Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1777
гр. Пловдив, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4575/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 16-002596/12.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Пловдив, с което ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“, ЕИК: **********,
е санкционирано с административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Жабоподателят, ДЗЗД
„Топлоизолация Пловдив 2016“, обжалва посоченото НП с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Оспорва се изводът на наказващия орган за доказаност на
извършеното нарушение, като се твърди, че установеният на място работник не е
служител на дружеството-жалбоподател, а лице, извършващо частна дейност,
възложена от един от живущите в сградата, където е извършена проверката. Отделно
от това се твърди и че санкционираното дружество не разполага с правосубектност
по смисъла на ЗАНН и в тази връзка не може да носи административно-наказателна
отговорност. Поради това се претендира за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата
страна, Дирекция „Инспекция по труда”, оспорва основателността на жалбата, като
моли обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
От фактическа
страна се установява следното:
При извършена проверка
от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, на 18.06.2019 г., в обект,
представляващ жилищна сграда, находяща се в град Пловдив, бул. „Дунав“ № 4, на
който се извършвало саниране по проект „Енергийна ефективност“, с изпълнител на
строителните работи ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“, било установено, че ДЗЗД
„Топлоизолация Пловдив 2016“, в качеството си на работодател, е приел на работа
като ..., лицето А.Х.А., с ЕГН: **********. В хода на извършената проверка било
установено, че лицето работи при установено работно време, работно място и
уговорено трудово възнаграждение, без с него да е сключен трудов договор в
писмена форма. При така установените обстоятелства срещу ДЗЗД „Топлоизолация
Пловдив 2016“ бил съставен АУАН, а въз основа на него срещу било издадено и
обжалваното НП, с което същото е санкционирано с имуществена санкция в размер
на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Тази фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Видно от показанията на свид.
Д.Т.Б. – … в Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Пловдив, същата изцяло е потвърдила отразените от нея
в АУАН факти и констатации, посочвайки, че към момента на проверката, лицето А.Х.А.
е работил на проверявания обект, като се е намирал качен на фасадата на
сградата, на която се извършвало саниране, като при слизането му от фасадата
същият е носел фирмено облекло и е попълнил предоставената му за попълване
декларация в поставен на мястото фургон на ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“.
При проведен разговор с лицето, същият заявил, че работи за ДЗЗД „Топлоизолация
Пловдив 2016“ с установено работно време, почивки и
трудово възнаграждение, като същите обстоятелства декларирал и в предоставената
му за попълване Справка по чл. 402 КТ, която работникът попълнила самостоятелно. Съдът кредитира показанията на свид. Б., доколкото същите се явяват изключително
подробни, последователни, логични, и съответни на наличните по делото писмени доказателства
- Справка по чл. 402 КТ, видно от
която в нея работникът саморъчно е отразил, че работи в дружеството от 18.06.2019
г. без сключен трудов или граждански договор, като “...”, с работно време от 08.00 до 17.00 часа и уговорено трудово възнаграждение
по 40 лева на ден. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитра
показанията на свид. А.Х.А.,
доколкото показанията на този свидетел се оцениха като изключително нелогични,
непоследователни и противоречиви. Свидетелят даде изцяло противоречиви
показания, заявявайки първо, че в представената му за попълване декларация е
заявил, че работи „на частно“, а в последствие при предявяване на самата
декларация е отрекъл това обстоятелство, признавайки, че е посочил ДЗЗД
„Топлоизолация Пловдив 2016“ за работодател, но твърдейки, че това му е било
продиктувано от проверяващата. Последното пък не се възприе от съда, доколкото
липсва житейска логика, а и свидетелят не посочи логично обяснение в това да
попълни в декларацията обстоятелства, и то под заплаха от наказателна
отговорност, за които не е съгласен. Липсва логика и в това проверяващите да му
диктуват съдържанието на декларацията, при неустановен за същите интерес да
констатират нарушение точно спрямо това дружество, още повече пък логика в това
да се диктува само част от съдържанието на декларацията. Последното, на фона на
несъмнено установените обстоятелства, че работникът е слязъл именно от фасадата
на сградата, облечен във фирменото облекло на дружеството-жалбоподател и е
влязъл именно в стопанисвания от дружеството работен фургон, дават основание да
се приеме, че показанията на свидетеля се явяват неистинни. Този извод се
подкрепя и от анализа на показанията на свид.
Н.А.Б.(живуща на адреса, която уж била наела работника, за да ѝ
работи на частно). Според тази свидетелка, по препоръка на лице с имена Д. И.,
свид. А., заедно с още двама работници, извършили ремонтни дейности в жилището
ѝ, за което им заплатила 200 лева общо за три работни дни. Последното не
намира съответствие с показанията на свид. А., който, макар да поддържа
заявеното от свид. Б., че е работил за нея в деня на проверката, е заявил, че
за три дни работа са получили общо 360 лева възнаграждение. Въпреки че
обстоятелството, че именно свид. Б. е наела на работа свид. А., заедно с още
двама работници, за да извършват ремонтни дейности в жилището ѝ, намира
опора в показанията на друг разпитан по делото свидетел – свид. Й.Б. И., съдът намира, че последното не разколебава
доказаността на нарушението. Не се разколебава и убедителността на показанията
на актосъставителката, че работникът А. е слязъл от фасадата на сградата
(външната ѝ част), че е носел служебно облекло и е попълнил
предоставената му декларация именно във фургона на ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив
2016“ обстоятелства, които не могат да обосноват различен извод от този, до
който е достигнал и самият наказващ орган, още повече като се има предвид и
самото съдържание на декларацията, също съдържащо признанието на работника, че
работи именно за ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“. По делото като свидетел е
разпитан и свид. Д.Г.Х.(...в
дружеството-жалбоподател), чиито показания съдът също оцени критично в частта,
в която свидетелят е заявил, че не познава свид. А. и не знае защо последният е
влизал във фургона на дружеството. Макар тези показания да не се намират в
пряко противоречие с някое от приобщените доказателства, съдът не възприе
същите в посочената част, доколкото твърдението, че непознато лице е допуснато
в служебен обект, особено в контекста на установените факти, е трудно споделимо
и житейски неиздържано.
Тази поредица от
нелогични и противоречиви твърдения, на фона на установената икономическа
зависимост на разпитаните работници от дружеството-жалбоподател, мотивират настоящия
съдебен състав да оцени тези свидетели като ненадежден доказателствен източник,
като приеме, че заявеното от свидетелите не обслужва установяването на
обективната истина, а цели да подкрепи и без това неубедително представената
защитна теза на жалбоподателя. Точно обратното следва да се отбележи за
показанията на свид. Б., които се отличават с логичност, последователност, подреденост
и съответност с наличните по делото обективни доказателствени източници –
приложената и приетата като писмено доказателство Декларация по чл. 402 КТ.
Поради тази причина съдът оцени с пълен кредит тези показания и ги възприе
изцяло при изложението на правните си изводи.
Тази фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават
следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай от събраните по делото и кредитирани
доказателства се установява с категоричност, че в нарушение на трудовото
законодателство, на посочената в НП дата и място, от страна на ДЗЗД
„Топлоизолация Пловдив 2016“ е приет на работа, като работник А.Х.А., при
съществуващи елементи на трудово правоотношение - установено работно време,
работно място, почивки и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него
трудов договор в писмена форма.
От събраните по
делото доказателства – свидетелски показания на разпитания като свидетел
актосъставител и Справка по чл. 402 КТ се установява, че лицето А.Х.А. е
работила като „...”, в ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив
2016“ при наличие на посочените по-горе елементи на трудово правоотношения –
трудово възнаграждение и уговорени почивки, без от страна на дружеството да е съставен
Трудов договор в писмена форма с посоченото лице.
Поради посочените по-горе съображения, съдът прие, че в конкретния случай
са налице трудови правоотношения, които не са били скрепени с изискуемата от
закона форма, поради което правилно спрямо дружеството е била наложена санкция
за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Съдът намира, че в
конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП,
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението
е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на всички
елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
В тази
връзка следва да се посочи, че съдът не споделя изложените в жалбата и
поддържани в съдебно заседание доводи за липса на правосубектност на
жалбоподателя, доколкото точно обратният извод се извежда от нормата на чл.
412а, т. 2 КТ, която се явява специална норма за общите правила в ЗАНН. Според
същата административно-наказателни отговорни лица са юридическите лица и
едноличните търговци, както и дружества, създадени по реда на Закона за
задълженията и договорите, каквото е именно процесното. Налице е специална
правосубектност, която очертава и наличието на годен субект на
административно-наказателна отговорност в лицето на санкционираното дружество -
ДЗЗД „Топлоизолация
Пловдив 2016“, поради което следва да се приеме, че съвсем коректно наказващият
орган е санкционирал именно него.
Налице и коректно посочване на правната квалификация. Съгласно чл. 62, ал.
1 КТ, трудовият договор се сключва в
писмена форма. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. В конкретния случай вмененото нарушение на
дружеството-жалбоподател е това, че е допуснало до работа работник, при наличие
на елементи на трудово правоотношение, без да е бил сключен с него трудов
договор в писмена форма. Видно е, че така описаната словесна квалификация е
изцяло съответна на цифровата такава по чл. 62, ал. 1 КТ.
Правилно е направена и връзка с чл. 1, ал. 2 КТ, доколкото за да е налице
нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, следва преди всичко да е налице трудово
правоотношение.
Съдът не намери и основания за редуциране на размера на наложената санкция.
Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ, за констатираното нарушение се предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Видно е, че в
случая наказанието е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, като
наложеното наказание е ориентирано към законоустановения минимум, но малко над
него. Съдът намира, че този размер не следва да бъде намаляван до абсолютния
минимум, доколкото същият е адекватен на извършеното нарушение. Отделно от това
следва да се посочи и служебно известният на съдебния състав факт, че при
същата проверка е била ангажирана отговорността на дружеството за още други две
нарушения (в тази връзка АНД № 4574/2019 г., по описа на XXVI н.с. и АНД № 4576/2019 г. по описа на XI н.с.). Ето защо и след като съобрази всички релевантни за
делото факти и обстоятелства, съдът намери, че потвърждаването на обжалваното
НП и в частта, касаеща размера на санкцията, би способствал в най-пълна степен за
постигането на целите на ЗАНН.
Ето защо, РС-Пловдив,
ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-002596/12.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Пловдив, с което ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“, ЕИК:
**********, е санкционирано с „имуществена санкция” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
След влизане на решението в сила, препис от
същото да се изпрати на Районна прокуратура-Пловдив, независимо от резултата в случай на обжалване,
с оглед на наличието на данни за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК,
респ. по чл. 313, ал. 1 НК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК