Номер 129418.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасV въззивен граждански състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
Секретар:Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно гражданско дело
№ 20202100502012 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх.№3886/01.06.2020г., подадена от В. В. Д. , гражданин на **********роден на
**********г,, чрез процесуалния си представител- адв.Петя Чернаева- БАК, срещу Решение
№109/07.04.2020г., постановено по гр.д.№813/2019г. по описа на Районен съд- Несебър.
С посоченото решение, Несебърският районен съд е отхвърлил иска на В. В. Д. ,
чрез адв.Петя Чернаева- БАК, против Етажна собственост на ваканционно селище ,,Сан
Сити 3“, построено в ПИ, ид.№51500.507.575 по КККР на гр.Несебър, с административен
адрес: к.к. „Слънчев бряг“-Запад, гр.Несебър, представлявана от управителя Вадим Липин,
с правно основание чл.40 от ЗУЕС, за отмяна на всички решения, взети на проведеното на
23.07.2019г. от ОС на ЕС на ваканционно селище ,,Сан Сити 3“.
Със същото решение, съдът е осъдил В. В. Д. , да заплати на ответника,
представляван от управителя Вадим Липин, сумата от общо 350, представляващи
направените по делото разноски.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуален закон.
На първо място се оспорва извода на съда за липса на процесуална възможност,
след изтичане преклузивния срок по чл.40 от ЗУЕС, да се релевират нови основания за
порочност на оспорените решение, взети на ОС на ЕС, включително чрез поясняване и
допълване на исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК. Счита, че непроизнасянето по
наведените от ищеца доводи се явявало отказ от правосъдие. Излага подробни съображения
1
в тази насока.
Навежда доводи за нарушение процедурата по свикване на Общо събрание –
чл.16,ал.7 вр.чл.13, ал.2 от ЗУЕС, тъй като етажните собственици не били уведомени по
електронна поща. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че
управляващият орган нямал задължение за такъв вид уведомяване. Позова се на съдебна
практика.
Направено е обобщение на събраните в първоинстанционното производство
доказателства. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез свидетелски показания.
Жалбоподателят твърди, че било нарушено и изискването за съставяне на протокол
в писмена форма от приведеното ОС, което водело до невъзможност за установяване датата,
място на провеждане, и дневния ред, както и взетите решения.
Навежда доводи за липса на кворум и неспазване императивните изисквания
съгласно чл.17, ал.7, т.1 от ЗУЕС.
Подробно са разгледани отделните точки от дневния ред и взетите решения на
проведеното общо събрание, като се посочват съответните нарушения, водещи до
незаконосъобразност.
Излага се становище във връзка с нарушение разпоредбите на чл.50 и чл.51 от
ЗУЕС (относно гласуваните разходи). Жалбоподателят счита, че не ставало ясно какви
точно разходи ще се покриват от така формирания фонд ,,Непредвидени разходи“ и фонд
,,Резервен“, тъй като последните не били конкретизирани. Счита че липсвала яснота и по
отношение изпълнение на бюджета.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендират се направените по делото пред
настоящата инстанция разноски
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез
процесуалния представител- адв Гюмова- БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемата страна намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита
подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.
Излага аргументи, че при предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която съдът бил длъжен да извърши, се ограничавала само
до заявените в исковата молба основания. Цитира съдебна практика (Решение№58 от
25.03.2014г. по гр.д.№5704/2013г. на ВКС, І-во г.о.; Решение№37/20.04.2016г., по гр.д.
№4432/2015г. на ВКС, І-во г.о.).
Изразява несъгласие с твърденията на въззивника за нищожност на решенията на
проведеното ОС на ЕС (нарушение процедурата на чл.1, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС; липса на
протокол от проведеното ОС; неспазване изискването за необходим кворум; оспорване
решенията за възстановяване на разходи ; определяне такса поддръжка).
2
Счита, че правилно районният съд не се произнесъл относно нововъведени
възражения за нарушения, релевирани в становище по реда на чл.143, ал.2 от ГПК.
Заявява, че срокът по чл.40, ал.1 от ЗУЕС започвал да тече от датата на поставяне на
съобщението за изготвен протокол, а не от датата на получаването му с исковата молба
(посоченото съобщение за изготвяне на протокола било представено в
първоинстанционното производство по делото). Твърди, че протоколът, съставен в писмена
форма, бил на разположение на всички етажни собственици.
Във връзка с твърденията за нарушение процедурата по свикване на ОС, се
посочва, че ищецът не изпълнил изискването на чл.13, ал.3 от ЗУЕС за отправяне на
писмено уведомление до управителя, че етажният собственик ще отсъства повече от месец,
каквото изявление не било представено.
Излага се становище, че представеният протокол от проведеното ОСЕС, отговарял
на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС - в него били отразени датата и място на
провеждане, дневен ред, присъствалите лица и идеалните части от етажната собственост,
които представляват, номер на самостоятелния обект, начин на гласуване на присъствалите
лица и техен подпис.
Развиват се подробни съображения във връзка с всяко от оплакванията във
въззивната жалба, включително по възраженията, касаещи отделните точки от дневния ред.
Подчертава се, че ищецът (въззивник) бил председател на УС на ЕС, като след
неговото освобождаване, оспорвал законосъобразността на всяко проведено ОС на ЕС.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Страните, редовно и своевременно уведомени не се явяват в с.з. Чрез
процесуалните си представител поддържат въззивната жалба, респ. отговора на въззивната
жалба.
Въззивните жалби са процесуално допустими-подадени са от надлежни страни, в
преклузивния срок по чл.259 от ГПК и са насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивно обжалване.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск има своето правно основание в чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
3
Производството пред НРС е образувано по исковата молба на Д. против решение на
ОС на ЕС на в.с. „Сан Сити 3“ с адм. адрес к.к. „Слънчев бряг-запад“, гр.Несебър.
Посочените решения се атакуват по реда на чл.40 от ЗУЕС като незаконосъобразни,
постановени в нарушение на процедурата по свикването на общо събрание, липса на
кворум, неясно формулиран дневен ред, присъствие лица-представители без пълномощия,
липса на списък на присъствалите. На следващо място твърди, че протоколът от
проведеното ОС не е бил постановен на видно място, не му е бил предоставен и не е
представен в Община Несебър. Излага конкретни оплаквания по т.1,т.2,т.3,т.4,т.6,т.7,т. 8 и
т.9. Претендира се тяхната отмяна, както и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковата молба като неоснователна като
твърди, че решенията са взети при спазване на всички законови изисквания.
В с.з. на 28.11.2019г. ищецът е депозирал становище, с което допълва и пояснява
исковата молба.
Съобразно твърденията си страните ангажират доказателства.
Не се спори между страните, а и видно от представените писмени доказателства,
ищецът е собственик на два броя самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
51500.507.575.2.46.
Видно от представените по делото писмени доказателства ОС на ЕС на в.с. „Сан
Сити 3“ е проведено на 23.07.2019г. в 09.30 ч. В представената покана е о посочена датата,
мястото и часа на провеждането му, посочен е дневния ред, както и е указано, че при липса
на кворум събранието се отлага с един час и ако отново не бъде събран изискуемия кворум,
то събранието ще се проведе на следващия ден в часа и мястото, посочени в поканата. От
представения протокол за поставяне на покана за ОС от 12.07.2019г. се установява, че
същата е била поставена на определените за това места-на вратите на входовете на ЕС,
удостоверено от подписите на поставилия поканата управител Липин и един свидетел-Е.П..
Последната е разпитана и в качеството на свидетел по делото.Това обстоятелство се
потвърждава и от разпитания по делото свидетел Пчеларова, която притежава апартамент в
комплекса и е видяла залепеното съобщение. Твърдението на ищеца, че останалите
собственици са били уведомени на електронните си пощи за събранието не се подкрепя от
доказателствата по делото-именно воденият от ищеца свидетел е посочил, че е узнал за
събранието от разлепеното съобщение, а не чрез електронната си поща.
От представените доказателства се установява, че към датата на провеждане на
ОС е изготвен протокол за регистрация на присъстващите лица, в който са посочени
обектите, на които те са собственици, вкл. и площите. Именно поради липсата на 67 %
представителност е отложено с един час провеждането на ОС. Пак от същия протокол се
установява, че и след този част не е достигнат изискуемия кворум от 33%, поради което
събранието е проведено на следващия ден така, както е обявено с посочената по-горе
4
покана. Тук е мястото да се посочи, че Правилото за това как се определят ид. ч. е разписано
в чл.40, ал.1 от ЗС, а ид.ч. от общите части на сградата са посочени в документа за
собственост. За преодоляване на хипотези, в които такова посочване липсва чл.17, ал.4 от
ЗУЕС установява начина по който следва да се преодолее тази липса за целите на закона, а
именно само с оглед определяне на кворума и мнозинството при вземане на решения по
ЗУЕС.В случая липсва конкретно оспорване, че притежаваните от ищцата ид.ч. от общите
части на сградата са неправилно определени.
По делото не се твърди, нито се представят доказателства за оспорване
съдържанието на изготвения протокол. Предвид липсата на данни такова оспорване да е
направено в предвидения от закона ред от страна на ищцата, то същият притежава
обвързваща доказателствена сила, която следва да бъде зачетена от съда /вж Решение № 8 от
24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г.о./.
Неоснователни е възражението, че представеното становище по чл.143, ал.2 ГПК е
допълващо и поясняващо исковата молба. Когато се касае до проверка на
законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл.
40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати
нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на
решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са
конкретно посочени. В рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да отмени
решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен
по-късно по реда за отстраняване нередовностите в исковата молба или чрез изменение на
иска. В случая представеното становище въвежда основания, извън тези въведени с исковата
молба.
Именно, защото процедурите са строго формални законодателят е предвидил в
чл.13,ал.2 ЗУЕС, че собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или
ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат
изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Действително
по делото се установява, че електронната поща на ищеца е известна на управителя на ЕС, но
няма доказателства за уведомяването му за обстоятелствата по ал.2.
Съобразно разпоредбата на чл.16, ал.6 ЗУЕС протоколът се изготвя в 7-дневен срок
от провеждане на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика, а
съгласно ал.7 - председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя
на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се
посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от
провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията
5
към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по
чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.
От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
протоколът от проведеното на 23.07.2020г. ОС е изготвен в предвидения от закона срок като
на 29.07.2019г. в 17,00 ч. е поставено съобщение, с което собствениците са уведомени за
изготвянето му като изрично е посочено, че всеки може да се запознае със съдържанието му
след поискване. Това обстоятелство е удостоверено със съставен протокол на същата дата,
подписан от управителя на ЕС и един свидетел при спазване разпоредбите на чл.16, ал.7
ЗУЕС.
В обобщение следва да се посочи, че доколкото правомощията на съда са ясно
дефинирани, отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни норми, но за всяко конкретно
решение, което е оспорено чрез предявяване на иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. По
гореизложените съображения такива не бяха установени, поради което въззивната жалба се
явява неоснователна.
Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло като съдът препраща към мотивите му по чл.272 ГПК.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски за въззивната инстанция следва да бъдат
присъдени в полза на ответника- 300 лв. платен адвокатски хонорар съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.280, ал.2,т.2 от ГПК решението е окончателно.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №109/07.04.2020г., постановено по гр.д.№813/2019г. по
описа на Районен съд- Несебър.
ОСЪЖДА В. В. Д. , гражданин на **********роден на **********г, чрез
процесуалния си представител- адв.Петя Чернаева- БАК да заплати на ЕС на сграда с
идентификатор 51500.507.572.2 по КККР на гр.Несебър с адрес гр.Несебър, к.к „Слънчев
бряг-запад“, представлявана от управителя Вадим Николаевич Липин, гражданин на
**********род на ***. сумата от 300 лв. /триста лв./, представляваща разноски по делото за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7