Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 24.02.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД И., III СЪСТАВ, в публичното
заседание на деветнадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина
Велева, като разгледа докладваното гр.д. №928/2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р.А.Д., чрез адв. П.Г. от САК, срещу В.А.Д.
осъдителен петиторен иск с правно основание
чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ
ДВОРНО МЯСТО от 1000кв.м., засадено с овощна градина и СЕЗОННА ПОСТРОЙКА
/ВИЛА/, построена в него, образуващо парцел III /трети/ в кв. 14 по
парцелирания план на местността „Д. Р.“, с. В., общ. И., обл. С., а съгласно
скица от Община И., идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №127 по плана на с. В.,
местността „Д. Р.“, с площ от 1163,94 кв.м., при граници и съседи: №248, №298,
№297, №247, №128 и улица, както и за
осъждане на ответника да му предаде владението върху процесния имот.
Ищецът твърди, че страните са брат и сестра, като
процесният недвижим имот име бил дарен от техните родители с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 1993г.. Поддържа, че през 2018г. 1/2ид.ч. от имота,
принадлежаща на ответника, поради задължения на последния е изнесена на
публична продан, като ищецът я е закупил на търг частта на ответника, поради
което ищецът е изключителен собственик на имота. Твърди, че е поканил ответника
да освободи имота, но последният е отказал. Поддържа, че ответникът развива
търговска дейност в имота, учредил е вещно право на ползване върху ½
ид.ч. от имота в полза на своето търговско дружество и е в обтегнати отношения
с бащата на страните, който е на 93г. и живее в имота.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е изтекла
погасителната давност. Поддържа, че не владее имота и не живее в него, поради
което искът е недопустим. Твърди, че ищецът не е изключителен собственик на
имота. Твърди, че имотът е отдаден под наем на търговско дружество и е учредено
вещно право върху имот в полза на същото дружество. Поддържа, че в имота живее бащата
на страните, който пречи на търговското дружество да упражнява дейността си.
Представен е и писмен отговор от назначения процесуален представител на
ответника, в който се твърди, че ответникът не владее процесния имот.
Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба от ответника е предявен насрещен
иск, който е оставен без движение с определение от 02.03.2020г. и е указано
в едноседмичен срок да бъдат отстранени съответните нередовности. С влязло в
сила протоколно определение от 08.09.2020г. насрещната искова молба е върната
поради неизпълнение на дадените указания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за родствени връзки от
28.01.2013г. се установява, че страните са брат и сестра, както и че А. В.Д. е
техен баща, а Ю. Г.Д. е тяхна майка.
От Постановление
за възлагане на недвижим имот по изп. д. №20147930400537 на ЧСИ Наталия Дангова
с район на действие СОС, вписано на 21.06.2019г. в Служба по вписванията, се установява, че собствените
на ответника ½ ид.ч. от процесните имоти са възложени върху ищцата.
От Нотариален акт за учредяване на вещно право на
ползване върху недвижим имот №167/08.07.2019г., том I, рег. №1292, дело
№148 по описа на нотариус Соня Владимирова, се установява, че ответникът
учредява в полза на „****-**“ ЕООД, представлявано също от
ответника, вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от процесните
недвижими имоти.
От Удостоверение №233/03.10.2019г., издадено от
Община И., се установява, че имотът, описани в горецитираните два броя
Нотариални актове и постановление за възлагане са идентични с ПИ №127, описан в
приложената скица.
От Нотариална покана, връчена на дъщерята на
ответника на 06.11.2019г., се установява, че ищцата кани ответника да освободи
процесните имоти и да предаде владението върху тях в едноседмичен срок от
уведомяването.
От Договор за
наем от 01.06.2016г. се установява, че ответникът отдава под наем на „В.
В. Г.“ ЕООД, гараж и офис
помещение в с. В., местност Д. Р., кв. 14.
От приемо- предавателен протокол на л. 64 от делото се установяват
вещите, които са се намирали в имота, като сред тях са два броя телевизори, две
легла и гардероб, хладилници- голям и малък, фритюрник, сокоизстисквачка,
микровълнова печка и газов котлон, електрически печки, електрически котлон и
пералня с центрофуга.
От Договор
от 12.12.2008г. се установява, че ответникът предоставя за ползване на „****-**“
ЕООД, управител
на което е ответникът, ½ ид.ч. от процесните имоти срещу задължението да
ги поддържа и ремонтира.
От приходни квитанция се установява, че ответникът
е заплатил данък за имота в размер на общо 57,49лв. за периода от 2013г. до
2019г.
От Договор за заем за послужване от 15.07.2011г. се
установява, че ищцата предоставя на баща си своите ½ ид.ч. от процесните
имоти за безвъзмездно и безсрочно ползване.
От Анекс от 10.12.2018г. към договор за заем за
послужване от 15.07.2011г. се установява, че ищцата предоставя на баща си
останалите ½ ид.ч. от процесните имоти.
От справка за актуално състояние на „****-**“ ЕООД
се установява, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е
ответникът, като седалището и адресът на управление на дружеството са в с. В.,
м. Д. Р., кв. 14.
От справка за актуално състояние на „В. В. Г.“ ЕООД
се установява, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е
В. Б. П., като седалището и адресът на управление на дружеството е в гр. С.,
ул. К. В.№6А, ет. 7, ап. 80 и напълно съвпада с адресът за кореспонденция,
посочен от ответника в отговора на исковата молба.
От представените по делото жалби и молби от
ответника до СРП, РП- И., както и подадени отБ. П., управител на „В. В. Г.“
ЕООД,жалба до РП- И., молба и нотариална покана, както и писмо от А. Д. до ВКП
се установява, че между ответника и Б. П. от една страна и А. Д. (баща на
ответника) от друга страна са били налице спорове, подробно описани в тези
документи.
От препис- извлечение от акт за смърт се
установява, че бащата на страните А. В.Д. е починал на 05.12.2019г.
От представена по делото искова молба по гр.д.
№14074/2018г. по описа на СГС и съдебно удостоверение, издадено по същото дело,
се установява, че делото касае предявени от В.Д. срещу „УниКредит Булбанк“ АД
искове за имуществени и неимуществени вреди, като изпълнително дело 537/2014г.
на ЧСИ Дангова е изискано по делото.
От представените 2 броя удостоверения от Агенция по
вписванията се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания на процесните
недвижими имоти.
От изслушването на ответника по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че същият се е намирал в имота в качеството на управител на
„****-**“ ЕООД по силата на горепосочения Нотариален акт №167/08.07.2019г., с който ответникът
учредява в полза на „****-**“ ЕООД, представлявано също от ответника, вещно
право на ползване върху ½ ид.ч. от процесните недвижими имот. Установява
се също така, че жалбите относно създаване на пречки са от ответника срещу баща
му, който е починал в имота, а не срещу ищцата по настоящото дело. Установява
се, че ищцата няма достъп до имота и няма ключ от имота. Съдът не кредитира
обясненията на ответника в частта, в която заявява, че единствено във връзка с
дейността на дружеството е посещавал имота, тъй като не се подкрепя от
останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетеля Юлия Дарашка, дъщеря на
ищцата, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че в имота е живял
бащата на страните до смъртта си (м.12.2019г. видно от препис- извлечение от
акт за смърт), като преди 4-5 години в имота се е нанесъл да живее ответникът
по делото и е имало множество проблеми между им, включително се е стигало и до
физически посегателства и дела по ЗЗДН. Установява се, че ищцата е закупила
принадлежащия на ответника дял от недвижимите имоти, но последният продължава да живее в имота и до настоящия
момент, като във връзка с делото по ЗЗДН ответникът е напуснал имота за 3
месеца. Установява се също така, че след смъртта на бащата на страните
ответникът отново се е нанесъл в имота, сложил е катинари и лепенки с надпис
„Веко“. Установява се, че ответникът ползва
имота за жилище- държи в него свои вещи, вкл. посуда, спи и се храни в имота,
както и вързал куче в двора. Установява се също така, че имотът не се ползва за
дейност на фирмата, както и че ищцата няма достъп до имота, защото вратите са
заключени и само ответникът има ключ, както и че ищцата многократно е
канила ответникът да напусне имота, но същият е отказвал, заявявайки, че той е
собственик на имота.
От показанията на св. Галов, преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата е закупила частта на ответника от процесните
имоти, като последният е продължил да живее в имота. Установява се, че между
ответника и бащата на страните е имало напрежение, вкл. и физическа
саморазправа, по повод обитаването на имота. Установява се също така, че имотът
не се ползва за дейност на търговско дружество на ответника, а се ползва
единствено за жилище от ответника- има куче, посуда, дрехи и други вещи.
Установява се също така, че ищцата е споделяла на свидетеля за това, че не може
да влиза в имота.
От показанията на св. Васил Петрунов, преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че имотът е запечатан от свидетеля и от
ответника, че е сключен договор за наем между ответника (наемодател) и
дружеството „В. В. Г.“ ЕООД (наемател), на което предишен едноличен собственик
на капитала е ответникът. Съдът
не кредитира показанията на този свидетел в останалата им част, вкл. в частта
относно това, че ответникът ползва имота единствено в качеството на управител
на дружеството. В тази им част показанията на този свидетел не
следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с останалия доказателствен
материал по делото и поради тяхната нелогичност и вътрешна противоречивост.
В този смисъл свидетелят посочва, че има договор за ползване на процесният имот
между дружеството, на което свидетелят е едноличен собственик на капитала-„В. В. Г.“ ЕООД, и ответника, а
същевременно от приложения на л. 66 от делото Договор от 12.12.2008г. се
установява, че ответникът предоставя имота за ползване на друго, различно
дружество- „****-**“ ЕООД, а не на „В. В. Г.“ ЕООД. Св.
Петрунов не е едноличен собственик на капитала или управител на дружеството,
което е страна по този договор- „****-**“ ЕООД. На следващо място в
показанията си св. Петрунов посочва, че е имал договор с ответника за ползване
на имота преди свидетелят да „купи фирмата“, като и до днес се плащал наем по
силата на договор за наем. Същевременно единственият представен по делото
договор за наем на недвижим имот е на л. 61- Договор за наем от 01.06.2016г., с
който ответникът отдава под наем на „В. В. Г.“ ЕООД, гараж и офис помещение,
а не целият имот. На следващо място св, Петрунов заявява, че ответникът е
управител на „В. В. Г.“ ЕООД, а от представеното по делото актуално състояние
на дружеството негов управител е именно св. Петрунов, а не ответникът.
На последно място свидетелят заявява, че след лятото на 2019г. ответникът не е
влизал в имота, а след това уточнява „доколкото мога да знам В. не е влизал“ от
лятото на 2019г.. От една страна няма как св. Петрунов да е непрекъснато около
имота, за да възприеме евентуално „влизане“ на ответника, а от друга страна от
показанията на св. Дарашка и св. Галов се установява, че ответникът е
установяван да се намира в имота и след лятото на 2019г.. Горните противоречия и несъответствия
в показанията на свидетеля водят до извод за тяхната недостоверност в
посочената част.
От показанията на св. Арнаудов се установява, че
ответникът е посещавал имота, както и че същият е „запечатан“ с верига,
катинари и лепенки. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в
останалата им част, вкл. в частта относно това, че ответникът ползва имота
единствено в качеството на управител на дружеството, тъй като не се подкрепят
от останалите доказателства по делото. Св. Арнаудов посочва, че имотът се ползва
за офис и не е обзаведен като жилище- има бюра, касови апарати,
табуретки и маса, като няма легла и кухня. Същевременно от приемо- предавателен
протокол на л. 64 от делото (представен от ответника) се установяват вещите,
които са се намирали в имота и които са характерни за едно жилище, като сред
тях са два броя телевизори, две легла и гардероб, хладилници- голям и малък,
фритюрник, сокоизстисквачка, микровълнова печка и газов котлон, електрически
печки, електрически котлон и пералня с центрофуга. На следващо място от
твърденията на страните и от представените по делото доказателства се
установява, че бащата на страните е обитавал процесния имот, респ. го е ползвал
за жилище, а св. Арнаудов заявява, че не знае друго лице да е живяло в този
имот. Горните противоречия и несъответствия в показанията на свидетеля
водят до извод за тяхната недостоверност в посочената част.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено следното от правна страна:
Съдът е бил сезиран с петиторен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
По иск с правна квалификация чл.108 ЗС в тежест на
ищеца е да установи правопораждащия правото на собственост върху описания
недвижим имот фактически състав и упражнявана от ответника фактическа власт
върху същия. В тежест на ответника е да докаже, че има правно основание да упражнява
фактическа власт върху имота.
В случая се установи, че ищцата е собственик
на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО от 1000кв.м., засадено с овощна
градина и СЕЗОННА ПОСТРОЙКА /ВИЛА/, построена в него, образуващо парцел III
/трети/ в кв. 14 по парцелирания план на местността „Д. Р.“, с. В., общ. И.,
обл. С., а съгласно скица от Община И., идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №127 по плана
на с. В., местността „Д. Р.“, с площ от 1163,94 кв.м., при граници и съседи:
№248, №298, №297, №247, №128 и улица. С Нотариален акт №97/22.12.1993г., том
IV, дело 1772/1993г. родителите на страните даряват на всяка от тях по ½
ид.ч. от процесните недвижими имоти. С Постановление за възлагане на недвижим
имот по изп. д. №20147930400537 на ЧСИ Наталия Дангова с район на действие СОС,
вписано на 21.06.2019г. в Служба по вписванията, се установява, че собствените
на ответника ½ ид.ч. от процесните имоти са възложени върху ищцата. С
посоченото възлагателно постановление собствеността на ответника е продадена на
публична продан и е придобита от ищцата, като възлагателното постановление е
влязло в сила. Законосъобразността на извършената публична продан не е предмет
на настоящото производство. Съгласно чл. 496, ал.2 ГПК от деня на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота. Следователно правото
на собственост принадлежи на ищеца.
След като се установи правото на собственост на
ищеца върху процесните имоти следва да се обсъди следващият елемент от
фактическия състав на предявения иск по чл.108 ЗС- упражняване на фактическа власт
от страна на ответника върху процесните недвижими имот. Съдът намира, че ответникът упражнява фактическата власт
върху имотите. По делото се установи, че след придобиване от страна на
ищцата на собствената на ответника ½ ид.ч. от процесните имоти ответникът
продължава да живее в имота, като е напуснал същия за 3 месеца във връзка с
воденото дело по ЗЗДН, след което отново се е нанесъл в него, сложени са
катинари и лепенки с надпис „Веко“ (част от наименованието на търговските
дружества, свързани с ответника). Установи се, че ответникът ползва имота за
жилище- държи в него свои вещи, вкл. посуда, спи и се храни в имота, както и е вързал
куче в двора. Установи се също така, че
ищцата няма достъп до имота, защото вратите са заключени и само ответникът има
ключ.
На следващо място по делото не се установи наличието на правно основание ответникът да упражнява
фактическа власт върху имота. По делото се установи, че имотът се ползва
от ответника, но не във връзка с дейността на някое от търговските дружества, свързани
със същия.
В тази връзка за пълнота следва да бъде посочено,
че дори да се приеме, че ответникът ползва имота единствено във връзка с
дейността на някое от търговските дружества, то предявеният иск отново би бил основателен,
като съображенията за това са следните:
Договорът за наем (л. 61 от делото), по силата на
който на дружеството „В. В. Г.“ ЕООД са предоставени гараж и офис не е противопоставим на ищцата-
купувач по публичната продан. Правата на наемател по договор за наем са
непротивопоставими на купувач на имот, придобит от публична продан, независимо
от вписването на договора за наем в имотния регистър, тъй като хипотезата
на чл. 237 ЗЗД се отнася за обичайната продажба по чл.183-чл.213 ЗЗД, а не за
публична продан по реда на глава 43 ГПК. Купувачът на публична продан на
недвижим имот не е обвързан по чл.237, ал.1 ЗЗД от висящо наемно правоотношение
по договор за наем, сключен от длъжника по изпълнението, в качеството на
наемодател, който договор е вписан преди извършване на публичната продан. С
извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и
всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват/чл.175,ал.1 ЗЗД/. След като при извършване на публична продан се погасява ипотеката като
вещна тежест, по арг. от по-силното основание, не може да се приеме, че
имотът се следва от друга „тежест” – облигационно правоотношение, възникнало от
вписан по реда на чл.237, ал.1 ЗЗД наемен договор преди публичната продан.
Целта на разпоредбата на чл.237, ал.1 ЗЗД е да осигури защита на наемателя
срещу разпоредителни сделки, извършени от самия наемодател, като дерогира
релативното действие на сключения от него договор за наем и разпростре
действието му върху приобретателя на имота по разпоредителната сделка. Тази
защита обаче не е насочена срещу действия на кредиторите на наемодателя, поради
което не е противопоставима на тях, а от там и на купувача по публичната
продан- чл. 496, ал.2 ГПК. Въведена е и новата разпоредба на чл. 453, т.5 ГПК /ДВ,бр.86/2017г/, която предвижда изрично непротивопоставимост на
взискателя /респ. и на приобретателя при публична продан/, на сключените от
длъжника договори за наем. Възбраната на недвижим имот, наложена в хода на
индивидуалното принудително изпълнение на парично вземане, както и такава,
наложена за обезпечаване на принудителното събиране на парично вземане от
имуществото на длъжника, гарантира сигурността на публичната продан от гл.т. на
непротивопоставимостта на извършени от длъжника разпореждания със спорния
недвижим имот след налагане на възбраната. В по - широк смисъл наложената
възбрана на конкретен недвижим имот защитава и интереса на кредитора с парично
вземане, и интереса на купувача от публичната продан. В горния смисъл е
Определение №555/30.07.2020 по дело №48/2020 на ВКС, ГК, IV г.о..
Договор от 12.12.2008г. (л. 66 от делото), с който
ответникът предоставя за ползване на „****-**“ ЕООД, управител на което е
ответникът, ½ ид.ч. от процесните имоти срещу задължението да ги
поддържа и ремонтира не е сключен в изискуемата от закона форма. За да бъде
валидно и противопоставимо на правото на собственост на ищцата, правото на
ползване следва да бъде учредено с нотариален акт. В случая не е спазена
предписаната от закона форма, поради което този договор не е породил желаните
от страните правни последици. Ако пък се приеме, че целта на този договор не е
учредяване на право на ползване, а отдаване под наем, то следва да намерят
приложения мотивите, изложени в предишния абзац касателно договорът за наем.
Формата за учредяване на право на ползване е
спазена при учредяването от ответника в полза на „****-**“ ЕООД на вещно право
на ползване върху ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти с Нотариален
акт №167/08.07.2019г., том I, рег.
№1292, дело №148 по описа на нотариус Соня Владимирова (л. 54 от делото).
Същевременно обаче Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д.
№20147930400537 на ЧСИ Наталия Дангова с район на действие СОС, е вписано в
Служба по вписванията на 21.06.2019г., поради което извършеното от
ответника в последващ момент- на 08.07.2019г., разпореждане е
непротивопоставимо на ищцата.
Неоснователно е възражението в отговора на
исковата молба (л. 49 от делото) за
недопустимост на иска поради това, че ответникът не владеел процесния имот, тъй
като доказването на упражняването на фактическата власт касае основателността,
а не допустимостта на иска.
Неоснователно е възражението на ответника в
отговора на исковата молба за погасителна давност, тъй като предявяването на
иска по чл. 108 ЗС не е обвързано с преклузивен срок, а самото право на
собственост не се погасява по давност.
С оглед всичко гореизложено предявеният иск с
правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателен.
По искането за отвод:
С подадена молба три дни след последното с.з. (проведено на 26.01.2021г.), в което делото е обявено за решаване, ответникът прави искане с правно основание чл. 23 от ГПК за отвод на съдебния състав. Твърди се, че са налице основания за отвод, тъй като страната е направила искания, представила е доказателства и възражения, които са били отхвърлени от съда. Съдът намира, че не са налице пречки за разглеждане на делото от съдията- докладчик. Обстоятелството, че в с.з. от 26.01.2021г. (трето с.з., в което е даден ход на делото) не са уважени исканията на ответника за издаване на съдебно удостоверение, за оспорване на документи и за спиране на производството по делото не опровергава този извод и не се отразява на безпристрастността на настоящия съдебен състав. Поради това искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. Определението, с което е оставено без уважение искането за отвод на състава на съда не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274 от ГПК на инстанционен контрол подлежат определенията и разпорежданията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което съдът се произнася по искането за отвод на съдебния състав, нито прегражда търсената от молителя защита, нито за този съдебен акт е предвидена изрична възможност за обжалване. В този смисъл Определение № 108 от 02.03.2011 г. по ч.гр.д. № 688/2010 г., Г. К., III Г. О. на ВКС и Определение № 261 от 09.05.2014 г. по ч.пр. д. № 2279/2014 г. на ВКС.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 50лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът присъжда само действително сторените по делото разноски, като доказателствата за това, включително за заплащането на адвокатското възнаграждение са представени на л. 119 от делото.
Съдът е предоставил правна помощ на ответника под формата на процесуално представителство. В този смисъл към настоящия не е ясно какво възнаграждение ще бъде определено и изплатено от НБПП – аргумент от чл. 78, ал. 7 от ГПК, поради което и разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, не следва да се възлагат на този етап.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
108 от ЗС по отношение на В.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, че
Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО от 1000кв.м., засадено с овощна градина и СЕЗОННА
ПОСТРОЙКА /ВИЛА/, построена в него, образуващо парцел III /трети/ в кв. 14 по
парцелирания план на местността „Д. Р.“, с. В., общ. И., обл. С., а съгласно
скица от Община И., идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №127 по плана на с. В.,
местността „Д. Р.“, с площ от 1163,94 кв.м., при граници и съседи: №248, №298,
№297, №247, №128 и улица и ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху тях на Р.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.А.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Р.А.Д., ЕГН **********, сумата от общо
550лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.А.Д., ЕГН **********, за отвод на съдебния
състав. Решението в тази част е с характер на определение и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: