Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 62
гр. Пловдив, 16.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 377/2019г. по описа
на ПРС, XXV нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0333-000075/23.02.2018г. на Началник на РУ Стамболийски на ОДМВР
Пловдив, с което на Д.С.С. с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП, и на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 20 /сто и петдесет/
лева за нарушение на чл. 147а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се прави искане за
отмяна на атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно като не се излагат конкретни съображения в подкрепа на
твърденията. В становище депозирано по делото жалбоподателя излага съображения
за отмяна на атакуваното НП, което се
приемат от съда като допълнение на жалбата.
Жалбоподателят редовно и
своевременно призован, в съдебно заседание не се явява лично и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна - редовно
и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага
становище относно жалбата на С..
Съдът, след като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Съдът прие че Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, административнонаказващия орган неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и неправилно е приел за влязло в сила обжлваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна,
насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и атакуваното НП е
отразена следната фактическа обстановка: на 17.02.2018г., около 22.30ч. в с. Брестовица, на ул. „Васил Левски“
№ 7, жалбоподателят управлявал лек автомобил "Фиат Брава", с рег. № ... Жалбоподателя бил
спрян от служители на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, за проверка. При извършена справка
от проверяващите в ОДЧ, те установили, че С. не притежавал валидно СУМПС, както и че моторното
превозно средство не било преминало годишен технически преглед в срок.
Съдът, след запознаване с
материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа и правна страна
в АУАН и НП, счита че същите са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти,
които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията.
По отношение на нарушението по
члр. 150, ал. 1 от НК:
Съгласно трайното разбиране в съдебната практика, правоспособността се
разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични
знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява
дадено занятие, професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969
г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се
удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични
документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване
на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ
наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година).
При тези принципни
съображения, то следва да се посочи следното: Отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено
извода, че жалбоподателят не притежава СУМПС, то актосъставителят и наказващият
орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и точно описание на
нарушението от фактическа страна. Всъщност, те съвсем бланкетно са посочили
това обстоятелство, без обаче да е отразено от фактическа страна с какво се
свързва "без да притежава
СУМПС" - дали С. е
изначално неправоспособен, дали е с временно отнето СУМПС като принудителна
административна мярка, дали е защото не разполага със съответната категория,
към която спада управляваното от него МПС, дали е с изтекъл срок на валидност
на СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е отнето, тъй като са изчерпани броя на
контролни точки към талона. Изричното изброяване на отделните хипотези в
закона, налага извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и
съдържанието им не се припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено
значение при фактическото описание на нарушението и с оглед диференциацията
между разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. В този порядък,
следва да се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП ( която в АУАН и НП е посочена
като нарушена) не предвижда съставомерен белег от обективна страна "без да притежава СУМПС". Цитираната норма посочва, че
МПС следва да се управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е
възведено като съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при
хипотезата на притежаване на "свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство". Предвид това, дори и да се приеме, че от фактическа страна
актосъставителят и наказващият орган не са допуснали нарушение, то такова ще
бъде налице от правна страна, доколкото въз основа на отразената фактическа
обстановка е следвало да бъде посочена като нарушена нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП, тъй като видноот приложената по
делото справка за нарушител/водач, жалбоподателя е имал издадено СУМПС, което е
било валидно до 2012г.
Налице е и допълнителна
неяснота от фактическа страна: в рамките на проведения разпит, актосъставителят
М. заявява, че е
съставил АУАН на жалбоподателя, тъй като последният никога не бил притежавал СУМПС. И
действително, прочитът на съставения от него АУАН потвърждава това- при фактическото описание на
нарушението никъде не се упоменава, че жалбоподателят е управлявал МПС след
като е имал издадено СУМПС, чиято валидност е изтекла през
2012г. Това описание се е
пренесло и в издаденото НП. Това описание обаче противоречи на установената от
съда фактическа обстановка. Подобно нарушение
винаги води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до
необходимост от отмяна на атакуваното НП в тази му част.
По отношение на нарушението по
члр. 147, ал. 1 от НК:
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП /към
момента на извършеното нарушение/ Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи.
В случая за коментираните нарушения в обстоятелствената част
на АУАН и НП е посочено, че нарушенията се изразяват в това че
автомобила не е преминал годишен технически
преглед
в законоустановения срок. Така формулирано, обвинението се свежда до една
констатация за две нарушения, която обаче не е обоснована с достатъчно факти,
които да изпълнят изискването по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да дадат възможност за преценка осъществяването на
елементите от обективна страна на състава. Сочените обстоятелства не се
установяват и от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел.
Това е така, защото моментът на изтичане на определения срок,
в който превозното средство е следвало да се представи за годишен технически
преглед, е съществено съставомерно обстоятелство по твърдяното нарушение,
посочването, на което от една страна позволява да се стори заключение
осъществено ли е деянието. Въпреки горното, в обжалваното наказателно
постановление, както и в АУАН, въз основа на който последното е издадено, не е
посочен този съставомерен елемент от нарушението.
В тази връзка, непълното и неточно описание на конкретните
фактически обстоятелства, при които са извършени нарушенията, нарушава
изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на АУАН и НП. Констатирания
недостатък е съществен и поради това, че рефлектират върху правото на
защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно
нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз
основа на какви факти.
Нещо повече, при един по-внимателен прочит на разпоредбата по
чл. 147, ал. 1 се установява всъщност, че същата не вменява конкретно
задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните автомобили и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Задължение за
непредставяне в определения срок на превозно средство за технически преглед е
регламентирано в чл.
181, т. 1 от ЗДвП. В този смисъл, Съдът констатира и друго съществено нарушение
на процесуалните правила, но по чл. 42, т. 5 от ЗАНН,
доколкото в АУАН не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени.
Факт е, че и до този момент жалбоподателят не е анажирал
доказателства, с които да се потвърди преминалият годишен технически преглед на
автомобила за процесното време, което води до извода, че НП в тази част е
правилно, но незаконосъобразно, с оглед коментираните по-горе допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид гореизложеното, като
незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление, следва да бъде
отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0333-000075/23.02.2018г. на Началник на РУ Стамболийски на ОДМВР
Пловдив, с което на Д.С.С. с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП, и на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 20 /сто и петдесет/
лева за нарушение на чл. 147а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.