О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3231
Гр.
Перник, 21.06.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 02214 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба,
уточнена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, подадена от „Топлофикация-Перник“ АД, с
ЕИК: *********, чрез пълномощника си юрк. Емилия Максимова, срещу В.М.Д. и И.Д.Д.,
с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответницата В.М.Д. дължи на ищцовото дружество сумата от 545,34 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. и сумата от 82,89 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2015 г. до 29.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.02.2018
г. до окончателното ѝ изплащане, а
ответникът И.Д.Д. сумата от 389,52 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 59,20 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до
29.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.02.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00982/2018 г.
по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 ГПК.
По разпореждане на съда от 23.04.2018
г. препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на всеки от
ответниците с указание за възможността за подаване на писмен отговор, неговото
задължително съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на
съответните права.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по
делото са постъпили писмен отговор с рег. №
13674/25.05.2018 г., депозиран от ответницата В.М.Д. и писмен отговор с рег. №
13675/25.05.2018 г., депозиран от ответника И.Д.Д., с напълно идентично съдържание, в които всеки
от ответниците заявява, че на основание чл. 416 ГПК оттегля
подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК в хода на ч. гр. дело № 982/2018 г. по описа на РС –
Перник по отношение на сумите, както следва: ответницата В.Д. за сумата от
545,34 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
и за сумата от 82,89 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания
за периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г., а ответникът И.Д. за сумата от 389,52
лв., представляваща главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и за
сумата от 59,20 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г. Предвид оттеглянето на възраженията
ответниците отправят искане за прекратяване на производството по делото с
предмет съответните суми като процесуално недопустимо. Правят искане за
намаляване на присъденото в полза на ищцовото дружество в хода на заповедното
производство юрисконсултско възнаграждение, с твърдение за неговата
прекомерност.
При
извършената служебна проверка, съдът констатира, че предявените искови претенции
се явяват процесуално недопустими, предвид следните съображения:
Ищцовото дружество обосновава
правния си интерес от предявяване на положителните установителни искове с
предходно развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 00982/2018 г. по описа на Пернишкия
районен съд, Гражданско отделение, X-ти състав и издадена в хода на същото в полза на ищеца
срещу ответниците, при условията на разделна отговорност помежду им, Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните вземания.
Установителният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу
длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази
обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и
специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена
заповед за изпълнение за вземането, предмет на предявения иск, да е подадено в
срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по
връчване по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Исковият
съд е длъжен да извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките,
обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и задължителните
за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
В настоящия случай, от приложеното
ч. гр. дело № 00982/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд се установява, че
в полза на заявителя – ищец в настоящото производство „Топлофикация-Перник“ АД и
срещу длъжниците, при условията на разделност – ответницата по иска В.М.Д. и
ответника по иска И.Д.Д.,
е издадена Заповед № 802 от
12.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжниците /всеки според идеалната си част/ да заплатят в полза на сумата
от общо 934,86
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и сумата от общо 142,09 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до
29.01.2018 г., при 7/12 ид. части за длъжника В.Д. и 5/12 ид. части за длъжника
И.Д., които суми представляват предмет
на настоящите обективно и субективно съединени искове.
Предвид постъпилото в срок възражение
от двамата длъжници с изложени твърдения за недължимост на вземанията по
заповедта и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с разпореждане
от 01.03.2018 г. заповедният съд е дал указания на заявителя относно
възможността да предяви иск за вземанията си в едномесечен срок от получаване
на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, както и, че в посочения
срок следва да представи доказателства в съда за предявяването на иска.
В изпълнение на дадените му указания
и в едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, ищцовото дружество „Топлофикация-Перник“ АД е подало искова
молба с искане за установяване дължимостта на сумите по Заповедта, въз основа
на която молба е образувано настоящото производство. Изложеното обуславя
извода, че към момента на сезиране на настоящия съд предявените искови
претенции са били процесуално допустими – отговарящи на всички общи и
специфични условия за това.
За допустимостта на производството
по делото съдът следи служебно във всеки един момент от развитието му. В тази
връзка съдът съобрази, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от ответниците е
депозирал писмена молба, с която оттегля възражението си по чл. 414 ГПК,
депозирано в хода на заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК една от хипотезите, при които заповедта за изпълнение на парично задължение
влиза в сила, е при оттегляне на възражението от страна на длъжника. В този
случай същата става годно изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1 ГПК и
въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист за удостоверените в същата
вземания. Оттеглянето на възражението по чл. 414 ГПК представлява
форма на неоспорване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК, като именно липсата на правен спор между кредитор и длъжник
води до отпадане на правния интерес на заявителя от предявяване на
установителни искове за тези вземания, съответно до последваща недопустимост на
производството, образувано въз основа на тях в хипотеза на по-късно оттегляне
на възражението.Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т. 10а от
Тълкувателно решение № № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
ОСГТК на ВКС при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда,
разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.
Изложеното
дава основание да се приеме, че след депозиране по делото от страна на
ответниците В.М.Д. и И.Д.Д. и длъжници в заповедното производство по ч. гр.
дело № 00982/2018 г. по описа на ПРС молби, обективиращи изявленията им за
оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК, реализирано преди постановяване на
съдебен акт по съществото на спора по настоящото дело, предявените
установителни искови претенции се явяват процесуално недопустими – поради липсата
на правен спор между страните по делото, а с това и на правен интерес на ищеца от
търсената защита като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежно
упражняване на правото на иск. Недопустимостта на исковете обуславя и прекратяването
на производството по делото.
С оглед
изхода на делото – прекратяване на производството
поради оттегляне на възраженията по чл. 414 ГПК, водещо до влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК изцяло, включително и в частта относно
определените разноски, съдът намира, че последните следва да останат в тежест
на ответниците – длъжниците, както е разпоредено от заповедния съд, поради което
исканията им за тяхното намаляване се явяват неоснователни, още повече, че
определеното в полза на заявителя юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 50 лв. е в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.
130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 02214/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд,
Гражданско отделение, I-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
страните.
След влизане в сила на определението, ч. гр. дело №
00982/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, X-ти състав, ведно със заверен препис от настоящото определение, да се
върне на съответния състав, включително за преценка във връзка с последиците от
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: