯНОВА

 

 

при секретаря Д. Димитрова  и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа докладваното от председателя КАНД № 57 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от  Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив   против Решение № 72/19.02.2020 г. по АНД № 1116/2019 г. на ЯРС, с която е отменено Наказателно  постановление № 155/21.08.2019 г., издадено от  Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което    на   осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на „МИЧ“ ЕООД, гр. * е  наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева  за  нарушение по чл.44, ал. 1  от ЗВ.  Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново  решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.  В постъпилото писмено становище с вх. № 1086/17.06.2020 г., депозираната касационна жалба се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същата не взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на  Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.  

 

ЯАС, първи  касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана  по същество обаче,   тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са   следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство  е        Решение № 72/19.02.2020 г. по АНД № 1116/2019 г. на ЯРС, с която е отменено Наказателно  постановление № 155/21.08.2019 г., издадено от  Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което    на   осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ  на ответника по касацията  „МИЧ“ ЕООД, гр. * е  наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева  за  нарушение по чл.44, ал. 1 от ЗВ. 

 За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е стигнал до  извода, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се несъответствие между констатираното нарушение и наложената санкция. Съдът   споделя това становище.

 Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, в обекта на ответника по касацията е констатирано наличието на един брой изградено и оборудвано за водовземане водовземно съоръжение – тръбен кладенец, водите от който се използват от стопанисваната от „МИЧ“ ЕООД автомивка, като изрично е  посочено, че се извършва водовземане от този кладенец без разрешително.  Наложената санкция е по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗВ, използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез ползването на водния обект. Санкцията по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ се налага за ползването на води без разрешително, а тази по чл. 200, ал. 1 т. 2 – за ползване на водните обекти по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ.  Ползване на водния обект, съгласно т. 25 от § 1 на ДР на ЗВ е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. В настоящия казус е налице водовземане, което предполага санкция по чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗВ.

Предвид изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна.   Решението на решаващия съд, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното ЯАС, първи касационен състав,

    

 

 

Р   Е   Ш   И   :

    

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА    Решение №  72/19.02.2020 г. по АНД № 1116 по описа на Районен съд Ямбол за 2019 г.

 

 

Решението е окончателно.  

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете   ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете

 

    2./п/ не се чете