№ 4325
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря МОНИКА Д. МИТРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110128158 по описа за 2021 година
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е предявило срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2554.89 лв., представляваща
незаплатен остатък по заплатено застрахователно обезщетение по щета №
44010712025792 по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица
№ 440220041000138, във връзка с настъпило застрахователно събитие на
22.09.2020 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 22.09.2020 г., в гр. София, на бул. „Ботевградско
шосе“, водачът на товарен автомобил „Скания“, с рег. № СВ8036АТ,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, поради управление на
автомобила несъобразена с интензивността на движението, се удря
последователно в няколко МПС едно от които е МПС марка „Фиат“, с рег. №
ЕВ4137ВМ /паркиран/ и станал причина за реализиране на ПТП. Посочва, че
МПС марка „Фиат“, с рег. № ЕВ4137ВМ към момента на ПТП имал валидна
застраховка „Каско“ сключена при него, а МПС марка „Скания“, с рег. №
СВ8036АТ бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. За причинените от ПТП вреди при ищеца била
образувана щета № 44010712025792. Посочва се, че било заплатено
застрахователно обезщетение на 19.11.2020 г. в размер на 15628.68 лв. и на
24.11.2020 г. в размер на 1717.32 лв. Към ответника била предявена регресна
претенция в размер на 14781.81 лв. с включени ликвидационни разноски от
15 лв., като на 22.03.2021 г. ответникът бил заплатил сумата в размер на
12226.11 лв. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
1
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в оспорва предявения иск по размер. Посочва, че отговорността на
ответника възлизала на сумата от 12226.11 лв., която сума била заплатена на
ищеца на 22.03.2021 г., като с изплащане на сумата са възмездени вредите по
процесното МПС. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411,
ал. 1 от КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на
вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка
между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и
извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение на 19.11.2020 г. в размер на 15628.68 лв. и на 24.11.2020 г. в
размер на 1717.32 лв., както, че ответникът на 22.03.2021 г. е заплатил на
ищеца сумата от 12226.11 лв. във връзка с реализираната щета.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП,
преводни нареждания, застрахователна преписка и др./, както и извършеното
от ответника частично плащане, което по същество съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на
вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
2
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС марка „Фиат“, с рег. № ЕВ4137ВМ, изчислена на база пазарни цени
към датата на ПТП е 15319.19 лв., а действителната стойност на процесния
автомобил е 15207 лв. Съгласно вещото лице стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна
стойност и била налице тотална щета. Съгласно заключението стойността на
уврежданията на МПС марка „Фиат“, с рег. № ЕВ4137ВМ, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на запазени части, в размер на
22.3 % /3391 лв./ е 11816 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно стойността
на уврежданията на МПС марка „Фиат“, с рег. № ЕВ4137ВМ, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на запазени части, съгласно
обвързващо предложение е 12627 лв. Паричната равностойност на 75 % от
действителната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е 11405
лв. Настоящият състав с оглед приетото по делото заключение намира, че в
случая е налице тотална щета, тъй като стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна
стойност към датата на настъпване на ПТП. При това положение при
определяне на обезщетението стойността на запазените части следва да се
приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на
застрахователното събитие /в този смисъл решение № 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО/. Съгласно заключението на САТЕ стойността
на дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане
на запазените части е в размер на 11816 лв. По делото е безспорно, че на
22.03.2021 г. ответникът след отправената регресна покана е заплатил на
ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 12226.11 лв., която сума дори
е в по-висок размер от стойността на уврежданията на МПС марка „Фиат“, с
рег. № ЕВ4137ВМ, определена при условията на тотална щета и след
3
приспадане на запазени части, в размер на 22.3 %, поради което предявения
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не му се дължат разноски. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 200 лв. депозит за вещо лице по САТЕ и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, за осъждане на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да
заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата от 2554.89 лв.,
представляваща незаплатен остатък по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44010712025792 по застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № 440220041000138, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 22.09.2020 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати
на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3
във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 300 лв. - разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4