№ 265
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Д. Г. Жекова Търговско дело №
20213100900614 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Елмон Пропъртис“ ЕАД (н), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Трети март“ №9, ет.4, срещу
Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес ****, иск с правно основание чл.694,
ал.1, т.1 ТЗ за установяване несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност на ищеца по т.д. 1915/2019г. на ОС – Варна вземане на
ответницата за сумата от 1860лв., представляваща трудови възнаграждения за
м. май и м. юни 2019г., както и лихви върху главниците в размер на 281.93лв.
до решението за откриване на производството по несъстоятелност и 19.64лв.
лихви след РОПН.
Ищецът твърди, че трудов договор №1/15.05.2019г. с Д.Д. е сключен
фиктивно с бившия изпълнителен директор на „Елмон пропъртис“ ЕАД –
Ц.Б. с оглед обявяване дружеството в несъстоятелност и придобиване на
активите му от свързани с М.К. лица. Поддържа се, че ответницата никога не
е престирала труд, не й е възлагано извършването на дейности и не е отчитала
такива за периода на действие на договора. След освобождаване на Ц.Б.,
ищецът узнал за сключването на трудовия договор след справка в НАП.
Счита се, че се касае за злоупотреба с права по смисъла на чл.8 КТ. В
уточняваща молба се навеждат аргументи, че трудовият договор е
симулативен и страните не са желали правни последици на трудово
правоотношение, както и че е сключен при липса на основание, тъй като към
момента на сключването му, трудовите функции, вменени на ответницата, са
се изпълнявали от друго лице. Моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл.372, ал.1 ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба. В открито съдебно
заседание искът се поддържа. Въвеждат се твърдения, че ответницата е
близко доверено лице на М.К. и участва в борда на директорите на дружество
1
„Алфа 1 Секюритис“, а регистрираният й адрес е в имот, собственост на М.К..
Твърди се и че Д.Д. е имала и друг сключен договор към процесния период.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д. П. Д. е депозирал отговор на
исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа се, че в периода 16.05.2019г. до 30.06.2019г. ответницата е
престирала труд в полза на ищеца. Работата й била предложена от Ц.Б..
Работила в нов офис на дружеството в гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ 96, ет.1,
офис 1 с още една колежка – Ц.Й., която била юрисконсулт и не стояла
постоянно в офиса. Ответницата ходела на работа всяка сутрин, наложило й
се лично да боядиса стените в офиса, организирала транспортни услуги,
комуникирала с IT специалист на име Краси, почиствала. Всички заповеди
получавала по телефона от директора. В края на м. юни Б. се обадила на Д. и
й казала, че има неясноти какво ще се прави в офиса и да не идва засега. По-
късно й казала, че я е пуснала в неплатен отпуск. Ответницата сочи, че не е
знаела, че Б. е била освободена като изпълнителен директор. В заключение,
твърдейки, че е изпълнявала задълженията си по трудовото правоотношение,
поддържа, че работодателят е длъжен да заплати възнаграждение за
извършената работа. В открито съдебно заседание отговорът на исковата
молба се поддържа.
В срока по чл.367 ГПК, в качеството на задължителна страна в
производството, синдикът Х.Ц., депозира писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост на иска. По основателността, моли съдът да се
произнесе след събиране на доказателствата.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна:
Приобщен по делото е трудов договор №1/15.05.2019г. между „Елмон
Пропъртис“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Ц.Б., като
работодател, и Д. П. Д. – служител, с който на последната е възложено да
изпълнява длъжността „офис мениджър“, като осъществява дейност по
административно и техническо обслужване, организационна връзка между
изпълнителния директор на работодателя и служителите му. Договорът е
сключен със срок на изпитване от три месеца. Мястото на работа е гр. Варна,
ул. Генерал Колев 96, ет.1, офис 1. За работно място е посочено: офис или
работа от разстояние в дома на служителя, или друго помещение по негов
избор. Работното време е пълно. Основното месечно възнаграждение на
служителя е в размер от 1546.43лв.
Приета е по делото и длъжностна характеристика за длъжността „Офис
мениджър“ в „Елмон Пропъртис“ ЕАД от 15.05.2019г., носеща подпис за
работодателя и служителя Д.Д..
Съобразно справка от Национална агенция по приходите за
осигурителния доход на Д. П. Д., начисленият й при работодателя „Елмон
Пропъртис“ ЕАД осигурителен доход за м.05.2019г. е 850.54лв., а за
м.06.2019г. – 1546.43лв.
Съгласно приета справка от Национална агенция по приходите, на
15.05.2019г. е подадено уведомление по чл.62, ал.5 КТ от работодател „Елмон
Пропъртис“ за сключен трудов договор с Д. П. Д. – офис мениджър.
2
От извършена справка в масивите на НАП за трудови договори с Д. П.
Д. е видно, че на 16.05.2019г. е прекратен трудов договор със „Смарт“ АД, а
на 15.05.2019г. е сключен трудов договор с „Елмон Пропъртис“ ЕАД.
Следващият по време трудов договор е сключен на 30.09.2021г. с „Пиелком
300“ ЕООД.
Ответницата е ангажирала писмени доказателства – фактура от
18.06.2019г., придружена от касов бон, за извършени транспортни услуги на
стойност 120лв. в полза на „Елмон Пропъртис“ ЕАД. Като получател във
фактурата е вписана Ц.Б.. Представила е и разпечатки на електронна
кореспонденция от 07.05.2019г. за запитване за интернет при покритие на
адрес гр. Варна, бул. Ген. Колев №96; приветствие от Ц.Б. до Д.Д. от
15.05.2019г.
Приобщено е удостоверение за постоянен адрес на Д. П. Д., съгласно
което регистрираният й постоянен адрес от 2004г. е в ****.
От извършена служебна справка в Търговски регистър по партидата на
дружеството – ищец, се установява, че изпълнителен директор на същото в
периода 16.10.2018г. до 17.07.2019г. е ЦВ. Ц. Б..
Съобразно писмо от ТП на НОИ – Варна, ЦВ. Ц. Б. е ползвала болничен
за временна неработоспособност, бременност и раждане, считано от
06.06.2019г.
Приета по делото е справка от Служба по вписванията за вписвания,
отбелязвания и заличавания по партидата на М. И. К..
Приобщени са Трудов договор от 30.04.2019г. на Б.Е.Г., назначена на
длъжност „специалист труд и работна заплата“ в „Елмон Груп“ ООД и на
П.С.П. от 22.08.2016г., назначен на длъжност „технически сътрудник“ в
„Елмон Груп“ ООД.
Ангажирани са по делото от ответницата гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите ЦВ. Ц. Б. и Ц.Н.Й.. Първата свидетелка твърди, че тя е
назначила Д.Д. в „Елмон Пропъртис“ на длъжност „офис мениджър“, като
договорът бил от 15.05.2019г. Излага, че работата й е била административна,
като сочи какви конкретни фактически задачи е имала, както и че е била
ангажирана до края на м.юни 2019г. Свидетелката сочи, че е освободена от
19-ти юли от позицията „изпълнителен директор“, като от 06.06. е ползвала
болничен поради бременност, но работила реално по телефон, имейл, а Д.
била назначена, за да движи административните дейности. Излага, че офисът
на „Елмон Груп“ на ул. Хр. Смирненски не бил достатъчно голям и се взело
решение да се ползва друг офис за дейността на „Елмон Пропъртис“, което
било създадено за чисто инвестиционна дейност – да придобие недвижими
имоти, в които да се изградят къщи. Д. се занимавала да направи офиса на
„Ген. Колев“ годен за работа. Твърди, че не знае чия собственост е този офис,
избран бил от С.Г.. В началото на юли Д. излязла в неплатен отпуск, защото
свидетелката не знаела дали ще продължат работа.
Свидетелката Ц.Н.Й. излага, че от края на м. май 2019г. до февруари
2020г. работила като юрисконсулт в „Елмон Пропъртис“, занимавала се с
документацията на имота в м. „Коджа тепе“. Работното й място било извън
офиса, посещавала офис на „Ген. Колев“ 94, или 96. Работният процес в
3
„Елмон Пропъртис“ се ръководел от изпълнителния директор Ц.Б.. Д. била на
работа, била назначена като човек, който да организира офиса и да помага.
Свидетелката я ползвала да й помага във връзка с документите. Виждала я е
да подрежда офиса, ходили да й покаже имота в „Коджа тепе“, тъй като имало
идея да се наеме охрана. Не може да каже точна дата, до която Д. е работила
там, включително юли месец я е виждала в офиса. Две седмици след
назначаването на Д., офисът променил визията си, бил боядисан, подреден.
Свидетелката познава М.К., който й е бивш работодател и пълномощник на
дружество, в което работи в момента – „Алфа 1 Секюритис“. Ц.Б. й казала
някъде през лятото, че е сменена и не е вече изпълнителен директор, но точна
дата свидетелката не може да каже. Не знае дали С.Г. е знаел за нейното и на
Д. назначения.
По искане на ищеца са разпитани като свидетели С.М.Г. и З.Е.Д..
Първият свидетел сочи, че е собственик на фирмата, собственик на капитала
на „Елмон Пропъртис“. По време на функциониране на работата на „Елмон
Пропъртис“ не са вземали решение за назначаване на хора на трудови
договори. Разбрали за това септември – октомври 2019г. при справка в НАП и
НОИ. Твърди, че Д.Д. не я е виждал и не я познава. Сочи, че „Елмон
Пропъртис“ ползва офиса, на който се помещава и фирмата – собственик на
капитала – „Елмон Груп“ на бул. „Трети март“, преди това на бул. „Цар
Освободител“. Не са вземали решение да се взема офис под наем, или
помещения за дейността на „Елмон Пропъртис“, тъй като дружеството
нямало персонал. До началото на юли 2019г. изпълнителен директор била
Ц.Б., като преди това тя излязла в болничен по майчинство. Свидетелят е
депозирал сигнал в прокуратурата срещу нея.
Свидетелката З.Д. излага, че е счетоводител на дружеството – майка
„Елмон Груп“ и впоследствие на „Елмон Пропъртис“. За назначаването на
лица на трудов договор в „Елмон Пропъртис“ научила впоследствие след
справка в НАП и когато те започнали да предявяват претенции за
възнаграждения и обезщетения. Разбрала, когато Ц.Б. била заменена от П.П..
Никога не е виждала лицата, които са назначени по трудови договори,
справките за тяхното назначение били подадени от Ц.Б.. Свидетелката
разговаряла с Д.Д. да дойде до офиса да си предяви претенциите, но тя така и
не дошла. Свидетелката не е работила с Ц.Б.. Твърди, че „Елмон Пропъртис“
и „Елмон Груп“ са в един и същи офис и никога не е имало друг офис. „Елмон
Пропъртис“ било създадено с цел реализация на един конкретен поземлен
имот, която така и не се осъществила. Свидетелката е счетоводител на „Елмон
Пропъртис“ след замяната на Ц.Б. с П.П.. За първи път й се възложила работа
със счетоводни документи на „Елмон Пропъртис“, когато трябвало да
приключи финансовата 2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото двустранно подписани трудов договор между
ищеца и ответницата от 15.05.2019г. и длъжностна характеристика към него
не са оспорени по автентичност и съдържание, като се установи и че за
процесния трудов договор е подадено в законоустановения срок по чл.62, ал.3
КТ уведомление до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. От материалите по т.д. 1915/2019г. е видно и
4
установяването, че трудовият договор е вписан и в търговските книги на
дружеството.
Няма спор по делото и се потвърждава от извършената справка по
партидата на дружеството – ищец в търговския регистър, че към датата на
сключване на трудовия договор и до края на исковия период за трудови
възнаграждения – м. юни 2019г., изпълнителен директор, надлежно
определен от Съвета на директорите на „Елмон пропъртис“ ЕАД по реда на
чл.244, ал.4 ТЗ и вписан като представител на дружеството в Търговския
регистър, е била именно Ц.Б., поради което трудовият договор е сключен от
представляващия работодателя, разполагащ с правомощие за това.
Оспорванията, направени от ищеца с исковата и уточняващата молба,
сочат на атакуване на трудовия договор по реда на чл.74, вр. с чл.8 КТ, като
сключен в противоречие с изискването за добросъвестно упражняване на
трудовите права и задължения, както и по общите правила за
недействителност на договорите по реда на чл.26, ал.2 ЗЗД, като привиден и
сключен при липса на основание.
Ангажираните по делото гласни доказателства съдът цени само
досежно установяване на обстоятелствата, имащи значение дали назначеният
служител Д.Д. реално е полагал труд за дружеството. При наличие на
двустранно подписан писмен трудов договор, под забраната на чл.164, ал.1,
т.6 ГПК, показанията на разпитаните свидетели по искане на ищеца не могат
да бъдат ползвани за установяване твърденията на ищеца за симулация на
договора при липса на начало на писмено доказване в тази връзка по смисъла
на чл.165, ал.2 ГПК.
Представените справки от Служба по вписванията относно
собствеността върху офиса, в който е уговорено мястото на работа, както и
имотът, в който ответницата е адресно регистрирана, както и обстоятелствата
за членство на ответницата в съвет на директорите на трети дружества след
периода на трудовия договор, не са достатъчни да обосноват извод, както за
абсолютна симулация на сключения трудов договор, така и да оборят
успешно презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ.
Непосредствени впечатления относно реалното полагане на труд от
служителя Д.Д. имат само свидетелите Ц.Б. и Ц.Й.. Техните показания
съответстват и на събраните и неопровергани в процеса писмени
доказателства за възникване на трудовото правоотношение, поради което
съдът ги кредитира. От тези гласни доказателства, изложени по-горе във
фактическата обстановка, се установява Д.Д. да е извършвала възложените й
задачи от работодателя, чрез тогава действащия му изпълнителен директор.
Тези показания се подкрепят и от представената от ответницата и неоспорена
електронна кореспонденция и фактура за извършвани дейности в полза на
работодателя.
Показанията на свидетелите С.Г. – настоящ член на Съвета на
директорите на дружеството – ищец и съдружник в дружеството, едноличен
собственик на капитала на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, и на свидетелката З.Д. –
счетоводител на „Елмон Груп“ ООД, преценени при условията на чл.172
ГПК, не са годни да опровергаят извода за реално полагане на труд от
служителя Д.Д. в процесния период м. май – м. юни 2019г. Свидетелката
5
Димитрова се установи и че не е била счетоводител на „Елмон Пропъртис“
ЕАД в периода, в който изпълнителен директор на дружеството е била Ц.Б.,
респективно, за който ответницата претендира трудови възнаграждения,
поради което и няма преки впечатления по относимите факти. Макар да
липсва пряка процесуална пречка за разпит на С.Г. като свидетел, доколкото
като представител на дружеството- ищец от съвета на директорите е
овластено и излъчено друго лице, този свидетел е пряко заинтересован от
изхода на спора. Поради това, съдът не кредитира неговите показания,
формирайки извода си относно полагането на труд от ответницата. За
пълнота следва да се посочи, че изложеното от тези свидетели, че ползваният
офис от „Елмон Пропъртис“ ЕАД е бил този на „Елмон Груп“ ООД, където са
техните седалища, е ирелевантно, тъй като в случая с трудовия договор
изрично е уговорено място на работа, различно от седалището на
предприятието, каквато възможност дава чл.66, ал.3 КТ. А също така, е
уговорено и друго конкретно работно място по смисъла на пар.1, т.4 ДР на
КТ.
Недоказано остана и възражението на ищеца трудовият договор да е
сключен при липса на основание, тъй като се установи от една страна, че Д.Д.
е изпълнявала вменени й трудови функции от тогавашния изпълнителен
директор на дружеството. От друга страна, представените трудови договори
на лицата Б.Е.Г. и П.С.П., назначени в друго дружество – „Елмон Груп“
ЕООД, не доказват твърдението друго лице да е изпълнявало напълно
идентични функции на изпълняваните от Д.Д. за предприятието - ищец. А и
последното само по себе си също не би лишило трудовия договор от
основание. Не се събраха доказателства и в подкрепа на твърдението, че към
периода на процесния трудов договор ответницата е имала сключен и друг
трудов договор. Напротив, от извършената справка в масивите на НАП се
установи, че от средата на м. май 2019г. до края на м. юни 2019г. трудов
договор е сключен само с дружеството – ищец.
Така мотивиран, съдът намира, че приетото в производството по
несъстоятелност вземане на ответницата Д.Д. към „Елмон Пропъртис“ ЕАД
/н/ за трудови възнаграждения за м. май и м. юни 2019г., ведно с начислените
лихви, не бе оборено. От ищеца не е оспорван в настоящото производство
размерът на вземанията. Същият се и установява от описаните във
фактическата обстановка трудов договор и справка от НАП за осигурителен
доход на Д.Д. за м. май и м. юни 2019г.
Изложените мотиви налагат извод за неоснователност на предявения
отрицателен установителен иск за несъществуване на приетото в
производството по несъстоятелност вземане, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата сторените в производството разноски в общ размер от
580лв., от които 30лв. депозит за свидетел и 550лв. адвокатско
възнаграждение. По направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, следва да се посочи,
6
че минималното еднократно възнаграждение съобразно материалния интерес
по делото по чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза в размер от 381.31лв. В случая
ответницата е заплатила 450лв. за производството и 100лв. за явяване на
адвоката в трето съдебно заседание съобразно чл.78, ал.9 от Наредбата.
Сумата от 100лв. е в минималния размер, а съдът не намира, че сумата от
450лв. е прекомерна спрямо минималния еднократен размер от наредбата от
381лв. и при съобразяване обема на извършените процесуални действия и
фактическата и правна сложност на делото. Следва да се отбележи също, че
претендираното от самия ищец и заплатено от него адвокатско
възнаграждение, възлиза в по-голям размер, а именно 600лв.
На основание чл.694, ал.7 ТЗ, вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Варна
дължимата за производството държавна такса в размер от 50лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Елмон Пропъртис“ ЕАД (в открито
производство по несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Трети март“ №9, ет.4, срещу Д. П. Д., ЕГН
**********, с адрес ****, иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за
установяване несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност на ищеца по т.д. 1915/2019г. на ОС – Варна вземане на
ответницата за сумата от 1860лв. /хиляда осемстотин и шестдесет лева/,
представляваща трудови възнаграждения за м. май и м. юни 2019г., както и
лихви върху главниците в размер на 281.93лв. /двеста осемдесет и един лева и
деветдесет и три стотинки/ до решението за откриване на производството по
несъстоятелност и 19.64лв. /деветнадесет лева и шестдесет и четири
стотинки/ лихви след РОПН.
ОСЪЖДА „Елмон Пропъртис“ ЕАД (в открито производство по
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Трети март“ №9, ет.4, да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, с
адрес **** сумата от 580лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Елмон Пропъртис“ ЕАД (в открито производство по
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Трети март“ №9, ет.4, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Варна сумата от 50лв. /петдесет лева/,
представляваща дължимата за производството държавна такса, на осн. чл.694,
ал.7 ТЗ, вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
7
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8