№ 22
гр. Кюстендил , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на седми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Росица Б. Савова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500237 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 Граждански процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна жалба на ВЛ. Й. К., чрез пълномощника му адв. А.И.
против Определение на Районен съд – Кюстендил (КРС), постановено по гр.д.
№2497/2020 г.
В жалбата се сочи, че с определението, което се атакува, съдът възложил в
тежест на жалбоподателя разноските, сторени в хода на производството в размер на **
лв. – платено адвокатско възнаграждение, без при това да изпрати искането в т.см. за
становище, с което бил лишен от възможността да заяви възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Подобно такова възражение не е заявено ясно и недвусмислено в частната жалба,
но се иска отмяната на Определение на Районен съд – Кюстендил (КРС), постановено
по гр.д. №2497/2020 г., като се остави без уважение искането за присъждане на
разноски в полза на ответната страна.
Ответникът по частната жалба М.Г., чрез пълномощника си адв. Р. А. от
Адвокатско Дружество „А. и К.“, е депозирал писмен отговор в предоставения му от
съда срок. Сочи, че жалбата е неоснователна, като присъденото възнаграждение било
съобразено с действащите нормативи. Твърди, че делото пред сезирания съд е било
прекратено при условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК, а искането за присъждане на
разноски било направено с отговора на исковата молба, респ. не следвало да се
съобщава на другата страна. Поддържа, че е налице основание за присъждане на
разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и в договорения размер.
Съдът намира частната жалба за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а за да се произнесе по съществото на спора, съобрази
следното:
Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81
ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право.
С всеки окончателен съдебен акт, съдът следва да се произнесе и по сторените от
1
страните разноски. Присъждането на разноски по правило е свързано със
санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в
съответното производство. Утвърдена е практиката, че ответникът има право на
разноски и при прекратяване на производството по делото - чл.78, ал.4 от ГПК. За
възникване правотото му по чл.78, ал.4 от ГПК достатъчно условие е разходите да са
сторени след получаване препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и
преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, какъвто именно е
настоящият случай.
Тук е налице хипотеза на прекратяване на производството, по причина, която е
пряко свързана с процесуалното поведение на ищеца – в хипотезата на чл. 129, ал. 3 от
ГПК. До този резултат се е стигнало, след като ответникът обаче е получил препис от
исковата молба и е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок.
Това е сторено чрез ангажиран пълномощник, доколкото ползването на адвокатска
помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния
закон преклузии, а и предметът на спора. Всички разноски, свързани с ползването на
тази помощ, за които са ангажирани доказателства за извършването им, му се дължат и
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца - така Определение № 155/01.04.2016 г.,
на ч. гр. дело № 1347/2016 г на IV г. о. на ВКС, Определение № 437 от 5.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3885/2013 г., IV г. о., Определение № 463 от 7.10.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 5009/2013 г., I г. о., и мн. други.
За прецизност следва да се посочи, че действително молбата за присъждане на
разноски не е била връчена на другата страна, а ищецът не е имал възможност да
направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Такова не е заявено прецизно дори в
частната жалба. Дори и да се приеме обаче, че е своевременно поддържано, то е
неоснователно.
В случая процесуалният представител на ответника е осъществявал процесуална
защита и съдействие по оценяем иск. Цената му е била определена по реда на чл. 69,
ал. 1, т. 2 ГПК и посочена от ищеца в размер на 433,85 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в редакцията изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.), за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лв., минималното
възнаграждение е 300 лева. В същото време, процесуалните действия извършени от
упълномощения от ответника адвокат се свеждат до подаване отговор на исковата
молба, но той е аргументиран подробно и задълбочено, подкрепен е и с представени
писмени доказателства. Именно заради поддържаните в него доводи се е наложила
повторна проверка за редовност на исковата молба, която е установила, че се налага тя
да бъда поправена по реда на чл. 129, ал 2 от ГПК. Процесуалното бездействие на
ищеца е довело до прекратяване на производството в хипотезата на чл. 129, ал. 3 от
ГПК. Същевременно тук предявеният конститутивен иск е с правно основание чл.33,
ал.2 ЗС. Производството по него се характеризира с особености, които не могат да го
определят като такъв с ниска правна сложност.
При изложените факти съдът намира, че действително заплатеният адвокатски
хонорар от ** лв., договорен от страните при условията на чл. 9 от ЗЗД, отнесен към
действителната фактическа и правна сложност на делото не е прекомерен. Ето защо и
тежест на ищеца правилно са възложени на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски за
2
възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство в този размер.
При изложените доводи частната жалба се възприема за неоснователна и като
такава ще бъде оставена без уважение.
По обжалваемостта:
По аргумент от нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ВЛ. Й. К., депозирана чрез
пълномощника му адв. А.И., против Определение на Районен съд – Кюстендил (КРС),
постановено по гр.д. №2497/2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис от съдебния акт да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3