Решение по дело №1234/2022 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№1437

 

Бургас, 05/12/2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на тридесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                             

                                                                                     Съдия Златина Бъчварова

 

Секретар Вяра Стоянова

като разгледа административно  дело  номер 1234  по описа за  2022 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Орел 2001“ООД, ЕИК/Булстат102694624, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Калофер“ №1А, представлявано от Р.И.К.-Б., против заповед № ФК-36-0095006 от 31.05.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол“, Централно управление на Национална агенция за приходите/ ЦУ НАП/, с която на осн. чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ и чл.187, ал.1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - бензино-газстанция, находящ се в гр.Айтос, изход Провадия, стопанисван от дружеството и е забранен достъпа до него за срок от 3/три/ дни, потвърдена с решение №ГДФК-72 от 14.06.2022 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“/Д „ОД“/, Главна дирекция „Фискален контрол“/ГД „ФК“/, ЦУ НАП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорената заповед. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира други доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от  лице с правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:

На 12.05.2022 г. е извършена проверка на търговски обект- бензино-газстанция, находящ се в гр.Айтос, изход Провадия, стопанисван от дружеството, извършващо продажби на течни горива, при която било констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл.118, ал.6 ЗДДС, притежава фискални устройства/ФУ/, които не подават данни към НАП. В обекта е въведена в експлоатация електронна система с фискална памет/ЕСФП/ модел „Ойл сис 2.0 Д КL“, одобрена със свидетелство №169fs, с индивидуален номер/ИН/ №ОS005353 и  фискалната памет/ФП/№5805353, с нивомерна система „ Fafnir visy command“.

След проверка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“/ПП ФУДВ/ било установено, че за периода 05.04.2022 г.-24.05.2022 г., няма подадени данни към сървъра на НАП за отпечатаните дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, както и данните от нивомерната измервателна система и броячите на колонките, отпечатани едновременно с дневните  финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет.

Прието е, че дружеството не е изпълнило задължението си  да подава данни на НАП по установената дистанционна връзка, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива-нарушение по чл.118, ал.6 ЗДДС.

За констатациите от проверката е съставен протокол №0095009 от 25.05.2022 г./л.26-28 от делото/.

На 01.06.2022 г., на дружеството, за извършеното е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F661554/л.56 -58 от делото/.

Няма данни въз основа на него да е издадено наказателно постановление.

Констатираното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка заповед № ФК-36-0095006 от 31.05.2022 г., на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ и чл.187, ал.1 ЗДДС, която препраща към фактите, обективирани в цитирания протокол за извършена проверка и с която е наредено „запечатване на търговски обект“- бензино-газстанция, находящ се в гр.Айтос, изход Провадия, стопанисван от „Орел 2001“ООД, ЕИК/Булстат102694624, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Калофер“ №1А, представлявано от Р.И.К.-Б., и е забранен достъпа до него за срок от 3/три/ дни/л.19-24 от делото/.

Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, който с решение №ГДФК-72 от 14.06.2022 г. е отхвърлил жалбата на дружеството/л. 9-18 от делото/.

Заповед № ФК-36-0095006 от 31.05.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д „ОД“, ГД „ФК“, ЦУ НАП, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка заповед № ФК-36-0095006 от 31.05.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, по реда на  чл.186-188 ЗДДС, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, в рамките на делегираните със заповед №ЗЦУ-ОПР-1148 от 25.08.2020 г. на изп. директор на НАП правомощия/л.122-123 от делото/.

На второ място, същата е в предвидена от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място обаче, заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Няма спор, че в търговския обект е въведена в експлоатация електронна система с фискална памет/ЕСФП/ за отчитане на оборотите от продажби на течни горива, отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Правилото на  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС сочи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за приходите.

Относимата разпоредба на чл. 118 ЗДДС в случая е тази на аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

В заповедта изрично се сочи, че жалбоподателят осъществява търговия с горива от дълго време; зарежда обекта многократно с горива и данните са подавани коректно.

Събраните по делото доказателства не сочат категорично извършено нарушение от жалбоподателя.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, прието без възражение, и приложенията към него, се установява, че за периода 05.04.2022 г.-24.05.2022 г. данни от жалбоподателя са подавани/налични са  разпечатки от ЕСФП за доставки и продажби на горива/. След като фискалното устройство не е блокирало поради липса на връзка със сървърите на НАП и се е дерегистрирало успешно при бракуването му, комуникация между ЕСФП в обекта и НАП е съществувала/ФУ, налично в обекта по време на проверката, след нея още на 25.05.2022 г. е било сменено/бракувано/. В съдебно заседание вещото лице изрично сочи, че за посочения период са подавани данни към НАП от ФУ в обекта и връзка е съществувала. За доставките през периода е налично потвърждение от НАП, че са били получени/виж. приложения към заключението/. В тази насока са и свидетелските показания.

Следователно, при положение, че доставките за посочения период  са били отчетени от системата на НАП, но не е изяснен въпросът, има ли налична информация в НАП или такава липсва, то  тази неяснота, не може и не следва да бъде използвана във вреда на данъчно задълженото лице.

Дори да бъде прието, че има нарушение относно данните, които търговецът на горива следва да подава към НАП, то доказателствата по делото сочат, че информация отново е подадена според изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. още на 25.05.2022 г., т.е. преди издаване на процесната заповед-31.05.2022 г.

Налагането на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не.

Към момента на издаване на оспорената заповед нарушението е било преустановено. Наложената след преустановяване на нарушението ПАМ, не би могла да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като към момента на издаване на заповедта нарушението е било отстранено. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неподаване на данни към НАП,  доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед дружеството е предприело своевременно мерки за отстраняване на нарушението. Това обстоятелство е от значение за преценката на законосъобразността на оспорената ПАМ.

Наложена след преустановяване на нарушението ПАМ не съответства и на целите по чл.22 ЗАНН. Налагане на ПАМ в случая не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция.

Налага се изводът, че жалбоподателят не е извършил нарушение па чл.118, ал.6 ЗДДС.

 Административният орган не е изяснил всички относими обстоятелства за издаване на процесната ПАМ, поради което е издал и незаконосъобразен акт. Същият не се е справил с доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка.

Предвид липсата на извършено нарушение е безпредметно да се обсъжда срока на наложената ПАМ.

С оглед изложеното заповедта като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила,  материалния закон и неговата цел е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват направените по делото разноски общо в размер на 1 100.00/хиляда и сто/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева, дължима и заплатена за производството държавна такса; 450.00/четиристотин и петдесет/ лева възнаграждение за вещо лице и 600.00/шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, осми състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед № ФК-36-0095006 от 31.05.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол“, Централно управление на Национална агенция за приходите/ ЦУ НАП/, с която на осн. чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ и чл.187, ал.1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - бензино-газстанция, находящ се в гр.Айтос, изход Провадия, стопанисван от „Орел 2001“ООД, ЕИК/Булстат102694624, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Калофер“ №1А, представлявано от Р.И.К.-Б., и е забранен достъпа до него за срок от 3/три/ дни, потвърдена с решение №ГДФК-72 от 14.06.2022 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“/Д „ОД“/, Главна дирекция „Фискален контрол“/ГД „ФК“/, ЦУ НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите /НАП/ да заплати на „Орел 2001“ООД, ЕИК/Булстат102694624, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Калофер“ №1А, представлявано от Р.И.К.-Б.,  разноски в размер на 1100.00/хиляда и сто/ лева. 

Решението  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                              СЪДИЯ: