РЕШЕНИЕ №
06.08.2019 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на пети
юли две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2340 по описа на съда за 2018 г.
Производството е образувано по обективно и субективно
съединени искове, предявени от Г.М.И. и Г.К.И. *** – установителен иск срещу
Община Пазарджик и ревандикационен срещу М.Я.В. ***.
Правното
основание на предявените искове е по чл.
124 ГПК срещу общината и чл. 108 от ЗС
срещу М.В..
В исковата молба се твърди, че ищците Г. и Г. И. са
собственици на дворно място в с. Огняново, продадено им от Б.и Д.К., наследници
на общия наследодател ****, придобил имота по давност, но двамата ищци разбрали
наскоро, че същият техен имот е продаден от общината като общински чрез
публичен търг на втората ответница М.В., като преди това през 2008 е бил
актуван с акт за частна общинска собственост – според ищците без
основание. Ответницата е отказала да го
напусне. Считала го за свой и поради тази причина, тъй като те продължават да
се смятат за собственици, са предявили иска.
Постъпили са отговори и от двете страни, като Община
Пазарджик смята, че искът срещу нея е недопустим, тъй като липсва правен
интерес от него. Ако съдът приеме, че искът е допустим, счита, че е
неоснователен, като смята, че не може да се придобива държавен имот по давност.
Подробни съображения са изложили в отговора.
Ответницата М. В.,
която не е намерена на адреса си, е представлявана от особен представител. Той
смята, че искът е неоснователен и че К. не е могъл да придобие имота, тъй като
той е бил държавен и не е можел да се придобива по давност. Констативният
нотариален акт, с който наследодателят
на двете продавачки се е снабдил през 1987 г., отразява неверен извод на
изпълняващия нотариални функции съдия.
В открито заседание и в писмени защити страните
поддържат и доразвиват доводите си. Общината държи на становището си, че искът
срещу нея е недопустим, тъй като липсва интерес. Съдът обаче счита, че
достатъчно за неговата допустимост е това, че общината с действията си, като е
продала имота на трето лице, е оспорила собствеността на ищците и по този начин
би затруднила защитата ѝ, ако те се окажат в действителност собственици.
От фактическа страна по делото се установява следното:
По данни на общината, неоспорени от ищците, имотът е
бил включен в регулацията за пръв път през 1927 г., през 1961 г. по силата на
постановление на Министерския съвет е изключен от регулация и включен в
държавния поземлен фонд, а с регулационния план от 1967 г. е върнат в
регулация.
На 10 юли 1995 г. първият ищец, намирайки се в брак с
втората ищца, е купил от Б.и Д.К., наследници на И.Б.К., процесния имот -
празно дворно място в с. Огняново, за което е отреден парцел ІV в квартал І по
плана на селото. При продажбата продавачките са се легитимирали като
собственици, освен с удостоверние за наследници на общия наследодател, още и с
констативен нотариален акт № 178/15.11.1977 г., издаден след обстоятелствена
проверка и удостоверяващ придобиване на имота по давност от ****.
При издаването на нотариалния акт свидетели са
потвърдили пред районния съдия, изпълняващ нотариални функции, че К. е получил
този имот от баща си и от много години, поне 15, го ползва и обработва като
свой, без някой някога да му е оспорвал собствеността.
В нотариалното производство през 1977 г. е било
представено удостоверение от СОНС - с. Огняново, представляващо бланка с празни
полета, повечето от които не са попълнени. То съдържа бланков текст "е
освободен по § от ППЗОЕГПНС", а редовете за "е деклариран и записан
на..." са празни. В удостоверението се сочат само свидетели, които да
бъдат разпитани.
Разпитаният по настоящото дело свидетел - различен от
свидетелите в нотариалното производство - също заявява, че имотът се намира на
края на селото, става дума за голямо празно място, което е било мера и там се е
вършеело, а конкретната част от това празно място, за която се отнася спорът, е
била обработвана от **** и баща му, била е отстъпвана в различни периоди и на
трети лица, включително на свидетеля, който живее наблизо.
Междувременно с акт за държавна собственост
№ 5487/30.07.1972 г., издаден от Окръжния народен съвет - гр. Пазарджик,
имотът е обявен от държавата за държавна собственост. Като основание за
съставянето на акта са посочени чл. 6 от ЗС и чл. 21 от ППЗДИ, а на мястото за
посочване "на какво основание се одържавява имотът" е посочен отново
законов текст - чл. 4 от Правилника за държавните имоти.
По-късно имотът е приет за общинска собственост по
силата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС от 1999 г. като отреден за жилищно строителство
и през 2008 г. Община Пазарджик е съставила акт за общинска собственост.
Изслушаното поделото вещо лице потвърждава, че имотът наистина е отреден за
жилишни нужди.
С договор от 09.05.2018 г. имотът е продаден след
публичен търг от общината на втората ответница - М.В..
Имотът е бил деклариран от ищците по ЗМДТ, бил е
начисляван и заплащан данъкът за него и до момента на търга до ищците не са
достигали никакви данни за това, че общината го смята за свой.
Горните факти, освен от показанията на споменатия
по-горе свидетел и заключението на вещото лице, се установяват от писмените
доказателства по делото и като цяло не са спорни. Спорът между страните се
отнася само до извода, дали **** и неговият баща са можели да придобият имота
по давност, или по време на владението
им и по-специално към момента, в който те са се позовали на придобивна давност,
имотът е бил държавна собственост.
При така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
В съставения през 1972 г. акт за държавна собственост
не е изрично посочено основанието, на което държавата счита, че е станала
собственик, но ит позоваването на чл. 6 от ЗС в тогавашната му редакция и от
липсата на посочени други придобивни способи става ясно, че се има предвид
имот, който няма друг собственик.Такъв начин на придобиване сочи и Община
Пазарджик по делото.
Имотите, които нямат друг собственик, се придобиват от
държавата по силата на самия закон, а не с издаването на акта за държавна
собственост (както заявяват и самите страни, този акт има само установително
действие) или с предприемането на някакви други действия. Моментът на придобиване
на собствеността би следвало да е моментът на влизане в сила на закона или
оставането на имота без собственик, ако този момент е по-късен. За пръв път
текст, който предвижда, че "държавни са недвижимите имоти, които не
принадлежат никому" се появявва в Закона за държавните имоти от 1941 г.
Действащият в момента ЗС, отменил ЗДИ, съдържа аналогичен текст - чл. 6.
Не би могъл да се докаже сам по себе си отрицателният
факт на липса на друг, предходен собственик, затова би следвало да подлежи на
доказване наличието на такъв, макар давността, на която се позовават ищците, да
е факт, който поначало води до придобиване на собствеността без оглед кой е
предишният собственик (стига това да не е държавата). Такъв собственик не се
установява да е имало за целия период от 1941 г. насам и следва да се приеме,
че имотът е придобит от държавата като
имот без друг собственик. Така той не би могъл да бъде придобит от владелците поради забраната за придобиване на
всякакви държавни имоти до 1991 г. и спирането на давността за придобиване на
имоти - частна държавна собственост, след това до момента (до 2022г.).
Ако пък се приеме, че имотът е представлявал част от
мера, както заявява свидетелят, то би следвало да се допусне, че като всяка
мера преди влизането в сила на настоящия ЗС той вероятно е бил собственост на
местната община. При действието на ЗС от 1951 г. в редакцията му допреди 1991
г. не е съществувала общинска собственост отделно от държавната – имало е само
един вид собственост, наречена държавна или общонародна, а дотогавашните
общински имоти също по силата на самия закон са се превърнали в държавни. Оттам
нататък отново важи забраната за придобиване по давност.
Във всички случаи се оказва, че **** не е можел да
придобие имота по давност – в целия период след най-късно 1951 г. той е бил и
си е останал държавен. Искът следва да се отхвърли със съответните последици за
разноските. М.В. не е направила разноски, а в полза на общината следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсултска защита, което съдът намира, че следва
да се определи в размер 150 лв., тъй като делото е със средна фактическа и
правна сложност и с неголям материален интерес.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля
иска на Г.М.И., ЕГН **********, и Г.К.И., ЕГН **********,***, за признаване за
установено по отношение на ответника Община Пазарджик, ЕИК *********, че ищците
са собственици на недвижим имот, представляващ празно дворно място – парцел ІV
в квартал 1 по плана на с. Огняново, урегулиран, целият с площ от 620 кв.м.,
при съседи на парцела: наследници на Г.СТ.Б.– парцел ІІІ-1, парцел V, от изток
– улица и от запад – общински терен.
Отхвърля иска на Г.М.И., ЕГН **********, и Г.К.И., ЕГН
**********,***, за признаване за установено по отношение на ответницата М.Я.В.,
ЕГН **********,***, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
празно дворно място – парцел ІV в квартал 1 по плана на с. Огняново,
урегулиран, целият с площ от 620 кв.м., при съседи на парцела: наследници на Г.СТ.Б.–
парцел ІІІ-1, парцел V, от изток – улица и от запад – общински терен, и за
осъждане на М.Я.В. да им предаде владението върху имота.
Осъжда
Г.М.И. и Г.К.И. *** сумата 150 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно НЗПП.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: